Определение по дело №297/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. Кюстендил, 28.07.2020 г.

 

Кюстендилски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание

на двадесет и осми юли

 през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

          ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова

                                                                               Веселина Джонева

 

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. ч. гр. д. № 297

по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, действащо чрез процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт Р.И.И.,   против разпореждане от 01.06.2020 г., постановено от РС – Дупница по ч.гр.д. № 434/2020 г. по описа на същия съд.

С оспорвания съдебен акт РС – Дупница е върнал като просрочена частна жалба вх. № 4674/27.05.2020 г., депозирана срещу разпореждане по делото от 04.03.2020 г., в частта в която заповедният съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД за сумата от ** лева, представляваща неплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, произтичащо от сключен между страните договор за потребителски кредит № *** от 22.02.2019 г.  За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба, заповедният съд е приел, че доколкото обжалваният акт е връчен на жалбоподателя – заявител в заповедното производство на 14.05.2020 г., а жалбата е депозирана от жалбоподателя чрез куриер с дата на товарителница – 26.05.2020 г., то същата е подадена извън едноседмичния срок, определен от разпоредбите на чл. 413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК.

Частният жалбоподател обжалва постановеното от заповедния съд разпореждане, релевирайки доводи за неговата неправилност. Позовава се на §13 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., с последни промени обнародвани в Държавен вестник бр.44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., съгласно който „сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“.  Акцентира, че съгласно разпоредбата на чл.3 от същия закон към тези срокове спадат и процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. По изложените съображения приема, че срокът за обжалване на разпореждането на заповедния съд, с което е отхвърлено частично искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не е изтекъл, доколкото същото е връчено на заявителя на 14.05.2020 г., а процесуалните съдебни срокове, съгласно цитираните по-горе законови разпоредби, продължават да текат от 20.05.2020 г., от която дата следва да се брои едноседмичният преклузивен срок по чл.413, ал.2 ГПК. Акцентира, че частна жалба вх. № 4674/27.05.2020 г. е изпратена от „Профи Кредит България“ ЕООД на 26.05.2020 г., поради което не е просрочена. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на РС – Дупница за продължаване на съдпороизводствените действия по администриране на жалбата. Претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на **лева и ** лева юрисконсултско възнаграждение.

Препис от частната жалба не е връчван по аргумент от разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.

При преценка на основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид следното:

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес, в предвидения от закона преклузивен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я приема за основателна по следните съображения:

Производството пред РС – Дупница е образувано по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.

 С разпореждане по делото от 04.03.2020 г. заповедният съд е уважил частично искането, като е отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД за сумата от ** лева, представляваща неплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, произтичащо от сключен между страните договор за потребителски кредит №*** от 22.02.2019 г. 

Съобщението за издаденото разпореждане, с препис от същото, е връчено на заявителя на 14.05.2020 г., като на 26.05.2020 г.  „Профи Кредит България“ ЕООД депозира частна жалба вх. № 4674/27.05.2020 г. по куриер срещу разпореждането, в отхвърлителната му част, видно от приложена по ч.гр.д.  № 434/2020 г. по описа на ДнРС товарителница.

На 01.06.2020 г. заповедният съд е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане, по силата на което е върнал депозираната частна жалба като просрочена. Съдът е приел, че доколкото обжалвания акт е връчен на жалбоподателя – заявител за заповедното производство на 14.05.2020 г., а жалбата е депозирана от жалбоподателя чрез куриер с дата на товарителница – 26.05.2020 г., то същата е подадена извън едноседмичния срок, определен от разпоредбите на чл. 413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Съгласно §13 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., с последни промени обнародвани в Държавен вестник бр.44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., „Сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. 

Тази законова регламентация е залегнала и в § 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето /обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г./, съгласно който  „Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.

В чл. 3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е регламентирано, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и

                                                                         - 2 -

изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението, към което не попада настоящото производство.

Съобразявайки цитираните законови разпоредби се установява, че процесуалните срокове продължават да текат от 21.05.2020 г., от когато е започнал да тече и срокът за обжалване за молителя в заповедното производство, с оглед на което частна жалба вх. № 4674/27.05.2020 г. е депозирана в срок.

Изложените съображения налагат извод, че атакувания съдебен акт е неправилен, поради което той следва да бъде отменен и делото върнато на РС – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частна жалба вх. №4674/27.05.2020 г. на  „Профи Кредит България“ ЕООД.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира за необходимо да посочи на администриращия съд, че съгласно чл. 12, т. 1 и т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса в заповедното производство е в размер на 2% върху интереса, но не по-малко от ** ллева. По аргумент от разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Тарифата, при обжалване на разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение, се събира държавна такса в размер на 50 на сто от тази, определена в чл. 12 от Тарифата. Определената в чл. 19 от Тарифата държавна такса е приложима в случаите, когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество, както и при обжалване на разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.  В този смисъл е установената постоянна практика на ВКС, намерила отражение в определение № 868/09.12.2011 г. по ч.т.д. № 609/2011 г. на ВКС, определение № 257/11.04.2013 г. по ч.т.д. № 1559/2013 г. на ВКС, определение № 322/20.04.2010 г. по ч.т.д. № 232/2010 г. на ВКС; определение № 608/12.11.2009 г. по ч. т. д. № 534/2009 г. на ВКС, III г. о., определение № 540/18.09.2010 г. по ч. т. д. № 277/2009 г. на ВКС, II т. о., определение № 99/08.02.2010 г. по ч. т. д. № 793/2009 г. на ВКС, II т. о., определение № 39/12.01.2010 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. на ВКС, I т. о. и други.

Следователно, дължимата в случая държавна такса възлиза на сумата от ** лева. При това положение и доколкото към жалбата е приложен документ за внесени ** лева следва, че същата не отговаря на изискванията на закона, поради което е необходимо да бъде оставена без движение и на частния жалбоподател да се дадат указания за довнасяне на следващата се държавна такса, което действие, с оглед разпоредбата на чл.262 ГПК, е компетентността на първоинстанционния съд, чийто акт е обжалван.

По искането за разноски:

Частният жалбоподател претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на ** лева и ** лева юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че разноски в настоящото производство не следва да се присъждат и същите следва да останат в тежест на страната, която ги е направила, по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. В случая производството е инициирано не с оглед поведението на насрещната страна, а във връзка с извършени съдопроизводствени действия от заповедния съд, в който случай разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, Кюстендилския окръжен съд

 

                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ  разпореждане от 01.06.2020 г., постановено от РС – Дупница по ч.гр.д. № 434/2020 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА делото на РС – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частна жалба вх. № 4674/27.05.2020 г. на  „Профи Кредит България“ ЕООД съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, действащо чрез пълномощника юрисконсулт Р.И.И., за присъждане на разноски за заплатена държавна такса в размер на ** лева и ** лева юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: