№ 5522
гр. София, 29.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110127106 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу Н. ГР. З. по
реда на чл. 422 ГПК за приемане за установено спрямо ответника съществуването на
вземане по заповед за изпълнение на парично задължение от 14.12.2020 г., издадена по чл.
410 ГПК по ч.гр. д. № 55919/2020 г. по описа на СРС.
Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на
вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за
изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, и, ако същата не е
налице, предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този иск при
подадено възражение от длъжника се цели да се установи наличието на вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила.
Установителният иск по чл. 422 ГПК е допустим при наличие на следните положителни
предпоставки: издадена заповед за изпълнение; подадено в едномесечен срок от връчването
на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Предмет на
установяване с решението по иска с правно основание чл. 422 ГПК е дължимостта на
сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието на което е
претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена.
Съдът, пред който е висящо исковото производство, на основание чл. 130 ГПК, е
длъжен да извърши проверка по допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422
ГПК, включително да изследва въпроса за спазване на срока за предявяване на иска за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 31.03.2021 г. по ч.гр. д. № 55919/2020 г. по описа на СРС е
1
указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу
длъжника в едномесечен срок от съобщението. Разпореждането е връчено на заявителя по
посочения изрично от него електронен адрес, като е налице отбелязване, че изпратената
електронна поща е прочетена от заявителя на 02.04.2021 г.
Поради връчването на 02.04.2021 г. и съобразно чл. 415, ал. 4 от ГПК
установителният иск е следвало да де предяви в едномесечен срок от съобщението- най-
късно на 03.05.2021 г. с оглед правилото на чл.60,ал. 6 във вр, чл. 60, ал. 3 ГПК, доколкото
02.05.2021 г. е неприсъствен ден.
С молби от 05.08.2021 г. и 09.08.2021 г. заявителят- ищец в настоящото производство
е представил доказателство- системен бон от „Български пощи“. Видно от същият пратката
PS168000EH786 е изпратена на 05.05.2021 г.- т.е. след срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Ето защо съдът намира, че на основание чл. 130, във вр. чл. 415, ал. 4 от ГПК
производството следва да бъде прекратено.
При прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1
ГПК издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване. Обезсилването на
заповедта за изпълнение следва да се постанови едновременно с определението за
прекратяване на производството по иска./ т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 27106/2021 г. по описа на Софийския
районен съд.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 14.12.2020 г. по ч. гр. д. № 55919/2020 г. на
СРС
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2