Р Е Ш Е Н И Е
№………./ ……...06.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на петнадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието
на секретаря Христина Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията Стоянова
въззв.
търговско дело № 478 по описа за 2019г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано
е по въззивна жалба вх. №15943/01.03.2019г. от „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс”-Е
срещу решение № 636/15.02.2019г., постановено по гр.дело №8204/2018г. на
Варненския районен съд, 40-ти състав, в частта, с която е прието за установено,
по отношение на въззивника, че дължи на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” № 5 сумата от 1664 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по преписка - щета № **********/112-17, образувана
при ищцовото дружество за причинени вреди на собствени на трето застраховано лице вещи – платка на UPS
и управление на
хидрофорна инсталация ZPS 28-01,
вследствие на неизпълнение на задължението на ответника да доставя качествена
електронергия до обект: имот в с. Николово, обл. Русе, м-ст „Пундев баир“ №1 и 25 лева – разноски за ликвидация на
щета, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед №
2739/24.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 5786/2017г.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Излага се, че неправилно в решението е
обосновано, че е допусната техническа грешка по отношение на датата на
настъпилото застрахователно събитие, като вместо твърдяната на 15.08.2018г. е
приета тази, установена от доказателствата – 06.08.2017г. Аргументирано е, че
по този начин се изменя по основание предявения иск, което в исково
производство продължение на заповедно е недопустимо. Направен е анализ на
писмените доказателства и заключението на вещото лице, за което се твърди, че е
излязло извън обема на поставената задача /досежно датата на аварията/, което е
повлияло на решението. Твърди се, че по делото не е установено категорично, че
причината за повреждане на платка на UPS и управление на хидрофорна инсталация ZPS
28-01 е доставяне на
електрическа енергия, която не съответства на показателите за качество. Отделно
се набляга, че на посочената в исковата молба, заявлението, доклада по щета
дата 15.08.2018г. не са възниквали аварии, такива са били констатирани на други
дати. За тези аварии електроразпределителното дружество не носи отговорност на
основание чл.51, ал.7 от ОУ, с които е обвързан собственика на повредените
врещи, в качеството му на потребител на ел. енергия. След като не е доказана
причината за възникване на повредата е неустановена и причинно следствената
връзка между вредите и действията на ответника.
Въззивникът
моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявения иск, както и да му се присъдят направените
разноски за двете инстанции.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, в който оспорва подадената въззивна жалба и
застъпва становище, че постановеното съдебно решение е правилно и
законосъобразно. Излага се, че от събраните доказателства по делото е
установено възникването на застрахователното правоотношение, причиненото
застрахователно събитие от трето лице, стойността на вредите и изплащането на
застрахователното обезщетение. Посочва се, че е доказано увреждащото действие
на ответника, изразяващо се в „пренасянето на елекрическа енергия с напрежение по – високо от допустимото“.
По изложените съображения се моли
съдът да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова.
Съдът намира производството за
редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от
надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите
изисквания за редовност. Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът е бил сезиран с иск с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.1 от КЗ от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу
„Електроразпределение Север“ АД да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи сумата от 1664.00 лв., представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по преписка - щета № **********/112-17, образувана
при ищцовото дружество за причинени вреди на собствени на трето застраховано лице вещи – платка на UPS
и управление на
хидрофорна инсталация ZPS 28-01,
вследствие на неизпълнение на задължението на ответника да доставя качествена
електронергия до обект: имот в с. Николово, обл. Русе, м-ст „Пундев баир“ №1 и 25.00 лв. –
разноски за ликвидация на щета, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена заповед № 2739/24.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5786/2017г.
В исковата молба са наведени
твърдения, че на 15.08.2017г. в с. Николово, м-ст „Пундев баир“ №1 е настъпило
застрахователно събитие, като при възстановяване на електрозахранването след
внезапното му прекъсване е настъпил „токов удар“, в резултат на което са
повредени процесните вещи, собственост на В. И. К.. Между ищеца и собственика
на вещите е бил сключен договор за застраховка „Булстрад Бонус дом “ със
застрахователна полица №2215160600000009, валидна за периода 30.10.2016г. до
29.10.2017г. с покрит застрахователен риск по клауза „Й“ – „късо съединение и
токов удар на ел. инсталация и/или уреди“.
По застрахователния
договор ищецът заплатил на застрахованото лице сумата от 888.00лв. за помпената
група и 776.00лв. за управляващия контролен, като са сторени разноски по
ликвидацията в размер на 25.00лв. С оглед на това, че вредите по вещите са
настъпили в следствие на „токов удар“ при възстановяване на ел. захранването,
ответникът следва да отговаря за причинените вреди, поради което същият с
покана, връчена на 22.02.2018г. е поканен да възстанови заплатеното
застрахователно обезщетение, ведно със сторените разноски. Поради неплащане на
процесната сума ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл.414
от ГПК. По изложените съображения е формулиран петитум съдът да приеме, че
ответникът дължи сумата от 1689.00лв., представляваща заплатеното
застрахователно обезщетение.
Ответникът „Електроразпределение
Север“ АД в подадения отговор е оспорил предявения иск по основание и размер. Оспорва
се твърдението, че В. К. е собственик на повредените вещи, същите са изправни и
са се намирали в имота, предмет на застраховката, като от представените
доказателства не следва такъв извод. На следващо място ответникът твърди, че
вредите по електроуредите не са настъпили в следствие на действия или
бездействия на негови служители. Излага се, че имотът с адрес: с.
Николово, обл. Русе,
м-ст „Пундев баир“ №1 се захранва с електрическа енергия от мачтов трафопост „К.
Николов“, електропровод „Николово“ 20 kV, възлова станция „Минзухар“, подстанция „Русе“. Ответникът
твърди, че на 15.08.2017г. няма регистрирани аварии в съоръженията, както и
прекъсване на електрозахранването в електроразпредителната мрежа Средно напрежение
и Ниско напрежение. Не са регистрирани и други оплаквания от други клиенти,
захранвани от МТП „К. Николово“. Дори и да е възникнала авария и да е въведен
ограничителен режим на основание чл.73, ал.1, т.1 от ЗЕ и чл.24, ал.1, т.1 от
Наредба №10/09.06.2004г., енергийното предприятие не дължи обезщетение за
причинените щети, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно
прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия, с
изключение на случаите, когато авариите са по тяхна вина /чл.74 от ЗЕ/.
По изложените
съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.
При така очертания обхват на
предявения иск и на предмета на въззивен контрол, съдът като разгледана
въззивната жалба по същество намира същата за неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу причинителя на вредата, в това число в случаите за вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение.
За основателност на регресния иск следва да са доказани
по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен договор за
застраховане, да е причинено застрахователно събитие от трето лице, което
отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или
договорната отговорност и застрахователят да е изплатил дължимото
застрахователно обезщетение на застрахования.
Съдът приема, че по делото е установено сключването между
ищеца и В. И. К. на застрахователен договор „Булстрад Бонус дом“ по застрахователна
полица №2215160600000009 /приложена на л.6 от делото/, валидна за периода 30.10.2016г.
до 29.10.2017г., ведно с добавък 1. С нея страните са приели, че е покрит
застрахователен риск по клауза „Й“ – „късо съединение и токов удар на ел.
инсталация и/или уреди“ за обект с. Николово, обл.
Русе, м-ст „Пундев
баир“ №1.
Предвид липсата на оплаквания във въззивната жалба
относно извода за наличие на валиден застрахователен договор не страдащ от
пороци, водещи до неговата нищожност следва да се заключи, че същият е годно
основание, от което да произтекат правни последици за всяка една от страните по
делото.
За установено по делото съдът приема, че в застрахования
имот са се намирали процесните платка на UPS и управление на хидрофорна инсталация ZPS
28-01. Същите са описани
като налични от служители на въззивника в констативен протокол от 10.08.2017г.
за проверка по повод подаден от В. К. сигнал, за която няма спор пред
настоящата инстанция, в това число и оплаквания във въззивната жалба, че е
извършена в обект, находящ се с. Николово, обл.
Русе, м-ст „Пундев
баир“ №1. В посочения протокол е отразено, че посочените вещи са повредени.
Предвид изложеното съдът пристъпва към разглеждане на
спорния въпрос пренесен в настоящата инстанция, а именно настъпило ли е застрахователно
събитие, респективно към коя дата, в следствие на неизпълнение на договорните
задължения на ответника и налице ли причинно следствена връзка с настъпилите
вреди.
За доказано, съдът приема, че застрахованият В. К. е в
договорни отношения с ответника, с оглед факта, че имотът му е електроснабден
чрез електроразпределителната мрежа, собственост на ответника, като договорът
между тях е сключен при Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа.
Според чл.1 от ОУ със същите се уреждат условията за
предоставяне на услугите ”достъп до електроразпределителната мрежа” и ”пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа” на ”Енерго-Про
Мрежи” АД и се регламентират правата и задълженията на страните по тях. В
чл.14, т.2 от ОУ (от 2007г.) е уредено задължение на ответника да осигурява на
клиентите си ел.енергия в съответствие с изискванията за качество приети от
ДКЕВР /КЕВР/ и изискванията за безопасност съгласно действащото
законодателство.
За установяване на настъпването на застрахователното
събитие, механизма на причиняване на щетите и дали те са следствие от
неизпълнение на договорното задължение на ответника по чл.14, т.2 от ОУ са
събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно техническа
експертиза.
Видно от заявлението вх. №8701/29.08.2017г. от В. К. до
застрахователя, същият е посочил, че на 05., 06.08.2017г. в обекта в с.
„Николово“ са настъпили токови удари, които са повредили застрахованото
имущество. В писмо от 31.07.2017г., в отговор на подадена жалба от
застрахованото лице, ответникът изрично признава, че на 04.08.2017г. и
06.07.2017г. има регистрирани прекъсвания на електрозахранването, поради
задействала се защита – автоматично повторно включване на електропровода.
Следователно съдът приема, че е категорично установена датата на
застрахователното събитие именно на 06.08.2017г. Това, че погрешно тя е
възпроизведена в доклада по щета от 27.11.2017г. и от там, погрешно изложена
като твърдение в исковата молба, не променя обстоятелството, че застрахования К.
е декларирал събитие от 05., 06.08.2017г. Възприемането на 15.08.2017г., като
дата на застрахователно събитие е нелогично, при положение, че всички сигнали, заявления,
протокол за проверка за настъпилите „токови удари“ са съставени преди нея.
Съгласно заключението по допусната съдебно – техническа
експертиза, което е неоспорено от страните и следва да бъде кредитирано от съда
нанесените щети могат да бъдат причинени от „токов удар“ – индуцирано
напрежение в системата.
Следователно може
да се заключи, че в следствие на действия служителите на ответника е подадено
по – високо над допустимото напрежение +-10%, с което последният е нарушил
договорните си задължения, от което се настъпили процесните вреди.
По изложените съображения съдът
намира, че е изпълнена хипотезата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като вредите
са настъпили в следствие на неизпълнение
на договорно задължение.
Във въззивната жалба няма
въведени оплаквания досежно определяне на размера на вредите, съобразно нормата
на съобрази нормата на
чл.386, ал.2 от КЗ и плащането на застрахователното обезщетение в
размер на 1664.00лв., което се установява и от приложените проформа - фактура
№17-04/22.08.2017г., фактура №**********/24.08.2017г. и преводно нареждане от
29.11.2017г.
С плащането на застрахователното обезщетението застрахователят
се е суброгирал в правата на увреденото лице до размера на платената сума,
ведно с обичайните разноски от 25.00лв.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ е
основателен в пълния му предявен, поради което следва да бъде уважен, а
първоинстанционното решение, с което е постановен същият резултат следва да
бъде потвърдено.
По
разноските.
Предвид изхода от спора и направеното искане
на въззиваемата страна за присъждане на разноски, такива следва да й бъдат
присъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 417.88лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК
и доказателства за сторени разноски/фактура и платежно нареждане/.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
636/15.02.2019г., постановено по гр.дело №8204/2018г. на Варненския районен
съд, 40-ти състав.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс”-Е ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано” № 5 сумата
от 417.88лв./четиристотин и седемнадесет
лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение
за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.