№ 208
гр. Варна, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.ичка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора Д. К. Д.
като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100601023 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. ХХI от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат А. А. -ВАК, като защитник на
подсъдимият Х. П. М. против присъда № 4 от 21.03.2022 г., постановена по
НОХД № 315 по описа за 2020 г. на Районен съд- гр.Девня-IV състав.С
горната присъда Районен съд-Девня е признал подсъдимия Х. П. М. с ЛНЧ:
********** за виновен в това, че на 05.05.2019 г., в гр.Девня,обл.Варна,
причинил средна телесна повреда на Т. М. П. , изразяваща се в счупване на
долната челюст в областта на тялото й в дясно и на лявото рамо,избИ.е на
седми долен десен зъб,обусловили трайно затруднение във функциите на
дъвченето и говоренето за период от около 2 месеца,поради което и на
основание чл.129,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.54,ал.1,т.1 от НК ,като му наложил
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, като съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Признал го за виновен и за това,че на 05.05.2019 год.в
1
гр.Девня,обл.Варна се заканил с убийство на Т. М. П. и това заканване би
могло да възбуди основателен страх у заплашения за осъществяването му
,поради което и на основание чл.144,ал.3,вр.ал.1,вр.чл.54 от НК му е наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА,изпълнението
на което е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание
чл.23,ал.1 от НК съдът е групирал наложените наказания, като е определил
едно общо-най-тежкото-„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА,изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да
заплати на пострадалия и граждански ищец Т. М. П. сумата от 2 000/две
хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди /физически болки и страдания/ за Д.ието по чл.129,ал.1 от НК, ведно
със законната лихва,считано от 05.05.2019 год. до окончателното изплащане
на сумата,като е отхвърлил гр.иск до 20 000/двадесет хиляди/лв. като
неоснователен и недоказан.
В законния срок присъдата е обжалвана от адв.А. А.-ВАК, като
защитник на подс.М.,счита акта на първоинстанционния съд-присъдата като
неправилна и незаконосъобразна,необоснована и постановена при липса на
мотиви. Счита, че обвинението е останало недоказано при така събрания по
делото доказателствен материал. Акцентира върху това, че
първоинстанционният съд се е доверил на заинтересованите показания на
свидетелите Д. Д.-полицейски инспектор,свид.А. П.а –дъщеря на пострадалия
и Г. Хр. .Като най-вече съдът не е отговорил в мотивите си ,защо и как е
приел за осъществен състава на чл.144,ал.3 от НК,най-вече предвид
изложените драстични противоречия и най-вече пострадалия не е заявил ,че
заканата е могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Освен
това не основателно от съдът е било отказано издирването на свидетеля С.
Т. ,тъй като не е бил намерен, а останалите били неустановени. Въз основа
на изложеното моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт,
вследствие на което подсъдимият да бъде оправдан, а предявеният
граждански иск – отхвърлен или алтернативно да се отмени и върне делото
за ново разглеждане,поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на
2
обвиняемият.Въззивната жалба е подадена в срок и изцяло
законосъобразна,но по съществото си е неоснователна.
В изявленията на повереника на гр.ищец Т. П.-адв. В. Ш.-ВАК, се
посочва, че фактите, възприети от районния съд са правилно установени, въз
основа на съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Сочи се,
че първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ както на всички
свидетелски показания, така и на съдебномедицинската експертиза и е
достигнал до правилния извод за авторството на Д.ието и неговия механизъм.
Според адв.В. Ш. липсват основание, които да мотивират промени в
първоинстанционния акт, въз основа на което моли въззивния съд да
потвърди постановената присъда като правилна и законосъобразна,в частта
относно наложеното наказание ,така и относно обезщетението по
предявеният граждански иск .
В съдебно заседание представителят на държавно обвинение счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и
справедлива. Намира фактическата обстановка за безспорно установена, като
посочва, че районният съд е анализирал целия доказателствен материал
подробно във връзка с фактите, подлежащи на доказване.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – Т. М. П. -адв.
В. Ш., също моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и
справедлива. Молят искането на защитата на подсъдимия да бъде оставено
без уважение,тъй като няма никакви противоречия за ножа. Защитникът на
подсъдимия заявява, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи извод за съпричастност на подсъдимия към твърдяното Д.ие, както и
за формата на вина – пряк умисъл. Намира за по-вероятен механизмът,
описания от подсъдимия, доколкото по делото било установено, че дъщерята
на пострадалия според изготвената по делото СППЕ приема твърденията на
баба си /свид.М./ за безусловна даденост. По отношение на обвинението по
чл.144,ал.3 от НК,съдът е посочил ,че подс.М. е използвал следните
закани:“Ще те убия и дъщеря ти ще убия“. А според защитата това
противоречи изцяло на казаното от пострадалия,като свид.Т.П. в хода на
досъдебното производство е цитирал думите :“ще те наръгам…..Не ме е
заплашвал.“Докато свид. А. П.а е казала:“каза,че щял да убие баща ми.“
Въз основа на изложеното моли съда да постанови акт, с който да
3
признае подсъдимия за невиновен, като алтернативно моли да се отмени и
върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Подсъдимият Х. М. поддържа жалбата на своят защитник,като се явява
в съдебно заседание и моли да бъде оправдан.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Районна прокуратура – Варна ,Териториално отделение -Девня е повдигнала
две обвинения против подсъдимия Х. П. М. :-за престъпление по чл. 129, ал.
2, вр. ал.1 от НК за това, че на 05.05.2019 г. в гр.Девня, област Варна,
причинил средна телесна повреда на Т. М. П. , изразяваща се в счупване на
долна челюст в областта на тялото й в дясно и на лявото рамо ,избИ.е на
седми долен десен зъб,обусловили трайно затруднение във функциите на
дъвченето и говоренето за периода от около 2 месеца
-на 05.05.2019 год. в гр.Девня ,обл.Варна се заканил на Т. М. П. с убийство и
с това заканване е възбудил основателен страх у заплашения за
осъществяването му-престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия М. изцяло. Предлага на същия да се наложи наказание при
условията на чл. 54 от НК, а именно: една година лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Не взема становище по предявения граждански иск.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск
от пострадалият Т. М. П. срещу подсъдимия Х. М. за сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на престъплението по чл. 129, ал. 2 от НК, за което последният е предаден на
съд по настоящото дело, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Пострадалият Т. М. П. е
конституиран в качеството му на граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно заседание гражданският ищец Т. П., чрез своя повереник-
адвокат В. Ш., поддържа предявения граждански иск. Моли съда да потвърди
осъдителната присъда на първоинстанционния съд и да уважи предявения
гражданския иск.
4
Защитата на подсъдимия М. моли съда да изключи, като недостоверни,
показанията на свидетеля А. П.а и Г. Хр., депозирани пред
първоинстанционния съд, които противоречат на изложената от защитата
фактическа обстановка, потвърдена от гласните обяснения на подсъдимия М.
и на СППЕ и да приеме, че поведенията и действията на подсъдимия М. не
могат да се възприемат като осъществен състав на престъпление по
чл.144,ал.3 от НК,предвид изложените драстични противоречия и най-вече
поради липса на направено заявление от пострадалия ,че заканата е могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й.Поради което моли съдът
да възприеме неговата теза,че Д.ието е било правомерно и на тази база да го
оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение, като приеме, че той не само,
че не е извършил Д.ието, което му се вменява, но на практика каквото и да е
друго наказуемо по НК. Моли да бъдат отхвърлени и гражданските искове,
които са предявени срещу подсъдимия.
Подсъдимият изразява съгласие със защитника си. При последна дума
заявява, че не е виновен и предоставя на съда да реши.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс.Х. М. е арменски гражданин,със статут на временно пребиваващ
чужденец в Р.България,като от няколко години живеел със свои родители в
гр.Девня,обл.Варна и сред приятели и съкварталци бил известен като
„Р.“.През 2019 год. работил като доброволец във фондация“Лъки хънт“ в
гр.Девня,която се грижела за бездомни кучета. На 05.05.2019 год. в ранния
следобяд отивал на работа със своя колега-свид.И. В. М. с
прякор“Б.“.Двамата се движели със служебен автомобил и и минавали
покрай хранителен магазин в кв.“Повеляново“ на гр.Девня,като на една маса
до входа бил седнал свид.Т. П. по прякор“ П.“,заедно със колеги от
бригада,работеща в с.Крумово/свид.С. М. Т. ненамерен в хода на
съд.следствие/.Като видял свид.П. подсъдимият се приближил до него и го
попитал какво е правил в с.Крумово След малко време подс.М. и свид.М.
потеглили с автомобила ,а гр.ищец свид.Т. П. отишъл в дома на майка си –
свид. Б. Тончева М., находящ се в гр.Девня,бул.“Съединение“бл.2 в близост
до магазин „СВА“. След няколко часа подс.М. се обадил по телефона на
свид.Т. П.,като го попитал къде е ,за да срещнат и да поговорят.Двамата се
5
уговорили за среща пред блока след около пет минути.Като свид.П. слязъл
долу заедно с дъщеря си свид.А. П.а .Като когато слезли пред блока на
улицата спрял лек автомобил,управляван от свид. М. и от него излязъл само
подсъдимият ,който се приближил до свид.П. и му казал да отидат малко
встрани. В ръката си държал нож,като и свид.П. го попитал защо носи този
нож.Тогава подс.М. нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето на
пострадалия-в долната челюст вдясно. Дъщеря му –свид.А. П.а била наблизо
и се уплашила много. От удара свид.П. усетил силна болка,при което
паднала зъбната му протеза и от устата му протекла кръв.Хванал устата си с
ръка и дръпнал дъщеря си към входа,за да я предпази.Държейки ножа в
едната си ръка подс.М. казал на пострадалия:“ще те убия и тебе ще убия и
дъщеря ти ще убия“.В този момент свид.П. не отговорил на агресията,хванал
детето си и го повел към входа, а подсъдимият се качил в автомобила,
управляван от свид.М. и двамата потеглили.Случаен свидетел на всичко
станала свид.Г. Я. Х. ,живуща в бл.№2,която по това време изхвърляла
боклука си и наблюдавала действията на двамата на разстояние от около 15
метра.След като се качил в дома на майка си пострадалия П. и разказал за
случилото се и кой го е ударил и двамата отишли до РУ МВР-Девня,където
пострадалия подал жалба срещу подсъдимият .След това посетил болнично
заведение ,където му била оказана първа помощ. А на следващият ден се
срещнал със своя работодател-свид.А. Д. В.,на когото разказал за случилото
се.От проведения разговор свид.В. разбрал,кое лице е причинило
нараняванията му, и разбрал ,че става въпрос за „а.“. В хода на съдебното
следствие от първоинстанционния съд била назначена и приета комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно свидетелеска
годност на свид.А. П.а,която установила по един категоричен начин,че“
Психичното състояние на непълнолетната свидетелка позволява правилно да
възприема фактите-обективната действителност,т.е. същата е годна да
свидетелства по делото. Дори има извод от вещите лица ,че тя приема
твърденията на своя баща и на своята баба,която нарича дори “майка“ и
представляват : „всичко за нея“,детето възприема за безусловна
даденост.Първоинстанционния съд е кредитирал заключенията по СМЕ и по
СППЕ изцяло,доколкото са дали обосновани отговори на поставените им
въпроси и не пораждат съмнения за тяхната правилност.Относно гласните
доказателства пъровинстанционния съд е направил правилен извод,кои
6
показания са противоречиви и е отбелязал,че това са именно:-твърденията
на пострадалото лице и неговата непълнолетна дъщеря и свид.Г. Хр.,както и
показания на свид. Б. М., Д. Д. и А. В..От друга страна са били твърденията
на подс.М. и свид.И. В. М..Като има и двама свидетели ,които въпреки
усилията на съда не са могли да бъдат открити за разпит,поради което са
били заличени от списъка на свидетелите,а именно –С. М. Т. и И. Т.ов
И.ов.Относно гласните доказателства въззивният съд напълно възприема
анализа на първоинстанционния съд относно тълкуването на свидетелските
показания на свид.Д. Д.,доколкото той е бил полицейски служител и не е
извършвал никакви разследвания по делото, а свид.Д. е пресъздал
състоянието на пострадалия и то веднага след Д.ието,което може напълно да
се възприеме,тъй като съвпада с показанията на пострадалия, неговата
дъщеря,свид.Г. Хр. и майка му-свид.Б. М.,както и свид.А. В. /с когото
пострадалия е споделил ден по-късно за инцидента./
Съдът не е кредитирал показанията на свид. Ив.М.,дадени пред съда на
17.02.2021 год. за факта ,че между двамата не се е случило нищо, и са
разговаряли съвсем спокойно. Затова и тъй като има съществени
противоречия между тях и тези дадени на ДП от 16.09.2019 год./като тогава е
заявил,че не е видял нищо от случилото се,тъй като от мястото където е
спрял автомобила те не са се виждали./, а две години по-късно пред съда е
заявил ,че е наблюдавал как двамата си говорят спокойно.Очевидно
неговите показания са депозирани само за,да обслужат защитната теза на
подсъдимия,затова и съдът не ги е кредитирал ,като е приел за
недобросъвестни.Относно свид.Г. Хр.,правилно показанията на същата са
възприети за напълно незаинтересовани и непредубедени,тъй като тя е
разказала,как е видяла едно момче да нанася удар с юмрук в областта на
лицето на свид.П. и в присъствието на неговата дъщеря и добре чула да
отправя заплахата си към него казвайки:“ Ще ви убия“.Свид.Х. твърдо е
заявила пред съда ,че добре е запомнила „момчето“ и може да го
разпознае.Съдът след внимателен анализ на показанията на самият
пострадал ги е анализирал и възприел като безспорно дадени и е възприел
неговото поведение като последователно,еднозначно и
безпротиворечиво.Неговите твърдения са напълно ясни и категорични,както
относно автора на Д.ието така и относно начина на неговото извършване.В
тях съдът е възприел само и единствено стремеж да се санкционира
7
подсъдимия и да се овъзмездят донякъде причинените му болки и страдания,
а и психичната травма причинена на неговото дъщеря,невръстна по това
време.Освен това съдът е подложил на обстоен анализ и показанията на
свид.А. П.а предвид нейната възраст и близка родствена връзка със
пострадалия .Вещите лица са били категорични,че непълнолетната
свидетелка е годна да участва в процеса в това си процесуално качество.Като
всяко дете обаче,тя е податлива на внушения и манипулации,като при нея
тази възможност е била подсилена от силната й връзка с нейния баща,като
единствен родител и нейната баба/която я е осиновила/, В този смисъл е
възможно ,според вещите лица на моменти свидетелката да изкривява
истината и да променя детайли в показанията си. Именно в този смисъл
вещите лица са дали заключение за нейната слаба свидетелска годност,която
касае детайли на спомена за ситуацията като цяло. И не на последно място
нейните показания напълно съвпадат с тези дадени от свид.Г. Хр. относно
главните ,подлежащи на доказване факти- авторството на Д.ието и начина на
неговото извършване,които са еднозначни и безпротиворечиви,поради което
и съдът ги е възприел за достоверни и ги кредитирал напълно.
С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са
показанията на свидетелите - очевидци свид.Г. Хр. и А. П.а,както и на
пострадалия –свид.Т. П., които непосредствено са възприели действията на
подсъдимия.
Безспорно е обстоятелството, че пострадалият – граждански ищец Т. П.,
на 05.05.2019 г. е получил телесно увреждане, което се квалифицира като
средна телесна повреда според текста на чл. 129 от НК,изразяваща се в
трайно затруднение във функцията на дъвченето и говоренето за период от
около два месеца.Относно това обвинение никъде не е направено възражение
от неговата защита.
Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица
по приетите експертизи, тъй като същите са изготвени от компетентни вещи
лица и са подробни, обосновани, пълни и ясни и липсват основания за
съмнение относно правилността им.
Относно второто обвинение –по чл.144,ал.3 от НК,съдът правилно е
възприел ,че с Д.ието си подс.М. е отправил закана с убийство спрямо
гр.ищец Т.П. изричайки думите:“Ще те убия и теб и дъщеря ти ще убия“.Без
8
съмнение тази закана е била отправена към пострадалия съвсем сериозно и
със заплашителен тон и по своето естество би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й .Безспорно тези реплики са отправени и с
държането на нож в ръката си подс.М. е възбудил основателен страх за
осъществяването й.Но дори и подсъдимият да не е държал нож в ръката
си,отправените от него заплашителни думи ,са били в състояние да
предизвикат основателен страх у този към когото са били отправени,още
повече ,че с убийство е било заплашено и неговото дете.От субективна
страна Д.ието е съставомерно ,тъй като подс. М. е отправил към
пострадалия заплаха с убийство и тя се е възприела от него ,това
означава,че Д.ието е осъществено с пряк умисъл,като в случая той е съзнавал
противоправния характер на извършеното,предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Обстоятелството ,че
заканите не са реализирани,не правят неговите действия несъставомерни по
смисъла на чл.144,ал.3 от НК. Изследвани са и причините за извършване на
престъплението,които съдът е намерил в емоционалната му невъздържаност
и слабите му морални волеви задръжки.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия, той не е осъждан.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните доказателства - отчасти от обясненията на подсъдимия,
дадени в съдебно заседание и изцяло от показанията на свидетелите А. П.а , Г.
Хр.,постр.Т.П., а също и от заключенията на назначените съдебно-
медицински експертизи, комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, психиатрична експертиза, както и от приобщените на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото.
Безспорно е обстоятелството, че пострадалият – граждански ищец Т. П.,
на 05.05.2019 г. е получил телесно увреждане, което се квалифицира като
средна телесна повреда според текста на чл. 129 от НК. Приложените към
делото медицински документи и заключенията на съдебномедицинските
експертизи са категорични, че телесното увреждане на П. са довели до трайно
затруднение във функцията на дъвченето и говоренето за период от около
два месеца.
Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица
по приетите експертизи, тъй като същите са изготвени от компетентни вещи
9
лица и са подробни, обосновани, пълни и ясни и липсват основания за
съмнение относно правилността им.
За изясняването на фактическата обстановка са събрани по надлежния
ред показанията на свидетелите А. П.а и Г. Хр., които са очевидци на Д.ието.
Достоверността на показанията на свидетеля А. П.а е оспорена от
подсъдимия и защитника, които изтъкват заинтересоваността и
предубедеността на последната, предвид данните от даденото заключение по
назначена СППЕ. За свидетеля Т. П. също има основания да се счита, че е
предубеден от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е пострадал. В
практиката си обаче ВКС изтъква, че свидетелските показания не могат да
бъдат игнорирани само поради евентуалната заинтересованост на лицето, а
при наличие на такава заинтересованост съдът следва при оценката им
внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници на
доказателства. Обективността и добросъвестността на показанията се
преценява след съпоставка с всички други преки и косвени годни
доказателства /решение № 290 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1650/2011
г., II н. о., НК/.
Фактическите си изводи по делото съдът базира на първо място върху
показанията на пострадалия Т. П.. В съдебната практика е утвърдено
принципното положение, че пострадалият от престъпно Д.ие има право да
защитава в процеса своите накърнени права и интереси, като един от
процесуално предвидените способи за това е предявяване на претенция за
обезщетение за причинени неимуществени и/или имуществени вреди от
Д.ието, като се конституира като граждански ищец по делото. В случая тази
възможност е реализирана от пострадалия. Независимо от това обстоятелство,
той, именно като пострадал от Д.ието, е и свидетел по делото по отношение
на възприетите от него факти и обстоятелства, подлежащи на доказване.
Именно в последното си качество той носи и наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни показания по делото.
Затова показанията на свидетелите – пострадали в наказателния процес,
винаги са освен доказателствено средство, така и тяхно средство за защита на
накърнените им интереси. Такъв двойствен характер имат и обясненията на
подсъдимия.Това обстоятелство обаче не може само по себе си да служи като
аргумент за обосноваване недостоверността на показанията и за претендиране
отхвърлянето им като ненадежден източник на доказателства. То само
10
поставя завишени изисквания към инстанциите по същество за проверката му
с оглед изясняване истинността на възпроизведените чрез него факти.
Критериите, на които следва да бъдат подложени показанията на
пострадалото лице, са относно тяхната вътрешна последователност,
логичност и безпротиворечивост и относно съответствието им с останалия
събран по делото доказателствен материал.На практика няма никакви
разминавания в показанията на този свидетел,за да не ги възприема съдът и
да ги кредитира.
По възраженията на защитата относно наличие и на други противоречия в
показанията на свидетеля Т. П., първоинстанционния съд е дал отговор при
анализа на доказателствената съвкупност и наличните противоречия в нея
относно следните обстоятелства: - факти и обстоятелства, свързани с
точното място на инцидента, участвалите в него лица и техните действия,
използването на нож:
Всички тези доказателства образуват такава доказателствена съвкупност,
от която логично следва единственият възможен извод, че
инкриминираното Д.ие се е осъществило на улицата-пред блока в който
живеел пострадалият П.. Именно обстоятелството, че извършването му е
станало пред блока, е дало възможност на свидетелката А. П.а и свид.Г.
Хр. да възприемат лично и непосредствено действията на подсъдимият в
инцидента. Предвид гореизложеното съдът намира, че показанията на
свидетеля Ив.М. са недостоверни, непоследователни и нелогични,
поради което не приема заявените от нея факти за действителни.
Съдът не споделя възраженията на защитника за наличието на
съществени противоречия в показанията, дадени от свидетелите А. П.а и Г.
Хр. на досъдебното производство пред разследващ полицай и на съда . Тъй
като според него те са напълно заинтересовани от изхода на делото.
Това ,че единствено пострадалия е потвърдил използването на нож от
подсъдимият,не означава ,че такъв не е използван,както твърди защитата. С
оглед на това показанията на свидетелите относно оръжието на
престъплението не могат да бъдат използвани при идентификацията му и
определяне на неговата принадлежност за нуждите на наказателното
производство. Ето защо съдът намира, че горепосоченото веществено
доказателство не би следвало да се цени категорично като оръжието, с което е
11
извършено престъплението.
Предвид тези противоречиви показания на свидетелите относно
средството, с което са нанесени ударите на пострадалия, съдът намира,че е
било напълно възможно и често се случва оръжието на престъплението
изобщо да не бъде намерено, поради това че например извършителят е успял
да го отнесе със себе си и да го укрие. Това обаче по никакъв начин не би
довело до недоказаност на въпросите по чл. 102, т. 1 от НПК, тъй като същите
се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства с безспорна
достоверност. По делото се установи, че на процесната дата подсъдимият се е
намирал на мястото на инцидента, както и че същият се е боричкал с
пострадалия, нахвърляйки се пръв срещу него. Безспорно е също така, че
непосредствено след това пострадалият се е оказал със счупена челюст и в
първа помощ , описани подробно в заключението на съдебномедицинската
експертиза.От анализа на доказателствата по делото за съда следва
обоснования и категоричен извод, че подсъдимият М. е автор на извършените
две престъпления.
Подсъдимият Х. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава чл. 129, ал. 1 от НК, като от обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното Д.ие на чл. 129 от НК. Посоченото Д.ие е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от
НК.
Подсъдимият е съзнавал, че умишлено причинява телесно увреждане на
пострадалия Т. П.. Той е разбирал общественоопасния характер на това Д.ие,
предвиждал е неговите общественоопасни последици, желаел е тяхното
настъпване. За да е осъществено от субективна страна престъплението е
достатъчно подсъдимият да има представа, че с действията си уврежда
здравето на друг човек. От фактите по делото това е установено безспорно.
Следователно подсъдимият е действал с пряк умисъл.
От страна на защитата се оспорва посочената правна квалификация. Като
обаче по това обвинение от защитата не се посочиха обосновани изводи
,които да го оборят цялостно.
Оспорваните изводи на първата инстанция обаче не са голословни, а
обосновани с тази част от свидетелските показания на пострадалия,която
аргументирано е била кредитирана от районния съд като достоверна.Давайки
12
вяра на показанията на частния обвинител районния съд не е довел до
изопачаване на фактите или голословно игнориране на изнесените от
подс.М.,обстоятелства.За да се довери на показанията частния обвинител, на
първо място въззивния съд констатира,че е налице последователност в
изложеното от него по време на проведените му разпити в хода на
наказателното производство, в които пресъздава по еднопосочен начин
хронологията на случилото се на инкриминираната дата в рамките, на която
очертава конкретиката на осъщественото спрямо него неправомерно
посегателство.По делото пострадалия е давал показания няколко пъти в
хода на досъдебното производство,както и на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд.
Съдебната практика е изяснила, че неизбежна отбрана не може да бъде
предприета срещу предполагаемо, бъдещо или завършено нападение.
Напротив, именно поведението на подсъдимия спрямо пострадалия е
агресивно. Съдебната практика е изяснила, че когато „отбраняващият се“
съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да лиши от живот
или да причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава
на неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание /ППВС №
12/29.11.1973 г. по н. д. № 11/73 г./. Тези изводи не се променят от
установения по делото факт, че пострадалият е бил предварително въоръжен.
Това е така, защото носеният от него нож не е бил изваждан в нито един
момент на сблъсъка на улицата, започнал пред блока на пострадалия. Ето
защо, подсъдимият не е действал при условията на неизбежна отбрана, тъй
като предвид установената от съда фактическа обстановка е видно, че
непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия не е било
осъществено.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М. съдът
прецени, че при така наложеното наказание следва да се приложи разп. на
чл.54 от НК. Като смекчаващите отговорността обстоятелства ВОС отчита
следните: факта ,че не е бил осъждан,изминалия дълъг период от Д.ието. Като
такива определи доброто му процесуално поведение, предвид
обстоятелството, че същият нито веднъж не е ставал причина за отлагане на
делото, дългият период от извършване на Д.ието, като в този период
подсъдимият М. не е извършвал други престъпления, чистото му съдебно
минало, както и подбудите и мотивите за извършване на Д.ието, които в
13
известна степен са предпоставени от някои фрагменти в поведението на
самия пострадал. Поради което и съдът при определяне на наказанието си и
за двете Д.ия е определил на подс.М. да изтърпи по една година лишаване от
свобода,което на основание чл.23,ал.1 от НК е определил да изтърпи общо
най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода ,което на
основание чл.66 от НК да изтърпи условно.
Като при отчитане на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД и
като съобрази и поведението пострадалия Т. П. спрямо подсъдимия и като се
има предвид че трябва да има справедливо овъзмездяване на претърпените
от гр.ищец неимуществени вреди е сумата от 2 000/ две хиляди/ лева,в
какъвто смисъл следва да бъде изменена контролираната присъда. Този
размер е съобразен с установеното съдебна практика в подобни случаи,тъй
като според въззивния съд увредения Т. П. видно от гласните доказателства и
от разпита на вещите лица пред съда,физическото състояние на пострадалия е
било възстановено сравнително бързо след случая и той самия не се е
оплаквал в болници, т.е. настъпилите болки и страдания са отминали
сравнително бързо-за два месеца. От друга страна,според въззивния съд в
конкретния случай няма основание да бъде прието ,че Д.ието е извършено от
подсъдимия М. в състояние на силно раздразнение,предизвикано от
пострадалия с насилие , с тежка обида , с клевета или друго противозаконно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки
последици за виновния или негови ближни.Тоест относно размера на
дължимото от подсъдимия М. обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, съдът съобрази следното:
По делото не са представени доказателства за направени от гражданския
ищец разходи във връзка с лечението му. Отчитайки всички тези
обстоятелства, както и това, че към настоящия момент лечението на Т. П. е
довело до сравнително пълно възстановяване, съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът
прецени, че предявеният граждански иск за неимуществени вреди следва да
бъде уважен частично до размера на сумата 2000 лева /две хиляди лева/,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –05.05.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, като искът бъде отхвърлен за
разликата над уважения до пълния претендиран размер от 20 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
14
Първоинстанционният съд е извършил подробен, прецизен и обстоен
анализ на доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, който настоящата инстанция в една голяма негова част споделя.
При цялостна служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният
акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т.3,вр.чл.337, ал.1,т.1 и ал.3 от
НПК Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 от 21.03.2022 г. по НОХД №
20203120200315/2020 г. на Районен съд – Девня,IV състав,с която подс.Х. П.
М. е бил признат за виновен в това,че е извършил две Д.ия на 05.05.2019
год. по чл.129,ал.1,вр.чл.2,вр.чл.54 от НК, за което му е наложил наказание
от една година лишаване от свобода,изпълнението на което на основание
чл.66 от НК е отложил с изпитателен срок от три години и за Д.ие по
чл.144,ал.3,вр.ал.1 вр.чл.54 от НК, за което му е наложил също наказание от
една година лишаване от свобода,което на осн.чл.66 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
Като го е осъдил да заплати на Т. М. П. гр. иск от 2 000/две хиляди/
лева, за причинените му неимуществени вреди вследствие на извършеното
Д.ие по чл.129,ал.1 от НК,като е отхвърлил иска до 20 000 лева като
неоснователен .
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15
16