№ 121
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Соня Найденова Въззивно гражданско дело №
20211100512669 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен
съдебен изпълнител/ЧСИ/ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ, жалба вх.№ 48222/27.08.2021 г.,
подадена по СО като длъжник в изпълнението, срещу постановление на ЧСИ Х.
обективирано в съобщение изх.№ 27260/11.08.2021 г. по изп.д.№ 20218630402017, с което е
постановен отказ за намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 400
лв., и е намалена таксата по т.26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ до размер
326,96 лв.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, надлежно администрирана е от съдебния
изпълнител.
С жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановлението, тъй като
единственото извършено от взискателя действие е образуване на изп.дело с подаване на
молбата за това и няма др. действия с цел удовлетворяване на вземането, и изп. дело не се
отличава нито с фактическа нито с правна сложност, а и задължението е платено от СО в
срока за доброволно изпълнение. По таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ възразява, че тя може да
се определи само върху размера на вземането за дълга по изп. лист- в случая само върху
сумата 2705,90 лв., но не и върху сумата на таксите и разноските в изпълнението, като
счита, че и намалената от ЧСИ такса по т.26 от ТТРЗЧСИ надвишава с повече от 1/10
размера на вземането.
По жалбата няма становище от взискателя ЕТ Д.-Д.С..
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ С.Х. счита жалбата на длъжника за
неоснователна, посоченото адвокатско възнаграждение от 400 лв. не може да се прецени
1
като прекомерно, а таксата по т.26 е намалена на 272,47 лв. без ДДС или 326,96 лв. с ДДС.
СГС, като разгледа жалбата, мотивите на ЧСИ С.Х. и се запозна с приложеното копие от
изп.дело № 20218630402017 на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд, намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 14.07.2021 г. по молба на
взискателя ЕТ Д.-Д.С. чрез пълномощник адв. А.Л., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 21.06.2021 г. по гр.д.№ 57374/2019 г. на СРС, за сума 450 лв.-разноски по делото
и 2705,90 лв.-принудително събрана сума в изпълнение, или общо задължение по
изпълнителния лист 3155,90 лв. С молбата е поискано ЧСИ да предприеме законовите
действия за изпълнение, като е и упълномощен с всички права по ЗЧСИ, поискан е също
запор на банкова сметка на длъжника СО. С молбата е приложен и договор за правна защита
и пълномощно с адв.Л., удостоверяващ заплатено в брой адв.възнаграждение от 400 лв.
На длъжника Столична община /СО/ е връчена на 28.08.2021 г. покана за доброволно
изпълнение, като в нея са вписани и дължимите от длъжника суми по изп. лист, също и за
разноски 400лв. за адвокатско възнаграждение, и такси по ТТРЧЗСИ 413,36 лв. / от които по
т.26 365,36 лв., по т.1-24 лв. и по т.5-24 лв., всички суми с ДДС/.
С писмено възражение от 02.08.2021 г., подадена в 1-седмичен срок от съобщението,
длъжникът СО прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане
то да се намали на 200 лв., също оспорва и таксата по т.26 от ТТРЧЗСИ като надвишаваща
1/10 от дълга, която счита да е само 2705,90 лв.
С писмена молба до ЧСИ, взискателят чрез пълномощника си оспорва искането за
намаляване на разноските.
С обжалваното постановление, обективирано в съобщение изх.№ 27260/11.08.2021 г.
22.04.2019 г. ЧСИ Х. е отказала да намали размера на адвокатското възнаграждение от 400
лв. и съответно е намалила размера на таксата по т.26 на 326,96 лв. с ДДС, с уточнението, че
1/10 от вземането по изп. лист/ общо 3155,90 лв./ е 378,71 лв. с ДДС.
Съгласно чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, и се събират
от него, дори и да не са внесени от взискателя. В конкретния случай предмет на обжалване е
постановлението от 11.08.2021 г. на ЧСИ в което са обективирани приетите от него за
дължими от длъжника разноски, с което разпореждане ЧСИ се е произнесъл и по смисъла
на чл.248 от ГПК.
Разпоредбата начл.10, ал.1 от Наредба № 1/2004г-. на ВАдвС заминималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата) предвижда възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредбата
се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на
процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по
изпълнителното дело различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство. Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани, предвид
което не са налице предпоставките предвидени в разпоредбата от Наредбата- спрямо
2
длъжника не са предприемани нито по инициатива на взискателя, нито от ЧСИ действия по
принудително събиране на задължението, като длъжникът е и внесъл доброволно суми по
изп.дело на 13.08. и 08.09.2021 г. При това положение, взискателят има право на адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата
в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално представителство, на защита
и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго действие по чл.10, т.4 от Наредбата.
При това положение, пълномощникът на взискателят има право на адвокатско
възнаграждение съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗАдв. само за образуване на изпълнителното
дело по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на
процесуално представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет
друго действие, извън това по чл.10, т.1 от Наредбата. Към датата на постановлението на
ЧСИ от 11.08.2021 г., което е предмет на обжалване, не може да се съобразяват други
хипотетично бъдещи действия по събиране на дълга в пълен размер. Ето защо
адв.възнаграждение следва да се намали на 200 лв. като дължимо само по чл.10, ал.1, т.1 от
Наредбата. В случая че бъдат извършени до приключване на изпълнението други
изпълнителни действия по събиране на дълга, ЧСИ разполага с възможност да определи
друг размер на подлежащите на възстановяване разноски на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от
Наредбата.
Жалбата срещу определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е неоснователна.
ЧСИ Х. е определила таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ върху само върху сумата на дълга по
изп.лист, която е общо 3155,90 лв. а не само 2705,90 лв. както сочи длъжника /, при което
таксата се определя според т.26, б.в“ ТТРЗЧСИ - при вземане от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв.
+ 8 на сто за горницата над 1000 лв., или в случая възлиза на 272,47 лв. без ДДС и 326,96 лв.
с ДДС - колкото я е определил и ЧСИ с обжалваното постановление от 11.08.2021 г. Следва
да се посочи, че този размер на таксата не надвишава ограничението на забележка 5 към т.
26 и съответно на т. 27а, т. 1 от Тарифата, според които разпоредби пропорционалната такса
не може да надвишава 1/10 от размера на дълга, тъй като размерът на таксата без ДДС
възлиза на 272,47 лв., което е под 1/10 дори и от дълга по изпълнителния лист. В случая
общия размер на задължението по изп. лист е над 3 минимални работни заплати за 2021 г. /
над 3х650лв.= 1950лв./, при което няма основание за ограничение по чл. 73а, ал. 1 т.1-5 вкл.
от ГПК, а в случая дори таксите по изпълнението са общо 48+326,96 лв.=374,96 лв., което
са и под максималния размер на разноските по чл.73а, ал.1, т. 5 ГПК.
В настоящето производство не се дължат разноски между страните. Искането за присъждане
на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена частично. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не
може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на
съдебния изпълнител, а отговорността на съдебния изпълнител за незаконосъобразни
3
действия се ангажира по друг предвиден законов ред.
Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЕТ Д.-Д.С. чрез пълномощник адв. А.Л., постановление за
изменение на разноски от обективирано в съобщение изх.№ 27260/11.08.2021 г. по изп.д.№
20218630402017, на ЧСИ С.Х. с рег.№ 863 на КЧСИ, В ЧАСТТА, с която е отказано
намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнението, И СЕ НАМАЛЯВА размера
на адв.възнаграждение в тежест на длъжника в изпълнението от 400 лв. на 200 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ същата жалба на длъжника ЕТ Д.-Д.С. чрез пълномощник адв.
А.Л., срещу постановлението обективирано в съобщение изх.№ 27260/11.08.2021 г. по изп.д.
№ 20218630402017, на ЧСИ С.Х. с рег.№ 863 на КЧСИ, в останалата част, в която е
намалена тактата по т.26 от ТТРЗЧСИ до 326,96 лв.
Оставя без уважение искането на жалбоподателя-длъжник за разноски в настоящето
производство по чл.435-437 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4