№ 493
гр. Пазарджик , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Гатев
като разгледа докладваното от Камен Гатев Административно наказателно
дело № 20215220200614 по описа за 2021 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление №48/22.03.2021г. на
Директора на РИОСВ гр.Пазарджик,жалбоподателят„Е.“ ЕООД,ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с.Главиница, общ.Пазарджик,
представлявано от управителя ПЛ. П. Б. твърди, че постановлението е
издадено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон. Моли да бъде отменено обжалваното постановление.Сочи
доказателства и претендира разноски.
Ответникът оспорва подадената жалба и изразява становище за
неоснователност.Сочи доказателства и претендира разноски.
Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в
съвкупност,прие за установено следното:
На жалбоподателя е съставен от инж.Т.В. АУАН №48/29.12.2020г., при
следните обстоятелства:
1
На 22.10.2020г. в Стопански двор на с.Главиница, Инсталация за грубо
очистване на вторична хартия, във връзка с провеждане на емисионен контрол
върху обекти заложени в плана за контролната дейност на РИОСВ
Пазарджик за 2020г., съвместно с Регионална лаборатория Пазарджик на 22.
10.2020 г. била отбрана водна проба от отпадъчните води на Инсталация за
грубо очистване на вторична хартия /Констативен протокол на РИОСВ
Пазарджик №04- 70/22.10.2020г./. Пробата е взета от ревизионна шахта
иаходяща се в границата на обекта, непосредствено преди заустване в градски
колектор на с. Главиница,, който не е включен за пречистване в Градска
пречиствателна станция за отпадъчни води гр. Пазарджик.
Резултатите от извършените физико-химични анализи на водната проба
от РЛ - Пазарджик показват превишение на максимално допустимите
концентрации /МДК/ на отпадъчните води по показатели ,, Неразтворени
вещества и ,, ХПК”, съгласно Наредба №7 за условия и реда на заустване на
производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените
места без пречистване (ДВ, бр. 98/01.12.2000г.), а именно:
Неразтворени вещества от /НВ/ 260 мг/л при МДК от 200 мг/л.
Химична потребност от кислород /ХПК/ от 18650 мг/л при МДК от
700 мг/л. Резултатите са отразрени е Протокол от изпитване на РЛ Пазарджик
№08-0320/26.10.2020 г.
Посочено е в АУАН, че дружеството не опазва водите от замърсяване,
като зауства отпадъчни води в канализационната система със съдържание над
максимално допустимите концентрации /МДК/ по показатели „Неразтворени
вещества " и „ХПК".От правна страна е прието в АУАН, че дружеството е
нарушило разпоредбата на чл.124ал.1 във вр. с ал.2 от Закона за водите.
Въз основа на посочения акт е издадено обжалваното Наказателно
постановление, с което на основание чл. 200. ал. 1. т. 6 от ЗВ (обн. ДВ, бр.
67/1999г.)е наложена на „Е.“ ЕООД имуществена санкция в размер на
2000лв.
Съдът , при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства от
фактическа страна, намира за доказана възприетата от наказващия орган
фактическа обстановка, а именно:
2
При направена на 22.10.2020г. в Стопански двор на с.Главиница,
Инсталация за грубо очистване на вторична хартия, във връзка с провеждане
на емисионен контрол върху обекти заложени в плана за контролната
дейност на РИОСВ Пазарджик за 2020г., съвместно с Регионална лаборатория
Пазарджик на 22. 10.2020 г. била отбрана водна проба от отпадъчните води
на Инсталация за грубо очистване на вторична хартия . Пробата била взета от
ревизионна шахта, находяща се в границата на обекта, непосредствено преди
заустване в градски колектор на с. Главиница,, който не е включен за
пречистване в Градска пречиствателна станция за отпадъчни води гр.
Пазарджик. Резултатите от извършените физико-химични анализи на водната
проба от Регионална лаборатория - Пазарджик показали превишение на
максимално допустимите концентрации /МДК/ на отпадъчните води по
показатели ,, Неразтворени вещества и ,, ХПК”, съгласно Наредба №7 за
условия и реда на заустване на производствени отпадъчни води в
канализационните системи на населените места без пречистване (ДВ, бр.
98/01.12.2000г.), а именно:
Неразтворени вещества от /НВ/ 260 мг/л при МДК от 200 мг/л.
Химична потребност от кислород /ХПК/ от 18650 мг/л при МДК от
700 мг/л. Резултатите били отразрени в Протокол от изпитване на РЛ
Пазарджик №08-0320/26.10.2020 г.
Тази фактическа обстановка се установява от показанията на св.В.,
които кореспондират и с Приетите по делото Констативен протокол №04-
70/22.10.2020г. и Протокол от изпитване на Регионална лаборатория
Пазарджик №08-0320/26.10.2020 г.
При така установената фактическа обстановка Съдът от правна страна
приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е
процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по
чл.59ал.ІІ ЗАНН. По същество Съдът намира жалбата за неоснователна,по
следните съображения:
На първо място Съдът счита, че не са допуснати твърдените от
жалбоподателя съществени процесуални нарушения.
3
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съобразно
приетите по делото Заповед №РД-8/10.01.2001г. на МОСВ и Заповед №РД-
9/10.01.2011г. на МОСВ. С втората заповед изрично инж.Т.В., в случая
актосъставител, е оправомощен да съставя АУАН за нарушения по чл.200ал.1
от Закона за водите.
Съдът не намира за основателен доводът на жалбоподателя за наличие
на съществено процесуално нарушение в смисъл, че в процесния АУАН
№48/29.12.2020г. като нарушена е посочена разпоредбата на чл.124ал.1 във
вр. с ал.2 от Закона за водите, но не и тази по чл. 200. ал. 1. т. 6 от ЗВ , който
фигурира за първи път едва в наказателното постановление.
Тук принципно Съдът споделя становището на жалбоподателя за
наличието на пропуск от страна на актосъставителя да се посочи като
нарушена разпоредбата на чл. 200 ал. 1. т. 6 от ЗВ, съобразно изискването и на
чл.42ал.1т.5 ЗАНН . Разпоредбата на чл.124ал.1 във вр. с ал.2 от Закона за
водите е декларативна норма на общата част, която декларира основен
принцип, относим към опазване на водите от замърсяване и обстоятелството ,
че има определени максимално допустими концентрации на вещества в
производствените отпадни води. Нормата , която съдържа диспозиция –
посочване на наказуемото деяние и съответна санкция е тази по чл. 200. ал. 1.
т. 6 от ЗВ, при конкретната фактическа обстановка.
Съдът намира обаче ,че така установеният пропуск не нарушава
съществено правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво е
санкциониран. Това е така, тъй като в АУАН са изложени достатъчно
фактически обстоятелства, който позволяват на жалбоподателя да разбере за
какво точно деяние е санкциониран. От друга страна, чл.53ал.2 ЗАНН
допуска НП да се издаде, дори и при налична нередовност в акта, когато по
несъмнен начин е установен факта на извършено нарушение, нарушителя и
неговата вина.В обжалваното Наказателно постановление правилно като
нарушена е посочена и добавена разпоредбата чл. 200. ал. 1. т. 6 от ЗВ .
Не могат да бъдат споделени за основателни съмненията на
жалбоподателя за обективност на извършените от Регионална лаборатория 08
Пазарджик анализи и резултати, доколкото същата е структура на
Изпълнителна агенция по околна среда към МОСВ, като от друга страна и
4
РИОСВ е структура към МОСВ.
В Закона за националната акредитация на органи за оценяване на
съответствието , чл.2ал.2 регламентира, че Изпълнителна агенция "Българска
служба за акредитация" е единственият орган в Република България, който
има право да извършва акредитация на органи за оценяване на
съответствието.
Същата агенция е издала общ Сертификат за акредитация и Заповед
№А402/13.07.2020г. / л. 36 -39 от делото/ , включително на Регионална
лаборатория Пазарджик, за периода от 13.07.2020г. до 11.03.2024г., да
извършва вземане на проби от води и изпитване на съответните вещества,
като са посочени и методите на изпитване.
Иначе казано, касае се до законно регламентирана дейност по
акредитация, като е недопустимо да се поставят под съмнение резултатите на
съответната лаборатория , само поради факта, че е структурно звено на
МОСВ.
От цитирания Констативен протокол №04-70/22.10.2020г. се установява,
че при пробовземането е участвал и компетентен експерт от Регионалната
лаборатория в Пазарджик, ст. експерт К. У., т.е пробите са взети от
компетентно лице.Участвал е и еколога на „Е.“ ЕООД – инж.Л. У.а.
Не е съществено процесуално нарушение и обстоятелството , че
Протокол от изпитване на РЛ Пазарджик №08-0320/26.10.2020 г. не е бил
връчен на жалобоподателя при съставяне на АУАН, тъй като , както се сочи в
жалбата, жалбоподателят е бил запознат с резултатите от изпитване.
По същество, няма причина за съмнение в резултатите от извършените
физико-химични анализи на водната проба от Регионална лаборатория -
Пазарджик , които са установили процесните превишения на максимално
допустимите концентрации /МДК/ на отпадъчните води по показатели ,,
Неразтворени вещества и ,, ХПК”, съгласно Наредба №7 за условия и реда на
заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на
населените места без пречистване (ДВ, бр. 98/01.12.2000г.), а именно
неразтворени вещества от /НВ/ 260 мг/л при МДК от 200 мг/л. Химична
5
потребност от кислород /ХПК/ от 18650 мг/л при МДК от 700 мг/л.
Факта, че второто превишение е в пъти по – високо от първото, сам по
себе си не може да доведе до съмнение в обективността на резултатите.
Ирелевантни са въпросите поради какви причини точно е станало
превишението на тези стойности. Ако бяха изследвани причини, вероятно би
се дал отговор на въпроса защо е толкова голяма разлика в установените две
превишения.
Поради изложеното Съдът намира,че атакуваното постановление следва
да бъде изцяло потвърдено. Съдът счита, че наложената на жалбоподателя
имуществена санкция от 2000лв. е адекватна на констатираното нарушение,
при граници по чл.200ал.1т.6 от 1000лв. до 5000лв.В този аспект,
превишението на Химична потребност от кислород /ХПК/ от 18650 мг/л е
многократно над границата при МДК от 700 мг/л.
С оглед изхода от делото, Съдът намира за основателна претенцията на
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63ал. 3 от ЗАНН. Пред
въззивната инстанция наказващият орган е представляван от юрисконсулт,
който е направил своевременно искане за присъждане на разноски.
Възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на
чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната
помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се
определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в
производство по ЗАНН, според чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ се предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит
на един свидетел, същото не е с голяма правна и фактическа сложност,
поради което следва да се присъди минималния размер на юрисконсултско
възнаграждение, а именно 80 лева, който ще отговоря на осъщественото
процесуално представителство.
Воден от горното и на основание чл.63ал.І ЗАНН Пазарджишкият районен
съд
6
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление №48/22.03.2021г. на
Директора на РИОСВ гр.Пазарджик, с което на „Е.“ ЕООД,ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с.Главиница, общ.Пазарджик,
представлявано от управителя ПЛ. П. Б. е наложена имуществена санкция в
размер на 2000лв.,на основание чл.200ал.Іт.6 от Закона за водите/обн.ДВ
бр.67/1999г./.
Осъжда на „Е.“ ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
с.Главиница, общ.Пазарджик, представлявано от управителя ПЛ. П. Б. да
заплати на РИОСВ Пазарджик сумата от 80лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7