№ 451
гр. Велико Търново, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110102532 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, вр.с чл. 99 от ЗЗД
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, чрез
пълномощник юк И. сочи, че срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1635/22 г. по описа на ВТРС, срещу
която е постъпило възражение. Предявява иск, с който моли да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата
от 1300 лева главница за периода от 17.02.2020 г. до 17.04.2020 г.; договорна
лихва в размер на 39,83 лева за периода от 17.02.2020 г. до 17.04.2020 г.;
обезщетение за забава от 868,69 лева за периода от 18.04.2020 г. до подаване
на заявлението. Претендира законна лихва върху главницата и разноски.
Заявява, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.11.2021 г.
вземането на цедента „4финанс“ ЕООД, произтичащо от сключен между него
и ответника по реда на ЗПФУР договор за кредит от 17.02.2020 г. е
прехвърлено на цесионера –ищец, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Излага, че длъжникът е уведомен за цесията с уведомително
писмо. Прави искане за връчване на документите, ведно с преписа от
исковата молба и приложенията. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище поддържа исковите претенции.
1
Ответникът Е. Х. О. е депозирала писмен отговор, с който заявява, че не
оспорва тегленето на кредита, но оспорва лихвите и комисионите, като
непосилни за нея. В съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че е
издадена заповед за изпълнение № 654/29.06.2022 г. по ч. гр.д.№ 1635/2022 г.
на ВТРС срещу длъжника в полза на "АСВ" ЕАД, гр.София за сумата 1300
лева главница по договор за кредит от 17.02.2020 г. с № **********, сключен
между „ 4Финанс“ ЕООД и длъжника, ведно със законна лихва върху
главницата от 28.06.2022 г. до окончателното изплащане ; сумата от 39,83
лева договорна лихва за периода 17.02.2020 г.- 17.04.2020 г. ; сумата от 868,69
обезщетение за забава за периода 18.04.2020 г.- 28.06.2022 г., както и за
разноски от 94,17 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. След връчването на заповедта за изпълнение длъжникът е
депозирал възражение в законоустановения срок. Приложен е договор за
кредит № **********/17.02.2020 г. със страни „4Финанс“ ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус” като
кредитодател и Е. Х. О. като кредитополучател , видно от който е отпуснат
потребителски кредит в размер на 860 лева с дата на получаване -17.02.2020
г. чрез „Изипей“ и дата на връщане на сумата – 18.03.2020 г. В договора за
кредит е посочено, че същият се подписва електронно в съответствие с
предвидената в Общите условия процедура. С Анекс за допълнителна сума от
26.03.2020 г. към договора за кредит № **********/17.02.2020 г. на
кредитополучателя е предоставена сумата от 440 лева с дата на получаване
26.03.2020 г. и дата на връщане на общо дължимата сума по кредита от
1339,83 лева на 17.04.2020 г. От приложената разписка за извършено
плащане № 2000000204491541/17.02.2020 г. е видно, че на същата дата е
извършен превод в размер на 860 лева с наредител „4Финанс“ ЕООД към
получателя Е. Х. О., а видно от разписка № 2000000207855327/26.03.2020 г.
на О. е преведена сумата от 440 лева. Преводите са извършени чрез
системата за електронни плащания ePay.bg. към ЕasyPay , като е посочено
ЕГН на получателя и номер на договора. Приложени са Общи условия,
неразделна част от договора за кредит. Съгласно тях договорът се счита за
2
сключен на датата на потвърждаването му по електронната поща на кредитора
и извършването на паричния превод, след като предварително
кредитополучателят го е приел на началната страница на vivus.bg , или го е
подписал на хартиен носител. С договор за прехвърляне на вземания от
19.11.2019 г. „4Финанс” ЕООД е прехвърлило на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД свои вземания, индивидуализирани в Приложение №
1,неразделна част от договора, сред които и вземанията по договора за кредит
на ответника, фигуриращи в позиция 935 в представеното извлечение.
Приложено е потвърждение за прехвърляне на вземания по сключения
договор за цесия от 19.11.2019 г. , както и пълномощно от цедента, с което
последният упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за договора
сключен между страните относно продажбата на техните вземания. Прието е
уведомление за прехвърляне на вземания, изпратено от упълномощения за
това цесионер до длъжника на адрес гр.В.Търново, ул.“ Резервоарска“ № 38,
получено лично видно от приложеното известие за доставяне на 29.11.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида
на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат
последния следваше да установи пълно и главно основанията и размера на
претенциите си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо
вземане срещу ответника по силата на описания договор за продажба на
вземания / цесия/, както и свързаните с това задължения. От представените по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.2019 г.
ищцовото дружество в качеството на цесионер е придобило вземания по
договори за кредит, отпуснати от цедента «4Финанс», ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, посочени в Приложение № 1, неразделна част от договора. Приетото
извлечение от Приложение № 1 отразява вземането срещу ответника,
индивидуализирано с имената, единния му граждански номер, номера на
договора за кредит , падежа на договора , предоставената главница , общо
3
дължимата сума по кредита и остатък на дължима сума към 21.09.2021 г.
Приложените пълномощно от името на цедента и потвърждението за
извършената цесия доказват, че цедентът е упълномощил изрично цесионера
да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне. Законът - чл.99,ал.3 и 4
от ЗЗД изисква длъжникът да бъде уведомен за цесията от предишния
кредитор, за да породи действие спрямо него, като целта е да се защити
длъжника срещу изпълнение на ненадлежен кредитор. При липса на изрична
законова забрана това уведомяване да бъде извършено от новия кредитор,
след като същият е изрично упълномощен от цедента да стори това съдебната
практика приема, че е налице изпълнение на задължението / в този см.
Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о., ВКС./. В
конкретния случай е налице именно такова делегиране на законовото
задължение на новия кредитор и същият е изготвил уведомително писмо до
длъжника, което е получено от него на 21.11.2019 г. Релевантните по делото
доказателства установяват, че между «4Финанс» ЕООД, опериращо на
финансовия пазар с търговска марка „Вивус“ и Е. Х. О. е възникнало валидно
облигационно правоотношение по силата на сключения по правилата на
ЗПФУР договор за кредит. Според чл. 6,ал.1 от Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние договорът за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система на предоставяне на финансови услуги от
разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват средства за
комуникация от разстояние. В чл.18 от ЗПФУР е посочено, че за доказване на
предоставяне на преддоговорна информация и на електронните изявления
отправени съгласно този закон се прилага Закон за електронния документ и
електронния подпис, съгласно който електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизведен. Неразделна част от договора са Общите
условия, в които детайлно се описва процедурата по сключване на договора.
Същата стартира с подаване на искане за отпускане на кредит на началната
страница – www.vivus.bg, като за завършване на регистрацията на профила на
кредитополучателя се изисква той да се е запознал и да е приел Общите
условия.Съгласно чл.1.8 от ОУ след подаване на регистрацията проект на
договора се предоставя на кредитополучателя на началната страница или на
4
хартиен носител, като ако го приеме кредитополучателят трябва да натисне
бутона „Подпиши“, с което се приема, че договорът е подписан на всяка
негова страница. С подписването кредитополучателят потвърждава
желанието си за сключването на договор за кредит и се съгласява кредиторът
да преведе сумата по кредита по начин посочен от него-по банкова сметка
или избран алтернативен начин. Според чл.3.1 договорът се счита сключен и
влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от
кредитора и извършването на паричния превод, след като кредитополучателят
го е приел на началната страница или го е подписал на хартиен носител, а
страните изрично се съгласяват съобщенията по електронната поща,
потвърждаващи приемането на договора за кредит да имат силата на
саморъчни подписи съгласно чл. 13,ал.4 от Закон за електронния документ и
електронния подпис, сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Разпоредбата на чл.3.2 от ОУ изисква незабавно
превеждане на сумата от кредитора по посочения от кредитополучателя
начин, като от датата на паричния превод започва да тече срока на договора.
В приложения договор за кредит от 17.02.2020 г. и Анекса към него се
съдържат достатъчно индивидуализиращи данни, доказващи сключването им
по описания по-горе ред, отделно от това ответникът не оспорва това
обстоятелство. Освен, че ответникът признава получаването на сумите по
договора за кредит, горното се доказва и от приетите две разписки за
извършено плащане съответно от 17.02.2020 г. за 860 лева и от 26.03.2020 г.
за 440 лева. Преводите са наредени от кредитодателя „4Финанс“ ЕООД към
кредитополучателя Е. Х. О. чрез ePay.bg към Easy Pay. В разписките
ответникът е индивидуализиран с трите си имена и ЕГН, посочен е и номера
на договора. Описаните документи установяват, че с превеждането на парите
на кредитополучателя по начина, посочен от него договорът е породил
правното си действие и кредиторът е бил изправна страна по него. Тъй като
ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 от ЗЗП и като
такъв се ползва от защитата на този закон, сключеният договор за кредит
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и следва да
отговаря на императивните му разпоредби относно вид и съдържание, за да
бъде действителен. Разглеждайки възражението на ответника, че лихвите и
комисионите по договора са непосилни за него и в светлината на
задължението му да следи служебно за неравноправни клаузи в договора ,
5
съдът намира възражението за неоснователно. Договорът е сключен освен
при посочените в него специални условия и при Общи условия, с които
подписвайки договора кредитополучателят декларира, че се е запознал. В
него са посочени елементите от неговото съдържание- размера на отпуснатия
кредит, срокът на договора, годишният процент на разходите и годишният
лихвен процент , както и общата сума за плащане. Тъй като е уговорено
отпуснатата сума да се погаси на една вноска, към договора и съответно към
Анекса няма погасителен план. В договора /анекса няма неравноправни
клаузи, доколкото ГПР от 49,6 %,/ 49,9% е в рамките на максимално
установения в чл. 19 ,ал.4 от ЗПК размер. ГЛП от 40,98%/40,95% не
накърнява добрите нрави, тъй като става реч за отпуснат необезпечен кредит
за много кратък срок, а и видно от общо дължимата сума при отпусната 1300
лева главница, възнаградителната лихва за двата месеца до падежа на кредита
възлиза на 39,83 лева. При доказана изправност от страна на кредитора в
отношенията си с длъжника ответникът не доказа, че е платил дължимата
сума на падежа настъпил на 17.04.2020 г. При тези изводи на съда исковите
претенции са приемане на установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1300 лева главница , както и договорна лихва в размер от
39,83 лева за периода 17.02.2020 г.- 17.04.2020 г. са основателни и доказани.
При липсата на плащане на задълженията на падежа, което се доказа по
безспорен начин, основателна се явява и претенцията за присъждане на
обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД , възлизащо на 868,69 лева за
периода от 18.04.2020 г. до 28.06.2022 г. / размерът е съобразен с чл.6 от
ЗМДВИПОРНС, съобразно който за времето от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
не са начислявани лихви за забава или неустойки/. Следва да се присъди и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в
исковото производство съобразно уважената част от иска, които се
претендират относно заплатената ДТ в размер на 107,83 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер от 100 лева на
основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ. С решението по установителния иск съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в
заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013
6
г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца сумата от 94,17 лева, представляваща разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1635/22 г.
на ВТРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Х. О. с ЕГН
********** от гр.*** че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, на основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86
ЗЗД сумата от 1300 / хиляда и триста/ лева главница по договор за кредит от
17.02.2020 г. с № ********** и Анекс към договора от 26.03.2020 г.,
сключени между „ 4Финанс“ ЕООД и длъжника, ведно със законна лихва
върху главницата от 28.06.2022 г. до окончателното изплащане ; сумата от
39,83 / тридесет и девет лева и 83 ст./ договорна лихва за периода 17.02.2020
г.- 17.04.2020 г. ; сумата от 868,69 / осемстотин шестдесет и осем лева и 69
ст./ обезщетение за забава за периода 18.04.2020 г.- 28.06.2022 г. , за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2532/22 г. на
ВТРС.
ОСЪЖДА Е. Х. О. с ЕГН ********** от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 207,83 / двеста и седем лева и
83 ст./ представляваща направените в исковото производство разноски, както
и сумата от 94,17 /деветдесет и четири лева и 17 ст./ представляваща
направените в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд
, чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
7
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по
ч.гр.д. №1635/2022 г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8