Р Е Ш Е Н И Е
№
64
гр. Кубрат, 17.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кубратският районен съд в
публичното заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА
при участие на
секретаря Вера Димова и прокурора
………………., като разгледа гр. дело № 153 по описа за 2018 година, докладвано от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, на основание чл. 5 от Закона за закрила от домашно насилие и в
изпълнение на чл. 15 от същия,
Р
Е Ш И :
УВАЖАВА
молбата на М.Ю.А.,
ЕГН ********** ***, настоящ адрес ***, и издава
срещу Р.М.Й., ЕГН ********** ***, ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА, с която налага следните мерки за защита:
1.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗЗДН, Р.М.Й. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на М.Ю.А..
2.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал.
1, т. 3 от ЗЗДН, на Р.М.Й. да приближава на по-малко от
3.
НАЛАГА на Р.М.Й. ГЛОБА в размер на 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Р.М.Й. да заплати по
сметка на РС – гр. Кубрат държавна такса
в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
На основание чл. 20 от ЗЗДН, заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
Уведомява нарушителя Р.М.Й.,
че в случай на констатирано от полицейските органи неизпълнение от негова
страна на мерките по настоящата Заповед за защита съгласно разпоредбата на чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН, ще бъде веднага задържан и ще бъдат уведомени органите на
прокуратурата в Република България.
Заповедта да
се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника на основание чл.
21, ал.1 от ЗЗДН – РУМВР – гр. Кубрат,
като им указва да следят за
изпълнението на същата.
Преписи от
настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се
изпратят служебно на РУМВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото
лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с
връчване на препис пред Окръжен съд – Разград, чрез Районен съд – Кубрат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КтРС: /П/ Ал.
Великова
МОТИВИ към Решение № 64/17.04.2018 год. по
гражданско дело № 153 по описа на Районен съд – Кубрат за 2018 год.
Производството е с правно
основание чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от М.Ю.А.,
ЕГН ********** с настоящ адрес ***,
обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Р.М.Й., ЕГН ********** от ЕГН ********** ***.
В обстоятелствената част
на молбата са изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от
молителката защита: ответникът е съжителствал с молителката на семейни начала, като
през последните десет години непрекъснато упражнявал върху нея физическо и
психическо насилие. Две седмици преди подаване на настоящата молба, на
07.03.2018 год. същият е упражнил за пореден път актове на психическо и
физическо насилие спрямо молителката, изразяващи се в отправяне на обидни и
заканителни думи, нанасяне на удари с
ритници, хвърляне на мобилните й телефони в горящата печка. Страхувайки се за
живота си М.Ю.А. избягала от съвместно обитаваното с ответника жилище и от
тогава до сега обитава дома на племенницата си в гр.Завет на ул. Освобождение №
89. Моли за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН, изрично посочени
в молбата.
В хода на проведеното по
делото съдебно заседание, молителката поддържа молбата за защита и моли да
бъдат предприети мерки за защита срещу извършителя.
Ответникът Р.М.Й.,
редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и признава иска.
Молителката М.Ю.А.
направи искане съдът да постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК – при
признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237
от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното
дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този
случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в
конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът направи изрично изявление за
признание на иска. С оглед представените, като доказателства по делото:
декларация по чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и протокол за
предупреждение по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР, искът се явява основателен, което не
се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира молбата за издаване заповед за защита за
основателна и доказана и следва да бъде уважена.
Ето защо, съдът постанови
настоящото решение при признание на иска, без да излага мотиви за това съгласно
чл. 237, ал. 2 от ГПК.
Отчитайки интересите на пострадалата за
адекватни на нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на
конкретните прояви на домашно насилие от ответника съдът намира мерките по
чл.5, ал.1, т. 1 и т.3 от ЗЗДН, за срок от дванадесет месеца. Последните се
явяват адекватна защита по отношение на молителката в това производство, с
оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици
на извършените спрямо нея от ответника
домашни насилия.
На основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба към минималния размер –
200.00 лева. При определяне размера на дължимата глоба, съдът съобрази
обстоятелството, че това деяние е първо по реда на този закон, както и отчете
липсата на доказателства, установяващи имотното състояние на ответника.
Съобразно изхода на
делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВСС държавна такса в размер на 25.00 лв.
Мотивиран от така
изложените съображения и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът произнесе
своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал.
Великова