№ 160/01.07.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Николай Трендафилов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №429 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от И.М.К.
*** против Решение №260021/12.03.2021г., постановено по АНД №511/2020г. на РС Харманли.
Твърди се, че решението било незаконосъбразно, неправилно и необосновано. При
установяване на нарушението били допуснати съществени нарушения на процесуалните
права. Издаденият АУАН бил съставен в нарушение на установената в чл.40 и сл.
от ЗАНН процедура. Контролният орган бил длъжен, след като състави акта в
присъствието на свидетелите, присъствали при извършване или установяване на
нарушението, да предяви на нарушителя акта, като го запознае със съдържанието
му и му даде възможност да впише своите възражения в случай, че нарушителят не
бил съгласен със съдържаниет на акта – чл.42, т.8 от ЗАНН. В настоящия случай
актът бил изготвен на компютърно устройство, а не на бланка и ръкописно, като
предварително и преди да бъде принтиран било записано печатно, че нарушителят
няма възражение, като едва след това да бъде връчен за подпис. По този начин
полицейските служители не били дали възможност на К. да впише своите възражения,
както и да му се разяснят правата, че има право в 3-дневен срок от връчването
на акта да направи писмени възражения. Отделно от това в акта липсвали указания
за правото по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Това било изключително важно в конкретния случай,
тъй като се оспордвало важен елемент от фактическата обстановка по делето, а
именно: мястото на извършване на проверката и констатиране на извършеното
нарушение. За да се гарантира правото на защита, то следвало да се спазва
процедурата по издаване на АУАН, а тя била нарушена, , както и следвал да бъдат
анализирани и съпоставени показанията на актосъставителя по акта и извършителя,
за да се прецени тяхната достоверност. Правото на защита било нарушено като не
била предоставена възможност нарушителят да впише своите възражения, както и не
било разяснено правото на такива в 3-дневен срок от подписването на акта. Иска
се съдът да отмени обжалваното съдебно решение, с която е потвърдено
наказателното постановление, като бъде отменено изцяло обжалваното наказателно
постановление.
Ответникът РУ Харманли, ОД МВР Хасково, не взема становище по касационната
жалба.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Харманли потвърждава
Наказателно
постановление №20-0271-001702 от 29.10.2020г. на Началник Група към ОД МВР
Хасково, РУ Харманли, с което на И.М.К. на основание чл.174, ал.1,
т.2 от Закон за движение по пътищата са наложени административни наказания
глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца – за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Не са установени от съда
допуснати процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно
установено и доказано. Приел е, че на 22.10.2020г., в 00.41ч., в Община
Харманли по път ІІ-76 км. 64+500, посока гр.Харманли, К. управлява лек автомобил Фолксваген Шаран с
рег. №***, собственост на Ф. М. К., с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда.
При извършената проверка с техническо средство Дрегер
7410 с фабр. №ARSM-0016 за установяване употребата на алкохол в кръвта било отчетено 0,87 на хиляда алкохол в кръвта, като стойността
била измерена в издишания от К. въздух. Издаденият Талон за изследване бил с №0051214, като нарушителят приел показанията на
техническото средство,
не желаел да бъде изследван с доказателствен анализатор
и не желаел да даде кръв за
химическа експертиза. Съдът е
направил извод, че извършеното
нарушение било индивидуализирано с оглед на време, място и начин на извършване,
като при обсъждането по същество счел, че било осъществено от обективна и
субективна страна признаците от състава на административното нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което и правилно и законосъобразно била ангажирана
административнонаказателната отговорност. Обсъден е размера на наказанието
глоба и лишаване от право да управлява МП, както и че в случая не са налице предпоставки
за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на решението по отношение изводите за процесуално нарушение при съставянето на АУАН по съображения, че съставения АУАН не бил бланков и ръкописен, а
принтиран, като предварително и без нарушителят да се запознае със съдържанието
му било посочено, че няма възражения, както и не било разяснено, че в 3-дневен
срок е можел да направи възражения по съставения акт. Същевременно обаче не се
спори, че жалбоподателят е положил подпис в съставения акт, както не се и
твърди, че направен опит да се изпише върху такава съставения акт, че има
възражения. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания преповтарят изцяло
възраженията за нарушение при връчването на акта, релевирани и в писмено
становище за с.з. пред въззивната инстанция. Същите – макар и да не били предмет
на подробно и изрично обсъждане в мотивите на оспореното съдебно решение, са
били приети от решаващия състав за неоснователни като са изложени общи
аргументи относно липсата на нарушения. Настоящата инстанция намира възражението
на жалбоподателя за неспазена процедура по издаване на акта за установяване на
административното нарушение – в случая съставянето на акта неръкописно, вкл. и
отбелязването за липсата на възражения, за неоснователно. Дори да се приеме, че
с изписването, че липсват възражения, е допуснато процесуално нарушение, то
това нарушение не би било съществено с оглед факта, че жалбоподателят бил приел
срещу подпис екземпляр от акта, както и че е имал възможност да изпише
допълнително евентуално съществуващите свои възражения при полагането на подпис.
Жалбоподателят е имал възможност да се запознае с констатациите в акта и да
предприеме съответна защита, а поради това процесуалното нарушение не е ограничило
правото на защита и не можело да се определи като съществено, водещо до отмяна
на атакуваното наказателно постановление. Изписването за липса на възражения е
могло да стане и след запознаване на нарушителя със съдържанието на акта,
възпроизведено на самото техническо устройство и преди да бъде принтиран
писмения екземпляр, а като се има предвид и че законът не въвежда специални
изисквания в тази посока, то по никакъв начин не е довело до накърняване
правото на защита. Наред с това абсолютно без основание се твърди и че на
нарушителя не било разяснено правото му по чл.44, ал.1 от ЗАНН за това, че
освен възраженията при съставяна на акта в 3-дневен срок от подписването може
да направи и писмени възражения. В приложения по делото подписан от нарушителя
АУАН има Разписка от същата дата, която е относно получения препис от акта,
ведно и с указания за допълнителни
обяснения, която също е подписана от нарушителя и подписът, положен от него, не
е спорен. При тези мотиви изложените в решението на въззивната инстанция общи доводи
на съда от носно липса на процесуални нарушения следва да бъдат приети от
касационната инстанция за съответни на приложимата нормативна уредба и
изяснените по делото факти, поради което като правилни следва да бъдат
споделени.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил
наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260021/12.03.2021г.,
постановено по АНД №511/2020г. на РС Харманли, с което И.М.К. на основание чл.174, ал.1,
т.2 от Закон за движение по пътищата са наложени административни наказания
глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца – за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.