Решение по дело №363/2021 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260431
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20211520100363
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 22.07.2021.., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                гражданска колегия,

На дванадесети юли                                                 две хиляди двадесет и първа                                                                        година,

В публично заседание                                                       в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

 

Секретар:Ирена Александрова

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№363 по описа на съда за 2021г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по искова молба, подадена от Г.С.Г., с ЕГН **********, с адрес ***»Д. Каляшки» №9, Д.И.Т., с ЕГН ********** и Л.С.Т., с ЕГН **********, двете с адрес *** против Д.Я.Д., с ЕГН **********, с адрес ***.Предявен е за разглеждане иск по чл.124, ал.1 ГПК, както и искане с правно основание чл.537 ГПК.

Твърди се, че с НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №54, т.7, д.№1829/22.06.1998г. на нотариус П., Д. С. Т., с ЕГН **********, С. Д. Т., с ЕГН ********** и Р.Д. Велинова са признати за собственици на недвижим имот, представляващ дворно място, извън регулацията на с.жиленци, махала „***“, цялото състоящо се от 2000 кв.м., ведно с намиращата се в него масивна жилищна сграда на гредоред и стопанска постройка-плевня и навес при съседи, посочени в исковата молба, при права: за Д. С. Т.-4/6 ид.части, за С. Д. Т. и Р.Д. В.-по 1/6 ид.част.Този имот бил бивша съпружеска имуществена общност на Лиляна Г.Т. и Д. С. Т.След смъртта на Л. Т. на 29.06.1996г., нейния съпруг и двете и деца-Р.Д. В. и С. Д. Т. придобили горните права-по наследство.

През 2013г. С. Д. Т. продал на сестра си Р.Д.Т. собствената си 1/6 ид.част от масивната жилищна сграда, като си запазил 1/6 ид.част от терена и второстепенните постройки.

Д. С. Т. починал на 25.07.2016г. и бил наследен от наследници по закон-Р. В. и С. Т.При посоченото правоприемство, Р. В. притежавала 3/6 ид.части от дворното място и 4/6 ид-.части от сградата, а С. Т.-3/6 ид.части от дворното място и 2/6 ид.части от жилищната сграда.

Ищците в производството били наследници на починалия на 15.09.2020г. С. Д. Т.-съпруга и дъщери.Трите получили общо по наследство от починалия наследодател ½ ид.част от дворното място и изградената в него втростепенна постройка и 1/3 ид.част от построената в имота масивна жилищна сграда.

След влизане в сила на кадастралната карта на с.Жиленци имота придобил статут на поземлен имот с идентификатор №29386.500.87, находящ се в с.Жиленци, с адрес на поземления имот в с.Жиленци, махала „Рекалска“, с площ от 2094 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при посочени съседни имоти с техните идентификатори.Построената с имота масивна жилищна сграда получила идентификатор №29386.500.87.1, със застроена площ от 72 кв.м., брой етажи-2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна.Второстепенната постройка-сграда с идинтификатор №29386.500.87.2, застроена площ от 93 кв.м., брой етажи-1, предназначение: постройка на допълващото застрояване.

Твърди се, че Д. С. Т. е живял и упражнявал фактическа власт върху процесния имотнад 60 години, с изключение на последните седмици от живота си, когато живял при дъщеря си Р. В.

На 19.08.2016г., 25 дни след смъртта му, ответникът Д.Я.Д. се снабдил с НА за собственост на 4/6 ид.части от имота, заедно с построените в него сгради.

На 01.02.2019г. починала Р.Д. В., като нейните наследници Д.Я.Д., Д. Я.Д. и Я. Д. В., сключили договор за доброволна делба върху гореописания имот, с който договор ответникът придобил и техните права и се легитимирал като собственик на целия имот.

Твърди се, че ответникът не е упражнявал владение върху имота, не е придобил правата на ищците, поради което се претендира признаване на установено по отношение на ищците, че ответникъ не е собственик на ½ ид.част от поземления имот, 1/3 ид.част от масивната жилищна сграда и на ½ ид.част от постройката от допълващото застрояване.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, в който изцяло е оспорен предявения иск.Твърди, че е владял заедно с дядо си Д. Т., починал на 25.07.2017г.непрекъснато и необезпокояваноза период от повече от 10 годи 5/6 ид.части от процесния имот от 2005г., когато започнал да се грижи за дядо си, който бил решил да му го подари до неговата смърт.Ответникът и Д. Т. владели не само идеалните части на последния 4/6 ид.части, но и идеалните части на ищците-1/6 ид.част.Започвали да ги държат изцяло за себе си и с намерение да ги своят, което обстоятелство било констатирано при извършената обстоятелствена проверка.След смъртта на Д. Т. през 2016г., ответникът продължил владението върху 5/6 ид.части.Намерението му за свноене било доведено до знанието на С. Д. Т., починал на 15.09.2020г. и неговите наследници.До подаване на настоящата искова молба в съда, никой неи се противопоставял на действията по врадение на имота.Период от повече от 15 години, през който ответникът облагородил имота, засадил го с овощни дървета, ремонтирал покрива на къщата, сменил дограма, укрепил къщата с бетонни колони.С тези действия, от 2005г. ответникът манифестирал намерението си за своене на имота.след смъртта на дядо си продължил владението върху неговите идеални части и върху 1/6 ид.част .С. Т. и ищците в производството знаели за тези му действия, не се противопоставяли, с бездействието си се съгласили с владението му и неговото намерение да свои имота.Въведено е твърдение, че през периода 2005г. до 2016г. е владял 5/6 ид.части от имота , изключил възможността на ищците да въздействат върху тези идеални части, владението му било явно, постоянно, непрекъснато и спокойно.

Твърди се, че съставения НА по обстоятелствена проверка представлява правно основание, годно да го направи собственик, като от съставянето му има качеството на добросъвестен владелец и е придобил имота с кратка 5 годишвна давност, преди подаване на настоящата искова молба.

По делото са представени и приети като доказателства7 копие от НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №54, т.7, д.№1829/1998г. на нотариус при КРС, НА за покупко-продажба на недвижим имот №91, т.4, рег.№4642, д.№599/2013г. на нотаруис рег.№188 на НК, НА за собственост на недвижим имот №75, т.2, рег.№2143, д.№226 от 2016г. на нотариус М. М., НА за доброволна делба №68, т.1, рег.№835, д.№835, д.№68/2019г. на нотариус М. М., удостоверение за наследници на Д. С. Т., удостоверение за наследници на Л. Г.Т., скица на поземлен имот и скици на сгради.В качеството на свидетели по делото са разпитани: Г.В., С.С., А.Г., Р.З., И. Г..Като доказателство по делото е прието и нотариално дело №226/2016г. на нотариус М. М. с рег.№603 на НК.

От описаните доказателства, по делото се установи следната фактическа обстанвока:

С НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №54, т.7, д.№1829/22.06.1998г. на нотариус П., Д. С. Т., с ЕГН **********, С. Д. Т., с ЕГН ********** и Р.Д. В. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ дворно място, извън регулацията на с.жиленци, махала „Рекалска“, цялото състоящо се от 2000 кв.м., ведно с намиращата се в него масивна жилищна сграда на гредоред и стопанска постройка-плевня и навес при съседи, посочени в исковата молба, при права: за Д. С. Т.-4/6 ид.части, за С. Д. Т. и Р.Д. В-по 1/6 ид.част.Имота Д. Т. придобил през време на брака си с  Л. Г.Т..След смъртта на Л. Т. на 29.06.1996г., нейния съпруг и двете и деца-Р.Д. В. и С. Д. Т. придобили горните права-по наследство.

През 2013г. С. Д. Т. продал на сестра си Р.Д.Т. собствената си 1/6 ид.част от масивната жилищна сграда, като си запазил 1/6 ид.част от терена и второстепенните постройки.

Д. С. Т. починал на 25.07.2016г. и е наследен от наследници по закон-Р. В. и С. Т.При посоченото правоприемство, Р. В. притежавала 3/6 ид.части от дворното място и 4/6 ид-.части от сградата, а С. Т-3/6 ид.части от дворното място и 2/6 ид.части от жилищната сграда.

Ищците в производството са наследници на починалия на 15.09.2020г. С. Д. Т.-съпруга и дъщери.

 След влизане в сила на кадастралната карта на с.Жиленци имота придобил статут на поземлен имот с идентификатор №29386.500.87, находящ се в с.Жиленци, с адрес на поземления имот в с.Жиленци, махала „Рекалска“, с площ от 2094 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при посочени съседни имоти с техните идентификатори.Построената с имота масивна жилищна сграда получила идентификатор №29386.500.87.1, със застроена площ от 72 кв.м., брой етажи-2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна.Второстепенната постройка-сграда с идинтификатор №29386.500.87.2, застроена площ от 93 кв.м., брой етажи-1, предназначение: постройка на допълващото застрояване.

На 19.08.2016г. ответникът Д.Я.Д. се снабдил с НА за собственост на 4/6 ид.части от имота, заедно с построените в него сгради.

На 01.02.2019г. починала Р.Д. В., като нейните наследници Д.Я.Д., Д. Я.Д. и Я. Д. В., сключили договор за доброволна делба върху гореописания имот, с който договор ответникът придобил и техните права и се легитимирал като собственик на целия имот.

При гореописаната фактическа обстанвока и без съдът да обсъжда показанията на разпитаните свидетели, предявения иск е основателен и следва да се уважи, като съображенията в тази насока са следните:

Собственик на 4/6 ид.части от спорния имот е бил Д. С. Т. до смъртта си 25.07.2016г.Твърдението в отговора, че за периода 2005-2016г. ответникът заедно с дядо си Д. Т. е владял 5/6 от имота и по този начин е придобил правото на собственост е изцяло неоснователно.През този период собственик на 4/6 ид.части, както се посочи е бил Д. Т..Същият е упражнявал владение върху собствеността си като част от правото на собственост и съвладение между собственик и трето лице, което няма никакви права върху имота е невъзможно.В отговора липсват твърдения, а и по делото не са налице доказателства, собственикът да е предоставил на ответника владението върху имота, поради което съдът намира, че в случая липсват предпоставки за упражнявано владение от страна на ответника върху 4/6 ид.части от имота.

Възражението за придобиване по давност на 1/6 ид.част, собственост към онзи момент на ищците, съдън намира, че също е неоснователно.От показанията на свидетелите В., С. и Г. по делото се установи, че ищеца Г.Г. и съпруга й св.А.Г. са обработвали част от имота като са садили картофи.От друга страна по делото липсват данни ответника по някакъв начин да е завладял 1/6 ид.част от имота, да е манифестирал пред останалите собственици, че счита тази 1/6 за своя и да заявил права върху нея.

На следващо място, следва да се посочи, че въпреки горните доводи, дори да се приеме, че Д. Тасков е завладял идеалната част на ищците, каквито доказателства не са налице по делото, то изтеклата придобивна давност преминава по наследство към неговите наследници, какъвто ответника не е.В този смисъл е невъзможно присъединяване и позоваване на придобивна давност, текла в полза на Д. Т., към владение, упражнявано от страна на ответника.

Възражението за придобиване на имота с кратка 5 годишна давност също е неоснователно. Съгласно чл. 70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно на направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното.

Добросъвестност се свежда само до незнание на определени обстоятелства. Без значение е извинителността или неизвинителността на незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това незнание, поради което възможността за узнаване на определено обстоятелство, вкл. и относно извършено предходно разпореждане с правата от страна на продавача не води до опровергаване презумцията по чл. 70 ЗС, а за целта знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин.

Правното основание съставлява юридически акт с вещноправни последици – прехвърлителни сделки, административни актове с вещноправни последици, съдебните решения по конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно право /т. 9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 7 от 1974 г/. Когато праводателят по сделка с право на собственост върху недвижим имот не е бил собственик, то не настъпва вещнотранслативния ефект на сделката.

Издадения в полза на ответника нотариален акт след извършена от нотариуса обстоятелствена проверка има за цел да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост. Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК.

Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.

В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.

Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик /ТР 11/2013г., ОСГК на ВКС/.

В този смисъл нотариалния акт на ответника представлява юридически извод на нотариуса, който го е съставил, не е юридически акт с вещноправни последици и не е годен да постави начало на добросъвестно владение и да доведе до придобиване на имота с кратка 5 годишна давност.Същият може да послужи като действие на манифестиране пред собствениците/съсобствениците за намерение за своене и да постави начало на недобросъвестно владение.В случая, от съставянето на нотариалния акт до датата на подаване на исковата молба в съда не е изтекъл срока по чл.79, ал.1 ЗС, поради което не са налице основания за съда да приеме, че ответника е придобилр право на собственост върху имота.

При горните изводи и след преценка на наследствените правоотношение и прехвърлителна сдебка, то ищците в производството са придобили по наследство от починалия на 15.09.2020г.С. Д. Т. общо на ½ ид.част от дворното място, ½ ид.част от изградената в имота второстепенна постройка и 1/3 ид.част от масивната жилищна сграда.

При горните изводи, съдът намира, че предявения иск е изцяло основателен и следва да се уважи от съда.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищците сторените от тях деловодни разноски в размер на 630 лв., съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

 

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Г.С.Г., с ЕГН **********, с адрес ***»Д. Каляшки» №9, Д.И.Т., с ЕГН ********** и Л.С.Т., с ЕГН **********, двете с адрес ***, че Д.Я.Д., с ЕГН **********, с адрес *** не е собственик на ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор №29386.500.87 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-1234/13.06.2018г., находящ се в с.Жиленци, махала «Рекалска», с площ от 2094 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: имоти с идентификатори 29386.500.89, 29386.500.95, 29386.500.86, 29386.500.97, заедно с 1/3 ид.част от построената в имота сграда с идентификатор №29386.500.87.1, със застроена площ от 72 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и на ½ ид.част от построената в имота сграда с идентификатор 29386.500.87.2, със застроена площ от 93 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване.

На основание чл.537, ал.2 ГПК, отменя нотариален акт за собственост на недвижим имот №75, т.2, рег.№2143, д.№226/2016г. На нотариус М. М., рег.№603 на НК на РБ, вписан в Службата по вписвания с акт №60, т.11, д.№1734, вх.рег. №3291/19.08.2016г., партидна книга: 59450 до размера на отречените в предходния абзац права.

Осъжда Д.Я.Д. да заплати на Г.С.Г., с ЕГН **********, с адрес ***»Д. Каляшки» №9, Д.И.Т., с ЕГН ********** и Л.С.Т., с ЕГН **********, двете с адрес ***«Сторгозия», бл.131, вх.В, ет.1, ап.3 деловодни разноски в размер на 630 лв.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.

 

Районен съдия: