Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 264
гр.Русе, 15.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публично заседание на тридесет
и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЪШЪЛ
ИРИЕВА
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия Тараланска В.търг.д.
№ 325 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Г.М. чрез адв. И.И.
*** против решение № 882/21.05.2019 г., постановено по гр.д. № 7940/2018 г. по
описа на РРС, с което е признато за
установено по отношение на Д****, ЕИК**** гр. С**** задължението на М. по
споразумение от 01.03.2013 г. в размер на 462,69 лв, ведно със законната лихва
за забава в размер на 141,04 лв за периода от 10.08.2015 г. до 10.08.2018 г.,
за които суми
е издадена заповед
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5673/2018 г. на РРС и е осъдено да заплати разноски
на ответника по делото в размер на 275
лв, както и тези сторени в заповедното производство в размер на 75 лв. Излага оплаквания за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и необоснованост. Иска да бъде отменено от въззивния съд и исковете -
отхвърлени. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.
Насрещната страна по делото въззиваемата Д**** е подала отговор на въззивната жалба, в
която развива доводи за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно
и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено.
Съдът след като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законовия срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
За да уважи
заявените претенции, районният съд е приел, че със сключеното на 01.03.2013 г.
между страните по делото споразумение, ответникът и настоящ въззивен жалбоподател е признал свой дълъг към ищеца,
настоящ въззиваем, цедиран
му от трето лице - банка с договор за цесия 15.11.2007 г., с което е прекъсната
давността, а последващите плащания, за които са представени преписи от банкови
извлечения, имат същото действие. Съдът е счел за неоснователни възраженията на
ответника за изтекла погасителна давност на вземането и за несъобщаване на
цесията. Приел е, че наличието на споразумение между длъжника и новия кредитор
има характер на извънсъдебно признание от страна на длъжника. Изхождайки от
представените преписи от банкови извлечения и от заключението на приетата по
делото икономическа експертиза съдът е приел, че след приспадане на платените
от ответника частично вноски по споразумението, е налице неизплатен остатък в
размер на 462,69 лв., като лихвата за забава върху тази сума за тригодишния
период преди подаване на заявлението по заповедното производство, за който
период периодичното вземане за лихви не е погасено по давност, а именно от
10.08.2015 г. до 10.08.2018 г. е в размер на 141,04 лв.
Настоящият съдебен състав не
споделя така изложените изводи. Счита постановеното съдебно решение за
неправилно и като такова следва да бъде отменено. Съображенията за това са
следните:
В хода на производството пред
първоинстанционния съд не е изяснено от какво произтича вземането което се
твърди, че е придобито от ищеца с цесия, както и какъв е бил размера му към
тази дата и към датата 01.03.2013 г., когато е сключено споразумението. Не
може да се приеме, че в случая с постигнатото споразумение е налице новиране на
задължението, а освен това липсват и доказателства кредиторът „Ю****“ АД, лично
или по реда на упълномощаването на „Б****“ АД да е уведомил ответника за цесията.
По делото не
е представен твърдяния сключен договор за кредитна карта от 24.05.2003 г. между
„Б****“ АД и ответника. Представено е само заявление от 08.05.2003 г. на С.Г.М.,
попълнено на бланка на „Б****“, в което е посочено, че ако заявлението бъде
прието, да бъде обработена транзакция-заверена сметката на фирма „Ц****“ АД със
сумата 1159,65 лв./л.4/. Доказателства за такава транзакция няма представени.
Няма събрани и доказателства и за
съобщаването на цесията.
Приетото като доказателство по делото споразумение между страните от дата 01.03.2013 г. не може да бъде кредитирано като признание на ответника, че дължи сумите на посоченото основание, нито представлява
новиране на задължението.
Съобразно трайно установената съдебна практика, за да е налице новиране
на задължението, е необходимо да е налице ясно и недвусмислено изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане
в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет.
Способите за преструктуриране
на едно парично задължение,
включително разсрочването му, изменението
на сроковете за плащане не са индиция
за подновяването му по смисъла
на чл. 107 от ЗЗД, защото освен задължителните
предпоставки за новиране, включващи
съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете трябва да
имат различен предмет; намерение за новиране; способност за новиране от
страните - новацията предполага
още и нов елемент в състава
на облигационното отношение, като разликата
между новото и старото правоотношение трябва да засяга някои от съществените му елементи /решения
по т.д. № 4090/2013 г.; т.д.
№ 602/2016 г.; т.д. № 3349/2015 год. на ВКС и др./.
В настоящия случай, с постигнатото
споразумение от 01.03.2013 г.
страните по договора в рамките
на общия размер по стария дълг
са изменили крайната падежна дата на задължението, като са се споразумели за частичното му опрощаване при плащане на шест броя ежемесечнивноски,
считано от ч. март 2013 г. и краен срок за пълно погасяване на задължението до
28.08.2013 г., поради което съдът намира, че същото не е новация,
доколкото няма погасяване на стария
дълг и не е извършена нито промяна
в предмета, нито в основанието на задължението.
За пълнота на изложението
съдът отбелязва, че съгласно трайно
установената съдебна практика, по правната си същност признаване на вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с
което той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен
към кредитора. За да е налице признаване на дълга по смисъла на закона, то трябва да е заявено в рамките на давностния срок, да е отправено от длъжника до
кредитора и да се отнася за съществуване на самото задължение, а не за фактическия състав, от който то произтича.
/ Решение №100 от 20.06.2011г. на ВКС по т.д.
№194/2010г. ІІ т.о.;
Решение № 98 от 26.07.2013г. по т.д. №851/2012 г. І т.о./, каквито обстоятелства не са налице в конкретния случай.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че доколкото
вземането не е новирано, то е погасено по давност.
Като е стигнал до различен извод, първоинстанционният съд е постановил едно
неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Според указанията по т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът в исковото производство се произнася
с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед отхвърлянето
на претенциите на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника
следва да се присъдят направените разноски в
заповедното и исковото производство за двете инстанции.
Мотивиран така, на основание
чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 882/21.05.2019г.,
постановено по гр.д. 7940/2018г. по описа на Районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д****, ЕИК****, седалище и адрес на управление: гр.С****
****, представлявано от Г. А. Г.- *** против С.Г.М., ЕГН:
********** иск да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че в полза на ищеца съществува вземане за
сумите, заявени по реда на заповедното производство, предмет на заповед № 3134/14.08.2019 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5673/2018 год. по описан на РРС, както
следва: 462,69 лева- главница, дължима на основание непогасено задължение по споразумение за признаване и разсрочване на задължение по
договор за издаване и използване
на кредитна карта ЕUROLINE от 24.05.2003 год., сключено с Б**** АД /нова фирма Ю**** АД/, цедирано на А****
/понастоящем Д****/, ЕИК ****, съгласно договор за
прехвърляне на вземания от 15.11.2007 год. и приложение № 1 към него, ведно със законна лихва върху главницата, считано от да датата на депозиране на заявлението в съда-
13.08.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, както и 141.04 лева-
мораторна лихва от 10.08.2015 год. до 10.08.2018 год. вкл.
ОСЪЖДА Д****,ЕИК****,
седалище и адрес на управление: гр.С**** ***, представлявано
от Г. А. Г.- *** да заплати на С.Г.М., ЕГН: ********** *** сумата 300.00 лева, представляваща
разноски по делото пред РРС и 50,00 лв държавна такса пред РОС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал.3,
т.1ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: