Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260076
02.06.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
втори граждански състав
На двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
Секретар: АННА СТОЯНОВА
При участието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №121 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно
и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260083 от
06.11.2020г., постановено по гр.дело №555/2017г. по описа на Окръжен съд-П., са
отхвърлени исковете на „Р.Б.“ЕООД, ЕИК....., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Р. И. Д., със съдебен адрес:***,
оф.2-партер – адв.А. С., срещу Н.а.п. с адрес: гр.С., бул.“Д.“№52,
представлявана от главен юрисконсулт Т. С., със съдебен адрес:*** адрес: гр.С.,
бул.“А. С.“№18, представляван от председателя Г. Ч., чрез процесуален
представител М. С., с които се иска да бъдат осъдени солидарно ответниците да
заплатят обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди в размер
от 279240,80лв. /от които главница 196727,24лв. и сбор от лихви – 82513,56лв./,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 04.08.2017г., до
окончателното изплащане на обезщетението, което произтича от твърдяно нарушение
на правото на ЕС, изразяващо се в неприлагане на Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената
стойност към настоящия казус, практиката на СЕС и неотправяне на преюдициално
запитване от страна на ВАС, и „Р.Б.“ЕООД е осъдено да заплати на НАП разноски в
размер на 450лв. за юрисконсултско възнаграждение, а на ВАС в размер на 350лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от така
постановеното решение е останал жалбоподателят „Р.Б.“ЕООД, който чрез
пълномощника си адв.А.С. го обжалва изцяло с конкретни доводи за неправилност
като постановено в нарушение на процесуалните правила, поради наличие на
основание за отвод на съдебния състав, разгледал делото, и като постановено в
нарушение на материалния закон във връзка с предпоставките за възникване и
упражняване на правото на данъчен кредит по чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. и представляващият неразделна
част от установения от нея режим на приспадане на ДДС механизъм на корекция по
чл.184-186 от Директивата, съобразно които неправилно Н.А.П да е отказала
правото на приспадане на данъчен кредит и неправилно да е определила размера на
начисления ДДС, а ВАС в противоречие с изискването на чл.267 § 1 ДФЕС да не е
отправил преюдициално запитване и да е допуснал достатъчно съществено и явно
нарушение на правото на ЕС при разпределение на доказателствената тежест и
формиране на извода за наличие на липси. По подробно изложените съображения
жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
исковете чрез осъждане на ответниците солидарно да заплатят претендираното
обезщетение за имуществени вреди от 288947,35лв., заедно със законната лихва,
както и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
Н.а.п. е депозирала чрез пълномощника си главен юрисконсулт Т. С. писмен
отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според
които ревизиращите органи не са отказали данъчен кредит, а са извършили
корекция на ползвания такъв при спазване на разпоредбите на чл.184 и чл.185 от
Директивата и формираната по тях практика на СЕС. Претендира за потвърждаване
на решението и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна В. а.
с. е депозирала чрез процесуалния си представител М. С. писмен отговор на
въззивната жалба със съображения за нейната нередовност като подадена в
нарушение на чл.260,т.3 от ГПК, тъй като в същата липсва ясно, конкретно и
точно позоваване в какво се състои порочността на решението, а с нея се
преповтаря първоинстанционният иск, както и с такива за неоснователност на
същата, според които отговорността за нарушение на правото на ЕС, произтичащо
от съдебен акт, не може да бъде ангажирана, освен в изключителни случаи, когато
съдът е нарушил по очевиден начин приложимото право, твърдения в каквато насока
от ищеца да не са изложени, а и в рамките на настоящото производство преценката
за материалната законосъобразност на влязлото в сила съдебно решение на ВАС е
изключена и валидността, допустимостта и правилността на това решение не могат
да бъдат оспорени, като с него не е нарушено по очевиден начин правото на ЕС
досежно разпределението на доказателствената тежест и упражняването на правото
на приспадане на данъчен кредит, и претенцията е неоснователна и по размер, с
оглед установената сума с обжалвания ревизионен акт, която е била и предмет на
производството пред ВАС. Претендира се за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна
Апелативна прокуратура-Пловдив поддържа становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е
подадена по пощата в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице
– ищеца; касае неблагоприятното за него отхвърлително първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения, противно на възраженията на ответника
ВАС, е редовна, доколкото в нея се съдържат доводи за неправилност на
обжалваното решение, а липсата на изложени такива не е основание по чл.262,ал.1
от ГПК за нейното връщане, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на
събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно
разглеждане са предявените от „Р.Б.“ЕООД против Н.А.П и В.А.С искове за
солидарно заплащане на обезщетение за имуществени вреди, произтекли от
нарушение на правото на Европейския съюз при издаването на Ревизионен акт
№********* от 16.04.2013г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е начислен на
основание чл.79,ал.3 от ЗДДС при установена липса на материали ДДС в размер на
приспаднатия данъчен кредит от 216727,24лв., отменен частично с Решение №10960
от 21.10.2015г. по ах.дело №12072/2014г. на ВАС и потвърден до размер на
196727,24лв. за дължим ДДС и лихви в размер на 15247,44лв. с присъдени разноски
по делото от 3966,55лв.
Ищецът счита да са
нарушени нормите на чл.63, чл.167, чл.168, чл.178, чл.184 и чл.185 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху
добавената стойност и практиката на СЕС по тяхното приложение. Поддържа, че при
наличие на предвидените с тях предпоставки за възникване и упражняване на
правото на данъчен кредит право на приспадане може да бъде отказано или
корекция да бъде извършена само ако са налице обективни данни, че данъчнозадълженото
лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която
основава правото си на приспадане, е част от данъчна измама/злоупотреба с ДДС,
извършена нагоре или надолу по веригата, а в случая такава от данъчните власти
да не е установена, тъй като същите се позовават не на проблеми у преките
доставчици на дружеството, доколкото не оспорват, че то е разполагало с
процесните стоки, а у дружествата, на които е продало стоките, възлагайки в
негова отговорност да провери кадровата, техническата и материалната им
обезпеченост и тълкувайки в негова вреда обстоятелствата, че част от
съставените от преките доставчици документи не били коректно издадени и не
съдържали всички законови реквизити, както и, че пропуснали да представят
поисканите им документи, по който начин неправилно по същество са приложили
практиката си по чл.65,ал.1,т.4 от отменения ДДС спрямо доставки, извършени при
действието на правото на ЕС, според която в тези случаи е налице хипотеза на
„липса на реалност на доставките“. Освен това, липсата на стоки по смисъла на
чл.79,ал.3 от ЗДДС се установява посредством инвентаризация, каквато, според
събраните в административното производство доказателства, не е надлежно
извършена, а дори и да се приеме, че липси могат да бъдат установявани и не
чрез инвентаризация, данъчната администрация да не е доказала наличие на
такива. Според чл.79,ал.3 от ЗДДС при липса на стоки дължимият ДДС е в размер
на ползвания данъчен кредит, при което дружеството е задължено да внесе
недължим от него ДДС, като нито в административното, нито в съдебното
производство е изследван въпроса за размера на ползвания данъчен кредит за
„липсващите“ стоки, а такъв е начислен по отчетната им стойност, без да е
спазена формулата по чл.79,ал.6 от ЗДДС относно дълготрайни материални активи.
При разпределяне на доказателствената тежест и постановяване на решението си
ВАС не се е съобразил с основните принципи на правото на ЕС, като е игнорирал,
че при доказателствена тежест за данъчните власти, те не са доказали по
несъмнен начин наличието на „обективни данни“ за измама и/или злоупотреба, и
неправилно е приел, че липси могат да се установяват не само с инвентаризация,
но и с проверка, както и, че дружеството е извършило доставка единствено на
стоки на стойност 100000лв., а не на всички стоки по описите към трите процесни
фактури, без да уточни кои са тези стоки и защо се приема, че са налице
доставки на стоки единствено на стойност 100000лв. ВАС е бил длъжен да установи
приложимите към казуса материалноправни разпоредби както на националното право,
така и на правото на ЕС, и при съмнение относно правилното приложение на
изведените от практиката на СЕС принципи, да отправи преюдициално запитване, а
такова съмнение е съществувало, тъй като от една страна практиката на самия ВАС
приема, че за установяване на липси следва да бъде извършена инвентаризация,
което становище е споделено и от първоинстанционния съд, а от друга не е
споделил правните изводи на административния съдия, позовал се на практиката на
СЕС, за да обоснове неправилността на административния акт.
С исковата молба се претендира обезщетение от
общо 221681,23лв., включващо: 196727,24лв. – установен за внасяне ДДС,
15247,44лв. – лихви, 3966,55лв. – разноски по съдебните производства за
юрисконсултско възнаграждение, 50лв. – държавна такса за обжалване на
ревизионния акт, и разноските по адм.дело №2298/2013г. на Административен
съд-Пловдив от 40лв. – за призоваване на свидетели, 550лв. – депозит за вещо
лице, 5100лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба и процесуално
представителство. С протоколно определение от 18.08.2020г. окръжният съд по
молба на ищеца и на основание чл.214,ал.1 от ГПК е допуснал изменение на
предявения иск относно неговия петитум чрез увеличаване на размера на
обезщетението, произтичащо от начислени лихви от 15247,44лв. на 82513,56лв., по
който начин общата претендирана сума се равнява на 288947,35лв.
Ответната НАП е подала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че отказан данъчен кредит от
ревизиращите органи в случая няма, а са налице основания за корекция на
ползвания данъчен кредит сред предвидените и в чл.184-192 от Директива
2006/112/ЕО при промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за
приспадане, включващи и липса на материали, каквато в случая да е установена на
база разликата между счетоводните данни за изписани материали на стойност
1083636,19лв. и стойността на продадените материали по фактурите от 100000лв.,
при което въпросът за извършена инвентаризация да е без значение, защото не са
установени на място и не се твърдят разлики в количествата материали към
15.06.2012г. и счетоводните записвания към същата дата, и ревизиращите органи и
дружеството не спорят, че материали на стойност 1083636,19лв. не са налични,
като дружеството твърди те да са продадени, а ревизиращите органи твърдят, че
ги няма и че не са продадени с цитираните фактури, при което спорният въпрос е
не какво е останало в наличност, а какво е продадено, и той не може да се
установи чрез инвентаризация. Повдигнат е спор и относно процесуалния ред и
компетентния съд, който да разгледа иска.
Ответникът В.А.С е подал писмен отговор на
исковата молба с възражения за недопустимост на иска, поради неподсъдност на
спора, липса на предпоставките на чл.215,предл.2 от ГПК, липса на внесена
държавна такса и липса на процесуална легитимация в негово лице. Оспорил е и
основателността на иска с твърдения, че отговорността за вреди, според
практиката на СЕС, може да бъде ангажирана само в изключителни случаи, когато
съдът е нарушил по очевиден начин приложимото право, а в случая решението по
адм.дело №12072/2014г. на ВАС представлява влязъл в сила окончателен съдебен
акт, преценката на чиято законосъобразност в настоящото производство е
изключена, и същият е постановен в съответствие с даденото в практиката на СЕС
тълкуване на разпоредбите на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112.
Поддържа въпросът дали е налице реална доставка да не е бил предмет на спора
пред ВАС, а с решението да е прието, че право на данъчен кредит би възникнало,
ако е налице доставка по сключения договор, фактуриран от доставчика, какъвто
извод да не може да се направи при липса на доставки по трите фактури поради
липса на транспортни данни и данни за приемо-предаване, като именно
страната-доставчик по даден договор следва да установи сключването на договора,
осъществяването на доставка по него и начисляване на ДДС, за да претендира
право на приспадане, което е в съответствие и с практиката на СЕС, предвиждаща
две изискуеми условия – доставката на стоки и услуги да е реално осъществена и
данъчнозадълженото лице да разполага с фактура или документ с аналогично
значение, а в случая ищецът не е представил никакви годни доказателства за
реалност на фактурираните доставки. Оспорил е иска и по размер.
С оглед служебните си правомощия по
чл.269,изр.1 от ГПК настоящата инстанция намира обжалваното първоинстанционно
решение за валидно и допустимо. Предявеният иск е по чл.4 § 3 от ДФЕС. Към
датата на предявяването му – 04.08.2017г., с подадена по пощата искова молба
вх.№7329/07.08.2017г., не е съществувала изрична законова разпоредба,
регламентираща отговорността за вреди от нарушение на правото на ЕС и
процесуалният ред за нейното реализиране. Такава е приетата със ЗИДЗОДОВ /ДВ,
бр.94 от 29.11.2019г./ посредством новата
разпоредба на чл.2в. Според пар.6,ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ, обаче,
законът се прилага за предявените след влизането му в сила искови молби, а
неприключилите до влизането му в сила производства се довършват от съдилищата,
пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно
обжалване. При тази законова регламентация, поддържаните от ответниците в
първоинстанционното производство възражения по допустимостта на иска във връзка
с подсъдността и реда за разглеждане на спора са неоснователни. Въпросът за
допустимостта на иска при другарство, повдигнат от ответника ВАС с отговора на
исковата молба, се поставя единствено в хипотезата на задължително необходимо
другарство, при която съвместната легитимация на ответниците е условие за
допустимост на процеса. При обикновеното другарство, каквото е налице и при
солидарната отговорност, при условията на която в случая са предявени исковете
спрямо двамата ответници, въпросът за допустимостта се поставя само ако
исковете спрямо тях подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред,
какъвто настоящият случай не е. По
начало за процесуалната легитимация се изхожда от правното твърдение на ищеца в
исковата молба относно страните по въведеното с нея спорно материално
правоотношение и за наличието й съдът следи служебно, като тя е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, гарантираща
разрешаване на правния спор със сила на пресъдено нещо именно между надлежните
страни. От страна на ищеца са изложени обстоятелства относно претърпени от него
имуществени вреди вследствие действията и на двамата ответници по повод
издадения ревизионен акт и упражненият спрямо него в административното
производство съдебен контрол за законосъобразност, с което е обоснована тяхната
пасивна легитимация.
Възраженията на жалбоподателя относно
наличието на основание за отстраняване на съдията-докладчик в
първоинстанционното производство от разглеждането на делото, изведено от
обстоятелствата във връзка с предприетите от съда процесуални действия по
неговото движение и събирането на доказателства, не могат да обосноват извод за
нищожност или недопустимост на постановеното решение. Те биха обосновали
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, каквито не са
основание за директна отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав, тъй като въззивният съд не разполага с
контролно-отменителни правомощия, а с такива на инстанция по същество на спора,
съгласно чл.271 от ГПК. Като такава той
е длъжен да разреши материалноправния спор, независимо от допуснатите от
първата инстанция процесуални нарушения, които могат да бъдат взети предвид при
изрични оплаквания на жалбоподателя единствено като основание за посочване на
нови доказателства за първи път пред въззивния съд, съгласно чл.266,ал.3 от ГПК
и задължителните указания по т.2 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по
тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая жалбоподателят не е заявил искане
за събиране на нови доказателства във въззивното производство, каквито да не е
могъл да ангажира в първоинстанционното поради допуснати в него процесуални
нарушения, включително при изготвяне на доклада и разпределяне на
доказателствената тежест. Заявил е повторно искане за отправяне на преюдициално
запитване по конкретно поставени въпроси, което въззивният съд е оставил без
уважение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд
е приел, отчитайки допуснатото изменение на иска, да е сезиран с претенция за
обезщетение в размер на общо 279240,80лв., включващо главница от 196727,24лв. и
сбор от лихви от 82513,56лв., по каквато се е и произнесъл. От страна на ищеца
не е било поискано в срок допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК за
разликата над посочения до пълния претендиран след изменението на иска размер
от 288947,35лв., включващ освен посочените суми още и 3966,55лв. – разноски по
съдебните производства за юрисконсултско възнаграждение, 50лв. – държавна такса
за обжалване на ревизионния акт, и разноските по адм.дело №2298/2013г. на
Административен съд-Пловдив от 40лв. – за призоваване на свидетели, 550лв. –
депозит за вещо лице, 5100лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба
и процесуално представителство, поради което въззивният съд не дължи
произнасяне за тази разлика.
Въз основа на ревизионен доклад с Ревизионен
акт №*********/16.04.2013г. на ТД на НАП-П. на ищеца „Р.Б.“ЕООД са начислени
през м.юни.2012г. на основание чл.79,ал.3 от ЗДДС във връзка с чл.86,ал.1 и
ал.2 от ЗДДС върху отчетна стойност от 1083636,19лв. на изписани и липсващи
стоки /строителни материали/, за които е ползван изцяло данъчен кредит при
придобиването им, ДДС в размер на 216727,24лв., ведно с лихва в размер на
15288,07лв. за периода от 15.07.2012г. до 22.03.2013г. Извършената ревизия е за
периода от 01.06.2012г. до 30.06.2012г. В хода на предишно ревизионно
производство за периода 01.06-31.08.2010г. била извършена проверка на налични
строителни материали в обект на дружеството – склад в с.С., бивш стопански
двор, за което е съставен Протокол №1209478/15.06.2012г. В резултат на тази
проверка било установено, че по-голяма част от водените по счетоводни данни
материали към 31.03.2012г. на стойност 1615685,45лв. не се намират в обекта. По
време на проверката управителят на дружеството отказал да представи декларация
дали има други обекти, където да съхранява строителни материали. На датата на
проверката не била представена и счетоводна справка за наличностите на
материалите към 15.06.2012г. По представени впоследствие описи на наличностите
било установено, че същите по сметка 302 към 15.06.2012г. са на стойност
518411,92лв., а към 31.05.2012г. на стойност 1600361,07лв., или за периода
01-15.06.2012г. били изписани материали на стойност 1083636,19лв., срещу които
бил отчетен приход от продажба по сметка 709 на стойност 100000лв., която продажба
била много под отчетната стойност на материалите със сумата от 983636,19лв., за
която не били представени фактури за извършени продажби на материали. За
посочения период били издадени три фактури за извършени продажби:
№333/01.06.2012г. на стойност 32500лв. и ДДС 6500лв., издадена на „ДГ Г.
с.-Б.“ЕООД; №334/04.06.2012г. на стойност 39400лв. и ДДС 7880лв., издадена на
„Т. Т.“ЕООД; №335/05.06.2012г. на стойност 28100лв. и ДДС 5620лв., издадена на
„ДГ Г. с.-Б.“ЕООД. За установяване наличието на доставки на материали по трите
фактури били извършени насрещни проверки, в резултат на които се установило, че
липсват реални доставки. При извършената проверка спрямо „Т. Т.“ЕООД било
установено, че издадената му от ищеца фактура била отразена в дневника за покупки
и СД по ЗДДС с отчетен период 01-31.08.2012г. Дейността на дружеството била
свързана с експлоатация на увеселителен парк в района на З. п.. За периода
31.05-15.09.2012г. в дружеството имало назначени лица на трудов договор само на
длъжности – обслужващи работници увеселителен парк и продавачи билети, като
всички трудови договори били прекратени към 15.09.2012г. Дружеството не
представило доказателства за реално транспортиране на закупените строителни
материали, за заетите с доставките лица, за мястото на съхранение, за
наличността на материалите и какво се е случило с тях. При извършената проверка
спрямо „ДГ Г. с.-Б.“ЕООД било установено, че издадените му две фактури били
отразени в дневника за покупки и СД по ЗДДС за отчетен период 01-31.07.2012г.
Управителят декларирал, че закупените стоки са получени на място в „Р.Б.“ЕООД и
част от тях са продадени на „К. Д. Е. Г.“ЕООД по фактура №24/20.07.2012г. и на
„П. .“ЕООД по фактура №23/20.07.2012г. с транспорт за тяхна сметка, а остатъка
се влага в ремонта на ЦДГ“Р.“ по сключен договор. Нефактурираните стоки били
налични, съгласно аналитична оборотна ведомост за периода 01.06-31.07.2012г.,
но не били показани фактически при извършената проверка. Анализът на видовете
СМР по представените Акт Обр.19 от 01.08.2012г., отнасящи се за ЦДГ“Р.“,
показал, че огромните количества строителни материали не биха могли да се
вложат и не са описани като вложени в ремонта на детската градина до
31.07.2012г. При проверката представляващият декларирал, че извършва ремонтна
дейност и за ЦДГ“Д.“. Представени били договорите, анекс, оферта, фактури,
Актове Обр.19 и протоколи за приемане на СМР, журнал сметка-осчетоводяване. Не
били представени платежни нареждания, удостоверяващи плащането на посочените
дати. Били представени два граждански договора с лица-подизпълнители на
ремонтните дейности. Тези лица нямали сключени трудови договори от 2006г. до
настоящия момент и за периода 01.06-31.07.2012г. за тях не била подадена
информация с декл. Обр.1 с код за вид осигурен 14 – за осигурени лица извън
трудови правоотношения. За същия период в дружеството имало назначено едно лице
по трудов договор на длъжност офис-мениджър и едно лице като управител. При
извършената насрещна проверка спрямо „К. Д.Е.Г.“ЕООД се установило, че
издадената му от „ДГ Г.с.-Б.“ЕООД фактура била отразена в дневника за покупки и
СД по ЗДДС за отчетен период 01-31.08.2012г. Тя била с дата преди регистрацията
на дружеството по ЗДДС и нямало информация за разплащане по нея. В НАП нямало
данни за стопанисван обект. Доставчикът „ДГ Г.с.-Б.“ЕООД не представил
информация как се е извършило транспортирането на строителните материали от
момента на закупуването им от „Р.Б.“ЕООД, къде са разтоварени, къде са
съхранявани до продажбата им на „К.Д.Е.Г.“ЕООД, как се е извършил транспорта
при нея, къде се съхраняват към настоящия момент и дали са препродадени, като
се има предвид и, че част от материалите са горива, за което се изискват
специализирани МПС и съдове за съхранение, каквито няма доказателства да са
стопанисвани от дружествата. При извършената насрещна проверка спрямо
„П...“ЕООД се установило, че издадената му от „ДГ Г.с.-Б.“ЕООД фактура била
отразена в дневника за покупки и СД по ЗДДС за отчетен период 01-31.07.2012г.
Посоченият във фактурата предмет бил за доставка на електро материали и др. по
опис и монтаж на ел.инсталация, като след преглед на описа към фактурата се
установило, че материалите по него не са с произход „Р.Б.“ЕООД. Нямало
информация за разплащане по фактурата, нито данни за стопанисван от дружеството
„П...“ЕООД обект. Същото посочило, че по въпросната фактура „ДГ Г.с.-Б.“ЕООД
било извършило ремонт на ел.инсталацията на стопанисвания под наем обект –
автосервиз в гр.С., ул.“И. ш.“№1А, като доставките на материали били за негова
сметка и нямало материали, останали от СМР. В подкрепа на тези твърдения не
били представени доказателства за транспортиране, кадрова обезпеченост,
разплащания, счетоводни справки и други. Въз основа на тези обстоятелства е
прието да е налице хипотезата на липси на стоки, съдържащи се в описа към
31.03.2012г., установени при извършено преброяване на стоките и съпоставката им
със счетоводни данни от ревизираното лице, стойността на изписаните стоки по
които е много по-висока от тази в описите към трите фактури за продажба, по
които е установена липса на реално извършени доставки към посочените клиенти,
като за установените липси дружеството било упражнило правото си на приспадане
на данъчен кредит при закупуването им чрез отразяване на покупките в
съответните отчетни регистри по ЗДДС в периода 2007-2011г.
Така издаденият
ревизионен акт е бил обжалван от ищеца „Р.Б.“ЕООД и потвърден с Решение
№669/04.07.2013г. на Директора на дирекция ОДОП-П., с което въз основа на
установените при ревизията фактически обстоятелства е прието, че е налице формално
изписване на материали в периода 01-15.06.2012г. от ревизираното лице, без те
реално да са продадени, поради което са липсващи и след като при придобиването
им е приспаднат данъчен кредит, то следва да се извърши корекция на същия чрез
начисляване на ДДС в този размер.
По жалба на ищеца срещу
ревизионния акт е образувано приложеното адм.дело №2298/2013г. по описа на
Административен съд-Пловдив. В производството по него във връзка с оспорване по
реда на чл.193 от ГПК на протокола от 15.06.2012г. за извършена проверка на наличните строителни материали са
разпитани като свидетели неговите съставители като органи по приходите И.У. и
Г. Ч., според чиито показания, на място в склада на ревизираното дружество на
база описа от 31.03.2012г. са осъществили фактическа проверка на немерените там
материали, идентифицирани с помощта на управителя на дружеството по вид и
количество, без да е извършено теглене и броене бройка по бройка, а чрез
пресмятане посредством математически операции, и така установените наличности,
отразени в протокола, били много по-малко от счетоводните. Представени са
двустранно подписани приемо-предавателни протоколи по трите фактури. Прието е
заключение от 04.11.2013г. на ССчЕ, според което по счетоводни данни през
м.06.2012г. дружеството е извършило доставки по трите фактури, към които са
приложени описи на материалите по видове, артикули, количество, единична и обща
стойност, както и приемо-предавателни протоколи с подпис на получателя, че
фактурираните материали са получени, като по трите фактури е начислен като
задължение към бюджета ДДС от общо 20000лв., а през същия период е извършена
доставка на строителни материали с ДДС 6835,49лв., отразен като данък с право
на пълен данъчен кредит, и данъкът за внасяне е в размер на 13164,51лв., който
на 13.07.2012г. е преведен по сметката на ТД на НАП. Наличността на материалите
към 01.06.2012г. е 1600361,07лв., а към 30.06.2012г. е 518411,92лв. Описаните
по години за периода 2007-2012г. активи с единична стойност над стойностния
праг на същественост не са заведени от дружеството в счетоводните сметки от
група 20 – за ДМА, а са осчетоводени в сметка 302 – материали. Наличностите от
2007г. до 30.06.2012г. са формирани от доставки, по които дружеството е
ползвало данъчен кредит. При извършване на проверката на 15.06.2012г. не са
спазени законовите изисквания за инвентаризация – не е изискана наличност на
проверяваните материали към 31.05.2012г., не е съставен инвентаризационен опис,
в който наличните материали да са описани със своите натурални и стойностни
параметри /пълно наименование, мярка, количество, единична цена, стойност/,
няма сравнение по тези характеристики със счетоводните данни и отбелязване на
разликите, за които се съставя протокол, а в издадения и подписан протокол има
отбелязани позиции на материали, без да има цитирано количество. Поради това
експертизата не се наема да даде категорично становище за размера на липсата. В
периода от 31.03.2012г. до 15.06.2012г. дружеството е извършило доставки и
продажби, поради което в описа на наличността по счетоводни данни фигурират
остатъците, като тези наличности не фигурират в съставения от проверяващите
протокол. Към трите фактури има опис на фактурираните продажби, отговарящи на
изписаните от счетоводството материали по количество и стойност и точно
наименование, като определената по тях продажна цена е по-ниска от цената на
придобиването им. ДДС по продажбите е осчетоводен и платен в срок от
дружеството на 13.07.2012г., а фактурираните продажби са платени по банков път.
Изчислен е дължимият ДДС по формулата на чл.79,ал.6 от ЗДДС. Прието е и
допълнително заключение от 27.12.2013г. на ССчЕ за стойността на закупените от
дружеството в периода 2007-2012г. по години стоки с начислен ДДС, според което
ползваният данъчен кредит за процесните стоки на стойност 1083636,19лв. е в
размер на 216727,24лв., като за този период в описите за продадените материали
няма ДМА, а чл.79,ал.6,т.2 от ЗДДС се отнася за амортизируеми движими ДМА. С
постановеното Решение №1841 от 06.08.2014г. административният съд е приел, че органите
по приходите не са доказали основанието за корекция по чл.79,ал.3 от ЗДДС,
транспониращ разпоредбите на чл.184 и чл.185 от Директива 2006/112, тълкувана
от СЕС с решение по дело С-234/11, Тец Х., а именно – липси на стойност
1083636,19лв., тъй като извън хипотезата на съставен изричен протокол за
констатирани липси и произтичащите от това счетоводни записвания, липси могат
да бъдат установени само посредством инвентаризация, а такава по смисъла на
пар.1,т.10 от ЗСч в случая не е осъществена, съобразно данните по оспорения по
реда на чл.193 от ГПК протокол от 15.06.2012г., който отразява точно действията
на органите по приходите и фактическата наличност на стоки от цитирания в него
вид, но не и конкретното количество намерени материали, както и съобразно
данните по заключението на ССчЕ, като установената с ревизионния акт „липса“ е
в размер на отчетната стойност от 1083636,19лв. на продадените материали по
трите фактури, което сочи, че не е била призната от ревизиращия екип реалността
на тези доставки. Приел е за необоснован и размера на установения като дължим
ДДС, определен на 219727,24лв. върху стойността на приетите за липсващи стоки,
с което на практика е извършено облагане на основание чл.29,ал.5 от ЗДДС /отм./
в пълно противоречие със сега действащия ЗДДС и приложимото европейско
законодателство, вместо да се определи съобразно приспаднатия при придобиването
на липсващите стоки данъчен кредит, доказателства за размера на който не са
събрани. Приел е, че, тъй като липсата е фактическо положение, при което
счетоводно показани като налични към определена дата стоки не се намират
физически на същата, не следва да се обсъжда реалността на доставките по трите
фактури. По тези решаващи съображения съдът е отменил ревизионния акт.
Решението е обжалвано пред
ВАС. Образувано е адм.дело №12072/2014г. С постановеното по него окончателно
Решение №10960 от 21.10.2015г. заключението на ССчЕ е прието за необосновано,
поради това, че вещото лице не може да установи какви са счетоводните
наличности към 15.06.2012г., какви са липсите към тази дата и да ги остойности.
Прието е, че протоколът от 15.06.2012г. удостоверява извършена инвентаризация,
с каквато се установяват липси. Възприети са констатациите в ревизионния доклад
относно изчислената стойност на липсващите стоки, определена на 1083636,19лв.
след изваждане отчетната стойност от 518411,92лв. на стоките по сметка 302 към
15.06.2012г. от отчетната стойност от 1600361,07лв. по същата сметка към
31.05.2012г., превишаваща с 983636,19лв. стойността от общо 100000лв. по трите
фактури, по които са отписани материалите и доставки по които да не са
извършени поради липса на транспортни документи и данни за приемо-предаване.
Приел е заплатеният за стоките при покупката им ДДС да е установен, тъй като в
сметка 302 материалите се осчетоводяват по стойност без заплатения ДДС при
покупката, който се отразява в сметка 4531, поради което при липса на стоки
дължимият данък правилно в РА да е определен върху стойността на липсващите
стоки. Приел е неправилно в РА да не са взети предвид трите фактури, за които
са представени неоспорени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи,
съставляващи годно доказателство за предаване на фактурираните стоки на
стойност 100000лв. и осъществяване на доставки по тях на такава стойност, като
приложените описи към тях, съдържащи стоки на по-висока стойност, да не са
основание за отписване от сметка 302 на стоки над стойността по фактурите.
Прието е, че доставка на стоки над тези стойности няма, поради което следва да
бъде начислен ДДС в размер на 196727,24лв. върху стойността на липсващите стоки
от 983636,19лв., за които не е доказано извършване на доставка. По тези
решаващи съображения ВАС е отменил обжалваното решение в частта, с която е
отменен РА в частта му, с който за м.06.2012г. е начислен ДДС 196727,24лв. с
15247,44лв. лихви, и вместо това е отхвърлил жалбата на „Р.Б.“ЕООД против РА в
тази му част, а в останалата му част е оставил решението в сила.
В производството по
настоящото дело пред първоинстанционния съд от страна на ответника НАП с
отговора на исковата молба са представени трите обсъждани фактури, ведно с
описите на строителни материали по тях. Представени са от ищеца и ответника НАП
справки относно платените от дружеството по ревизионния акт суми, според които
те възлизат на 196727,24лв. за главница ДДС и 82522,97лв. за лихви. Прието е
заключение от 28.09.2020г. на ССчЕ относно наличностите на ДМА към 01.06.2012г.
и към 30.06.2012г. както и по инвентаризационни описи по години за периода
2007-2011г., както и ползван ли е данъчен кредит по тези наличности, каква е
констатираната липса на ДМА по Протокола от 15.06.2012г. и какво би било
задължението за м.06.2012г. по
чл.79,ал.6 от ЗДДС. Според същото, в описа на наличните материали към 15.06.2012г.
не са налични записи за ДМА, а единствено краткотрайни материални активи.
При тази фактическа
обстановка настоящата инстанция намира, че от принципа на лоялното
сътрудничество, въздигнат с нормата на чл.4 § 3 от ДФЕС, произтича и
отговорността на държавите-членки за вреди от нарушаване на правото на
Европейския съюз. Нормата подлежи на директно приложение и всеки частноправен
субект на държава-членка на ЕС може да се позовава пряко на нея за ангажиране
на отговорността на държавата за вреди от нарушение на Общностното право, по
който начин се гарантира неговото прилагане и ефективността на разпоредбите му.
Без значение е дали вредите са причинени от държавен орган на законодателната,
съдебната или изпълнителната власт, срещу каквито в случая са предявени
претенциите. Условията за ангажиране
на отговорността са три: нарушената правна норма да е предназначена да
предоставя права на индивидите; нарушението да е достатъчно сериозно и да има
пряка причинна връзка между възложеното на държавата задължение и понесената от
увредената страна загуба или вреда. Когато се касае за причинени от орган на
съдебната власт вреди по повод възложената му правораздавателна дейност,
легитимирана е юрисдикцията, която се е произнесла като последна инстанция, тъй
като тя е последният съдебен орган, пред който частноправните субекти могат да
предявят предоставените им от правото на ЕС права и тяхното нарушение е
последица от окончателното съдебно решение. То се ползва със стабилитет и сила
на пресъдено нещо, гарантиращи правната сигурност, която не може да бъде оспорвана.
Производството по ангажиране на отговорността на държавата не преследва такава
цел и не е непременно между същите страни като участвалите в производството по
което е постановено решението, придобило сила на пресъдено нещо. Именно поради
това, държавната отговорност за нарушение на правото на Общността от решение на
националната юрисдикция, отсъждаща на последна инстанция, може да се понесе
само в изключителния случай, когато съдът очевидно е нарушил приложимото право.
Това специално условие следва да се преценява наред с общите. То изисква да
бъдат преценени всички относими към нарушението обстоятелства – степента на
яснота и точност на нарушената норма, неспазване на задължението за отправяне
на преюдициално запитване, несъобразяване на съдебната практика на СЕС по
поставения за разглеждане въпрос, дали нарушението е умишлено, извинима ли е
правната грешка. Предвид спецификата на юридическата дейност, свързана с
допускане и преценка на доказателства, установените посредством тях факти и
подвеждането им под приложимата правна норма, включително при тълкуване на
закона, явно нарушение на общностното право може да е резултат и от тълкуване
на закона или преценка на разглеждани от съда факти и доказателства. В такава
насока е практиката на СЕС, обективирана в Решение от 30.09.2003г. по дело
С-224/01; Решение от 13.06.2006г. по дело С-173/03; Решение от 28.07.2016г. по
дело С-168/15, Решение от 09.09.2015г. по дело С-160/14, както и Решение №17 от
05.03.2021г. по гр.дело №1457/2020г. на ВКС-IV г.о., на което изрично се позовава
жалбоподателят. В този смисъл настоящото производство по обезвреда няма за цел
преразглеждане на спора, за който е налице влязло в сила съдебно решение, както
настоява и ответникът ВАС, но изисква от сезирания съд да прецени доказателствата
и фактите по него от гледна точка на съответствието им с ПЕС, на погрешна
оценка на каквито, от която произтича и нарушение на приложимото съюзно право,
се основават претенциите на ищеца.
В настоящия случай
отговорността на ответниците се ангажира във връзка с начислен на ищцовото
дружество от органите по приходите ДДС, чиято частична дължимост е потвърдена
при оспорването му с окончателен съдебен акт. Общата система на ДДС е
регулирана от правото на ЕС посредством Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006г. Разпоредбите на чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178 от нея уреждат
правилата за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, а нормите
на чл.184 и чл.185 се отнасят до корекциите на приспадането. Последните,
съгласно чл.186 от Директивата, са транспонирани в българското законодателство
посредством разпоредбите на чл.78-чл.80 от ЗДДС. Според наличната към
постановяване на окончателното решение на ВАС практика на СЕС по приложението на посочените
разпоредби /Решение от 22.03.2012г. по дело С-153/11, Решение от 18.10.2012г.
по дело С-234/11, Решение от 13.03.2014г. по дело С-107/13, Решение от
18.07.2013г. по дело С-78/12/, общата система на ДДС цели да гарантира пълен
неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо
от техните цели и резултати, при условие, че съответните дейности по принцип
подлежат на облагане с ДДС. Предвидените правила в областта на корекцията целят
да увеличат точността на приспаданията така, че да се осигури неутралитетът на
ДДС по начин, по който осъществените на предходния етап операции да продължат
да предоставят право на приспадане само доколкото служат за получаването на
обложени с такъв данък доставки. Правилата имат за цел да създадат тясна и
пряка връзка между правото на приспадане на платения ДДС и използването на
съответните стоки или услуги за облагаеми впоследствие операции. Доколкото
данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока, използва
тази стока за нуждите на своите облагаеми дейност, то има право да приспадне
дължимия за тази стока или платен ДДС, което право на приспадане възниква в
момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем или в момента
на доставяне на стоките. В случаи на измама или злоупотреба, при които
данъчнозадълженото лице е дало вид, че желае да разгърне конкретна икономическа
дейност, но всъщност се е опитало да включи в своето частно имущество стоки,
които могат да бъдат предмет на приспадане, данъчната администрация може да
поиска възстановяването с обратна дата на приспаднатите суми, тъй като
приспаданията са били допуснати въз основа на неверни декларации. Злоупотреба е
налице, когато, въпреки че формално са били изпълнени условията, предвидени в
съответните разпоредби на Директивата и транспониращото я национално законодателство,
е било получено данъчно предимство, предоставянето на което би противоречало на
преследваната от тези разпоредби цел, и от обективните доказателства е видно,
че основната цел на сделката е получаването на данъчно предимство. Когато
липсват обстоятелства, свързани с измама или злоупотреба, и ако няма евентуални
корекции в съответствие с предвидените в Директивата условия, веднъж
възникналото право на приспадане остава придобито право. В тази връзка корекция
на приспаднатата сума на платения ДДС се прилага само ако първо е било
извършено приспадане на ДДС по реално осъществена облагаема доставка въз основа
на придобито от данъчнозадълженото лице право да приспадне ДДС, като
неправомерното начисляване на данъка не е основание за корекция. Използването
или намерението за използване на стоките и услугите за икономическата дейност
на данъчнозадълженото лице определя обхвата на първоначалното приспадане, както
и обхвата на евентуалните корекции, обусловени от настъпили след изготвяне на
справка-декларацията по ДДС промени във факторите, използвани за определяне на
сумата на съответното приспадане. Тези фактори са свързани с последващо
отпадане на възможността получените стоки да продължат да бъдат предмет на
облагаеми с ДДС доставки. Те са примерно посочени в чл.185 § 1 от Директивата,
като в § 2, ал.1 са предвидени случаите на изключения, при които чрез дерогация
от § 1 не следва да се прави корекция на първоначално определената сума за
приспадане – при сделки, по които не е извършено никакво плащане или е
извършено частично плащане, при унищожаване, погиване или кражба на вещ,
надлежно доказани или потвърдени, и при стоки, запазени за целите на даването
на подаръци с малка стойност или даването на мостри. При сделки, по които не е
извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на
кражба, § 2, ал.2 дава възможност на държавите-членки все пак да изискват
извършването на корекция, като чл.186 им предоставя правото да определят
подробните правила, съответстващи на преследваната с Директивата цел. В тази
връзка разпоредбите на чл.79, чл.79а и чл.79б от ЗДДС посочват изрично
хипотезите на корекции на ползван данъчен кредит, сред които е и тази на
установени липси, а нормите на чл.80,ал.1 и ал.2 от ЗДДС регламентират
случаите, в които корекции не се извършват, включващи и такива на липси,
настъпили вследствие обстоятелства, които стоят извън волевата човешка дейност
и към които данъчнозадълженото лице не е причастно. Доколкото Директивата не
борави изрично с термина „липса“, следва да се има предвид, че, според Решение
от 04.10.2012г. по дело С-550/11, държавите-членки могат да изберат
законодателна техника, която им изглежда най-подходяща, като използват различни
от употребените в Директивата формулировки, и, доколкото кражбата води до „липса“
на съответните стоки, която прави невъзможно използването им за целите на
облагаеми сделки, националното данъчно законодателство и прилагането му от
компетентния административен орган трябва да се считат за съставляващи надлежно
прилагане на чл.185 § 2, ал.2 от Директивата.
В настоящия случай е
извършена корекция на ползвания от ищеца „Р.Б.“ЕООД данъчен кредит за
придобитите от него в периода 2007-2010г. процесни стоки – строителни
материали, а не му е отказано правото на такъв, поради което доводите на
жалбоподателя-ищец за нарушение на нормите на чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. поради неустановеност на
данъчна измама или злоупотреба с ДДС са неоснователни, тъй като реалността на
доставките, по които той е получил процесните стоки, не е спорна, а зачетена от
органите по приходите и на база именно тяхната наличност по опис към
31.03.2012г. е извършена корекцията. Що се касае до реалността на доставките,
извършени от ищеца по издадените от него три фактури с приемо-предавателни
протоколи и описи към тях, същата не е предмет на преценка в настоящото
производство, тъй като относно тях с окончателното решение на ВАС ревизионният
акт в частта му относно начисления за тях данък е отменен и в тази част не са налице
вредоносни действия на ответниците. Предмет на иска и правния спор са
произтичащи единствено от неотменената част на ревизионния акт и
потвърждаващата я част от съдебното решение на ВАС вреди. Във връзка с това
органите по приходите са приели, че за периода 01-15.06.2012г. са отписани
счетоводно стоки на стойност 1083636,19лв., а са представени три фактури за
продажба на стоки на стойност 100000лв., реални доставки по които не са
осъществени, като за разликата от 983636,19лв. няма представени фактури и
изписаните стоки не са налични в обекта на ищеца, поради което за тях е налице
липса, каквато е основание сред предвидените в чл.79,ал.3 /в приложимата
редакция ДВ, бр.113 от 2007г./ от ЗДДС за корекцията, а такава се каза да е
фактор за корекцията и по чл.185 §2, ал.2 от Директивата. Според тази
разпоредба, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен
кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при
унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при
промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане
на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен
кредит. ВАС от своя страна е приел, че основание за счетоводното изписване на
материалите на стойност 1083636,19лв. е налице само за такива на стойност
100000лв. по трите фактури с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи
към тях, а за останалите материали на стойност 983636,19лв. описите към
фактурите, в които същите фигурират, не са основание за отписването им и тъй
като те фактически липсват в склада, правилно за тях да е извършена корекция на
ДДС чрез начисляване на такъв върху стойността им. По този начин е прието по
отношение на материалите на стойност 983636,19лв. да не са налице фактурирани
продажби, при което въпросът за реалността на доставки за тях не стои. В този
смисъл доводите на ищеца, поддържани и във въззивното производство относно
нарушения при разпределянето на доказателствената тежест за установяване на
злоупотреба или данъчна измама при липса на реална доставка, както и искането
за отправяне на преюдициално запитване в тази връзка, са неоснователни, тъй
като касаят неотносими към предмета на спора обстоятелства.
Липсата представлява вреда с неустановен
произход, при която е налице недостиг на парични средства или
стоково-материални ценности, причините за появата на който са неясни. С оглед
тази специфика, липсата подлежи на установяване по метода на „инвентаризацията“
по смисъла на пар.1, т.10 от ДР на действалия за разглеждания период ЗСч от
2001г. /отм./, посредством който се обхващат процесите и фактите, настъпили
през определен период в предприятието и оказали влияние върху неговите активи и
пасиви и се установява наличието на такива към точно определена дата.
Практическото й извършване включва фактическа проверка на наличностите,
съпоставянето й със счетоводната документална наличност и установяването на
евентуални разлики помежду им, като резултатите от нея се обективират в нарочен
документ/документи, който, независимо от своето наименование, следва да съдържа
констатации относно установеното на всеки от посочените етапи. Инвентаризация,
съгласно чл.22 от ЗСч /отм./, се извършва по възложение на управителните органи
на предприятието или от нормативно оторизирани органи, каквито в случая са
органите по приходите. Оспореният в административното производство протокол на
органите по приходите от 15.06.2012г. удостоверява фактическата наличност на
материали към тази дата в единствено посоченият от ищцовото дружество негов
обект, съобразно показанията на разпитаните като свидетели съставители на
протокола и участници в проверката. Фактическите наличности са били съпоставяни
със счетоводните по опис от 31.03.2012г. за стоки на стойност 1615685,45лв. и е
установено, че по-голямата част от тях не са намерени в обекта. Представени са
справки за наличностите към 31.05.2012г. на стойност 1600361,07лв. и към датата
на проверката на стойност 518411,92лв. Представени са и оборотни сметки по
ведомости, съгласно които за периода 01-15.06.2012г. са изписани материали на
стойност 1083636,19лв., срещу които е отчетен приход от продажби по три фактури
от общо 100000лв. За продажба на материали за разликата от 983636,19лв. не са
били представени фактури и същите не са налични при ищеца. Посредством приетото
в административното производство заключение на ССчЕ така установените
документално в ревизионното производство фактически обстоятелства не са
опровергани, доколкото вещото лице не е установило обстоятелства относно
фактически и счетоводни наличности и разлика, както и размер на липса към
датата на проверката, които да са различни от тях. Същото при това положение
правилно не е възприето от ВАС досежно редовността на инвентаризацията и
правилно той е приел протоколът от 15.06.2012г. и счетоводните документи, с
които по същество са обхванати отделните етапи на инвентаризация, да
удостоверяват извършена такава и установена посредством нея липса на стоки на
стойност 983636,19лв. При това положение липсата в случая е установена именно
посредством инвентаризация, извършването на каквато по същество обсъдените
документи, установяващи поотделно факти от нейните етапи, удостоверяват, без
тези факти да са опровергани от други доказателства, както е приел и ВАС,
поради което доводите на ищеца за погрешна оценка на фактите и доказателствата
и искането му за отправяне на преюдициално запитване относно критериите, на
които трябва да отговаря установяването на липсата, в случай, че е допустимо
установяването й без инвентаризация, са неоснователни. Тъй като ВАС е приел
липсата да подлежи на установяване именно чрез извършване на инвентаризация и
такава да е осъществена, то той не е бил длъжен, съобразно чл.267 от ДФЕС, да
отправя преюдициално запитване за изясняване на този въпрос от СЕС по
тълкувателен път, на необходимостта от каквото неоснователно настоява ищецът.
Противно на застъпваното от него във въззивното производство, липсват надлежни
доказателства предмет на продажбите по трите фактури да са всички счетоводно
изписани материали, но продажбата да е извършена на по-ниска от отчетната им
стойност при придобиването, тъй като, макар и, според заключението на ССчЕ,
материалите по описите към фактурите да отговарят на изписаните, няма данни за
съставени и осчетоводени протоколи за обезценяването им при спазване на
съответните стандарти, поради което и искането за отправяне на преюдициално
запитване относно това дали е допустимо да се приеме, че само част от стоките,
предмет на доставка, са действително доставени, поради обстоятелството, че
стойността на доставката не съответства на стойността при придобиването на
предмета й, е неоснователно. Както органите по приходите, така и ВАС, са
съизмерили корекцията с приспаднатия при доставката на процесните стоки ДДС.
Неоснователно жалбоподателят поддържа размерът на корекцията да е неправилно
определен. Разпоредбата на чл.79,ал.6 /в приложимата към момента на възникване
на задължението за корекция редакция/ от ЗДДС касае стоки, които са дълготрайни
материални активи, а процесните, според приетите допълнително заключение на
ССчЕ в административното производство, и заключение на ССчЕ в
първоинстанционното производство по настоящото дело, не съставляват ДМА, а
краткотрайни материални активи. При това положение и по общото правило на
чл.79,ал.3 от ЗДДС дължимият при корекцията данък е в размер на приспаднатия
данъчен кредит, а в случая от приетите в административното производство
заключения на ССчЕ е установено за процесните стоки ищецът да е ползвал пълен
данъчен кредит при придобиването им в размер на дължимия за тях върху
стойността при покупката им по счетоводни данни ДДС. При тези обстоятелства
формираният от органите по приходите и от ВАС правен извод за липса на стоки на
стойност 983636,19лв., съставляваща основание за корекция и начисляване на ДДС
в размер на 196727,24лв., е резултат от правилна преценка на събрания
доказателствен материал и установените посредством него факти, които правилно
са подведени под приложимата хипотеза на чл.79,ал.3 /в редакцията към датата на
установяване на липсата/ от ЗДДС, съответстваща на преследваната с разпоредбите
на чл.184, чл.185 и чл.186 от Директива 2006/112 цел за осигуряване
неутралитета на ДДС чрез увеличаване точността на приспаданията посредством
корекция по начин, по който осъществените на предходния етап операции да
продължат да предоставят право на приспадане само доколкото служат за
получаването на обложени с такъв данък доставки, тъй като липсващите стоки не
могат да бъдат предмет на последващи такива и правото на приспадане на дължимия
за тях ДДС е отпаднало.
Обсъденото обосновава
извода за неоснователност на исковете за ангажиране отговорността на
ответниците за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, поради което
първоинстанционното решение, с което същите са отхвърлени, като правилно следва
да се потвърди.
С оглед на този резултат
и във връзка с изричната претенция на ответниците за присъждане на
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за осъществената в настоящото производство
защита, жалбоподателят следва да бъде осъден да им заплати такова в размер на
450лв. за Н.А.П и 350лв. за В.А.С, определен, съгласно чл.13 и чл.25,ал.1 и
ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразно материалния
интерес по делото, правната му сложност и представения списък по чл.80 от ГПК.
Предвид изложените мотиви,
съдът
Р Е Ш
И
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260083 от 06.11.2020г., постановено по гр.дело №555/2017г. по описа на Окръжен
съд-П..
ОСЪЖДА „Р.Б.“ЕООД, ЕИК....., със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Н.а.п. с адрес: гр.С., бул.“Д.“№52,
сумата от 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща възнаграждение
по чл.78,ал.8 от ГПК за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Р.Б.“ЕООД, ЕИК....., със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на В.а. с.с адрес: гр.С., бул.“А. С.“№18, сумата
от 350лв. /триста и петдесет лева/, представляваща възнаграждение по чл.78,ал.8
от ГПК за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ
при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: