Р Е Ш Е Н И Е
№ 1328 29.09.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на шестнадесети септември,
две хиляди двадесета и първа година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИНА НИКОЛОВА
2. ЯНА
КОЛЕВА
секретар:
И. Г.
прокурор: Андрей
Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1941 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Бургас, против Решение № 260816/09.06.2021г. по НАХД
№ 4892/2020г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е отменено
Наказателно постановление № 251а-577/22.10.2020г. на ОД на МВР Бургас, с което
на П.Д.Б., за нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, вр. чл.63, ал.1
от ЗЗ, вр. т.І, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ, на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е наложена
глоба в размер на 300.00 лв.
В
касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване на НП.
Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, както и
за липса на маловажност на нарушението.
В
съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касация – П.Д.Б., редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. Представено е писмено становище от процесуален представител, с
което се оспорва жалбата и се иска оставяне в сила на решението на въззивния
съд.
Представителят
на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването,
счита че решението е правилно и законосъобразно.
След
като прецени твърденията на страната и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
С
обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил Наказателно постановление № 251а-577/22.10.2020г.
на ОД на МВР Бургас, с което на П.Д.Б., за нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. т.І, подточка 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ, на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е наложена глоба в размер на 300.00 лв.
По делото е
установено, че на 23.04.2020г., около 15:00 часа, в гр.Бургас, парк
„Славейков“, ж.к. „Славейков“, П.Б. е посетил парка, без поставена защитна
маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което нарушил
въведената в т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63,
ал. 1 от ЗЗ, с което виновно нарушил чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр.
т.І, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ.
За извършеното нарушение му е съставен АУАН с бланкови № 293035, ръкописно
изписан № 434а-241, в който лицето е вписало, че няма възражения. Въз основа на
акта е издадено процесното НП, в което е вписан АУАН № 434а-241/23.04.2020г.
За
да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел,
че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като е спазен и материалният закон. Както АУАН, така и
НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а направеното в
тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, съответства на
посочената като нарушена законова разпоредба, като точно е описана нарушената
противоепидемична мярка и с кои подзаконови нормативни актове – конкретните
заповеди на министъра на здравеопазването, е въведена. Счетено е, че
нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Въпреки това,
въззивният съд извел довод, че в случая е приложим института на „маловажния
случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Мотивиран от гореизложеното районния съд е
отменил НП.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените
в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Решението
на районния съд е постановено при неправилно приложение на закона.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (ред. ДВ, бр. 28 от 2020г.) при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
С
цитираната заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването,
в сила от 13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.,
впоследствие изменяна многократно и отменена със заповед №
РД-01-263/14.05.2020г., бяха въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка,
създадена от разпространението на COVID-19 и обявеното с решение от 13.03.2020
г. на Народното събрание извънредно положение. Въведената
противоепидемична мярка за носене на маска на посочените места, има за цел да
ограничи разпространението на заразата, застрашаваща живота и здравето на
хората.
Съгласно
приложената санкционна разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
(ред. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) който наруши
или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2,
освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
Безспорно
по делото е установено, че на посочените време и място П.Б. е бил без поставена
защитна маска или друго предпазно средство, покриващо носа и устата, въпреки
съществувалото за това задължение за гражданите. С това той е осъществил
описания състав на нарушение при форма на вината пряк умисъл, като са
правилни изводите на районния съд в тази
насока.
Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222,
ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество.
Въз основа на събраните доказателства и установената
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово
регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и
процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива,
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Извършването от П.Б. на съставомерно от обективна и
субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, се потвърждава от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, от
които е видно, че същото е извършено в присъствието на няколко човека, което
повишава степента на обществената му опасност и в никакъв случай не
представлява маловажен случай, за който да намери приложение чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение е
типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид. Видно от фактическата обстановка, при
която е осъществено съставомерното поведение и липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а напротив – причините за неговото извършване се
състоят в незачитане на нормативните задължения за спазване заповедите на
органите на държавно управление, то се налага извода, че деянието е типичен
случай на осъществяване състава на административното нарушение. АНО е съобразил
обществената опасност на деянието, като е наложил административно наказание в
минимален размер, с оглед постигане на целите по чл.12 от ЗАНН. Приетите от районния съд
обстоятелства, водещи до маловажност – трудни икономически обстоятелства в
страната не са сред посочените в чл. 93, т. 9 от НК обстоятелства, обуславящи
по-ниска степен на обществена опасност на деянието.
По изложените съображения обжалваното Наказателно
постановление № № 251а-577/22.10.2020г. се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260816/09.06.2021г. по НАХД № 4892/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 251а-577/22.10.2020г. на ОД на МВР Бургас, с което
на П.Д.Б., за нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, вр. чл.63, ал.1
от ЗЗ, вр. т.І, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ, на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е
наложена глоба в размер на 300.00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.