№ 300
гр. Силистра, 01.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500331 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ с ЕИК 20252734, против Разпореждане № 1582 от 03.08.2021г.
по ч.гр.д.№ 741/2021г. на РС – Силистра, с което е отказано на дружеството
издаване на заповед за изпълнение за издаване на заповед за изпълнение
против АТ. ИЛ. АТ. с ЕГН ********** за заявените суми - сумата 7731.65
(седем хиляди седемстотин тридесет и един лева и шестдесет и пет ст.) лева,
претендирана като главница по Договор за потребителски кредит PLUS –
13894313/17.09.2016г., сключен между длъжника и БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД гр.София, ЕИК *********, договорна лихва в размер 436.09
(четиристотин тридесет и шест лева и девет ст.) лева за периода 20.11.2018г.
– 13.06.2019г., обезщетение за забава в размер 1614.88 (хиляда шестстотин и
четиринадесет лева и осемдесет и осем ст.) лева за периода 21.11.2018г. до
датата на подаване на заявлението пред съда на 02.06.2021г., без периода от
13.03.2020г. – 14.07.2020г., законната лихва от датата на постъпване на
заявлението пред съда 02.06.2021г. до изплащане на вземането, и направените
по делото разноски в размер на 245.65 (двеста четиридесет и пет лева и
шестдесет и пет ст.) лева – ДТ и юрисконсултско възнаграждение, по сключен
между АТ. ИЛ. АТ. и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД гр.София, ЕИК
*********, по Договор за потребителски кредит PLUS –
13894313/17.09.2016г.
Жалбоподателят не споделя нито един от аргументите на
първоинстанционния съд, като излага мотиви в подкрепа на жалбата си.
Неговият процесуален представител намира, че не са налице нарушени
1
императивни норми на Закона за потребителския кредит, водещи до
недействителност на договора за потребителски кредит. В процесния случай е
сключен договор за застраховка, престациите по който не са свързани с
усвояването и управлението на кредита (чл. 10А, ал. 2 от ЗПК) и съгласно
алинея 1 от цитираната разпоредба кредиторът може да събира такса за
подобен вид допълнителни услуги. Настоява, че тъй като сключването на
застрахователния договор не е предпоставка за отпускане на кредита,
размерът на застрахователната премия не следва да бъде включван в размера
на годишния процент на разходите и така не оскъпява
кредита.Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането, като вместо него
се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени
вземания. Претендира разноски.
За да се произнесе, Силистренският окръжен съд съобрази следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
По ч.гр.д. № 741/2021 г., на Районен съд - Силистра заявителят е
претендирал за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на
основание заявление чл. 410 ГПК, в което е претендирана сборна претенция
на цесионер, придобил права на заемодател, начислени като парични
задължения по сключен между длъжника и и БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД Договор за потребителски паричен кредит на 17.09.2016г. за сумата 11
500 (единадесет хиляди и петстотин) лева, с краен срок на действие
20.09.2021г. като длъжникът е следвало да погасява задължението на вноски –
60 на брой, всяка от по 310.10 лева, при формиран размер на тази вноска от
чистата стойност на кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на кредитора.На 13.06.2019г. е бил уведомен за
обявената от кредитора предсрочна изискуемост на целия заем поради
закъснението по заплащане на вноските. В допълнителната молба към
заявлението се уточнява, че в размера на главницата, изначално при
отпускане на кредита, са включени освен чистата стойност на заема и
посочените по-горе надбавки и разноски, още и сумата 2587.20 лева
застрахователна премия. При тези условия и така формираната сума под
обозначаването и за главница длъжникът е заплатил 8062.60 лева главница по
първите 26 (двадесет и шест) броя месечни погасителни вноски. Върху този
сбор от суми, фиксирани като главница, се начислява възнаградителната
лихва, в първоначален размер 7106.00 лева, и се формира и размера на
обезщетението за забава.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение, заповедният съд
посочил, че включването на сумите за вземанията за таксата за разглеждане
на кредита и за застрахователната премия в размера на вноската за чистата
главница води до неправомерно определяне размера на претендираната
възнаградителна лихва и на обезщетението за забава. По този начин се стига
до значително завишаване на сумите, които в действителност длъжникът
следва да плати за ползвания от него заем. Поради това клаузите за
2
заплащане на застрахователни вноски, при отчитане на визираните по - горе
обстоятелства досежно начина на предоставянето им, както и на таксата за
кредита, при сключването на основния договор, са нищожни поради
противоречие с добрите нрави. Този подход е начин за заобикаляне на
императивните разпоредби в Закона за потребителския кредит, които
ограничават максималния размер на годишния процент на разходите - чл.19
ЗПК.
Въззивният съдебен състав споделя основните мотиви на заповедния
съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК, като относно доводите в
жалбата посочва и следното:
С новата ал. 3 на чл. 410 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) е въведено
изискване, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител,
към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма. Целта на
разпоредбата е да се направи проверка от заповедния съд дали заявените
вземания съответстват, макар и формално, на клаузите по договора; а
последните, от своя страна – дали противоречат на закона или добрите нрави,
или са неравноправни, или има обоснована вероятност да са такива – чл. 411,
ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК. Тази проверка е дължима от съда служебно, на
основание чл. 7, ал. 3 ГПК, тъй като със заповедта за изпълнение биха се
засегнали потребителските интереси. Затова е неоснователно оплакването на
жалбоподателя, че РС Силистра не е съобразил каква е целта на заповедното
производство. Всъщност понастоящем практиката на съдилищата се основава
на разбирането, че всяко съмнение в добросъвестното договаряне на
доставчиците на финансови и кредитни услуги, поставящо под риск
потребителите, налага отричане на безспорния характер на дълга,
респективно налага насочване на кредитора към общия исков ред за доказване
на основанието на правото му (чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК). Затова и всички
доводи, които жалбоподателят излага в частната си жалба, няма пречка да ги
изложи в състезателното исково производство, ако се възползва от правото си
да заведе осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК.
В случая не е ясно какви действия извършва кредитодателят, за да
обоснове необходимостта от начисляване на „Такса ангажимент” в размер на
402,50 лева и това мотивира съда да приеме, че клаузата, която въвежда в
задължение на потребителя да плати тази такса, е вероятно неравноправна
или противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК; дори да се приеме, че сключването
на застрахователния договор не е предпоставка за отпускане на кредита, в
конкретния случай остава обоснованата вероятност от реализиране на
хипотезата на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, респ. съмнения кредитната институция
да е заплатила със свои средства тази застраховка, за да може да има право да
изисква плащане от потребителя. От заявлението личи, че длъжникът все пак
е платил някакви погасителни вноски. Плащането по нищожни клаузи прави
невъзможно в това производство да се установи действителния размер на
непогасената главница. Посоченото е и самостоятелно основание искането за
издаване заповед за изпълнение да бъде отклонено в цялост.
3
Предвид горните съображения, подадената частна жалба се явява
неоснователна, същата следва да бъде оставена без уважение, а
разпореждането - потвърдено.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1582 от 03.08.2021г. по ч.гр.д.№
741/2021г. на РС – Силистра № 383 от 30.08.2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4