Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260041
10.02.2021 год. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд Първи въззивен граждански състав
На трети февруари Две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно заседание, в състав:
Председател: Милена Дечева
Членове:1. Жулиета Серафимова
2.Тодор Хаджиев
Секретар:М* С*
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В. гр. д. № 954 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С Решение №260012/04.09.2020г.,постановено по гр.д.№1968/2019г. Районен съд-Димитровград:ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София против Н.Н.Н. съществува вземане за сумата в размер на 434,59лв.-главница за периода от 18.05.2018г. до 18.10.2018г.; 40,97лв.-договорна лихва за периода от 18.05.2018г. до 18.10.2018г.; 65,80лв.-обезщетение за забава от 18.05.2018г. до 27.09.2019г.-дата на подаване на заявлението в съда,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 27.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата,представляващи част от сумите,за които по ч.гр.д.№ 1662/2019г. на РС-Димитровград е била издадена заповед по чл.410 от ГПК,като иска в останалата част до пълния предявен размер на главницата от 500лв., 89,27лв. договорна лихва за периода от 18.01.2018г. до 18.10.2018г., за неустойка в размер на 258,73лв. за периода от 18.04.2018г. до 18.10.2018г., както и обезщетение за забава до пълния размер от 224,02лв. за периода от 18.01.2018г. до датата на депозиране на заявлението ,отхвърля като неоснователен; ОСЪЖДА Н.Н.Н. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София сумата в размер на 37,87лв. деловодни разноски в заповедното производство; ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София да заплати на Н.Н.Н. 2лв. разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение,в частта в която са уважени предявените искове е останал въззивникът Н.Н.Н.,който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. С жалбата се поддържат възраженията от отговора на исковата молба, свързани с наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за паричен заем с №159783 . Твърди се,че обезщетението за забава противоречи на добрите нрави,тъй като не е ясен механизма на неговото изчисление.Счита,че договора за паричен заем не отговаря на изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9,поради което е недействителен,поради което се оспорва и определената от съда договорна лихва.Поддържа се също,че не са спазени законовите изисквания за уведомяване на длъжника за извършена цесия.Счита,че в настоящия случай не е налице нищожност на отделни клаузи на договора,а е налице недействителност на целия договор за паричен заем.Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Димитровград и да постанови ново, по същество на спора, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания „ЕАД-гр.София, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото въззивно производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Димитровград е сезиран с подаден от ищеца „Агенция за събиране на вземания „ЕАД-гр.София против ответника Н.Н.Н., иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК .Ищецът е претендирал да се признае за установено по отношение на ответника ,че в негова полза съществува вземане по Договор за паричен заем с №159783 от 18.12.2017г. за следните суми,а именно: сумата в размер на 500лв.-главница за периода от 18.05.2018г. до 18.10.2018г.; 89,27лв.-договорна лихва за периода от 18.01.2018г. до 18.10.2018г.;258,73лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 18.04.2018г. до 18.10.2018г.; 224,02лв.-обезщетение за забава от 18.01.2018г. до 27.09.2019г.-дата на подаване на заявлението в съда,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 27.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч.гр.д.№ 1662/2019г. на РС-Димитровград е била издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Ищецът е
мотивирал исковата си молба с твърдения, че на 18.12.2017г. между ответника и
„Сити Кеш“ООД е бил сключен Договор за
паричен заем №159783, по силата на който търговското дружество предоставило
на ответника като заемател сумата в
размер на 500лв. с краен срок за
погасяване 18.10.2018г. .Заемът бил изцяло усвоен,но задължението по същия не
било изплатено на крайния срок в договора.Междувременно „Сити кеш“ООД прехвърлило на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД вземанията
си,произтичащи от договора за паричен заем №159783 от 18.12.2017г. на
25.03.2019г. и за извършената цесия се
поддържа,че ответникът е бил уведомен. Освен главницата по договора за заем
ответникът дължал договорна
лихва,обезщетение за забава и неустойка,тъй като не изпълнил основното си
задължение по договора за паричен заем в посочените в погасителния план срокове.
На 30.09.2019г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу заемателя Н. Н.Н..По образуваното ч.гр.д.№ 1662/2019г. по
описа на РС – Димитровград на 01.10.2019г. била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №
935/01.10.2019г. с която било разпоредено длъжникът да заплати посочените в заповедта суми.Поради подадено
възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, за ищеца възникнал правния интерес да
предяви настоящия установителен иск.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковите претенции,като е твърдял,че
процесния договор за паричен заем е недействителен,тъй като съдържа неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143 от ЗЗП.Изложил е доводи за нищожност на
отделни клаузи касаещи формирането на задълженията за лихви и неустойка.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната жалба рамки.
Първоинстанционният съд е обсъдил обстойно посочените от страните допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Против така възприетата фактическа обстановка не се въвеждат възражения, а и въззивният съд не намери основания за нейното изменение, поради същата няма да бъде преповтаряна.
Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.
Видно от приетия по делото договор за паричен заем от 18.12.2017г. е,че ответникът и „Сити Кеш“ООД са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което „Сити Кеш“ООД в качеството ѝ на заемодател предоставил на ответника Н.Н.Н. , в качество му на заемател парична сума в размер на 500лв. ,с краен срок на погасяване 18.10.2018г. при ГПР 42,28% и при фиксиран годишен лихвен процент 35,04% . Заемът е следвало да бъде погасен на 10 месечни вноски при посочен размер на погасителната вноска:3 х 14,60лв. и 7 х80,01 лв. Неразделна част от договора са Погасителен план и Общи условия по договора за заем .Безспорно е още, че заемодателят е прехвърлил в полза на настоящия ищец „Агенция за събиране на вземания“ЕАД вземанията си по договор за паричен заем №159783 от 18.12.2018г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 25.03.2019г.Настоящият ищец е подал заявление вх.№10695/30.09.2019г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,по което е образувано ч.гр.дело № 1662/2019г. по описа на РС – Димитровград, по което е издадена и Заповед №935/01.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с което е разпоредено длъжникът Н.Н.Н. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София следните суми,а именно: 500лв-главница; 89,27лв.-договорна лихва за периода от 18.01.2018г. до 18.10.2018г.;258,73лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 18.04.2018г. до 18.10.2018г.; 224,02лв.-обезщетение за забава от 18.01.2018г. до 27.09.2019г.-дата на подаване на заявлението в съда,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 27.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 75лв. деловодни разноски.
В срок длъжникът е подал писмено възражение по чл. 414 от ГПК, поради което и на заявителя били дадени указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
За пълното и всестранно изясняване на делото от фактическа страна, районният съд е назначил съдебно счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че паричния заем в размер на 500лв. е бил предоставен на заемателя на датата на подписване на договора 18.12.2017г. Общата сума,която е следвало да бъде върната на заемателя е в размер на 980лв.,като посочената сума включва главница,договорна лихва,обезщетение за забава и неустойка.По договора са били извършени плащания в общ размер на 132лв. на „Сити Кеш“ООД,като след датата на цесията през 2019г. няма извършени никакви плащания. От заключението се установява,че съгласно приложения по делото погасителен план дължимата главница е в размер на 500лв.,неплатената дължима договорна лихва е в размер на 103,87лв. за периода от 18.01.2018г. до 18.10.2018г.;неплатената дължима неустойка за неизпълнение на договорно задължение е в размер на 125,93лв. за периода от 18.04.2018г. до 18.10.2018г.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за установяване съществуването на спорните вземания по заповедта. В тежест на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника. Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на кредитора-заявител в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение. Районният съд е сезиран с искова молба от кредитора-заявител в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което е допустим. Налице е и идентитет между вземането, предмет на исковото производство и посоченото в заявлението вземане.
От събраните
по делото доказателства,както правилно е приел първоинстанционният съд
постигнатите уговорки между страните по повод предоставения паричен заем са
действителни с изключение на уговорката относно заплащането на неустойка в
размер на 376,13лв. по чл.8 от договора-при непредставянето на обезпечение,с
начин на разсрочено плащане.В случая е налице явна уговорка във вреда на
потребителя,тъй като същият е задължен за заплати при непредставянето на
обезпечение посочената сума,която представлява 75,22% от предоставената в заем
сума от 500лв.Останалите доводи за наличието на неравноправни клаузи в договора
за заем касаещи уговорения ГПР в размер
на 41,28% и фиксирания лихвен процент от 35,04% е неоснователно,а уговореното
между страните по отношение на тези клаузи е произвело своя ефект. Доказателствата по делото са безспорни, че заемателят е поел задължението да върне дължимата по договора сума на 10 погасителни
вноски с различен размер, с краен срок на договора и падеж на последна вноска 18.10.2018г.,което
свое задължения той очевидно не е изпълнил .По процесния договор за заем е била
погасена само сумата от 132лв.,която очевидно не е била достатъчна,за да погаси
както пълния размер на договорената главница,така и дължимите по договора лихви.
Заемателят е преустановил плащанията по договора за паричен заем още преди
извършване на цесията,което обстоятелство е отразено и в заключението на назначената
съдебно икономическа експертиза,което съдът възприема като безпристрастно и компетентно дадено. Доводи от
страна на въззивника за изпълнение на
задълженията му по договора не са въведени, нито се съдържат такива индиции в
ангажираните по делото доказателства. Напротив ищцовото дружество е провело успешно доказване на претенцията си за съществуване на вземане в негова полза
по отношение на ответника,в размерите,които са посочени в обжалваното решение
на РС-Димитровград.за неоснователни съдът намира доводите на въззивника за
липса на уведомяване по отношение на извършената между „Сити Кеш“ООД и „Агенция
за събиране на вземания „ЕАД цесия.В случая изискванията на чл.99 от ЗЗД са
спазени с редовното връчване на уведомлението за процесната цесия като
приложение на исковата молба на ответника.
Като е направил изводи в посочения по-горе
смисъл първоинстанционният съд е постановил валидно ,допустимо и правилно
решение,което ще следва да бъде потвърдено.Правните изводи на РС-Димитровград в
обжалваното решение,изцяло се споделят от настоящата инстанция,поради което и
на основание чл.272 от ГПК настоящия съдебен състав препраща към мотивите на
това решение.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. Предвид изхода на делото и поради неоснователността на жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените от въззиваемата страна разноски за въззивното производство. В случая въззиваемата страна претендира заплащането на 350 лв.- юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай относно размера юристконсултското възнаграждение приложение намират разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на МС от 06.01.2006 г. Съгласно чл. 25 от наредбата, възнаграждението за представителство по гражданско дело с определен материален интерес възлиза от 100 лв. до 300 лв. Предвид изхода на спора, цената на иска, обстоятелствата, че спорът не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, без да се събират нови доказателства и без посочената страна да е изпратила свой представител, на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. за развилото се пред Окръжен съд – Хасково въззивно производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №№260012/04.09.2020г.,постановено по гр.д.№1968/2019г. районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА
Н. Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25,офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.