РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 16.9.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 2259 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на вр. чл. 437 ГПК, вр.
чл. 435, ал. 2, т. 7, вр чл. 436 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 1228/20.01.2020 г. и
жалба вх. № 4293/05.02.2020 г.
Жалба вх. № 1228/20.01.2020 г. е подадена от В.З.,
чрез адв. В., срещу действия на ЧСИ Д.по изпълнително дело № 20198580400489
срещу действия на съдебния изпълнител касаещи: определяне на разноски,
насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника, както,
оспорване разпределение на постъпилите суми, нарушено право на защита.
Жалбоподателят посочва, че ЧСИ не е изпълнил задължението си за посочване на
конкретните суми, включени в общо посочената сума от 343,20 лв., като
представянето на сметка е нормативно установено. Твърди сметка да не е
изготвена и връчена на длъжника по изпълнителното дело. Прави бланково
възражение за прекомерност. Посочва, че са предприети изпълнителни действия
срещу несеквестируемо имущество на длъжника в нарушение на чл. 446 ГПК.
Пенсията е под минималния размер, видно от приложената справка от НОИ.
Несеквестируемостта на пенсията след получаването й по банкова сметка ***тна
заплата. Постъпило е писмо от „Банка ДСК“ ЕАД за получаване от страна на
длъжника на пенсия под размера на минималната работна заплата и искане на
указания дали запорът да се изпълнява по отношение на средствата над
минималната работна заплата. Такива указания не са дадени. Поради липса на
извлечение не може да се направи извод дали сумите са частично или изцяло
секвестируеми. Оспорва извършеното разпределение на потъпили суми поради
прекомерност, необоснованост и недоказаност на таксите и разноските в
изпълнението и поради неуведомяване за разпределението на длъжника, както и
доколкото същото е извършено по отношение на несеквестируеми вземания. На
следващо място се сочи, че на длъжника не е връчена призовка за доброволно
изпълнение и книжа към нея – заповед за изпълнение и копие от изпълнителния
лист. Прави се искане за спиране на изпълнението, поради невръчване на ПДИ,
както и на изложените основания за прекомерност на таксите и разноските.
С жалба вх. № 4239/05.02.2020 г. длъжникът, чрез
особен представител адв. В., подава жалба срещу определяне на особения
представител на възнаграждение в размер на 30 лв., вместо поисканите 240 лв.
във връзка с предприето обжалване на действия на ЧСИ Посочва се, че не са
изложени мотиви за постановения отказ. Определеният размер не е съобразен с чл.
10, т. 5 и чл. 11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и обстоятелството, че особеният представител е
регистриран по ЗДДС.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД не заявява становище по
жалбите.
ЧСИ Д.излага мотиви, в които сочи, че жалбата от
20.01.2020 г. е допустима по отношение на частта, в която се обжалват
разноските по изпълнителното дело и насочване на изпълнение срещу имущество,
което се твърди да е несеквестируемо. Посочва, че по изпълнителното дело не е
извършвано разпределение по чл. 460 ГПК, тъй като няма друг взискател освен „Т.С.“
ЕАД. Длъжникът няма задължения към държавата. Посочва, че превеждането на суми
към взискател не бодлежи на обжалване. Сочи жалбата срещу отказа да се определи
по-високо възнаграждение на особения представител за недопустима. Съдебният
изпълнител е наложил запор при отбелязване за спазване на правилата на чл. 446 ГПК. От „Банка ДСК“ ЕАД е постъпила сума от 339,20 лв. Съдебният изпълнител
няма компетенции да проверява наличните суми и движения по сметките на
длъжника. Третото задължено лице по наложения запор е компетентно да прецени
дали сумата от 339,20 лв. е секвестируема. Сумата от 243,20 лв. е съответна на
ТТР ЗЧСИ. По втората жалба соич, че възнаграждението в размер на 30 лв. е
определено на основание чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Чл.
10 т. 5 е приложима в случаите, когато адвокатът не е процесуален представител,
а е ангажиран с обжалване на конкретно изпълнително действие.
Съдът, след извършването на проверка, относно
допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в
изпълнителното дело, намира следното от фактическа
и правна страна:
Изпълнително дело № **********/2019 г. е
образувано по молба на „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден по
гр. дело № 22836/2018 г. на СРС, 59 с-в. Видно от изпълнителния титул В.С.З. е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 75 лв. – разноски по делото, от които
25 лв. държавна такса и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
На 11.06.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД е получила
запорно съобщение, с което се налага запор върху всички сметки на В.З. до
размера на сумата от 339,20 лв., изчислена към 20.06.2019 г., като запорът не
следва да се счита наложен върху суми по банкови сметки на длъжника, постъпващи
от НОИ или имащи характер на трудово възнаграждение, социални помощи и обезщетения,
с изключение на суми, имащи горния характер, но оставени за съхранение в
период, предхождащ месеца на налагане на запора и обезщетение при пенсиониране.
На 13.06.2019 г. НОИ получава запорно
съобщение върху пенсията на длъжника до
погасяване на задължението в общ размер 339,20 лв.
ЧСИ е уведомен от „Банка
ДСК“ ЕАД, че по сметка в банката постъпват суми от пенсия под установения
размер на минимална работна заплата. Във връзка с дадените от съдебния
изпълнител указания запорът няма да се изпълнява със суми от пенсия, постъпили
по сметка на длъжника след налагане на запора и средства
с такъв произход ще бъдат предоставяни ежемесечно на разпореждане на на длъжника,
независимо от размера им. В случай, че запорът следва да се изпълнява с
постъпления от пенсия над минималната работна заплата - третото лице моли за
изрични указания в този смисъл. Към писмото е приложен документ за входяща
банкова референция по сметка на ЧСИ от сметка на длъжника с вальор 17.06.2019
г. за сумата от 339,20 лв.
С писмо от 20.06.2019 г. НОИ
уведомява ЧСИ, че не може да бъде наложен запор върху пенсията на З., тъй като
същата е под размера на минималната работна заплата, установен за страната -
чл. 446 ГПК.
На посочения от САК адвокат, който
да осъществи процесуална защита като особен представител - адв. В. В., е
връчено съобщение за дължими от В.З. суми в общ размер: 393,20 лв., от които 50
лв. - присъдени разноски, 100 лв. - разноски по изпълнително дело и 243,,20 лв.
такси по Тарифа към ЗЧСИ. В Сметка от 17.01.2020 г. е отразено, че по
изпълнителното дело се дължат 10 лв. пропорционална такса по т. 26, 40 лв. -
такса по т. 5, 2 лв. допълнителни разноски по т. 31, 15 лв. - такса по т. 9 за
налагане на запорни съобщения и 20 лв. такса по т. 5., като към общия размер от
87,00 лв. е начислен ДДС от 17,40 лв.
С писмо от 03.07.2019 г. НАП
уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът няма публични задължения.
На 20.01.2020 г. адв. В. е депозирал
първата от жалбите, предмет на разглеждане в настоящото производство, както и
молба за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС на
основание чл. 11 от Наредбата за депозираната жалба срещу действията на съдебен
изпълнител. С протокол от 21.01.2020 г. на адв. В. е определено допълнително
възнаграждение в размер на 6 лв. - ДДС върху първоначално дължимото
възнаграждение от 30 лв.
При съобразяване на разпоредбата на
чл. 435, ал. 2 ГПК подадената жалба вх. № 1228/20.01.2020 г. е допустима в
частта, която касае обжалване на разноските по изпълнението и твърденията за
насочване на изпълнение срещу несеквестируемо имущество, както и в частта по
определените дължими такси и разноски за изпълнителното дело. В частта по
отношение твърденията за нарушено право на защита поради невръчване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане. За пълнота следва да се отбележи, че особеният представител може
да упражни пълноценно правото на защита като поиска от ЧСИ достъп до делото и
релевантните за ефективната защита на длъжника документи. Не се твърди и не се
установява такъв достъп да е отказан.
От събраните по делото доказателства
се установява, че в запорно съобщение до “Банка ДСК” ЕАД е изрично указано от
съдебния изпълнител, че запорът не следва да се счита наложен върху суми
съставляващи несеквестируем доход по смисъла на чл. 446 ГПК, в това число
постъпващи от НОИ средства от пенсия. Изключението касае суми, предхождащи
запора, които са оставени за съхранение в период, предхождащ месеца на налагане
на запора. В същия смисъл в отговор на запорното съобщение третото лице е
посочило, че запорът няма да се изпълнява върху пенсия в размер под минималната
работна заплата и постъпващите средства ще бъдат предоставяни ежемесечно на
длъжника. Изискването за даване на указания касае постъпления от пенсия над
минималната работна заплата. Ето защо съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява съдебният изпълнител да е предприел изпълнение
по отношение на несеквестируем доход на длъжника, напротив, същият е изрично
изключен в запорното съобщение. Не са представени доказателства от
жалбоподателя, от които да се счете, че преведената от банката сума в размер на
339,20 лв. е част от несеквестируемия доход на длъжника и в този смисъл
указанията на ЧСИ не са спазени.
Не се установява и постъпилата по
сметка на ЧСИ сума да е преведена на взискателя. По делото няма присъединен
взискател и разпределение между взискатели на постъпилата сума от 339,20 лв. не
е извършвано.
Неизпращането на сметка не подлежи
на самостоятелно обжалване. Установява се, че определените в сметка от
17.01.2020 г. суми съответстват на Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Дължимата пропорционална такса по т. 26 за изпълнение на парично вземане до 100
лв. е 10 лв. По изпълнителното дело са направени опити за връчване на ПДИ на
длъжника и определения особен представител и определената п т. 5 такса
съответства на тарифата, съответствие е налице и по отношение на таксите по
т.т. 31 и 9 и в този смисъл няма основание за отмяна на постановлението на ЧСИ
в частта за определяне на дължимите такси по изпълнителното дело.
Съдът намира за допустима жалбата
вх. № 4293/05.02.2020 г., доколкото касае претенция на особения представител на
длъжника във връзка с определеното му възнаграждение по изпълнителното дело, в
този смисъл ограничението на чл. 435 ГПК е неприложимо.
Съдът споделя изложените от съдебния
изпълнител основания за определяне на дължимото възнаграждение. Съгласно Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело на
процесуалния представител се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. (при
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв.). Тази процесуална защита
обхваща всички действия във връзка със защита на интересите на съдебния
изпълнител и подаването на жалба от същия процесуален представител не обуславя
приложимостта на т. 5, доколкото същата е част от общата защита на интересите
по т. 2 тогава, когато жалбата е инициирана в защита интересите на
защитаваната, а не на насрещната страна.
Допълнително следва да
се има предвид, че производството по делото
е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и
не е свързано с процесуално поведение на насрещната страна. Предмет на
производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не
спор относно накърнено материално право, при което, с оглед изхода от спора, се
разпределя отговорността за разноски.
По искането за спиране: Няма основание за спиране на делото
по реда на чл. 438 ГПК. Особеният представител на длъжника основава искането за
спиране на доводи, разгледани по същество и приети от съда за неоснователни.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 1228/202020 г. срещу действия на ЧСИ Д.по
изпълнително дело № 20198580400489, изразяващи се в : определяне на разноски по
изпълнението, насочване на изпълнението върху несеквестируемо изущество на
длъжника, разпределение на постъпили суми и искане за спиране, както и жалба
вх. № 4293/05.02.2020 г. срещу отказ на ЧСИ за определяне на допълнително
възнаграждение за особен представител в размер на 240 лв. по повод оказана
защита във връзка с подаване на жалба вх. № 1228/20.01.2020 г. по описа на ЧСИ
Димоларова.
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх. № 1228/20.01.2020 г. в
частта по т. 4 - нарушено право на защита на длъжника по изпълнителното дело и
на съдопроизводствените правила.
В частта,
с която жалбата е оставена без разглеждане
съдебният акт има характер на определение и подлежи на обжалване пред САС в
едноседмичен срок от съобщението до адв. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.