№109
гр. Перник, 05.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в съдебно
заседание проведено на двадесет и първи
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Слава
Георгиева
при секретаря А. М., като разгледа
докладваното от съдия Георгиева административно дело № 2 по описа на
Административен съд – Перник за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 166, ал. 3 от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка
211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/03.04.2008
г.)
Делото е образувано по жалба на К.Г.М., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адвокат А.Д.,***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 02-140-6500/1886 от 14.11.2019г., издаден от
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с който К.Г.М.
е изключен от подпомагане и спрямо същия е установено публично държавно вземане
в размер на 4 073.15 лв. (четири хиляди седемдесет и три лева и петнадесет
стотинки), представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании
2012, 2013 и 2014 година, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11/03.04.2008 г.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
издадения АУПДВ, а в допълнение към същата се излагат съображения, че са
допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и че същият противоречи на материалния закон. Иска се отмяна на оспорения
акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. А.Д.,***. Поддържа жалбата и моли оспорваният акт да се отмени. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, за което прилага списък по чл. 80
от ГПК. В указания срок представя писмени бележки, в които доразвива доводите
си за отмяна на оспорения акт.
Ответникът по жалбата – заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за представител изпраща ст. юрисконсулт М.
П. Оспорва жалбата и пледира същата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
указания срок представя писмени бележки.
По допустимостта:
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, която е
засегната от акта. Оспорва се индивидуален административен акт. Поради това
същата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.
Административен съд–Перник,
в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по
делото писмени доказателства, приема за установено:
От фактическа страна:
К.Г.М., регистриран с УРН 573351, е подал за кампания
2012, заявление за регистрация на 14.05.2012г. и заявление за подпомагане на
05.06.2012г., по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схема за национални
доплащания на хектар земеделска земя /НДП/ и по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“, с УИН 14/050612/32759. След извършени
административни проверки и проверки на място на данните в така подаденото
заявление и сравняването им със съответната налична информация, съдържаща се в регистри
на ИСАК изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ е издал уведомително писмо, с
изх. № 02-140-6500/2699 от 21.09.2013г., за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, по заявеното
плащане по НР1, за кампания 2012. От него е видно, че по мярка 211, на
основание чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. е постановен отказ. Съответно
оторизираната по НР1 – „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани
в планински райони“, за декларираните в заявлението за подпомагане за кампания
2012г. площи е в размер на „нула“ лева.
На 09.05.2013г. К.Г.М., регистриран с УРН ***, е подал
за кампания 2013, ново заявление за регистрация – на 09.05.2013г., и ново
заявление за подпомагане – на 09.05.2013г.,
по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони“, с УИН 14/170613/36227. С това заявление К.М.
е кандидатствал по НР1. След извършени административни проверки и проверки на
място на данните в така подаденото заявление и сравняването им със съответната
налична информация, съдържаща се в ИСАК,
е издадено уведомително писмо от изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с
изх. № 02-140-6500/1040 от 12.08.2014г.. С него заявителят е одобрен за
подпомагане по мярка НР1, и е извършена оторизация и е изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013г.. За
декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2013г. площи по НР1 е
оторизирана и изплатена сума от 1 535.69 лв.
На 15.05.2014г. К.Г.М., регистриран с УРН ***, е подал
за кампания 2014, заявление за подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“, с УИН 14/290514/37794, за плащане по НР1.
След извършени административни проверки и проверки на място на данните в така
подаденото заявление и сравняването им със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, е издадено уведомително писмо от
заместник изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с изх. № 02-140-6500/1926 от
25.09.2015г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014. За декларираните в
заявлението за подпомагане за кампания 2014 площи по НР1 е оторизирана и
изплатена сума от 6 610.6 лв.
На следващата година–2015, за кампания 2015г.,
жалбоподателят не е подал заявление за подпомагане па мярка 211.
С писмо изх. № 01-6500/3597 от 26.06.2019г. на заместник
изпълнителният директор на ДФЗ, К.М. е уведомен за откриване на производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Основание за
образуване на производството е неспазване на поет петгодишен ангажимент по
мярка 211 със заявление УИН
14/050612/32759 за кампания 2012г., като през 2015г. не е подадено заявление от страна на жалбоподателя по тази мярка.
Прието е, че не са спазени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11/03.04.2008г.. К.М. е уведомен за изплатените до момента суми за кампании
2012г., 2013г. и 2014г., са съответно в размер на нула лева, 1 535.60 лв.
и 6 610.60 лв., като в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3
от Наредба № 11/03.04.2008г., същият следва да възстанови сума в размер на 4 073.15
лв., което представлява 50% от получената субсидия по мярка 211 поради
прекратяване на участието му в мярка 211 след третата година от поетия
ангажимент. Предоставена му е и възможност за депозиране на възражения. Писмото
е съобщено на К.М. на 23.07.2019г., видно от известие за доставяне. Възражения
не са подадени в указания срок.
Зам.-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е издал
АУПДВ с изх. № 02-140-6500/1886 от 14.11.2019г., с който е изключил от
подпомагане К.Г.М. и спрямо същия е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 4 073.15 лв., представляващо 50% от
общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013 и 2014 година, на
основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г.
Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на
АУПДВ с изх. № 02-140-6500/1886 от 14.11.2019г. издаден от заместник изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“.
В хода на съдебното производство страните не ангажират
доказателства, поради което така възприетата фактическа обстановка се възприема
от документите в административната преписка приети като годни доказателства по
делото.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал.
1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
АУПДВ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал.
4 от ЗПЗП на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ е предоставена
възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
ЕС или от националното законодателство, вкл. за вземане на решения, произнасяне
по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори на фонда. Оспореният акт е издаден от Петя
Славчева – заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, въз основа на заповед
№ 03-РД/715 от 27.06.2017г. на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“. С тази
заповед, издадена от изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ на основание чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП, същият в т. 3 е делегирал
правомощието си да издава АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания,
посочени в чл. 1 на Наредба № 5/27.02.2009г. между които е и процесната такава,
на Петя Славчева – заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“. Изводите
си за компетентност на издателя на процесния АУПДВ съдът прави независимо от
редакцията на чл. 20а от ЗПЗП, /ДВ бр. 51 от 28.06.2019г./ и изменената ал. 5 и
новата ал. 6 на с. чл., предвид изричната разпоредба на § 5 от ПЗР на ЗИД на
ЗПЗП /ДВ, бр. 51, 28.06.2019г./, съгласно която „разпоредбите на § 2, т. 4
и 5
относно чл. 20а, ал.
5 и 6
се прилагат и по отношение на ... актове за установяване на публични държавни
вземания, издадени до влизането в сила на този закон" /в този смисъл и
решение № 15193 от 11.11.2019г. на ВАС по АД № 770/2019г./. Въз основа на това
се приема, че актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1
от АПК.
Актът е издаден в писмена форма и отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има посочени правни основания и изложени
фактически такива. Мотивиран е. Не се констатират основания по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му.
При издаване на акта не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да се възприемат за съществени и
само на това основание АУПДВ да се отмени. Административният орган се е позовал
на резултати от административна проверка по чл. 37, ал. 2
от ЗПЗП, които са обективирани в писмените доказателства по делото.
Отделно от това и жалбоподателят не оспорва факта, че не е подал заявление за
2015г. Налице са и доказателства за извършени компенсаторни плащания по мярката
за кампания 2013 и кампания 2014. Оспореният акт е издаден и при спазване на
административнопроизводствените правила. Ответникът представя доказателства за
уведомяване на адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1
от АПК за започване на административно производство по установяване
на публично държавно вземане, като по този начин е осигурена възможността му по
чл. 34 от АПК
да участва в производството. Актът е издаден след като са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
При това положение се приема, че не са налице основания, които да доведат до
отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение на материалния закон:
Оспорвания
акт се позовава на разпоредбите на Наредба № 11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г. Съобразно разпоредбата чл. 4, ал. 1, т.
3 от Наредба №
11/03.04.2008г., на която се
позова органът, кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да
подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане.
Цитираната разпоредба определя момента, в който възниква задължението за
подаване на последващи заявления – след първото компенсаторно плащане. Именно,
с извършване на първото компенсаторно плащане възниква и вече се счита поет
петгодишният ангажимент по тази мярка. За да възникне петгодишният ангажимент
не е достатъчно само да е извършено одобряване на кандидата чрез приемане на
заявлението и извършване на проверки по него, а съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 1,
т. 3 във връзка с § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 11/03.04.2008г., е необходимо да е било извършено
фактически първото компенсаторно плащане. Цитираната разпоредба на чл. 4, ал. 1
от Наредба № 11 е ясна: задължението възниква "след първото компенсаторно
плащане", а разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на наредбата, определя за първо компенсаторно плащане това плащане,
определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1,
ал. 1". От редакциите на цитираните разпоредби е видно, че „многогодишното-петгодишно“
задължение за подаване на заявление за подпомагане възниква едва след като е
налице ефективно плащане, не само подаване на заявление.
Съгласно чл. 14, ал. 1
от Наредба № 11/03.04.2008г. земеделски стопанин, който не подаде
заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва
от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях
в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. Въз
основа на тази разпоредба е издаден оспорваният акт. Разпоредбата е ясна - за
да се ползват от възможността за подпомагане по този ред, земеделските
производители следва да подадат заявления в рамките на всяка година след
първото компенсаторно плащане в рамките на петгодишния срок на поетия
ангажимент - аргумент от чл. 4, ал.1,
т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008г.
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от Наредба №
11/03.04.2008г.
земеделски стопанин, който не подаде
заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва
от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях
в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както
следва: т. 1) след първата година – 100%; т. 2) след втората година – 75%; т.
3) след третата година – 50%; т. 4) след четвъртата година – 25%.
В случая не се спори, че жалбоподателят не е подал
заявление за подпомагане за кампания 2015г. Спорен е момента, в който е
възникнал петгодишния ангажимент по мярка 211 и от този въпрос следва дали
правилно е приложена разпоредбата на чл.
14, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11/03.04.2008г.
Както бе посочено по-горе жалбоподателят за кампания
2012 е подал общо заявление за регистрация на 14.05.2012г. и заявление за
финансово подпомагане на 05.06.2012г., по Схема за единно плащане на площ
/СЕПП/, по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/ и по
НР1-мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони“, с УИН 14/050612/32759. С
уведомително писмо, с изх. № 02-140-6500/2699 от 21.09.2013г., за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, по заявеното по НР1, за кампания 2012 е постановен отказ за финансово
подпомагане за 2012г. на основание чл. 14 от
Наредба № 11 от 03.04.2008г.. От това писмо не става ясно защо е отказано
подпомагане по мярка 211 и в каква връзка е цитирана разпоредбата на чл. 14 от
Наредба № 11/03.04.2008г., тъй като е неотносима към подаденото
заявление. От това писмо обаче е безспорно, че на жалбоподателя е отказано
подпомагане за 2012г. по мярка 211/НР1/ по подадено от него заявление с УИН № 14/050612/32759
от 2012г. и е оторизирана сума в размер на „нула“ лева.
Безспорно е по делото също, че К.М. е подал заявление
за регистрация и заявление за подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“, с УИН 14/290514/37794, за плащане по НР1, за
кампания 2013г., като по него е получил одобрение и съответно оторизация и
плащане за природни ограничения в планински райони (НР1). По това заявление на жалбоподателя е оторизирана и
ефективно изплатена сума от 1 535.69 лв., т. е. това е първото
компенсаторно плащане по мярка 211, свързана с необлагодетелстваните райони. С
оглед на това и по разбиране на състава, задължение за подаване на последващи
заявления за подпомагане по мярка 211 е възникнало след това извършено първо
компенсаторно плащане, тъй като за 2012 година е постановен отказ за финансово
подпомагане. При това положение неправилно е прието в оспорвания АУПДВ, че
първа година по поетия петгодишен ангажимент е 2012 година и неправилно е
прието, че бенефициентът е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 с подаване
на заявление за подпомагане с УИН 14/050612/32759 за кампания 2012г. От
доказателствата по делото се установява, че реално е поет ангажимент по мярка
211 с подаването на заявление за подпомагане с УИН 14/170613/36227 за кампания
2013, с което е одобрен по тази мярка и е поет пет годишен ангажимент и въз
основа на одобрението е извършено и реално фактически първо компенсаторно
плащане по тази мярка в полза на жалбоподателя. Това е първата година на поетия
ангажимент по наредба № 11 от 03.04.2008г. и за жалбоподателя е възникнало
задължение за подаване на последващи заявления за подпомагане по мярката.
Плащане в настоящия случай за 2012г. няма, т. к. е постановен отказ, /в тази
връзка решение № 8556 от 25.06.2018 г. на ВАС по АД № 6994/2017г./. Поради това
неправилно е посочено в акта, че по поетия петгодишен ангажимент през кампания
2012г. с УИН 14/050612/32759 не е
подадено заявление за кампания 2015г., която се явява трета година от
ангажимента. При този извод неподаването на заявление за кампания 2015г. и
прекратяване участието си в мерките след третата година от многогодишния
ангажимент е материално незаконосъобразно.
Това на свой ред е довело и до
неправилно приложение на нормата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11/03.04.2008г.
Предвид горното оспорваният АУПДВ е незаконосъобразен.
Бенефициентът е одобрен по мярка 211, получил е реално плащане по заявление за
подпомагане с УИН 14/170613/36227 от 09.05.2013г. за кампания 2013, поради
което се приема, че актът е издаден в противоречие с
установената в производството фактическа обстановка и противоречи на
материалноправните норми. Правното основание за издаване на акта не
съответства на установените факти и административният орган е приложил неправилно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т.
3 от Наредба № 11/03.04.2008г.. Актът е незаконосъобразен и
ще бъде отменен в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че жалбата от К.Г.М. против акт за
установяване на публично държавно вземане изх. № 02-140-6500/1886 от
14.11.2019г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е основателна и същата ще
бъде уважена, като се отмени акта.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят има право на
разноски. От пълномощника на жалбоподателя - адв. А.Д.,*** е направено искане
за присъждане на внесена държавна такса и за присъждане на адвокатско възнаграждение на него при условията на
чл. 38, ал. 2, т. 2 от Закона за адвокатурата, обективирани и във списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Искането е направено своевременно, а разгледано по
същество е и основателно.
С
оглед изхода от спора ответника по жалбата ще бъде осъден да заплати на
жалбоподателят съдебни разноски в размер на 10.00лв., представляващи заплатена
държавна такса за образуване на съдебно производство.
С оглед изхода на делото ответникът ще бъде осъден да заплати на адв. А.Д.,***
адвокатско възнаграждение. От
представения договор за правна защита и съдействие от 02.12.2019г. е видно, че
в него е посочено предоставяне на безплатна помощ на материално затруднено лице
в условията на чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗА. В направеното искане пред съда и в
списък на разноските изготвен на основание чл. 80 от ГПК е посочено основанието
–чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 515.12лв., определено с оглед интереса по делото. Ответникът
не прави възражение за прекомерност. Налице е положителната предпоставка за осъждане на ответника
по делото да заплати на адвоката на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Същото с
оглед цената на иска и на основание с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя в размер на 515.12лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ по жалба на К.Г.М. Акт за установяване
на публично държавно вземане с изх. № 02-140-6500/1886 от 14.11.2019г., издаден
от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ да заплати на К.Г.М., с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни разноски
в размер на 10.00лв. /десет лева/.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ да заплати на адвокат А.К.Д.,***, с адрес *** адвокатско възнаграждение в размер
на 515.12лв. /петстотин и петнадесет
лева/ за оказаната безплатна правна защита и съдействие по договор от
02.12.2019г.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Върховен
административен съд на Република България.
Съдия:/п/