Определение по дело №89/2021 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 март 2021 г.
Съдия: Габриел Петков Йончев
Дело: 20211300500089
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-64

гр. В., 24.03.2021 г.

 

 

         Видински окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:          1. Г. Й.                                                                                                              2. Д. В.

 

след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В.  въззивно частно гражданско дело № 89 по описа за 2021 на ОС – В. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е частна жалба от „А. за к.на п. з.” ЕООД- С.  против Разпореждане от 09.12.2020 г. по ч.гр.д. №2364/20г. на ВРС в частта, с която е отхвърлена молбата им за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника за присъждане на следните суми: 411,60 лв. - възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, за сумата над 25 лв. за държавна такса, за сумата над 65 лв. до 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и за сумата от 36,00 лв., представляваща такси и разноски за извънсъдебно събиране.

Жалбоподателят счита, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и необосновано и се позовава на свободата на договаряне. Моли въззивната инстанция да отмени разпореждането в  обжалваната част и да се произнесе по същество, като издаде Заповед за изпълнение за сумите, претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

От доказателствата по делото въззивният съд констатира следното:

Ч.гр.д. 2364/2020г., по описа на ВРС, е образувано по повод подадено от „А.за к.на п. з.” ЕООД –С. Заявление за издаване на Заповед за изпълнение с правно основание чл. 410 ГПК срещу П.Д.П. *** за сумата от 800 лв. - главница по погасяване на кредит, законната лихва от подаване на заявлението до окончателното издължаване, договорна лихва в размер на 69,40 лв.  за периода 16.10.2019 г. до 04.03.2020 г., мораторна лихва в размер на 42,86 лв. за периода 17.10.2019 г. до 27.11.2020 г., 411,60 лв. - възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и сума от 36 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и разноски по заповедното производство. ВРС е постановил Разпореждане и е издал Заповед за изпълнение на 09.12.2020 г. за претендираните суми, като е отхвърлил искането за  411,60 лв. - възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, за сумата над 25 лв. за държавна такса, за сумата над 65 лв. до 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и за 36,00 лв., представляваща такси и разноски за извънсъдебно събиране.

Предвид гореизложеното, Окръжният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В Глава ХХХVІІ на ГПК - „Заповедно производсттво” и в частност чл.410 законодателят е дал възможност на кредитора да събере вземането си от длъжника без да води исков процес, а единствено въз основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието. Същевременно не е необходимо да представя убедителни доказателства, удостоверяващи вземането. Съдът се произнася в разпоредително заседание без допълнително събиране на доказателства или изслушване на страните. В този смисъл заявителят следва да определи точно искането си в заявлението, тъй като няма възможност за допълнително уточнение. Целта на заповедното производство е бързина на правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно това.

Именно защото в заповедното производство, инициирано по заявление по чл.410 ГПК не се представят и не се събират доказателства относно основателността на заявеното искане, съдът е задължен на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК да извърши служебно проверка дали искането не противоречи на закона и ли добрите нрави. Изпълнявайки това свое задължение, ВРС е констатирал, че искането за отхвърлените суми противоречи на националното и европейското законодателство. ВРС е изложил обстойни и правилни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав и по аналогия на чл.272 ГПК не следва да се преповтарят от въззивната инстанция.

По тези причини правилно ВРС е отказал издаването на изпълнителен лист за тези суми в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

     ОПРЕДЕЛИ:        

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.12.20 г. по ч.гр.д.  № 2364/2020г. на ВРС в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: