№ 14640
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110140088 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника С. С. Г. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Цветна градина“ № 81, ет. 4, ап. 10, за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за сумата 1138,78 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от
1.5.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 18.04.2022 г. до
окончателното й погасяване, 199,29 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 11.04.2022 г., 34,31 лв., представляваща неплатена цена за
предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 18.04.2022 г. до окончателното й погасяване, и
6,45 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.05.2019 г.
до 11.04.2022 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№.20735/2022 г. по описа на СРС, 157 състав.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало
по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е
заплащал дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи
условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка
и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Ответникът С. С. Г. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата
молба, с който оспорва исковете при възражения, че не е собственик или ползвател,
1
тъй като няма доказателства да е реализирано правото на строеж, поради което не е
потребител. В условията на евентуалност, релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва иска за лихви с твърдения, че не е изпаднал в забава преди издаване
на изравнителните сметки.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Термокомплект” ООД не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото Нотариален акт продажба на право на строеж
№ 190, том ІІ, рег. № 6576, дело № 304 от 16.11.2006 г. ответникът е закупил правото
на строеж за изграждане на Апартамент 10, находящ се в гр. София, ул. „Цветна
градина“ № 81, ет. 4, заедно с Избено помещение № 9, и Гараж № 1.
По делото е представен списък на потребителите на топлинна енергия в
процесната сграда, сред които и ответникът С. Г. С..
Ищецът е сключил предварителен договор с трето неучастващо в делото лице
„Магура“ АД за изграждане и присъединяване на енергиен обект към топлопреносната
мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на жилищна сграда със зимна
градина, кафене и подземни гаражи, находяща се в гр. София, ул. „Цветна градина“ №
81.
Видно от приложения по делото Протокол на общото събрание на етажните
собственици на сградата, находяща се в гр. София, ул. „Цветна градина“ № 81,
„Термокомплект“ ООД е избрано за извършване на услуга „дялово разпределение“ в
имота.
Между ищеца и третото лице помагач е сключен Договор от 02.11.2007 г.,
сключен за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
По делото са представени съобщение към фактура, общи фактури и справка за
потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2021 г., както и изравнителни сметки и приемо-предавателни протоколи,
изготвени от ТЛП.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за топлинна енергия за периода м.3.2019 г. –
м.4.2021 г. е в размер на 742,46 лв., като е отчетено обстоятелството, че по отношение
на месеците март и април 2019 г. е начислена сумата от 18,09 лв. за доплащане.
Дължимата законна лихва върху посочената главница за периода от 05.09.2019 г. до
11.04.2022 г. е в размер на 99,90 лв. Размерът на начислените суми за дялово
разпределение за същия период са в размер на 34,31 лв., а дължимата законна лихва за
периода 01.05.2019 г. 0 11.04.2022 г. е в размер на 6,75 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
2
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
ответникът С. С. Г. се е легитимирал като собственик на топлоснабдения имот през
процесния период, поради което може да се направи извод, че същият е бил потребител
на топлинна енергия в имот през процесния имот, респ. между него и ищцовото
дружество е налице облигационно отношение. Съдът не споделя доводите на
ответника, че по делото не е установено дали правото на строеж върху процесния имот
е реализирано, доколкото видно от доказателствения материал по делото, а именно
предварителен договор за изграждане и присъединяване на енергиен обект към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на жилищна
сграда със зимна градина, кафене и подземни гаражи, находяща се в гр. София, ул.
„Цветна градина“ № 81, Протокол на общото събрание на етажните собственици на
сградата, находяща се в гр. София, ул. „Цветна градина“ № 81, „Термокомплект“ ООД
за избор на фирма за извършване на услуга „дялово разпределение“ в имота, както и
списък на потребителите на топлинна енергия в процесната сграда, сред които и
ответникът С. Г. С., може да се обоснове извод, че в процесния период сградата е била
завършена, а правото на строеж се е трансформирало в право на собственост. Извод за
завършеност на сградата може да се изведе и от обстоятелството, че по делото беше
доказано, че сградата е обитаема и до имота на ответника е доставяна топлинна
енергия, което е невъзможно без изграждане на сградата в груб строеж.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
3
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая ответникът не е оспорил, поради което този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се от доказване, а и с представените по делото писмени
доказателства (съобщения към фактури), беше доказано, че за отоплявания имот през
процесния период е доставена топлинна енергия на стойност и не е заплатена цената в
размер на 1138,78 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът
да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук
подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера
на начислените суми.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 18.04.2022 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 18.04.2019 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м. февруари
2019 г. е станало изискуемо на 17.04.2019 г., поради което същото се явява погасено по
давност, както и претендираните суми за месеците преди февруари 2019 г.
Следователно дължимите суми за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.
– 28.02.2019 г. са погасени по давност. Съгласно заключението по приетата съдебно-
счетоводна експертиза дължимата цена за доставена топлинна енергия за непогасения
по давност период, а именно от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер но 742 лв., до
който размер се явява основателна исковата претенция на ищеца, а в останалата част
следва да се отхвърли.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
4
главница, която съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза за
периода от 15.09.2019 г. до 11.04.2022 г. е в размер на 99,90 лв. В останалата част до
пълния предявен размер от 199,29 лв. искът следва да се отхвърли.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ответникът дължи и не е платил задължението си за услугата дялово
разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на 34,31 лв., в какъвто
размер е и претенцията на ищеца, поради което искът се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 27,58 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 49,33 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 172,42 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и
5
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 150 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 395,75 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове. Същият е
сторил разноски в това производство в размер на 450 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, от които следва да се присъди сумата от 163,89 лв. Разноски за
заповедното производство на длъжника не се присъждат в случай на развило се исково
производство по реда на чл. 422 ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. С. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Цветна градина“ № 81, ет. 4, ап. 10 ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
сумата 742 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 18.04.2022 г. до окончателното й погасяване,
99,90 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
11.04.2022 г. и 34,31 лв., представляваща неплатена цена за предоставена услуга
„дялово разпределение“ за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 18.04.2022 г. до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №.20735/2022 г. по описа на СРС, 157
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 742 лв. до пълния
предявен размер 1138,78 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до
28.02.2019 г., за горницата над 99,90 лв. до пълния предявен размер от 199,29 лв.
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.04.2022 г. и за сумата 6,45 лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.05.2019 г. до
11.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. №.20735/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. С. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Цветна градина“ №
81, ет. 4, ап. 10 ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 49,33 лв. – разноски в заповедното производство, както и
сумата от 395,75 лв.– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА С. С. Г. , ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Цветна градина“ № 81, ет. 4, ап. 10, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 163,89 лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Термокомплект“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7