Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.София, 03.07.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

              Председател: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

               ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

           мл.с-я: ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при секретаря Красимира Динева и прокурора Св.Шопова като разгледа докладваното от съдия СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№2376/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 17.04.2018г. по Н.О.Х.Д.№2466/2018г., СРС, НО, 7-ми с-в е признал подсъдимия И.С.Б. за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Поради това му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 /три/ години, както и кумулативното наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/. На Б. е определено на осн. чл.343г от НК и наказание „Лишаване от право да упрвлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца. На осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Б. е бил лишен от право да управява МПС по администативен ред.

Срещу съдебния акт е постъпила въззивна жалба от адв.К.Д.– САК – упълномощен защитник на подсъдимия. В същия присъдата се определя като незаконосъобразна и неправилна, поради несъответно кредитиране показанията на св.А. и св.М., за разлика от показанията на св.Б., св.Ч. и св.П.. Набляга се на съществения елемент по делото, който е не дали подсъдимият е употребил алкохол, а дали е управлявал л.а. след употребата му. Приема се показанията на св.А. и св.М. да са недостоверен източник на стеклите се събития, тъй като контрастират с обективираното в протокола за медицинско изследване. Акцентира се на неустановяването по надлежен начин на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на евентуално управление. Обръща се внимание на съществената часова разлика между твърдяния час на управление, часа на извършване на теста с дрегера и на вземане на кръвната проба. Поради тези съображения, без да се правят доказателствени искания, се моли за постановяването на оправдателна присъда за Б..

След запознаване с мотивите към осъдителния съдебен акт, по делото е постъпило и пространно допълнение към въззивната жалба. Отново се поставя фокус върху недостоверността на показанията на св.А. и св.М., които освен, че са в близки отношения, са влезли в конфликт с подсъдимия, а отделно от това и заявеното от тях противи на показанията на всички полицейски служители, които са възприели подсъдимия единствено и само извън МПС. Обръща се внимание, че за разлика от тези двама свидетели на обвинението, според лекарят, изготвил медицинското изследване, подсъдимият е бил в координация, с ясно съзнание. Настоява се подсъдимият Б. изрично да е уведомил дошлите на място служители на реда, че не е управлявал МПС, което е обективирано, макар и в общ вид във вписаните от него възражения в АУАН. В подкрепа на тази теза се приема и представеното още на следващия ден пространно възражение от подсъдимия, съдържащо акуратна информация за действително стеклите се събития, вкл. и искане да бъде разпитана съпругата му – св.Б.. Приема се, че полицейските служители са неглижирали част от задълженията си по установяване действителния водач на л.а. Като неверни се определят констатациите на СРС досежно собствеността на процесния л.а., който е закупен от неговата съпруга, в каквато насока се представят писмени доказателства. Подробен анализ в допълнението към жалбата се прави и на показанията на свидетелите – Б., Ч. иП., които напротив се приемат за незаинтеросовани, особено последните двама. Игнорира се виждането на първия съд късният разпит на тримата цитирани свидетели в досъдебното производство да е самостоятелно основание за неглижиране на показанията им, тъй като не може да се вмени във вина на подсъдимия, поискал ги като свидетели непосредствено след привличането му като обвиняем. По-насетне, в пространното допълнение се дискредитира и твърдението на мотивиращия присъдата съдия за драстично разминаване в часа, в който се е разиграла случката, базирано на показанияа на св.Б., св.Ч. и св.П., при все, че е налице стройна последователност в разказите и на тримата свидетели. Отчита се изтеклия период от време, неимоверно отразил се на отразяване точните часове на случилото се. Като абсурдна се приема и тезата, че недостоверността показанията на свидетелите-очевидци Ч. иП. следва от ненамесата им в стеклите се събития. Дискредитират се и вижданията в мотивите за невъзможност свидетелите да наблюдават случилото се, поради влошените метереологични условия като се отчита осветеността на улицата, големината на обектите и хората и т.н. По-насетне на критика се подлага липсата на анализ в мотивите на обясненията на подсъдимия, дадени пред СРС, еднозначното приемане констатациите в АУАН, възраженията срещу него и др. писмени доказателства. На следващо се място се оспорва качеството „водач“ на подсъдимия, при все, че не е установено от полицейските служители да е управлявал МПС, посочено в обвинителния акт. Това на свой ред според защитата опровергава и констатациите по заключенията по протокола за химическа експертиза и разпечатката от алкотест дрегера. На още едно основание се отрича възможността, дори и да се приеме употреба на алкохол, същата да е релевантната към инкриминирания от СРП момент на управление, тъй като се установява, че подсъдимият е употребил алкохол и след хипотетичното „управление“, а още повече употребата е установена 1 час и 42 мин. по-късно. Като несъответно на действителността се приема и поведението на подсъдимия да остане на място до идването на органите на реда, ако действително беше употребил алкохол. Към въззивната жалба се прилагат писмени доказателства в насока установяване собствеността върху процесния л.а., разпечатка, удостоверяваща метерологичните условия на инкриминираната дата.

С решение №1302/18.12.2018г. на СГС, НО, 12-ти въззив. състав по ВНОХД№4540/2018г., първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

На осн. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, вр. чл.424, ал.1 от НПК е направено искане от Главния прокурор на РБългария за възобновяване и отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение и респ. връщане на друг състав на СРС, заради допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в налагане на по-ниско по размер наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ от наказанието „Лишаване от свобода“.

Постъпило е и искане от осъдения за възобновяване на делото, което частично също, подобно на искането на Гл.прокурор, е прието за основателно.

С Решение №218/28.05.2019г. на САС, НО, 1-ви с-в е върнато за ново разглеждане от настоящия съдебен състав от стадия на въззивното производство. От състава на САС са дадени указания за подробно обсъждане дадените от подсъдимия обяснения пред първата инстанция, особено досежно употребата на алкохол от негова страна от момента на срещата със св.А. и св.М. до пристигането на полицейските служители и проверката с техническо средство. Посочено е, че предвид изтекия период от време от около 1ч и 40м между пристигането на полицейските органи, извършили изследването за алкохол и вземането на кръвна проба, е било наложително изготвянето на съдебно-химическа експертиза за установяване действителното количество алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на управление на МПС. В съдебния акт е указана необходимостта от допълнителен разпит на свидетели /независимо от протичане на производството пред СРС по реда на чл.371, т.1 от НПК/, вкл. и на подсъдимия, които да обективират данни относно това разчиствал ли е сняг последният към момента на пристигане на органите на реда, консумирал ли е алкохол през това време, както твърди. Наблегнато е на основателността на виждането във въззивната жалба, че проверяващият съд не е взел отношение по твърдението на подсъдимия Б., че е отрекъл пред полицейските служители да е управлявал превозното средство, отсранимо посредством разпит на свидетели.

В разпоредително заседание на 17.07.2019г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК не е допуснал събиране на доказателства, което становище е ревизирал с протоколно определение от 20.09.2019г. и с последващи такива, с които са допуснати до разпит други свидетели, вкл. и разпит на подсъдимия, назначаване на експертиза и т.н.

При възползване от правото си по чл.55 от НПК в с.з. на 27.11.2019г. подсъдимият дава подробни обяснения. Излага теза, че на 10.01.2017г. съпругата му се е прибрала около 21.30 - 22.00 часа, докогато вече е бил изпил 50-100 грама водка. Уточнява, че по думите на св.Б., последната е била възпрепятствана да паркира, тъй като друг л.а. й е препречил пътя към семейния гараж, подхода към който освен това е бил затрупан от сняг. По нейна поръка св.Б. с гребло е отишъл да е разчисти снега, когато се е появили св.А. и св.М.. Приема, че е обяснил на последните, че не може да отмести колата, тъй като пил, като това ще стори съпругата му, което е довело до влизане на св.А. в колата и провеждане на разговор по телефона. Докато е продължавал на рине сняг, подсъдимият твърди да е употребил още алкохол /около 150-200грама водка/ за сгряване за перод от около 30 - 40 минути до пристигането на първия полицейски екип. Настоява да е разказал на пристигналите на място служители на реда за случилото се, като е изкачал още поне 30 - 40 минути до пристигането на екип от пътна полиция, продължавайки да рине сняг, след което е бил тестван с дрегер, а в последствие е дал доброволно и кръвна проба.

Пред настоящата съд подсъдимият не се представлява от професионален защитник.

В просторната си пледоария, Б. поддържа жалбата и допълнението към нея. Излага съображения, че от показанията на св.Ч., св.П. и св.Б. се установява безспорно, че именно последната е управлявала и паркирала л.а. Напълно се дискредитират показанията на св.А. и св.М., особено дадени пред СГС, поради съществени различия с изложеното в досъдебното производство. Показанията на тази група свидетели се приема, че страда от разминавания, неясноти и очевидни неистини и поради това се приемат за съмнителни и недаващи основание за постановяване на осъдителен съдебен акт. Като съществени се намират противоречията в показанията на двамата свидетели-очевидци относно обстоятелството дали джипа вече е бил паркиран при връщането на св.А. от магазина, или непосредствено след това, което е било повод за пререкания. Това според подсъдимия поставя под сериозно съмнение и виждането на тези свидетели къде са видяли Б. – в колата или извън нея, т.е дали е управлявал МПС. Като съществен детайл в показанията на св.М. се отчита несъответствението в твърденията й къде точно се е намирал мъжа й. По-насетне в подробния анализ, който прави на свидетелските показания, подсъдимият Б. настоява да е налице и съществена разлика в твърдението на св.А. и св.М. за последващо управление на джипа от подсъдимия – дали е било напред /в показанията пред СГС/ или назад /в досъдебното производство/. Още повече, че св.М. посочва това да е сторено едва след идването на полицейските служители, което се определя като житейски нелогично. Драстични противоречия се констатират и относно факта дали св.А. и св.М. са усетили дъх на алкохол у подсъдимия или такова съмнение се е породило от дошлите на място полицейски органи, в каквато насока се съотнасят и писмените сведения, дадени от свидетелите, разпечатката от разговора на св.А. с оператор на тел.112 и показанията на св.Н. от предварителната фаза. Като противоречиво се определя от Б. и изложеното от двамата основни свидетели обстоятелство къде точно е провел св.А. разговора с оператор на тел.112 - от тротоара до колата си /св.А./, или вътре в автомобила /св.М./.

Досежно извършената проверка за установяване на алкохол, подсъдимият приема, че полицейските служители не са го идентифицирали пряко и по надлежен начин като „водач“ на МПС по смисъла на §6, т.25 от ЗДвП и поради това не са имали право да вземат алкохолна проба. Това тълкуване подсъдимият подкрепя и с показанията на св.М. и св.Ш.. Оспорва се още и надлежното установяване на алкохолната концентрация на подсъдимия към претендирания момент на вмененото му управление на МПС. Акцентира се на употребата на алкохол от подсъдимия до идването на място на полицейските служители, онагледено в писмено сведение, което не е било опровергано от изложеното от свидетелите в допълнително проведените разпити, но намира подкрепа в представените 5 бр. разпечатки на визуални записи на мястото на събитията. Последните според подсъдимия Б. изключват възможността св.А. да е имал видимост към подсъдимия, докато е почиствал снега пред гаражите и именно в който момент е консумирал алкохол за сгряване. Подкрепа на тезата си подсъдимият вижда и в заключението на съдебно-химическата експертиза на в.л. М., обосноваващо количество на алкохол в кръвта около 0,29 - 0,58 промила при послепиене.

В заключение се оспорва и съдържанието на Протокола за химическа експертиза, тъй като в него една част от текста е изписана от св.М., вкл. и подписа, а друга - стойността на алкохолната концентрация - от трето лице още повече с друг цвят мастило на химикала (червен), и с друг почерк.

В последната си дума, Б. не допълва подробната си защитна реч.

Представителят на СГП моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Приема, че в хода на съдебното следствие пред втората инстанция по категоричен и безспорен начин се е доказало, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която беше подробно допълнена  с оглед указанията н САС посредством повторен разпит на всички свидетели от досъдебното производсто, допускане на нови свидетели, приобщаване на писмени доказателства и използване на способи за проверката им. Поради това към настоящия момент според въззивния съд, изложената по-долу фактическа картина е именно тази, стекла се на инкриминираната дата и плод на пълен анализ на доказателствената съвкупност, част и от указанията на възобновилия делото съдебен състав на САС.

С оглед тези съображения, въззивният състав на СГС намира за правилна следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.С.Б. е роден на ***г. в гр.Севлиево, българин, български гражданин, с адрес по местоживеене:***, студио 1, женен, с висше образование, работи като адвокат, неосъждан.

С договор за покупко-продажба от 19.05.2016г., св.И.Б. придобила л.а. марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“ с ДК №******. С договор за покупко-продажба на МПС от 05.08.2015г. подсъдимият придобил собствеността върху л.а. марка „Пежо“, модел „1001“. Л.а. марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“ с ДК №****** бил паркирван от сем.Б. ***. Двата автомобила се управлявали, както от подсъдимия, така и от св.Б..

Към 10.01.2017г. бил правоспособен водач на МПС, със свидетелство за управление на МПС №*********.

На посочената дата малко преди 22,50 часа св.В.А. отишъл с л.а. марка „Рено“, модел „Сценик“ с ДК №*******да вземе св.М., с която живеел на семейни начала от местоработата й - китайски ресторант „Двата лъва“, находящ се в гр.София, ул.„*******, където работила като управител.

Валял обилен сняг, температурите били ниски -10-11 градуса.

Св.А. спрял л.а. от другата страна на улицата срещу ресторанта пред входа на гаражите, където именно подсъдимият Б. паркирал превозното си средство. Св.М. се качила в колата. Междувременно св.А. решил да закупи безалкохолни напитки и цигари от близкия денонощен магазин, находящ се на около 30м, и слязъл от превозното средство, което оставил с включен двигател. Св.М. останала да го чака в колата. След няколко минути св.А. се върнал, оставил покупки си от дясната страна на л.а. В този момент до него се приближил л.а. марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“ с ДК №******, управляван от подсъдимия Б., който се движел в посока от ул.“Гео Милев“ към ул.“Боян Магесник“. Водабът бил сам в превозното средство.

Л.а., управляван от подсъдимия спрял в непосредствена близост до превозното средство на св.А., по такъв начин, че последният не можел да напусне мястото.

Започнало пререкание между св.А. и подсъдимия, който все още бил в превозното си средство относно мястото на спиране на А.. Последният помолил Б. да отмести МПС си, за да тръгне, но подсъдимият отказал. Св.А. заявил на Б., че ще сигнализира органите на реда, още повече след като Б. слязъл от л.а. и св.А. видял, че движенията на подсъдимия са некоординирани и предположил, че водачът е употребил алкохол. А. бил извън своя л.а., когато в 22,50часа позвънил на тел.112 от мобилния си телефон и уведомил служител за случилото се.

Видно от съдържанието на изготвената съдебно-техническа експертиза по протокол №982/2017 от 06.12.2017г., обследвала оптичния носител, представен от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112-София, лице, представило се за В.А. ***, джип „Рейндж Ровер“ с ДК №****** е спрял до неговия автомобил и му пречи да излезе като водача на джипа е видимо пиян.

Разговорът бил проведен извън л.а. на св.А., на тротоара, но бил възприет, както и случилото се като цяло от св.М., тъй като прозореца на превозното средство бил отворен. Едва след като чул разговора на свидетеля с тел.112, подсъдимият се качил обратно в автомобила  и го преместил, за да има възможност св.А. да излезе със своето превозно средство. Св.М. успяла да излезе извън л.а. на приятеля си за малко, след което отново се качила.

Докато чакал да пристигне полицейски автомобил, подсъдимият провел телефонен разговор с неустановено по делото лице, след което взел лопата от подземния паркинг, в който паркирал МПС и започнал да почиства подхода към гаража. Видимост към действията му имал св.А., който не видял към този момент Б. да употребява още алкохол и докато разчиствал снега.

С оглед подадения сигнал на място пристигнали полицейските служители от 01 РУ-СДВР – св.Щ., св.И. и св.М., част от АПУ-72, които установили присъстващите на място лица, чиято самоличност била установена. Подсъдимият бил без свидетелство за управление на МПС. Към момента на пристигане подсъдимият бил извън л.а. и не разчиствал сняг.

На място било поискано съдействие от ОПП-СДВР от служителите на 01 РУ СДВР. На място дошъл екип от св.Л.Н. и св.И.Ш..

Подсъдимият Б. бил изпробван с техническо средство алкотест „Дрегер 7410+“ с № ARSM 0056 в 23,45 часа като уредът отчел 1.32 промила алкохол в издишания въздух /проба №3187/. Резултатът бил видян от подсъдимия, който заявил, че не той, а съпругата му е управлявала л.а. Това било възприето като твърдение от св.М. и св.А.. На св.А. направило впечатление, че по пътя наоколо и към гаража няма стъпки.

На подсъдимия бил съставен АУАН бл.№451900/10.01.2017г. от мл. автоконтрольор Л.Н. в присъствието на св.А. и св.И., в който било отразено, че на 10.01.2017г. около 22.50часа подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол в гр.София по ул.“Слатинска“ с посока на движение от ул.“Гео Милев“ към ул.“Б.Магесник“ срещу * Подсъдимият отразил като възражение в АУАН в 00,10часа, че оспорва вписаното в него.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване №04299643, връчен му в 0,10часа на 11.01.2017г., след което бил съпроводен до МБАЛ „Св.Анна“ за даване на кръвна проба. На място в болничното заведение подсъдимият Б. предоставил кръв за химически анализ, за което бил съставен в 00,32часа Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол от д-р Русева, която отразила, че лицето е заявило, че е употребило алкохол /водка/ около 150гр. около 23,00часа, че е със запазена координация, ясно съзнание, с възбудено поведение, без абститентни явления.

Св.И.И. съставил заповед за задържане на подсъдимия в 0,10часа на 11.01.2017г., който бил освободен в 12,50 часа на 11.07.2017г. С Решение №2541/18.04.2017г. на АССГ, I отд., 10 с-в в сила от 18.12.2018г. заповедта за задържане на Б. била отменена като незаконосъобразна. Спямо подсъдимия бил извършен личен обиск, удостоверен в нарочен протокол по ЗМВР, с който били съхранявани по време на задържането му намерените в него вещи.

С Протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта №28/11.01.2017г. св.М. удостоверила, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към 00,32часа на 11.01.2017г. е 1,3 промила.

Въз основа на Заповед за прилагане на ПАМ №17-4332-000094/12.01.2017г., изд. на осн. чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП подсъдимият бил временно лишен от право да управлява МПС, но не повече от шест месеца до решаване на въпроса с отговорността му.

На 16.01.2017г. Б. представил и допълнително пространно възражение срещу АУАН, в което посочил, че свидетели на случилото са лицата П.П. и Т.Ч..

Според заключението на назначената от въззивния съд съдебно-медицинска експертиза, извършена от клиничен токсиколог - д-р М., при определено количество алкохол в кръвта на подсъдимия към 00,32часа от 1,3 промила /протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол/, при използване на формулата на Видмарк, кръвната концентрация към 22,50часа /към минал момент/ би била 1,56 промила при среден темп на елиминация и 1,47 промила при минимален темп на елиминация.

Така възприетата фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно от гласните - показанията на св.В.А. и св.М.М. /непосредствено пред СГС и приобщени от досъдебното производство по реда на чл.371, т.1 от НПК/, полицейските служители – св.Щ., св.И., св.М., св.Н. и св.Ш. /дадени в хода на въззивното съдебно следствие – отчасти и приобщените му по реда на чл.371, т.1 от НПК/, от писмените – протокол за личен обиск на лице по ЗМВР /л.8 от досъдебното производство/, АУАН бл.№451900/10.01.2017г. /л.18 от досъдебното производство/, талон за медицинско изследване №04299643 /л.20 от досъдебното производство/, разпечатка от извършена проба с алкотест дрегер №ARSM-0056 от 11.01.2017г. /л.21 от досъдебното производство/, протокол за химическа експертиза №28/11.01.2017г. /л.22 от досъдебното производство/, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол /л.23 от досъдебното производство/, Заповед за прилагане на ПАМ №17-4332-000094/12.01.2017г. /л.17 от досъдебното производство/, Заповед за задържане на лице по ЗМВР от 11.01.2017г. за срок до 24 часа /л.7 от досъдебното производство/.

За изясняване на обстоятелства по делото, според този съд спомогнаха и представените в рамките на въззивното съдебно следствие от подсъдимия: Решение №2541/18.04.2017г. на АССГ, I отд., 10 с-в в сила от 18.12.2018г. /л.46-50 от въззивното дело/ и 5бр. визуални записа от информационната система Google карти /л.51-55 от въззивното дело/, а също и доказателствените материали, представени при първото въззивно разглеждане на делото - договор за покупко-продажба от 19.05.2016г. на л.а. марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“ с ДК №****** от св.Б. и свидетелство за регистрация част I и договор за покупко-продажба на МПС от 05.08.2015г. подсъдимият на л.а. марка „Пежо“, модел „1001“ и свидетелство за регистрация част I /л.20-21 и л.22-23 от материалите по ВНОХД№4540/2018г. по описа на СГС, НО, 12-ти възз. с-в/ и 2бр. справки за времето на 10.01.2017г. и 11.01.2017г. от НИМХ /л.24-25 от материалите по ВНОХД№4540/2018г. по описа на СГС, НО, 12-ти възз. с-в/.

За да обоснове горната фактическа обстановка, въззивният съд намира, че на първо място следва да обективира отношението си към обясненията на подсъдимия. Същите са основно средство за защита, но и източник на доказателства от субект от първо лице участвало в инкриминираните събития. Теорията е съдебната практика са единодушни, че обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице никога не следва да се игнорират apriori, още повече, ако съдържат относими към предмета на делото сведения. Не може обаче да се пренебрегне и обстоятелството, че подсъдимото лице е най-заинтересованата страна в процеса от благоприятен изход на делото.

В таза насока, следва да се посочи, че подсъдимият Б. е дал на два пъти обяснения – пред СРС и пред въззивния съд, като обективираното от него като писмени сведения в рамките на досъдебното производство не би могло да бъде преценявано на плоскостта на обяснения. Законодателят в тази насока е категоричен относно стандарта за устност и непосредственост както на обясненията, така и на показанията на свидетелите. Единствено при съблюдаване на определени процесуални предели /чл.371, т.1 от НПК, чл.281, ал.5 или ал.4 или чл.279 от НПК/ е допустимо приобщаване на показания/обяснения, дадени пред разследващ орган в досъдебното производство, но в никакъв случай съдът не би могъл да се позове на непроверени по реда на НПК и непопадащи в обхвата на доказателствените източници материали – в частност писмени сведения и т.н. Горното отбелязване е поради неколкократното позоваване на подсъдимия именно на такъв вид сведения, както негови, така и на св.А. и св.М.. От друга страна, позоваването на наличното в кориците на досъдебното производство възражение по АУАН от 16.01.2017г. /л.49-52 от досъдебното производство/, макар и представено в рамките на друго производство, не е недопустимо, но съдържанието на същото няма как да се разглежда като обяснения на подсъдимото лице, а като писмено доказателство, наред с всички останали. 

Не може да се спори, че обясненията на подсъдимия и при двата му разпита са в синхрон помежду си и отчасти с тези на съпругата му и не дотам с тези на св.П. и св.Ч.. Версията на Б. е в насока, че съпругата му е паркирала семейния им л.а. пред гаража, поради невъзможност за достъп до него, заради запречването му от превозното средство на св.А.. Молбата й да бъде преместен л.а. от подсъдимия по думите му не е била възможно да бъде удовлетворена, тъй като вече бил употребил алкохол у дома, но решил да разчисти снега пред гаража, за да премести сама колата по-късно. Чистейки снега пред гаража, докато отпивал водка от „декоративна 330 грамова бутилка“, подсъдимият влязъл в пререкания със св.А., заради невъзможността на последния да излезе от л.а., довело до позвъняване на тел.112 и последващо пристигане на полицаи от 01 РУ СДВР и от ПП СДВР, от които бил тестван с дрегер за алкохол. Пробата показала 1.32 промила алкохол в кръвта на подсъдимия. Поради липсата на съмнения у подсъдимия, че е извършил нарушение, отричайки пред полицаите да е управлявал семейното МПС, Б. бил отведен в Окръжна болница за изследване за алкохол в кръвта.

Категоричното отрицание от страна на подсъдимото лице да е управлявал л.а. се противопоставя драстично на показанията на св.А. и св.М.. Както ще бъде подробно обсъдено и по-долу двамата свидетели в пълен унисон, независимо един от друг и под страх от наказателна отговорност и при двата си разпита в рамките на наказателния процес са категорични, че не друг, а подсъдимият е управлявал л.а. „Ландровер“, и то не един, а два пъти – един път паркирайки го, и втори премествайки го при обаждането на тел.112 от страна на св.А.. Това твърдение на последния напълно намира своя достоверна продкрепа в техническата експертиза №982/2017 от 06.12.2017г., според съдържанието на която А. говори за „пиян водач“ в мъжки род, т.е за мъж. Важно е да се отбележи, че пак според тази експертиза, неоспорена от страните, часа на обаждането е 22,50 часа и той напълно се припокрива със заявеното от свдителите-очевидци А. и М. от предварителната фаза на делото, отразеното в АУАН и преповторено от тях пред съда. Този час, доста по-близко до 23,00часа е поне 50минути след приблизителното време на прибиране на св.Б. по думите й. Това означава, че твърдението й, че съпругът й непосредствено след прибирането й е слязъл да разчисти снега е невярно, тъй като според Б. пререканията със А. са започнали непосредствено след слизането му.

Съдът игнорира напълно и тезата на Б., че е пил алкохол /водка/ след пререканията му със св.А. и докато е изчаквал полицейските органи и съображенията в тази насока не са малко.

На първо място, видно от протокола за личен обиск на лице по ЗМВР, изготвен във връзка при задържането на Б., няма иззета бутилка водка. Напротив, пред СГС подсъдимият е изключително детайлен в описанието на процесната бутилка, от която твърди да е пил - „декоративна 330 грамова“, докато е чистил снега. Да се приеме, че процесната бутилка, още повече с алкохол, не е иззета от органите на реда е напълно противно на нормалната житейска логика и установената полицейска практика. Ако се разсъждава в насока, че подсъдимият е оставил бутилката в превозното си средство, сред нито един от документите, изготвени вкл. и от него, вкл. и след случилото се, няма каквото и да споменаване за тази вещ и че е поставена именно в превозното средство.

Има обаче друга вещ, която прави впечатление – ключ за л.а. марка „Ландровер“. При условие, че по думите на Б. е отмарял у дома с чаша водка и салата, при внезапната поява на съпругата и детето му, молбата на първата подсъдимият да премести колата и последвалият категоричен отговор по думите му, заради употребения алкохол, напълно нелогично е намирането в подсъдимия на процесната вещ, ако не е имал намерение да премества л.а. или ако по-рано не се е прибрал с него, както твърди св.А.. Вярно е, че при личния обиск по ЗМВР у подсъдимия е намерен и ключ за л.а. марка „Пежо“, който видно от договора за покупко-продажба на МПС от 05.08.2015г. подсъдимият е придобил в собственост. Това обаче не прави категоричен извода, че подсъдимият не е управлявал л.а. марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“ с ДК №****** и обратно св.Б. го е управлявала или още повече, че Б. е ползвал само семейния л.а. марка „Пежо“, тъй като е придобит от него по време на брака. Напротив идва да сподели изводи на св.А., че подсъдимият се е прибирал у дома, вече употребил алкохол с един отсемейните автомобили като не е носил в себе си бутилка /с водка/, а е употребил алкохол по-рано.

По насетне, не може да се игнорира и неспореното твърдение на св.А. при разпита му устно и непосредствено пред СГС, че категорично не видял подсъдимият да употребява алкохол, докато са чакали органите на реда, а определено видимост е имало. Дори от представените от самия Б. 5бр. снимки не може да се отрече и съобразно местоположението на А., че същият е можел да възприеме действията и бездействията на Б.. Още повече, щом св.А. е категоричен, че подсъдимият е взел лопата от гаража, т.е е имал видимост и към подхода на гаража, до каквато обаче трудно биха имали свидетели катоП. и Ч.. В тази насока, СГС съобрази и че по думите на св.А., преди да вземе процесната лопата, за да чисти снега, подсъдимият е провел телефонен разговор, логика в каквато насока може да се свърже с намерения в него мобилен телефон при личния му обиск по ЗМВР. Това пък отрича тезата на Б., че не е имал в себе си „дори часовник“, при условие че е ноторно известно, че мобилните телефони показват час.

СГС отчете освен това, че в Протокола за медицинско изследване, самият Б. е посочил, че е пил алкохол в 23,00часа, т.е в час по-близък до 22,50часа, когато е паркирал и се е разрастнал скандала със св.А. и е проведен разговор от последния със служител на тел.112. Видно от му обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице, последователното изчакване на полицаи и впоследствие органи на КАТ ПП е било в промеждутъка от по 30-40минути и това следва да се приеме за истина, тъй като Б. е бил тестван в 23,45часа на 10.01.2017г. с дрегер и в 0,10часа на 11.01.2017г. му е връчен талона за медицинско изследване и е бил отведен в УМБАЛМ „Св. Анна“. Това предполага подсъдимият да е употребил алкохол след 23,30часа и в присъствието на поне няколко служители на реда, което е далеч от нормалната житейска логика.

В заключение, по делото са налице сведения, че подсъдимият е възприел разговора на св.А. с органите на тел.112, което именно е инициирало второто преместване на превозното му средство. При ясното съзнание, че е употребил алкохол, при категоричните данни от св.М. и св.А., че поне на два пъти е привеждал в движение МПС, напълно противи на единствено възпреманата от съда житейска логика, чакайки органите на реда, Б. отново да пие. Освен, ако разбира се версията на св.М. и св.А. е невярна, но това не е така и ще бъде подробно обосновано по-долу.

Поради това, съдът се довери на обясненията на подсъдимото лице единствено в частта относно влошената метереологична обстановка, че е разчиствал сняг, че е отрекъл да управлява МПС пред полицейските органи, макар и възпроизведено от св.А. и св.М., но игнорира тезата му, че не е управлявал той семейния л.а. марка „Ландровер“ и че е употребил алкохол, докато е ринел сняг.

Настоящит съд, подобно на предходните два съдебни състава прие, че показанията на св.А. и св.М. не страдат от недобросъвестност, драстични противоречия между изложеното в досъдебното производство, пред съда, а и помежду си и поради това са обективен и верен източник на доказателствени факти. Освен, че на място са влезли в преракания с подсъдимия, не може да се счете, че двамата свидетели, при все че не познават подсъдимия, са имали каквото и да било намерение умишлено да му навредят. Това, че А. и М. са в близки отношения помежду си също не навежда на подобен извод за целенасочено желание да бъде умишлено навредено на напълно непознатия за тях Б.. В такава насока би следвала изначално да бъдат игнорирани показанията на св.Б. /съпруга на подсъдимия/, което процесуалният закон /чл.14, ал.2 от НПК/ не допуска.

Този съдебен състав прие, че св.А. дава еднотипни факти, че подсъдимият е паркирал л.а. към момента на пристигане на А. /вж. в тази насока и показанията на св.М. и от двете фази/, т.е А. е възприел Б. като водач на л.а. „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“. Така св.А. сочи пред СГС: „Аз идвах към моята си кола, джипът спираше…“, което не е по-различно от виждането му в досъдебната фаза: „при заставането ми до пасажерската врата, ...в този момент до мен паркира на около 20см от мен и моя автомобил л.а. марка „Ландровер“. По-насетне няма разминаване и относно обстоятелството къде е възприел св.А. водача - в колата или извън нея. В тази насока св.А., както в първата, така и в основната фаза на делото /вж. също и показанията на св.М. и от двете фази/ е посочил, че Б. е бил първо в автомобила си, разговаряйки с него на висок тон, след което е излязъл и продължил словесните си пререкания. Няма съществено противоречие, както твърди подсъдимия и досежно факта, че след като св.А. се е обадил на тел.112, Б. е преместил превозното си средство, с което е ограничавал възможността на А. да напусне мястото.

Прав е подсъдимият, че има разминаване в твърденията на св.А. от досъдебното производство, че подсъдимият е преместил л.а. „метър напред“ /вж. и аналогичните показания на св.М. на л.28 от досъдебното производство/, и тези от с.з. от 14.10.2019г., когато същият този свидетел е заявил, че Б. е изместил „джипа назад”. СГС не приема за толкова съществено обстоятелството дали превозното средство е било преместено напред или назад. Факт е, че и двамата свидетели са убедени, че джипа е преместен /вж. и заявеното от св.М. в с.з. пред СГС/ след обаждането на тел.112 и спор не би могъл да има. Това от своя страна е още една гаранция, че подсъдимият е управлявал превозното си средство на два пъти – един път към момента на пристигането си, и един път – към момента на преместването му по настояване на св.А. и след сигнализиране на тел.112.

Не може да не се посочи след това, че разпитите на двамата обсъждани свидетели в предварителното производство не са така подробни както тези пред СГС, тъй като и във връзка с дадените от САС указания, въззивният съд проведе и акцентира на всички релевантни за делото въпроси. В тази връзка прави впечатление наблюдателността на св.А., че по снега не е имало стъпки, въпреки твърденията на сем.Б., че съпругата е паркирала л.а., а още повече че е била и с детето им непосредствено преди идването на съпруга й по нейна молба. Това според съда на още едно основание дава кредит на доверие на показанията на тези двама свидетели и напротив дискредитира тези на св.Б., св.П., св.Ч. и обясненията на подсъдимия.

В показанията си в досъдебното производство, свидетелите-очевидци А. и М. не дават сведения къде е проведен разговора с тел.112. Макар и съдебният състав да не намира това обстоятелство за толкова съществено, е по-склонен да приеме, че това се е случило извън л.а. на св.А.. Последният в тази насока, при разпита му пред СГС заяви, че именно този разговор е провокирал подсъдимия да премести превозното си средство след първоначалния му отказ. Поради това, съдебният състав не се довери на заявеното от св.М., че това е станало вътре в техния л.а. Дали е чула разговора, при все че, че прозореца й е бил отворен /вж. показанията на св.А./ или за известно време е била навън след отместването на л.а. „Ландровър“, СГС също не намира за толкова съществен дисонас за отразяване на обективната истина по делото. Това е така, тъй като провеждането на разговор именно в посочения час със служител на тел.112 е факт от съдържанието на техническата експертиза по протокол №982/2017 от 06.12.2017г. Посоченото от св.А. обаче на свой ред е в ярко противоречие със заявеното от св.Ч. и св.П., че св.А. е бил вътре в л.а. Пак съдебно-техническата експертиза дава и неоспорими сведения, че св.А. е възприел водача като „видимо пиян“, което е и свое субективно виждане е заявил на тел.112. Това си впечатление свидетелят е базирал според показанията му от досъдебната фаза на „не много координираните му движения“, определени от св.М. в досъдебното производство като „неконтролируеми и хаотични“, а не на дъха му. Следва да се подчертае, че св.Н. /вж. и показанията на св.Ш./ не е бил очевидец на поведението на Б. и възприятията на А., а и препредал сведения на последния от предварителната фаза, което е възможно да не е точно. Друг е въпроса, че дали св.А. е възприел, че подсъдимият е „видимо пиян“ или самите дошли на място полицаи са „се усъмнили“ това не би могло да е отсъществено значение за спора, както настоява подсъдимият. По една или друга причина, на база на заявеното от св.А. и св.М. /без да се обсъждат твърденията им писмените сведения/, обективираното пред служител на тел.112 или на база на лични въприятия, служителите на реда са счели за нужно да тестват Б. за алкохол, още повече, след като е станало ясно, че е управлявал МПС по-рано. Аналогична би била ситуацията и при настъпило ПТП, след реализирането на което никой от водачите не управлява МПС и се намира извън превозното си средство. Некоординираност на движенията не е констатирана от д-р Русева, изготвила протокола за медицинско изследване, но следва да се подчертае, че представите на свидетелите за координираност и на лекар, който извършва медицинско изследване, са различни. Още повече, че изследването на Б. е извършено в порядъка на над един час и половина след управлението на МПС и възприятията на св.А. и св.М..

По-насетне, съдът се довери на категоричното твърдение на св.А., че не е видял подсъдимият да употребява алкохол, вкл. и през времето, докато е чистил сняг, а не може да се игнорира и видимостта към случващото се от страна на св.М., макар и не толкова сигурна в това обстоятелство. Такава категоричност не може да се изведе от показанията на св.П. и св.Ч., които дори и да са били там, са били на достатъчно далечно разстояние, за да имат пряка видимост, за разлика от св.А..

Въззивният съд не споделя тезата за недостоверност показанията на св.М., допусната до разпит в хода на въззивното производство и поради това незаконосъобразност на изготвения от нея важен за процеса документ. Няма каквато и да било логика тази свидетелка да има очевидна нагласа да навреди с показанията си на подсъдимия, да потвърди неистина или да затаи истина. Особено като се има предвид еднотипния характер на работатат й и поради това нормалната липса на спомени за конкретния случай, липсата на отношения с подсъдимия и т.н. Категоричното потвърждаване от нейна страна на подписа в Протокола за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта №28/11.01.2017г. е според въззивния съд достатъчна гаранция за достоверността му и не налага назначаването на графическата експертиза, за която настоява подсъдимият. Последното би имало смисъл при съмнения у свидетеля относно автентичността на подписа му, при опити за имитиция на подпис и т.н.

На следващо място, изводимо от показанията й, св.М. е изготвила, макар и с друг цвят химикална паста и съдържанието на процесния документ, като разписвайки го, е удостоверила като длъжностно лице установеното по време на изследването количество алкохол в кръвта на подсъдимия Б.. Това, че резултата е изписан с друг цвят на химикална паста според този съд не може да наведе на извод за недостоверност на обективираното в него. Истинността на документа се удостоверява с подписа му, който в случая няма основания да се приеме, че не е на св.М..

В правната доктрина се приема, че документът е конкретно писмено волеизявление на определено лице, което има правно значение /вж. Гунева, М., Документните престъпления по българското наказателно право, 2009, с.11 и посочените там автори/, а в съдебната практика документите се определят като “конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение“ /т.1 от ППлВС №3-82 по н.д. №12/81г./. С подписа върху документа се удостоверява авторството на направените в него изявления /р.№65-89-ОСНК/. В задължителната съдебна практика еднозначно се сочи, че „истински документ е този, който представлява конкретно писмено изявление на лицето, което действително го е съставило и в случая това е св.М. и спор за този съд в това нейно твърдение няма. По делото липсват и доказателства отразените в протокола, изготвен от св.М. обстоятелства да не отговарят на обективната действителност, при все че същата лично е извършила изследването на кръвта на Б. и е обективирала резултатите от тях в текстовата част на протокола, скрепено и с подпис.

Поради горенаведените доводи, въззивният съд се позова на Протокола за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта №28/11.01.2017г., че в изпратената за изследване проба, взета от подсъдимия Б. е установена концентрация на алкохол в кръвта от 1,3 промила. Всъщност, самият подсъдим не оспорва, че е пил, а че не е управлявал МПС след употреба на алкохол и че е употребил алкохол след обаждането на св.А. на тел.112, с цел да се сгрее, докато чисти сняг.

Не може да не се поставят на една доказателствена основа показанията на полицейските органи – св.Щ., св.И., св.М., св.Ш. и св.Н., разпитани пред настоящата инстанция. Логично, предвид изтеклия период от време и еднотипността на работата си, същите нямат каквито и да било спомени за случилото се, поради което и да се извеждат дедуктивни изводи от принцпини положения в работата им, е недопустимо.

Че е било снежно и студено, заявено от св.Щ. и св.И., безспорно не се спори, доколкото се потвърждава и от показанията на останалите свидетели и обясненията на Б. и представените отнего разпечатки от НИМХ. Че св.И. е подписал АУАН и заповедта за задържане на подсъдимия, че АУАН и талона за медицинско изследване са изготвен от св.Н., потвърдено от посочените лица ги прави пряк източник на доказателствени факти и удостоверява достоверността на вписаните в тези документи твърдения.

Нито един от свидетелите – полицаи не навежда спомени да се е отбелязало в съзнанието му лице, което е употребявало алкохол в момента на пристигането им и е чистило сняг, което им е обяснило разказаната пред съда от Б. теза. Такова обстоятелство би могло да направи впечатление, ако беше факт поне на един от полицейските органи, тъй като не може да се приеме за типична ситуация на пиещ ринещ сняг мъж вечер пред блок. Поради това и съдът прие, че подсъдимият е спрял да разчиства сняг към момента на пристигане на полицейските органи. Обратното би било най-малкото неуважение, а и обективно няма как да се реализира разчистване на сняг, даване на обяснения, вземане на проба с дрегер и т.н.

Твърдението на подсъдимия, че е отричал да е управлявал МПС и че л.а. е управляван от съпругата му, макар и да не присъства в спомените на полицейските служители, се потвърждава в показанията на св.А. и св.М.. Следва да се подчертае, че изтеклия период от време не е малък – почти три години до разпита на полицейските органи, а същите ежедневно при изпълнение на служебните им задължения, участват в конфликтни ситуации. Определено ситуацията, декларирана от подсъдимия не е типична и според СГС би оставила някакви спомени, ако версията на подсъдимия беше вярна, поне в един от петте полицаи. Нещо, което нито един от тях не декларира – нито в съдебното следствие пред СГС, нито и още повече в досъдебната фаза. Факт е обаче, че е отрекъл да управлява л.а., но едва след като е бил тестван с дрегера, в каквато насока е и оспорването на твърденията в АУАН /макар и изрични във възраженията да не е отбелязано, че друго лице е управлявало МПС/, последващите възражения срещу АУАН и т.н.

Що се касае до показанията на полицейските служители от досъдебното производство, макар и до известна степен еднотипни като изказ, същите са част от доказателствения материал по делото, и то на база и на съгласието на подсъдимия и упълномощения му към онзи момент защитник, дадено на осн. чл.371, т.1 от НПК. Нещо повече, показанията датират в много близък период от време след случилото, поради което и с по-голяма вероятност обективират действително стекли се събития. Фактите, съдържащите се в показанията на свидетелите-полицейски служители освен това напълно корелират с отразеното от тях като документация във връзка със случая /АУАН, талон за медицинско изследване, разпечатка от алкотест дрегер/, без да се коментират съставени докладни записки и сведения. Не са драстични противоречията и с показанията на свидетелите-очевидци А. и М., с уговорката, направена и от първия съд, че полицейските органи не са били свидетели на управлението на МПС от подсъдимия. В този смисъл, обстоятелството, че подсъдимият се е намирал извън л.а. по време на пристигане на служителите на реда на променя предходното му качество на „водач“ на МПС, категорично установено не само на база на показаниятана двамата свидетели-очевидци, но и на обективираното в техническата експертиза, отразила разпечатката от разговора на св.А. със служител на тел.112.

Не могат да се споделят доводите на Б. в жалбата му до въззивния съд, че „дейността на полицейските служби е с относително ниско правно качество“, тъй като не би могъл да се постави знак за равенство както на всички служители, така и на техните действия и актове. Виждането, че показанията им са косвени, което е вярно, не ги прави нестински или недостоверни, щом се подкрепят от други преки доказателства. Още повече, че доказателственото право допуска постановяване на присъда само въз основа на косвени доказателства, въпреки че настоящият случай не е такъв.

В заключение, СГС не възприе тезата на подсъдимия, че не е имал качеството на водач на МПС по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Обстоятелство, че в случая не се е разиграла класическа ситуация на спиране на Б. при движение и констатиране, че е управлявал след употреба на алкохол, а това е станало след обаждане на тел.112 и на база на свидетелските показания на св.А. и св.М., според въззивната инстанция не променя крайните изводи.

Настоящият съдебен състав споделя крайните изводи на първата инстанция да игнорира показанията на св.Ч., св.П. и св.Б., макар и не по всички изложени съображения. Безспорно правото на защитата на привлеченото към наказателна отговорност лице е такова, че дава възможност да се организира по такъв начин, който се възприема за правилен. Именно поради тази причина, не може apriori показанията на цитираните трима свидетели да се игнорират, тъй като разпита им е поискан шест месеца по-късно след случилото се. Вярно е още повече, че тези свидетели са поискани далеч по-рано от подсъдимия. Още повече, че за евентуално възприемане на част от събитията от св.П. и св.Ч., Б. споменава още във възражението си до КАТ СДВР по повод съставения му АУАН.

Факт е обаче, че са налице други основания за дискредитация на изложеното от св.П. и св.Ч. и част от тях са посочени от СРС и се споделят от този съдебен състав. От една страна св.Ч. настоява да са отишли в ресторанта около 19,30часа, а св.П. да са били там около 20,30часа. Дори и тази едночасова разлика да не е толкова съществена, то разминаване има и относно часа на тръгване на двете лица – св.Ч. посочва това да е станало към 23,00часа, а св.П. – час по-късно около полунощ. Ако се възприемат за верни твърденията на св.Ч., няма как и двамата свидетели да са видели както пристигането на полицаите от 01 РУ СДВР след 23,00часа, а още по-малко и идването на втората патрулна кола, пътуващите в която са извършили тестване с дрегер в 23,45часа, т.е преди полунощ. Не могат да се игнорират и разсъжденията на СРС в насока разминаването между часа, в който св.Ч. и св.П. посочват да се е разиграла случката, и обективираното от св.А. и св.М., най-малкото писмено удостоверено в съдържанието на техническата експертиза по протокол №982/2017 от 06.12.2017г., според обаждането от страна на св.А. е в 22,50часа.

По-насетне, ако и да са имали видимост към ул.“Слатинска“, въпреки влошената метерологична обстановка и действията на подсъдимия /вкл. че е ринел сняг/, нелогично тогава е твърдението на подсъдимия, че св.А. не е имал видимост към действията му. Пряката видимост на св.П. и св.Ч., ако е такава би била и в насока, че е употребявал алкохол, за да се стопли, а такива данни по делото липсват от св.А.. В заключение, не може още веднъж да не се спомене и констатираното от въззивния съд, разгледал по-рано делото, че нито един от двамата свидетели не говори за присъствие на жена – св.М., която е била в превозното средство. В тази насока, св.П. и св.Ч. свидетелстват да са видели св.А. да провежда разговор от собствения си л.а., без да споменават за св.М..

На свой ред на анализ подлежат и показанията на св.Б.. Няма спор, че същата е в близки отношения с подсъдимия и логично се опитва да подкрепи лансираната от него теза, но само натова основание, недостоверност не би могла да се констатира. Макар и версията й да се доближава до тази на съпруга й и на св.П. и св.Ч., СГС не приема, че именно тя е вярно отражение на действителността. Същата е в драстично несъответствие с изложеното от св.А. и св.М., които за разлика от св.Б. настояват първо те да са паркирали превозното си средство, а след тях и подсъдимият, а не обратно.

Поради това, СГС не намира за установено, че във времето от преустановяването управлението на МПС до пристигането на полицейските органи и тестването на Б. с дрегер, същият е употребил алкохол. Доказа се виждането на подсъдимия да е ринел сняг /вж. показанията на св.А., че е извадил гребло от гаража и св.М., че лопатата не е била извадена от колата и обясненията на подсъдимия/, но не и че е пиел алкохол /водка/ в същото време и до идването на полицейските екипи. По-насетне, СГС е на становище, че по делото са налице обективни данни, изводими от показанията пак на разпитаните свидетели – А. и М., че подсъдимият е отрекъл да е управлявал МПС и че това е било сторено от съпругата му, което обаче не намира потвърждение именно в тезата на тези двама свидетели – А. и М., основания за дискредитиране на чийто показания няма.

В такава насока съдът изцяло кредитира назначената съдебно-химическа експертиза на в.л.М.М., допусната в хода на съдебното дирене. Същата е изготвена от лице с тясна специализация - клиничен токсиколог, който за да даде отговори на поставените въпроси, се е съобразил с писмените и непротиворечиви доказателства - протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол, протокола за химическа експертиза, използвал е научно признати методи за установяване на концентрация на алкохол в кръвта за минал момент, дал е и варианти при различен темп на елиминация при подсъдимия. Изводът обаче е еднозначен, че количеството алкохол в кръвта на подсъдимия към 22,50часа на база установеното с алкотест дрегер в 23,45часа и кръвния тест в 00,32часа е била 1,56 промила при среден темп на елиминация и 1,47 промила при минимален темп на елиминация, т.е по-високо от посоченото от представителя на СРП. Противното би могло да обоснове евентуално оправдаване на подсъдимия за разликата между установеното от св.М. и в.л. М., или цялостно признаване за невиновен при констатация под нормативно определения праг от 1,2промила, поради сериозната часова разлика между вземането на кръвната проба и управлението на МПС.

Точното определяне на съдържанието на алкохол в кръвта на дееца е от съществено значение за характера на отговорността и тази величина следва да бъде установена по несъмнен начин с предвидените в закона средства (р. № 215/2011 г. на ІІІ н.о. на ВКС). Съобразно трайната съдебна практика (р. № 566/09 г. на ІІІ н.о. на ВКС, р. №603/2012 г. на І н.о. на ВКС) концентрацията на алкохол в кръвта на дееца трябва да е установена в момента, в който деецът е управлявал моторното превозно средство /вж. и р. № 54 от 27.03.2014 г. по н. д. № 2346/2013 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС. Именно поради това и съдът назначи и обоснова крайните си изводи и на база на съдебно-медицинска експрертиза.

Констатация за необремененото съдебното минало на подсъдимия Б. към датата на деянието, съдът е направил въз основа на приложената и приети по делото като писмено доказателство справка за съдимост /л.31 от досъдебното производство/.

В този смисъл анализът на доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното единство води до безспорен и несъмнен извод за това, че от обективна страна подсъдимият Б. е управлявал МПС – л.а. марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“ с ДК №******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 промила - 1.3 промила, установено по надлежния ред – на база резултатите от Протокола за химическа експертиза №28 от 11.01.2017г.

Очертаният с Обвинителния акт предмет на доказване и събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени материали, подробно анализирани по-горе установяват по несъмнен и категоричен начин наличието и на двата обективни кумулативни признака на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, доказателствата в чиято подкрепа са бяха критично обсъдени и от второинстанционния съд, на база и на дадените от САС указания.

И този съдебен състав не намира да са допуснати нарушения на действащата към инкриминирания момент Наредба №30/2001г. (отм. ДВ бр. 61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г.). Още повече такива, които правят неустановими обективните елементи от състава на твърдяното от СРП престъпление срещу транспорта.

Въззивният състав също споделя теза, че от субективна страна подсъдимият Б. е реализирала елементите, които правят деятелността му престъпна по смисъла на чл.343б, ал.1 от НК. Деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Подсъдимият е съзнавал, че управлява л. а. след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Още повече, касае се не само за пълнолетно лице, но и за лице с юридическо образавание, адвокат, който в най-сериозна степен следва да съблюдава правилата за поведение и за управление на МПС.

С оглед гореизложеното, правилно подсъдимия И.С.Б. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

По отношение на индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК следва да се имат предвид няколко обстоятелства:

На първо място, видно от направеното искане на Гл. прокурор, уважено от САС, районният съд неправилно е определил наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ спрямо подсъдимия Б. за срок (от 6 /шест/ месеца), който е по-кратък от срока на наложеното му основно наказание „Лишаване от свобода“ (от 1 /една/ година).

Разпоредбата на чл.49, ал.1 от НК определя максималния срок на наказанието лишаване от права, когато то се налага самостоятелно или с друго наказание, несвързано с „Лишаване от свобода“. Втората алинея на същия текст определя, че когато наказанието лишаване от права се налага като кумулативно наказание, заедно с лишаване от свобода, неговият срок не може да надвишава този на лишаването от свобода с повече от три години. Тълкуването на тези норми води до извод, че срокът на лишаването от права не може да бъде по-малък от срока на лишаването от свобода, когато двете наказания се налагат кумулативно. В този смисъл са както ТР №61/80г. на ОСНК, така и р. № 23 от 13.06.1988 г. по н. д. № 19/1988 г., ОСНК на ВС, р. № 463 от 10.07.2003 г. по н. д. № 266/2003 г., I н. о. на ВКС, р.№534 от 03.12.2008 г. по н. д. № 547/2008 г., ІІ н. о. на ВКС р. № 10/18.01.2010 г. по н.д. № 671/2009 г. на ВКС, НК, ІІІ н.о. и също и цитирани в искането на Гл. прокурор за възобновяване на производството.

Важното е да се отбележи, че искането на Гл.прокурор е в насока възобновяване на ВНОХД№4540/2018г. по описа на СГС, НО, 12-ти с- и НОХД№2466/2018г. на СРС, НО, 7-ми с-в и респ. отмяна както на постановената присъда, така и на въззивното решение и връщане делото на друг състав на първоинстанционния съд, още повече че срещу първоинстанционната присъда няма подаден протест за влошаване положението на осъдения. Базирайки се на съдебна практика, съставът на САС е върнал делото за ново разглеждане от СГС от стадия на въззивното производство. При горенаведените обстоятелства и при липса на възможност за влошаване положението на подсъдимия, въззивният съд може да отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение от страна на СРС само като намали срока на наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия, доколкото потвърждаване на присъдата би довело до постановяване на пореден порочен акт, а увеличаване на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ е недопустимо, заради липсата на протест.

На база на това, въззивният съд намира, че следва да намали размера на наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия до 4 /четири/ месеца, за да не допусне ново нарушение на НПК, което налага приложение на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК. Налице са и материално-правните предпоставки за това не само предвид констатираните от първата инстанция смекчаващи вината обстоятелства /чисто съдебно минало, невисоко съдържание на алкохол над минимално допустимото/, които сами по себе си не са многобройни, но и като се отчете като изключително смекчаващо вината обстоятелство - изтеклия период от време от датата на деянието до датата на разглеждане на делото пред СГС, който както стана ясно е почти три години и половина. През погледа на критериите Енгел и трайната съдебна практика, че делото е продължило в рамките на над една година в досъдебната фаза. Поради допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съдебен състав, делото беше отпочнато от стадия на съдебното заседание пред СГС след възобновяването му. Не може да се приеме по никакъв начин, че се касае за сложно като фатология и правна страна производство или казус, нито че подсъдимият е шиканирал процеса, че свидетелите са много на брой и т.н. Още повече, че пред първата инстанция, производството е приключило в едно съдебно заседание по реда на чл.371, т.1 от НПК. По обективни причини – издирване на свидетели, неколкократно неявяване на част от тях, допускане на съдебно-медицинска експертиза, в изпълнение указанията на САС, СГС разгледа настоящето производство в продължение на период от над една година. В такава насока, обективна пречка за период от над три месеца и половина беше обявеното извънредно положение в страната, заради епидемия от сериозно инфекциозно заболяване в периода 13.03.2020г.-13.05.2020г.

Поради това изминалият период от време от датата на извършване на деянието до датата на постановяване на присъдата по независещи от дееца причини, според съдебния състав се явява такова смекчаващо вината обстоятелтво, което дори независимо от останалите, е основание за приложение на чл.55 от НК. Прекрачени са границите на разумния срок. В такава насока съгласно практиката на ВКС и ЕСПЧ, изтеклият неразумен срок на продължаване на производство спрямо подсъдимия представлява смекчаващо вината обстоятелство, поради което и нарушаване правото на справедлив процес в разумен срок следва да бъде компенсирано. Адекватна и справедлива компенсация се явява съразмерното смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия /в този смисъл р.№711 от 22.10.2007г. по н.д.№481/2007г. на III-то н.о. на ВКС, решение на ЕСПЧ по делото Бочев срещу България, решенията по допустимост по делата Пфайфър срещу България и Хаджийски и Илиев срещу България/. Поради това наказанията на подсъдимия следва да се индивидуализират съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК.

Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция намира, че наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността на Б., но и върху другите членове на обществото, които следва да се въздържат от такъв род противоправни прояви. В същото време, ще се даде възможност на подсъдимия да се поправи, без да бъде демотивирана от едно ненужно тежко наказание. Още повече, че се касае за работещ български гражданин, баща на малолетно дете според обясненията му и показанията на съпругата му, който стриктно съблюдаваше процесуалните си задължения по време на процеса.

Въззивният съд споделя и извода на контролираната инстанция, че са налице материално-правните предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, тъй като целите на наказанието биха се изпълнили и по този начин.

СГС констатира, че долният съд не е изпълнил служебното си задължение да приспадне от определеното на подсъдимия наказания „Лишаване от свобода“, времето през което същият е бил задържан в 01 РУ-СДВР за срок до 24 часа съответно със Заповед за задържане на лице от 11.01.2017г. Доколкото задържането на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по фактическите си последици е приравнено на задържане под стража по смисъла на НПК, настоящият състав приема, че приложение спрямо него следва да намери разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 от НК, съответно на осн. чл.59, ал.2 от НК, това време следва да бъде приспаднато от наложеното на подсъдимия Б. наказание „Лишаване от свобода“, в случай на ефективно изтърпяване. Вярно е, че с Решение №2541/18.04.2017г. на АССГ, I отд., 10 с-в, представено пред настоящия съдебен състав, процесната заповед е отменена, което би било от значение досежно обезщетение на подсъдимия за незаконното му задържане, но това не променя факта, че реално подсъдимият е бил задържан за определен период от време, и в случай на ефективно изтърпяване на наказанието, неприспадането му, би довело до ограничаване на правата му.

Въпреки определянето на наказанието „Глоба“ в минимален размер от 200лв. /двеста лева/, но при условията на чл.54 от НК, въззивният съд прие, че съобразно приложението на чл.55 от НК, редуцирането на наказанието следва да се отнесе и до размера наложената „Глоба“, който да бъде намален до 150лв. /сто и петдесет лева/. Размерът на това наказание е в правилно съотношение с нормите на чл.55, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК и се явява съобразено с имотното състояние, доходите и семейните задължения на подсъдимия /чл.47 от НК/.

Въззивният състав намира за резонно наложено на осн. чл.343г от НК и другото кумулативно наказание – „Лишаване от право да управлява МПС“, като размерът му е съобразен с обществената опасност на конкретното деяние и на дееца и в случая при приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и с изискванията на чл.49, ал.2 от НК и задължителната съдебна практика.

Законосъобразно и на осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което СУМПС е било отнето по административен ред със ЗППАМ №17-4332-000094, считано от 12.01.2017г.

Доколкото пред въззивната инстанция бяха направени разноски във връзка с назначената съдебно-медицинска експертиза, същите на осн. чл.189, ал.3 от НПК следва да бъдат в тежест на подсъдимия, поради непроменения извод за осъждането му. Поради това и подсъдимият следва да заплати в полза на бюджета на съда по сметка СГС разноските във въззивното съдебно производство в размер на 274,50лв. /двеста седемдесет и четири лева и петдесет стотинки/, както и на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - държавна такса в размер на 5,00лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на посочената сума.

Районният съд е пропуснал да се произнесе по приобщения като веществено доказателство оптичен носител, запечатан с картон серия А №025864 и СП №102, НЕКД СДВР към протокол №982/2017 от 06.12.2017г. (л.102 от досъдебното производство), което предвид характера на производството по чл.306, ал.1, т.4 от НПК и обжалваемостта на този съдебен акт, следва да бъде сторено от първия съд.

След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на решението, въззивната инстанция констатира основания за изменение на обжалвания първоинстанционен съдебен акт в насока намаляване на наложените на подсъдимия наказания „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в посочения по-горе смисъл.

С оглед горното и на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.1 и чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда от 17.04.2018г. по Н.О.Х.Д.№2466/2018г., СРС, НО, 7-ми с-в относно основанието за определяне на наказанието на подсъдимия от 54, ал.1 от НК на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК като НАМАЛЯВА размера на наказанието „Лишаване от свобода“ от 1 /една/ година на 4 /четири/ месеца и размера на наказанието „Глоба“ от 200лв. /двеста лева/ на 150лв. /сто и петдесет лева/.

 

ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.1, т.1, вр. чл.59, ал.2 от НК времето, през което подсъдимият И.С.Б. /със снета самоличност/ е бил задържан със Заповед за задържане на лице по ЗМВР от 11.01.2017г.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.С.Б. /със снета самоличност/ да заплати в полза на бюджета на съда по сметка СГС разноските във въззивното производство в размер на 274,50лв. /двеста седемдесет и четири лева и петдесет стотинки/, както и на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - държавна такса в размер на 5,00лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на посочената сума.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .........................................

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.....................................

 

2....................................