Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 453 /
07.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети март, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар Г. Д., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 177/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Ж.Г.К., ЕГН **********,
с адрес ***, п.к.32 е оспорил решение №1004/16.12.2021г., постановено по АНД № 3836/2021г.
по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 21-0769-001338 от 09.06.2021г. на началник група към ОД на МВР – Бургас,
сектор „Пътна полиция“. С наказателното постановление на касатора за нарушение
на чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179,
ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и
за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 1 месец.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът лично и чрез представител по пълномощие адв.Ц. поддържа жалбата и
иска обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касация,
редовно призован, не се представлява.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена
в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Ж.Г.К. е наказан за това, че
на 13.03.2021г. около 08:55 часа в гр.Бургас в ж.к. „Меден рудник“ до бл.32
пред вх.3 като водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.
№ А 25 77 МК, предприел маневра завиване наляво с цел да излезе от реда на
паркираните МПС и допусал ПТП с паркираният от дясната му страна лек автомобил
марка „Нисан“ с рег. № А 03 88 НН, като му нанесъл имуществени вреди. Напусал
мястото на ПТП.
Административнонаказващият
орган е приел, че са нарушени нормите на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Съгласно чл.179, ал.1, т.5
от ЗДвП наказва се с глоба в размер 150 лв. който не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
Съгласно чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието.
Съгласно чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства,
е приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване
на административните нарушения и при налагане на наказанията и е потвърдил наказателното
постановление.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Наведените в касационната
жалба възражения са неоснователни.
От съставения протокол за
ПТП № 1704427, изготвен от служители на МВР при оглед на местопроизшествието,
се установява, че пострадалият автомобил с рег. № А 0388 НН е спрял на място за
паркиране на автомобили, като наред с него са били паркирани още няколко
автомобила. Автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил паркиран съгласно
същия протокол перпендикулярно на пострадалия автомобил.
От събраните сведения и
гласни доказателства в хода на административнонаказателното производство и в
хода на съдебното производство пред районния съд се установява, че
жалбоподателят, за да напусне мястото, където е бил паркирал, е извършил
маневра, посредством която е избутал с предната си лява част задната дясна част
на автомобила с рег. № А 0388 НН. Нещо повече, самият касатор в сведението,
дадено пред административнонаказващия орган сам е посочил, че „Прецених, че с
две маневри мога да изляза и ги предприех. В последния момент закачих леко
бронята на Нисана, по която останаха няколко драскотина. Прецених, че са
несъществени и отидох да си изпълня служебните задължения.“ Както се установява
от казаното, касаторът не отрича извършеното деяние, изразяващо се в
причиняване на ПТП вследствие на нарушаване на чл.25, ал.1 от ЗДвП, т.е.
предприемане на маневра, която е създала опасност за други участници в
движението и вследствие на това е настъпило ПТП.
Спорът произтича от
субективното отношение на касатора, в качеството му на извършител, към
осъщественото административно нарушение. Според него „двете драскотини“,
нанесени вследствие на маневрата му върху другия автомобил, не са щета по смисъла
на закона. Счита, че вината за причиненото от него ПТП не е само негова, но и
на Калинка Стоянова – водач на моторното превозно средство, което е пострадало,
тъй като тя не е паркирала автомобила си така, че да не затруднява маневрите,
които касаторът би предприел. По делото обаче е установено, че в пострадалия
автомобил не е имало водач. Обстоятелството, че свидетелката Стоянова е видяла
произшествието от балкона си, не я прави съучастник. Отделно от това, дори да
се приеме, че паркирайки на съответното място, свидетелката Стоянова е
извършила нарушение, това по никакъв начин не освобождава касатора от
отговорността, която той носи по чл.25, ал.1 от ЗДвП да не създава опасност за
други участници в движението, вследствие на която да причинява пътно транспортно
произшествие.
Обстоятелството, че
касаторът е бързал, за да изпълни свое служебно задължение като асансьорен
техник - да извади хора от заседнал асансьор, се твърди, но не е представено
нито едно доказателство, от което да се установява, както твърденият факт, че
жалбоподателят професионално се занимава с ремонт на асансьори, така и факта,
че на инкриминираната дата и час той е бързал именно за да извади хора в
заседнал асансьор. По тази причина така изтъкнатите твърдения поради своята
недоказаност не могат да обосноват наличие на крайна необходимост.
Съдът споделя изцяло
мотивите на районния съд, изложени в обжалваното решение. Всички елементи на
двата състава на нарушенията, за които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора са доказани, в т.ч. и
нанесената щета, която е установена не само по твърдения на пострадалото лице,
което е разпитано като свидетел, но е възприета от органите на МВР и не се
отрича от касатора, макар той да не я разглежда като щета. Всяко компрометиране
на целостта на пострадалото моторно превозно средство е щета по смисъла на
закона, без значение от нейните мащаби, както и без значение от субективното
омаловажаване на щетата от страна на извършителя.
В касационната жалба се
възразява по отношение на многократно извършени от К. нарушения на ЗДвП, във
връзка с което бяха представени доказателства за наличието на няколко
автомобила, които са собственост на различни търговски дружества и на
физическото лице К., с твърдението, че те се управляват не само от К., но и от
служители на тези дружества, но всяко извършено нарушение се приписва на К.. В
наказателното постановление обаче няма данни отговорността на Ж.К. да е
ангажирана за нарушение, което в своите обективни предели да включва и наличие
на множество други нарушения. Тоест въпросът извършвал ли е К. други нарушения
на Закона за движение по пътищата в случая е ирелевантен. Изразът „многократно
наказван за нарушения на Закона за движение по пътищата“ е използван от районния
съд в мотивите на обжалваното решение. Този израз е необоснован, но той не
променя крайния извод за законосъобразност на наказателното постановление,
което е било предмет на спора, разгледан от районния съд.
По изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1004 от 16.12.2021г.
постановено по АНД № 3836/2021г. на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: