№ 70
гр. Варна , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600230 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалби на частните обвинители: М.А., М.Й., със
съгласието на попечителя Н.Р., Н.Й., Н. Й., със съгласието на родителя Н.М.,
С.Й. и Ю.А., чрез техния повереник-адв.М.М.-САК против Присъда №11 от
27.04.2021г., постановена по НОХД №39/2021год. по описа на Окръжен съд
гр.Разград. Излагат се съображения за неправилно приложение на
материалния закон, при определяне размера на наложеното наказание
"лишаване от свобода" и приложението на чл.66 от НК. Иска се от
въззивната инстанция да измени присъдата, като увеличи неговия размер над
средния към максимално предвидения в чл.343 от НК и определени неговото
ефективно изтърпяване .
С атакуваната присъда, подсъдимия Г.. К. М.. е признат за виновен в
това, че на 08.10.2020 г., като водач на МПС, при управление на товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с peг. № Н 3574 ВМ и
прикачено към него полуремарке марка „КРОНЕ СД“ с peг. № Н 7155 EE, по
път 1-2 (гр. Разград - гр. Русе), при км. 60+230, е нарушил правилата за
движение по чл. 16, ал. 1, чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал.1 от Закона за движение по
1
пътищата и в зоната на действие на знак В26 „Забранено е движението със
скорост по-висока от означената“, с който е въведено ограничение на
скоростта от 70км/ч, управлявал МПС със скорост 89 км/ч и по
непредпазливост е причинил смъртта на две лица: 1. Н. Й. А. ЕГН ........... от
гр. Русе 2. Н. Е. Н. ЕГН ........... от гр. Русе , с което е осъществил от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3 б. „б“,
предл. 1 във вр. ал. 1, б.„в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което на
основание чл. 373, ал. 2 НПК, чл. 58 а НК, 36 НК и чл. 54 НК му е определено
наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и половина, редуцирано
на лишаване от свобода за срок от 3 години. На основание чл. 66 НК е
отложено изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 5
години. На основание чл. 343г НК и чл. 49 НК е наложено на подсъдимия Г..
К. М.. лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
3 години. С присъдата подс. Г.. К. М.. е признат за невиновен в това да е
причинил смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или
повече лица и е оправдан по квалификацията по ал. 4 на чл. 343 НК.
Подсъдимия е осъден да заплати направените по делото разноски, като съдът
се е разпоредил и с веществените доказателства.
В съдебно заседание въззивният прокурор счита жалбата за основателна
в частта досежно отмяна приложението на чл.66 от НК.
Частните обвинители поддържат жалбата на посочените в нея
основания.
Защитата на подсъдимия счита жалбата за неоснователна, а присъдата
за правилна и законосъобразна. Подчертава се наличието на съпричиняване в
значителна степен на престъпния резултат от пострадалия. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от
НПК, съдът намира за установено следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда
на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд
е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на
обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП доказателства.
Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от
НПК.
Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при
правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК,
въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
2
Подсъдимият Г.. К. М.. е български гражданин, роден на 25.12.1978 г. в
гр.Шумен, разведен, неосъждан, със средно образование. Същият работи
като шофьор в „Примекс Логистик“ ЕООД, гр. Шумен. Като служител
подсъдимия е показал добри професионални качества, като в работата му не
са установявани пропуски и неточности, имал добри отношения с
ръководителите и колегите си. Подс. Г.М. е правоспособен водач на МПС,
категории „А“ „А1“ „А2“ „С“ „С1“ „В“ „В1“ „ТКТ“ „АМ“ „СЕ“ „С1Е“ „ВЕ“.
Притежава СУМПС № *********, издадено на 10.08.2017 г. Води се на отчет
в ОД МВР - Шумен. Подсъдимият е наказван по административен ред за
извършени нарушения на ЗДвП. Като шофьор във фирма „Примекс
Логистик“ ЕООД, гр. Шумен, М. управлявал товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Актрос“ с peг. № Н 3574 ВМ и прикачено към него
полуремарке марка „КРОНЕ СД“ с peг. № Н 7155 EE. Максималната скорост
на товарния автомобил била ограничена до 88 км/ч. Възложено било на М. да
изпълни курс до Република Франция за превоз на алуминиево фолио,
произвеждано в завод на фирма „Алкомет“ от гр. Шумен. Камионът бил
натоварен с 25 палета с по една ролка фолио, като товарът бил укрепен.
На 08.10.2020г., около обяд, подс.Г.М. потеглил с товарния автомобил
по назначения курс. Автомобилът бил технически изправен. Гумите на
влекача и полуремаркето били в добро състояние с дълбочина на протектора
над 5 мм. М. управлявал камиона по път I-2, в посока от гр. Разград към гр.
Русе, където щял да премине границата на Р България през ГКПП Дунав
мост. Времето било ясно и с нормална видимост - в светлата част на
денонощието. Когато достигнал участъка от пътя км 60+230, пътното платно
било мокро, хлъзгаво, без неравности и повреди. Пътят бил с дребнозърнеста
гладка асфалтова настилка. Отстрани на десния банкет, при движение в
посока с. Осенец, имало поставен пътен знак Ж-17 „Средна лента за
4изпреварване в указаната посока“. В участъка действал и пътен знак В26
„Забранено е движението със скорост, по-висока от означената- 70 км/ч. На
около 10- 20 м. преди кръстовището за с.Дряновец имало разположена
разделителна линия със защрихована средна част с дължина 110 м. и
свършваща в непрекъсната осева линия. Пътното платно било с ширина 10,50
м., три ленти за движение всяка с ширина по 3,50 м. Движението било
организирано двупосочно- две ленти в посока гр. Русе, с възможност за
изпреварване и една лента в посока гр. Разград. От двете страни на банкета
имало трошен камък с ширина 1м., а от двете страни имало поставена ограда
- тип мантинела.
Подс.Г.М. преминал с товарния автомобил през лек ляв завой, с
надлъжен наклон 1-2% и усетил, че полуремаркето занася, поради което
задействал аварийно крачната спирачка. При осъществяване на аварийното
спиране, подсъдимия действал технически неправилно, като допуснал
блокиране на водещите колела и автомобилът станал неуправляем. Водачът
могъл да избегне ПТП, ако при осъществяване на аварийното спиране, не е
допуснал блокиране на водещите колела, а чрез пулсиращо натискане на
педала на спирачката е запазил управлението на автомобила, без да навлиза в
3
лентата за насрещно движение. Мократа настилка и малкото сцепление
довели до блокиране на водещите колела /задните/ на влекача. Подсъдимият
загубил контрол над управлението и камионът напуснал дясната лента за
движение и плавно навлязъл в острова на пътя и насрещната лента.
Непосредствено след това навлязъл в левия банкет, блъснал се и разрушил
около 12метра предпазна еластична ограда и продължил да се движи по
банкета. Впоследствие се завъртял в посока обратна на часовниковата
стрелка, като предната част на полуремаркето следвала влекача, а задната
част под действието на инерцията започнала да се завърта в посока обратна
на часовниковата стрелка. МПС се движило косо на оста на пътя със
странично плъзгане на гумите, като заемало почти цялото платно за
движение.
По същото време Н. Й. А., с управлявания от него лек автомобил
„Опел“, модел „Фронтера“ с peг. № Р 4433 BP, достигнал същият пътен
участък. Автомобилът бил технически изправен. Движението се е
осъществявало през светлата част на денонощието по прав пътен участък, при
нормална видимост, по път с мокра настилка. Н. А. управлявал автомобила в
посока от гр. Русе към гр. Разград, със скорост около 87 км./ч. В автомобила,
на предна дясна седалка, пътувала Н. Н., с която А. съжителствал.
Последният възприел движещия се срещу него товарен автомобил и
преценил, че може да избегне удара в ремаркето, като насочи управлявания
от него лек автомобил наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение,
предназначена за изпреварване. Траекториите на двете моторни превозни
средства се пресекли около средата на платното за движение- в лентата за
изпреварване в посока към гр.Русе. Последвал удар между предната част на
лекия автомобил в областта на предния капак на двигателя и предното
панорамно стъкло и странична, дясна, задна, долна част на полуремаркето на
товарния автомобилен в зоната на дясната хоризонтална носеща греда от
шасито. Най-голяма била силата на удара на нивото на носещата греда на
полуремаркето - на височина около 1, 10 м. над нивото на пътя. Взаимното
застъпване между автомобилите било около 1, 50 метра, под ъгъл около 60
градуса спрямо надлъжните оси. В момента на удара, около 1,50 м. от дясната
страна на купето на лекия автомобил „Опел“ се врязала под задната конзолна
част на шасито на полуремаркето. Преминавайки с голяма скорост под
задните хоризонтални греди на полуремаркето, почти цялото купе на лекия
автомобил във височина се смачкало на ниво около 1,10 м. от нивото на пътя.
След като лекият автомобил се блъснал и преминал под задната част на
полуремаркето, той се завъртял по посока на часовниковата стрелка и със
странично плъзгане на колелата напуснал платното за движение.
Продължавайки движението си по банкета, лекият автомобил се блъснал в
стоманена предпазна ограда и се установил в покой в отводнителна канавка,
на около 30м. от мястото на удара с предна част насочена към гр. Русе. След
удара товарният автомобил с полуремарке излязъл в ляво от пътя и се
установил в низходящия крайпътен скат, на около 8м. от платното за
движение с предна част насочена към гр.Разград. Задната част на
полуремаркето продължавала да се плъзга и завърта и се преобърнала на
4
дясната си страна върху банкета. След това се установило в покой върху ската
и банкета на пътя, като около 2м. от задната му част оставали върху южната
част на платното за движение на около 10м. от мястото на удара. Водачът на
лекия автомобил е имал възможност да избегне ПТП ако е реагирал
своевременно с аварийно спиране и със заобикаляне в случай, че се е движил
с максимално разрешената скорост 70 км/час. В резултат на ПТП били
причинени на Н. А. и Н. Н. множество наранявания, в резултат на които
двамата починали. На място спрели движещите се по същия път МПС,
управлявани от св.П.М. и св.И.С.. Подаден бил сигнал на тел. 112. На място
пристигнал екип от РУ - Разград. След това и екип на ЦСМП - гр. Разград,
който само констатирал смъртта на Н. А. и Н. Н.. Следовател при ОСлО при
ОП – Разград извършил оглед на местопроизшествието и с това действие е
образувано настоящото досъдебно производство.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, при
огледа и аутопсията върху трупа на Н. Н. е установена следната съчетана
механична и инерционна травма:
1. Травма на главата - размачквания на мозъчния паренхим по долните
повърхности на двете големи мозъчни полукълба, ствола и малкия мозък;
разкъсване през мазолестото тяло; счупване на черепния покрив;
многофрагментно счупване на лицевия череп в дясно и на носни кости;
множествено счупване на черепната база, раздробено в дясно; кръвенист
ликвор във всички мозъчни стомахчета; кръвонасядане по вътрешната
повърхност на меки черепни обвивки в лява теменнотилна област;
разкъсно[1]контузни рани в дясна лицева половина;
2. Травма на гръбначния стълб - пълно напречно и разместено счупване
на гръбначния стълб на ниво 4-5 гръден прешлен; разкъсване на връзките
между черепа и гръбначния стълб и навлизането му в черепна кухина;
3. Травма на гръдния кош: контузия на предните повърхности на белия
дроб и разкъсвания по задната повърхност на паренхима в десния дял от
костни ръбове на счупени ребра; разместени счупвания на 2-ро, 3- то, 4-то, 5-
то и 6-то по мишнична линия и на 3-то и 4-то ребро по лопаткова линия от
дясната страна, дискретни кръвонасядания около фрактурите;
кръвонасядания по гърдите;
4. Травма на корема - пукнатини по двете повърхности на слезката;
дълбоки пукнатини и разкъсвания на черния дроб; разлято петнисто
кръвонасядане във външната половина на долния десен квадрант на
коремната стена и към тазобедрената става;
5. Травма на крайниците - голяма разкъсно-контузна рана тип „ламбо“ в
долните три четвърти на лицева повърхност на дясна мишница;
разкъсно[1]контузни рани по гърба на пръстите на лява ръка; кръвонасядания
в дясна раменна област, предмишница и гърба на дланта, двете подбедрици;
5
6. Слабо изразен белодробен оток; около 300 мл. белезникаво кашево
съдържимо в стомаха; празен пикочен мехур. Причина за смъртта е описаната
съчетана механична и инерционна травма на главата, тялото и крайниците,
която е несъвместима с живота. Установените механични увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и е възможно
да бъдат получени от удари и притискане на тялото в купето на автомобила,
претърпял ПТП. По своята морфология описаната тежка механична травма на
главата и тялото, както и инерционните увреждания - контузията на белия
дроб, пукнатините и разкъсванията на слезката и черния дроб показват
действие на огромна кинетична енергия. По-тежки са пораженията от дясната
страна на главата, тялото и крайниците. Всички травми са в пряка причинно-
следствена връзка с пътнотранспортното произшествие. Уврежданията са
прижизнени. Смъртта е била неизбежна и е настъпила веднага след ПТП.
Видно от заключението по назначената съдебномедицинската
експертиза, при огледа и аутопсията върху трупа на Н. А., се установява
следната съчетана механична и инерционна травма:
1.Травма на главата - многофрагментно раздробено счупване на
костите на мозъчния череп, черепната база, лицевия череп и долна челюст с
раздалечаване и разместване на фрагменти; размачквания на мозъчното
вещество; контузия в горния отдел на гръбначния мозък; разкъсвания на
твърда мозъчна обвивка; кръвенист ликвор във всички мозъчни стомахчета;
две разкъсно-контузни рани в дясна челна област; кръвонасядане на
вътрешната стена на меки черепни обвивки в дясна слепоочна област и по
тръбната страна на теменна дълбоки неправилни разкъсвания на кожата
външностранично на десния устен ъгъл; пръснати дълбоки драскотини върху
дясна буза;
2. Травма на гръдния кош - разкъсване на околосърцевата торбичка и
предната стена на ляво предсърдие на сърцето; дълбоко разкъсване на
паренхима на белия дроб откъм десния хилус; контузия по предните
повърхности на белия дроб; вертикално отзяващо счупване по десния ръб на
гръдната кост и разкъсвания на междуребрената мускулатура; напречно
счупване в горната част на дръжката на гръдната кост; пълно отделяне на
дясна ключица от залавното й място с разкъсване на връзките; счупване на 2-
ро, 3-то и 4-то ребро от дясната страна и счупване на 2-ро и 3-то ребро от
лявата страна на залавните места с гръбначния стълб; повърхностни линеарни
драскотини по гръдната стена от дясната страна;
3. Травма на корема - пукнатини и разкъсвания на слезката; дълбоки
пукнатини и размачквания на черния дроб; пръснати повърхностни
охлузвания в дясната половина на коремна стена;
4. Травма на крайниците - напречно разместено счупване на дясна
мишнична кост; две големи хоризонтални разкъсно-котнузни рани с
размачкани ръбове, стени и дъно по лицева повърхност на дясна мишница;
охлузвания по съседство; 5. Остра кръвозагуба - излив на 1280 мл. кръв в
6
гръдна кухина и 960мл в коремна кухина; обща анемия на всички вътрешни
органи; бледи послесмъртни петна; б. Набелязана коронаро- и атеросклероза;
около 50 мл. течно съдържимо в стомаха; празен пикочен мехур; татуировки
на лява мишница и 8предмишница; Липса на алкохол в кръвта.
Причина за смъртта на Н. А. е описаната несъвместима с живота
съчетана тежка механична и инерционна травма на главата, тялото и
крайниците. Установените механични увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи, тъпоръбести и със заострен ръб предмети и са получени от
много силни удари, както и от притискане и сътресение на тялото в купето на
автомобила, претърпял ПТП. По своята морфология инерционните
увреждания - разкъсване на околосърцевата торбички и ляво предсърдие на
сърцето, контузията на белия дроб, разкъсванията на черния дроб, слезката и
хилуса на десния дял на белия дроб показват действие на огромна кинетична
енергия. По-тежки са пораженията от дясната страна на главата, тялото и
крайниците. Всички травми са в пряка причинно-следствена връзка с
пътно[1]транспортното произшествие. Уврежданията са прижизнени.
Смъртта е била неизбежна и е настъпила веднага след ПТП.
От изготвената съдебно авто-техническа експертиза се установява
следното:
1. Ударът е настъпил около средата на платното за движение-в лентата
за изпреварване в посока към гр-.Русе. Мястото на удара се намира на около
13,80м.след Ор.2-по дължина и на около 6,00м. в ляво от краен десен ръб на
асфалта-по широчина;
2. Скоростта на движение на товарния автомобил непосредствено преди
ПТП е била 89км/ч, а тази на лекия автомобил- около 87км/ч.;
3.Причините за настъпилото ПТП и начините за неговото
предотвратяване са следните:
3.1. водачът на товарния автомобил – подсъдимият М. е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП в случай, че: осъществи
аварийно спиране без да губи управление и без да навлиза в лентата за
насрещно движение; че се е движил с максимално разрешената скорост 70
км/час.
3.2 Водачът на л.а. „Опел Фронтера“ с peг. № Р 4433 ВР Н. А. също е
имал възможност да избегне удара с ремаркето на товарния автомобил: като
при конкретните условия е реагирал своевременно с аварийно спиране, както
и със заобикаляне в случай, че се е движил с максимално разрешената скорост
70 км/ч
3.3. Резултатът е настъпил от съчетаното действие на различни фактори.
Избраната скорост на движение от подсъдимия, която нарушава закона,
неправилното боравене с уредите за управление на превозното средство,
7
довели до загуба на контрол върху него, навлизането в насрещната лента,
наред с поведението на пострадалия са довели до сблъсък между двете
превозни средства и настъпване на общественоопасните последици.
3.4. Принос за настъпилия тежък резултат – смъртта на двама души има
и нарушението на правилата за движение, извършено от водача на л.а. „Опел
Фронтера“ – движение със скорост, превишаваща позволената и
неизпълнение на задължението да намали скоростта и да спре, когато
възникне опасност за движението.
3.5.Основата причина за настъпилото произшествие е поведението на
водача на товарния автомобил, което е довело до това, че управляваното от
него МПС се е движило косо на оста на пътя със странично плъзгане на
гумите, като заемало почти цялото платно за движение и след това до сблъсък
с автомобила, управляван от А..
4. Пазарната стойност на щетата на товарния автомобил възлиза на
3 815,30лв., а тази на лекия-3 317лв.
Горната фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е призната от подсъдимия в процедурата по гл.27 НПК.
Същата се установява и от наличната по делото доказателствена съвкупност.
Последната подкрепя самопризнанието на подсъдимия по фактическите
положения на обвинителния акт, депозирано доброволно и съзнателно пред
първоинстационния съд.
В рамките на установената фактическа обстановка от депозираните от
подсъдимия и подкрепени от доказателствения материал самопризнания,
съдът е признал подсъдимия за виновен при нарушаване на следните правила
за движение: по чл.16,ал.,чл.20,ал.1 и чл.21,ал.1 от ЗДвП.
По въпроса приложимост на общите и специални правила на ЗДвП.
Действително, основни положения в доктрината и в константната
съдебна практика са, че при кумулативната даденост на нарушения на общи и
специални правила за движение по пътищата, от значение за наказателната
отговорност е несъобразяването с последните. При транспортните
престъпления обаче посоченият критерий не е достатъчен. Във всички случаи
следва да се въведе и критерият за причинната връзка. В бланкетния текст на
обвинението следва да се въведат тези нарушения на правилата, което в
своята съвкупност са предизвикало престъпния резултат. Налице са хипотези,
при които е налице нарушение и на общата разпоредба на чл.20,ал.1 и
специалната на чл.21 от ЗДвП. Тези две разпоредби не винаги са
антагонистични. Въпреки наличието на решения на ВКС и в обратния
смисъл, същите не са задължителни за съдебната практика. В посочения
смисъл са Решение №60 от 19.03.2012г. на ВКС, по н.д.№3118/2011г. на трето
н.о., Решение №25 от 02.03.2017г. на ВКС по н.д.№1278/2016г. на първо н.о.,
8
Решение №325 от 16.06.2011г. на ВКС по н.д. №1619/2011г. на първо н.о..
Конкретния случай попада в тази категория.
Поради управлението с висока скорост при хлъзгав пътен участък,
полуремаркето е занесло. За да овладее управлението на автомобила,
подсъдимия е задействал аварийно спирачната система, което е довело до
блокиране на водещите колела на влекача и загубата на управление,като
автомобила е станал неуправляем. В резултат на това, същият е напуснал
своята лента за движение и е навлязъл н насрещната лента. Според вещите
лица, ако товарния автомобил се е движил с разрешената за съответния пътен
участък скорост от 70км/ч, забавителя на скоростта на автомобила не би се
задействал, а водачът е могъл да спре в опасната зона от 84,36м-на разстояние
33,26м преди мястото на удара.
Ето защо настоящия състав намира, че причината за ПТП е в
самостоятелно нарушаване правилата както чл.20,ал.1 , така и на чл.21,ал.2
във вр.с ал.1 от ЗДвП. Подсъдимият е имал поведение, свързано с неправилна
употреба на спирачната система при хлъзгав път, което е в противоречие с
изискването за непрекъснат контрол върху МПС. Ето защо правилно
проверявания съд е приел, че е налице самостоятелно нарушение на чл.20,ал.1
от ЗДвП, намиращо се в причинна връзка с настъпилия резултат. В същото
време по безспорен начин е установено, че при управление с разрешената
скорост, водачът е имал възможност да спре в своята пътна лента, поради
което не би се стигнало до сблъсък между двата автомобила/Вж Решение №
85 от 17.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 207/2020 г., II н. о., НК, докладчик
съдията Петя Колева/.
Настоящият инстанция намира, че вмененото на подсъдимия нарушение
на правилото на чл.16 от ЗдвП е неотносимо към правните последици, тъй
като неправомерното навлизане в насрещното пътно платно не е
самостоятелно нарушение, а е следствие на вече допуснати нарушения на
правилата за движение да настъпването на ПТП/вж решение №192 от
31.10.2016г. по н.д.№700/2016г. на ВКС/.Ето защо, подсъдимия следва да
бъде оправдан по това му обвинение.
Правилно съдът е оправдал подсъдимия за извършено престъпление по
възведената квалификация по ал.4 на чл.343 от НК.
По отношение на субективната страна на деянието, съдът е възприел
форма на непредпазливост- небрежност, тъй като подсъдимия не е целял и
предвиждал обществено опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги
предвиди.
Правилно съдът е приел наличие на независимо съпричиняване на
резултата от действията на пострадалия. Същият неправомерно е навлязъл в
лентата за движение на товарния автомобил, вместо да предприеме спиране,
или заобикаляне при движение с разрешената за това участък скорост.Тази
9
факти са залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт,признати са
от подсъдимия, поради което не е допуснато нарушение на закона при
проведената диференцирана процедура.
По основанието на жалбата за допуснато нарушение на
материалния закон при определяне размера на наказанието "лишаване
от свобода“.
Съдът е определил наказание в размер на четири години и шест месеца
„лишаване от свобода“, което е редуцирал по правилата на чл.58а от НК на
три години.
Правилно eпротекла индивидуализацията на наказанието. За да приеме
ниска степен на обществена опасност на дееца, съдът правилно е съобразил
като смегчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало,
изказаното съжаление, критичност към извършеното и добрите
характеристични данни,както и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия. Правилно съдът не е отдал висока тежест на констатираните
предходни нарушения на правилата за движение и тяхното санкциониране.
Видно от приложената справка, броя на допуснатите нарушения на правилата
за движение, имайки предвид изминалия дълъг период от време като водач на
МПС от 1997г., не е значителен. От значение е обаче обстоятелството, че
няколко от тях са именно нарушаване правилата за скоростта.
Не може да се пренебрегне факта, че данни за личността на подсъдимия
произтичат и от спецификата на конкретно извършеното от него престъпно
деяние. В този смисъл, не следва да бъдат подминати без внимание
обстоятелствата, свързани с това, че той е професионален шофьор,
управлявал тежко натоварена автомобилна композиция, което е изисквало
особено внимание и концентрация, че е извършил грубо нарушение на
правилата за движение по пътищата, като това поведение е довело до
смъртта на две лица.
От изложеното следва да се направи изводът, че отчетените смегчаващи
отговорността обстоятелства не се отличават с многобройност, нито носят
признак на изключителност, които да предпоставят значително по-ниска от
типичната за този вид престъпления обществена опасност на деянието.
Нарушени са едни от основите правила: за съобразяване режима на скоростта
и непрекъснат контрол върху управляваното МПС. Не се установява и
несъразмерна тежест на най-лекото, предвидено в закона наказание, т.е. не е
налице правна възможност за преминаване към по-леко по вид наказание по
реда на чл. 55, ал.1 от НК. Безспорно, неправомерното поведение на
пострадалия, което наред с нарушенията на водача на МПС се намира в
причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, се отразява върху
степента на обществена опасност на деянието и има значението на
смекчаващо отговорността обстоятелство. В конкретния случай, то не
притежава онази изключителност, извънредност и необичайност, която е
необходима за определяне на наказанието под предвидения минимум,
10
доколкото основната причина за настъпване на произшествието се корени в
нарушаване на правилата на режима на скоростта. Същевременно отсъстват
доказателства за други обстоятелства - семейно и имотно положение,
здравословно състояние и други, които да придават изключителност на
разглеждания казус и да изискват към подсъдимия да бъде проявено
снизхождение, като наказанието бъде определено под минимума, предвиден
за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК.
Правилно съдът не е отчел направеното самопризнание като
смегчаващо обстоятелството. Това само по себе си в процедурата по глава
двадесет и седма не води до отчитането му като смегчаващо обстоятелство,
имайки предвид, че направеното самопризнание е отчетено от законодателя и
има за последица съответен бонус- намаляване размера на наказанието с 1/3.
Направеното самопризнание следва да се оценява с оглед “характеристиките
и съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при
установяване на обективната истина и ако същото е спомогнало за
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и
неговия извършител още на досъдебното производство“/ТР №1/2009г. на
ОСНК на ВКС/. Видно от обясненията на подсъдимия,депозирани на
досъдебното производство, същите не покриват тази изисквания.
По изложените съображения, правилно индивидуализацията на
наказанието е протекла по чл.58а,ал.1 във вр. с чл.54 от НК. Определения
размер на наказание „лишаване от свобода“ от 4г и 6мес. съответства на
завишената обществената опасност на деянието и ниската на дееца.
По възражението за неправилно приложение на материалния закон
при определяне начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“.
Следва да се отбележи, че поначало престъпленията по транспорта са
основно на непредпазливо извършване, като обстоятелствата, свързани с
миналото на подсъдимия като водач на МПС, тежестта на допуснатите
нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка връзка с
настъпилия вредоносен резултат и формата на непредпазливата вина са
съществени за индивидуализиране на наказанието. Настоящият състав отчете
допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по
пътищата и наложените административни наказания като отегчаващи
неговата отговорност. На същите обаче не следва да се дава тежест, предвид
обстоятелството, че нарушенията свързани с режима на скоростта са от 2010г.
и 2011г., а последното от 2016г. се отнася до използването на предпазни
колани и технически преглед на автомобил. След последното до извършване
на процесното ПТП няма данни за противоправно поведение на подсъдимия
като водач на МПС. От изложеното може да бъде направен извода,че
допуснатите нарушения са изолирано явление, а не начин на поведение на
пътя като водач, който е недисциплиран и незачитащ изискванията за
безопасност при управление на МПС. Това поведение не носи белезите на
системност, упоритост или трайно изградено незачитане на установените
11
правила за движение по пътищата.
Не бяха разкрити и обстоятелства, сочещи на една завишена степен на
обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС и деец.
Изложените съображения водят извода, че целите на наказанието биха
могли да бъдат постигнати с отлагане на изтърпяването му. Добрата му
личностова характеристика, липсата на осъждания и водени срещу него
наказателни производства, изразеното съжаление и възрастта са факт, като
поведението му като водач може да бъде коригирано и чрез определяне на по-
висок срок на отлагане изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.
Подсъдимият е неосъждан, с положителни характеристики, трудово
ангажиран и социално адаптиран, като престъпното поведение в настоящия
случай е инцидентно в живота му. Тези обстоятелства, наред с обсъдените по-
горе, налагат извод, че предупредителното и възпиращо въздействие върху
него може да бъде постигнато без принудителната му изолация в местата за
лишаване от свобода.
Докато първите две предпоставки на чл.66 от НК са обективни,
третата е свързана с всеки конкретен случай и особеностите на дееца.Затова
законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието, при обсъждане на възможностите за отлагане на неговото
изтърпяване. Правилната оценка на изложените обстоятелства определя, че за
постигане целите на специалната превенция и преимуществено за неговото
поправяне не е необходимо наказанието "лишаване от свобода" да бъде
изтърпяно реално. Изолирането на подсъдимия от обществото и поставянето
му в затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен
ефект, целящ от закона, доколкото характеристиката на самия деец сочи на
възможност за постигане на тези цели докато е на свобода. Ефектът на
наказанието може да бъде постигнат с отлагане на изтърпяване на наложеното
наказание за по-дълъг изпитателен срок, в който дееца следва да се въздържа
от престъпно поведение и да коригира същото към спазване на правилата за
движение. Да отмени отлагане на изтърпяването на наказанието означава
съдът да постави акцент върху генералната превенция, което не е смисъла на
чл.66 от НК. Действително вредоносния резултат е тежък, променена е
съдбата на много семейства, загубили своите близки. Преценката за личната
опасност на дееца обаче не може да се основата единствено върху тежестта на
съставомерния резултат. В същото време, изолирането на подсъдимия от
обществото не би постегнало целите на наказанието. Деянието остава
изолиран случай в живота му, а водения срещу него наказателен процес и
ангажиране на наказателната му отговорност е изиграл своята поправителен
ефект. Смисъла на отлагането не е да репарира причинените вреди, а да се
поправи и превъзпита дееца. За да има една санкция предупредителен и
възпиращ ефект върху останалите членове на обществото, тя трябва преди
всичко да поправя и превъзпитава самия деец.В противен случай би се
стигало до налагане на санкция, която удовлетворява обществото, но не
12
поправя и превъзпитава самия деец, като го изолира от обществото. Ефектът
на наказателното въздействие ще бъде обезпечен чрез отлагане
изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода" за максимално
допустимия от закона срок-пет години. Условното осъждане притежава и
този специфичен предупредителен ефект, че запазва възможността за
привеждане в изпълнение на наказанието, в случай, че деецът извърши ново
престъпление- нещо, което оказва върху него съществено положително
мотивационно въздействие / И. Н., Наказателно право, Обща част, 1972 /.
Този ефект, в настоящият случай, се постига и чрез размера на изпитателния
срок- пет години, чиято продължителност се явява сериозен мотив за
подсъдимия, да се въздържа от неправомерни действия и поведение.
Действително тревожния ръст на пътно-транспортните произшествие
изисква адекватна наказателна политика, но тя не би трябвало да се
отъждествява единствено и само с налагането на ефективни наказания на
лицата, причинили съставомерен резултат. По настоящето дело, невисоката
степен на обществена опасност на подсъдимия не налага изолирането му от
обществото, за да се постигне максимален ефект на наказанието. Точно
обратното, откъсването от обществото на подсъдимия, предвид личностовите
му характеристики, с нищо не би допринесло за осъществяване на по-
ефективна преоценка и преосмисляне на бъдещето му поведение като водач
на МПС, поради което би представлявало неоправдано тежка репресия,
предвид целите на специалната превенция. Ето защо, настоящия състав
намира, че за постигане целите на специалната превенция, не е необходимо
подсъдимия да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция счита, че искането за
отмяна на института на условното осъждане е в разрез с установената ниска
обществената опасност и личността на дееца, поради което следва да бъде
оставена без уважение.
Правилно е определен и размер на кумулативното наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от три години, съобразявайки
изложените по-горе съображения. Същото е със значителна тежест, имайки
предвид, че подсъдимия е професионален шофьор и неговата работа е
свързана именно с управлението на МПС. В посочения срок, същия ще бъде
лишен от възможността да изкарва своята прехрана по този начин.
Настоящият състав счита, че така определените наказания в своята
съвкупност са адекватни на извършеното и в пълна степен ще съдействат за
изпълнение целите на наказанието.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че жалбата
на частните обвинители се явява частично основателна.
Водим от горното и на основание чл.337,ал.1,т.2, чл.337,ал.2,т.1 и
13
чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда №11 от 27.04.2021г., постановена по НОХД
№39/2021год. по описа на Окръжен съд гр.Разград, както следва:
-ПРИЛАГА закон за същото наказуемо престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл. 3 б. „б“, предл. 1 във вр. ал. 1, б.„в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,като
ОПРАВДАВА Г.. К. М.. за допуснато нарушение по чл.16,ал.1 от ЗДвП;
-УВЕЛИЧАВА размера на определения изпитателен срок от три години
на ПЕТ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14