Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 08.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                           

 Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1167/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от З.И.Г.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0000425/16.04.2019 г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе, с което за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници /Наредба № 34/1999 г./ и на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от  Закона за автомобилните превози /ЗАПр/ му било наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лв., а за нарушение по чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 1999 г. и на осн. чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАПр му било наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лв.

Жалбоподателят  моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, не изпращат представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за неправилно приложение на материалния закон и несправедливост на наложеното наказание.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 27.03.2019 г., около 00.20 ч., на бул. “Цар Освободител“ свид. К.Ц. – инспектор в ОО “Автомобилна администрация” - Русе спрял за проверка лек таксиметров автомобил “Тойота Приус” с рег. № Р 79 16 ВХ, управляван от жалб. З.Г.. Автомобила бил с отличителни белези за таксиметров автомобил, с открита табела “Такси” и без поставена табела “Не работи”. При проверката, служителите на ОО “АА” гр. Русе констатирали, че в автомобила пътува клиент, а превозното средство е оборудвано с електронен таксиметров апарат с фискална памет. В хода на проверката, въз основа на изведен дневен финансов отчет, проверяващите установили, че с таксиметровият автомобил са извършени осем курса за деня. При извършената проверка на документите свид.Ц. констатирал, че жалб.Г. не представя Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, както и, че представя непопълнена пътна книжка.  С оглед установеното, свид. Ц. приел, че жалб. З.Г. е извършил две нарушения - по чл.31, ал.1, т.2 и по чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34/1999 г., за които му съставил акт.

          На 29.03.2019 г., въз основа на извършена справка в базата данни и регистри на Областен отдел „Автомобила администрация“ - Русе се установило, че жалб. З.Г. изобщо няма издадено Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“.

Въз основа на този акт, Главен инспектор в Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за всяко от нарушенията и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр наложил на жалб. Г. две наказания “Глоба”, всяко в размер на 2000.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество, се явява основателна.

Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съответните административни органи приели, че извършените от жалб.Г. нарушения се изразяват в това, че извършвал таксиметров превоз: „Без удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил и без пътна книжка издадено от превозвача“”. Респективно квалифицирали нарушенията по чл.31, ал.1, т.2 и по чл. 31 , ал.1, т.5 от Наредба № 34/99 г. на МТ, съобразно които текстове, при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил” и съответно, пътна книжка, издадена от превозвача.

Цитираната по-горе разпоредби пораждат задължение за водача на таксиметровия автомобил да носи удостоверението и пътната книжка, когато управлява автомобила. От логическото и граматическото тълкуване на тези текстове става ясно, че за да е налице неизпълнение на задълженията, тези документи следва да са съставени и да съществуват в правния мир върху материален носител. Следователно, за да е осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл.31, ал.1, т.2 и по чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34/99г. на МТ, водача на таксиметровия автомобил следва да разполага с тези документи – удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил” и издадена от превозвача пътна книжка, но да не ги носи по време на управление на автомобила, респ. да не е възможно да ги представи при проверка.

По мнение на Съда обаче, за така описаните в АУАН и НП нарушение била приложима санкционната норма на чл.93, ал.2 от ЗАПр, съобразно която се наказва водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

В същото време, без изобщо да са посочени основания за това, АНО приложил неотносимата към тези нарушения санкционна норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр. Тази разпоредба предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Т.е. наложените по този начин наказания не съответствали на приетите от актосъставителя и АНО за извършени нарушения. Това от своя страна представлява нарушение на процесуалните правила и по конкретно на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.7, вр. чл.27, ал.1 от ЗАНН.

В конкретния случай е установено по несъмнен начин, че на жалб.З.Г. изобщо не било издавано удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил” по реда на чл.18 и сл. от Наредбата и той не е притежавал такова. Установява се също така, че Г. не притежавал и пътна книжка, издадена от превозвача „Фен такси 11“ЕООД, доколкото представената на проверяващите пътна книжка била празна бланка, без попълнен нито един от задължителните реквизити, което безспорно е равносилно на отсъствието на издадена от превозвача пътна книжка. Тези обстоятелства се доказват от показанията на свид.Ц., както и от представената и приета по делото Справка от регистрите на ОО”АА”-Русе. Несъмнено, при така установеното било обективно невъзможно жалб.Г. да носи и представи при извършената от компетентните органи проверка процесните документи.

По мнение на Съда, извършването на таксиметров превоз от водач, на когото не е издадено удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил” и не притежава пътна книжка, издадена от превозвача, представляват самостоятелно нарушения, за което обаче в настоящото административнонаказателно производство отговорността на виновното лице не била ангажирана.

В този смисъл е и константната практика на административните съдилища в Р.България - Решение № 154 от 29.01.2016 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3742/2015 г.; Решение № 2440 от 22.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2092/2018 г.; Решение № 836 от 12.04.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 586/2019 г.; Решение от 9.10.2017 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 216/2017 г. и др.

Обсъжданото процесуално нарушение е съществено, тъй като изцяло е опорочили производството по налагане на административно наказание на извършителя на нарушенията.

Освен това, в резултат от него се засяга в значителна степен правото на защита на жалбоподателя и по конкретно възможността му да разбере за извършването на какви нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, в зависимост от което да организира и реализира в пълна степен защитата си.

По тези съображения Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

         

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000425/16.04.2019г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от  Закона за автомобилните превози на З.И.Г. ЕГН **********,***, било наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лв., а за нарушение по чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 1999г. и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр му било наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

   

  Районен съдия: