№ 122
гр. Оряхово, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивета В. Кънева-Санкова
при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова
като разгледа докладваното от Ивета В. Кънева-Санкова Гражданско дело №
20241460100261 по описа за 2024 година
От „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. София, п.к.1784, район Младост, бул.
„Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, против Х. К. Б., с ЕГН **********
от с. К., ул.“Д.В.С № 30, е предявен иск за приемане за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 279.74 лв. /двеста седемдесет и девет лева
и седемдесет и четири ст./ - главница за ползване на електрическа енергия и мрежова услуга
достъп и пренос през електроразпределителната и електропреносната мрежа за периода
03.01.2023 г. до 01.04.2023 г., мораторна лихва за периода от 24.01.2023 г. до 31.01.2024 г. в
размер на 30.30 лв. /тридесет лева и тридесет ст./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.02.2024 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 85/13.02.2024 г. по ч.гр.д. №
113/2024 г. на ОРС.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето и
заповедното производство.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
Прието е ч.гр.д.№ 113/2024 г. на ОРС.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК и има за
предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В с.з. за ищеца не се явява. От пълномощника на същите адв.А. Х. А., е депозирана
молба,с която поддържа изцяло предявеният иск.
1
В откритото съдебно заседание, ответника се явява лично и не оспорва иска.Заявява, че
страда от заболяване „Параноидна шизофрения“, не е получавал пенсия и е бил в
невъзможност да заплати издадените фактури. Не оспорва задълженията си към ищеца по
основание и размер. Заявява, че ще ги заплати.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 113/2024 г. по описа на Районен съд Оряхово, е издадена на осн.чл.410
ГПК Заповед за изпълнение № 85/13.02.2024 г. в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника против Х. К. Б., с ЕГН ********** от с. К., ул.“Д.В.С № 30, за сумата от 279,74
лв. (двеста седемдесет и девет лева и 74 стотинки), представляваща главница за период от
03.01.2023 г. до 01.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2024 г.до
изплащане на вземането, сумата 30,30 лева (тридесет лева и 30 стотинки),представляваща
мораторна лихва за период от 24.02.2023 г. до 31.01.2024 г., както и държавна такса в размер
на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева (петдесет лева).
На длъжника е изпратена Заповед за изпълнение № 853/13.02.2024 г. по ч.гр.д. №
113/2024 г. на РС Оряхово.
В срок е подадено от длъжника по изпълнението Възражение от 21.02.2024 г. и съдът
с Разпореждане от 23.02.2024 г., е указал на заявителя правото да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Искът на Заявителя основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
От представената по делото справка за консумация на клиент се установява, че
дружеството-ищец е доставило на ответника Х. К. Б. електрическа енергия за периода от
03.01.2023 г. до 01.04.2023 г., на основание на което ищецът е издал съответните фактури –
фактура № **********/09.02.2023 г. на стойност 100.92 лв. за периода 03.01.2023 г., до
26.01.2023 г., фактура № **********/09.03.2023 г. на стойност 93.24 лв. за периода
02.02.2023 г. до 01.03.2023 г. и фактура № *********/10.04.2023 г.на стойност 85.58 лв. за
периода 02.03.2023 г., до 29.03.2023 г.,които не са заплатени от титуляра по партидата - Х.
К. Б..
Съгласно действащото законодателство, ищецът е начислил и лихва за процесния
период както следва:-11.83 лв. за периода 24.02.2023 г. до 31.01.2024 г. за фактура №
**********/09.02.2023 г.; 10.06. лв. за периода 24.03.2023 г. до 31.01.2024 г. за фактура №
**********/09.03.2023 г. и 8.41 лв. за периода 25.04.2023 г. до 31.01.2024 г. за фактура №
*********/10.04.2023 г.
Ищеца сочи, че общата стойност на непогасеното задължение на ответника е в размер
на 279.74 лв.-главница по неплатени фактури и 30.30 лв. законна лихва за забава, считано от
03.01.2023 г., до 01.04.2023 г.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи
2
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството
си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да
докаже възраженията си - респ.- недължимост или факта на плащането. Въз основа на
представените доказателства от ищеца съдът приема за доказано изпълнението на договора
от страна на ищеца. Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на
кредитор по договора, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание
и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника. Ответникът не ангажира доказателства във
връзка със възраженията си, че е платил процесната сума.
От приложените от ищеца с исковата молба писмени доказателства се установява, че
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД се е намирало в облигационни правоотношения с
ответника по настоящото производство, регулирани от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия. Общите условия на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД,
са общоизвестни, публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а
от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителя. Съобразно Общите условия
ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода
03.01.2023 г. до 01.04.2023 г. към ответника. Последният обаче не е изпълнил задължението
си да заплати доставената ел.енергия по издадените от ищеца фактури, а именно: фактура №
**********/09.02.2023 г. на стойност 100.92 лв. за консумирана ел.енергия за периода
03.01.2023 г., до 26.01.2023 г., фактура № **********/09.03.2023 г. на стойност 93.24 лв. за
консумирана ел.енергия за периода 02.02.2023 г. до 01.03.2023 г. и фактура №
*********/10.04.2023 г.на стойност 85.58 лв. за консумирана ел.енергия за периода
02.03.2023 г., до 29.03.2023 г., които не са заплатени от титуляра по партидата - ответника
Х. К. Б..
Ищецът е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в
Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-
11/29.11.2006 г. Задължението на ответника за посочения в исковата молба размер е станало
изискуемо, тъй като в полза на абоната е предоставен 10-дневен срок за плащане на
задълженията за консумираната ел. енергия. В същия период вземането е ликвидно и
изискуемо, но с изтичане на срока то става годно за принудително изпълнение, като
неполучаване на съобщението от страна на абоната не освобождава последния от
задължението да заплати дължимите суми в срок / чл. 19,ал.8 от Общите условия /.
Съдът намира, че претенцията за лихви за забава е основателна и доказана. Тази
претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното задължение и съобразно
уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви. След изтичане
на падежа, ответникът – длъжник, съгласно чл.84, ал.І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите
на месечните задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД.
3
При този изход на спора ответника дължи на ищеца, съобр. чл. 78 ал.1 ГПК и
направените разноски както в заповедното производство, за който вече е издадена
Заповедта, така и разноските за производството по общия исков ред установени с писмени
доказателства – в заповедното производство за платена д.т. в размер на 25.00 лева и 50.00
лева заплатено адвокатско възнаграждение и в настоящото производство в общ размер на
175.00 лв., от които заплатена държавна такса от 75.00 лв., 100.00 лв. адвокатско
възнаграждение
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Х. К. Б., с ЕГН ********** от с. К.,
ул.“Д.В.С № 30, че дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД, с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. София,
п.к.1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
сумата от 279.74 лв. /двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и четири ст./ - главница
за ползване на електрическа енергия и мрежова услуга достъп и пренос през
електроразпределителната и електропреносната мрежа за периода 03.01.2023 г. до
01.04.2023 г., мораторна лихва за периода от 24.01.2023 г. до 31.01.2024 г. в размер на 30.30
лв. /тридесет лева и тридесет ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 85/13.02.2024 г. по ч.гр.д. № 113/2024 г. на ОРС.
ОСЪЖДА Х. К. Б., с ЕГН ********** от с. К., ул.“Д.В.С № 30, да заплати на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД, сумата от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/ сторени
деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4