МОТИВИ
ЯРП е предявила обвинение против П. И.П. *** за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт, като намира
същото за доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Счита, че същият следва да бъде признат за виновен в извършването на посоченото
в акта престъпление и пледира да му се наложи наказание лишаване от свобода в
размер съответстващ на обществената опасност на деянието и дееца, което да бъде
с отложено изтърпяване.
Производството по делото се води в отсъствието на
подс.П. в хипотезата на чл.269,ал.3,т.4,
бук.“а“ от НПК, тъй като същият е напуснал страната и няма данни за
местоживеенето му. Служебния му защитник пледира за оправдателна присъда , поради недоказаност на
обвинението.Алтернативно се прави искане
, ако подсъдимият бъде признат за
виновен да му се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства , а именно три месеца лишаване
от свобода ,което на основание
чл.66,ал.1 от НК да се отложи от
изпълнение за срок от три години.
За
да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 04.03.2019 г. след обяд в гр. Я. подс.П. и
свид. М. Е. се срещнали в кс.“***“ и решили да отидат до центъра на града . Там подс.П. казал на
свид.Е. ,че отива до някакво момиче и ще
се върне бързо.След като двамата се разделили подс.П. се обадил по телефона на свид. Д.В. , живуща ***
и я помолил да му даде
5 лв.В. се съгласила да му помогне и му казала да се качи до апартамента
й ,като отключила чрез домофона входната врата на входа.Подс.П. знаел ,че свид.В. живеела на четвъртия етаж ,но се качил на шестия етаж.Там на етажната площадка видял велосипеда , собственост на П.Н.Х..Подсъдимият
решил да го открадне, но той като В. го очаквала той слязъл по стълбите до четвъртия етаж.Двамата разговаряли в апартамента й около 5 минути ,след което подс.П. излязъл.
Веднага след това се качил до шестия етаж и взел велосипеда на Х. марка
„ВМС Trailfox“.Носейки го на ръце слязъл по стълбите , като на площадката на
първия етаж срещнал свид. С., живуща в същия вход.Свид.С.
го видяла , че носи велосипеда и го попитала защо не ползва асансьора, а подс.П.
и отговорил ,че не може и излязъл навън.Веднага след това отишъл с
велосипеда при свид.Е.. На въпроса
му от къде е този велосипед подс.П.
обяснил,че е на приятелката му ,която му го дала да го кара.Тогава двамата се
разделили и свид.Е. се прибрал в дома си.Малко след това подс.П. му се обадил по телефона и му казал ,че продава велосипеда за 30
лв.Свид.Е. се съгласил да го купи и
отишъл при подсъдимия в бл.9 в кс.“***“.Двамата слезли в
мазето и подс.П. му дал велосипеда, като се уговорили да му го плати по –
късно.Свид.Е. откарал велосипеда в дома си , но бил убеден от родителите си да не го оставя в дома им , след което
излязъл с него. По пътя срещнал Н. К.и му казал ,ако иска да го взема.Последният
се съгласил и го взел, а по- късно
продал на И. И. П.от гр.Я.
След
като установил липсата на велосипеда
собственика му подал сигнал в полицията.В резултат на предприетите оперативно-
издирвателни мероприятия автора на
кражбата бил установен.
С
протокол за доброволно предаване от
05.03.2019г. И.И. П. предал велосипеда, който
с разписка бил върнат на
собственика му П.Х..
От заключението на оценителната експертиза се установява
,че велосипед„ВМС Trailfox“е на
стойност 1980 лв.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият П. е
реабилитиран в хипотезата на чл.88а, ал.1 от НК. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, спрямо него са постановени шест
осъдителни присъди по НОХД №**** всички на
ЯРС.
Видно е от справката ,че на П. е определено общо
наказание от единадесет месеца лишаване
от свобода при общ режим по НОХД ****., което е изтърпял на 19.12.2008г. От
тогава до датата на извършване на деянието, предмет на настоящото дело, са
изминали повече от 10 години, което надвишава с пет години предвидения в чл.82,
ал.1, т.4 от НК срок (пет години за наложено с присъдата наказание лишаване от
свобода по малко от три години/ с изтичането на който осъденият се счита за
безусловно реабилитиран в хипотезата на чл.88а, ал.1 от НК.Същото се отнася и
за деянието по НОХД №***., по което
наказанието е пробация и съгласно чл.82,ал.1,т.5 срокът е две години от
изтърпяването му.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
от показанията на свидетелите В. ,С. ,Е. и И., от заключението на вещото лице, изготвило
назначената оценъчна експертиза и показанията му пред съда, както и от
писмените доказателства по делото (протокол за доброволно предаване ,разписка и
справка за съдимост.
Съдът намира ,че всички отбелязани гласни
доказателствени средства изграждат една система
от доказателствени източници, които взаимно се потвърждават и
способстват за категоричното
установяване както на извършената кражба на велосипеда, така и на нейния
автор- подс.П..Тези гласни доказателства се намират в синхрон именно във връзка с обстоятелствата ,че е
извършена кражба и ,че неин извършител е подсъдимият.Безспорно от тях се
установяват действията на подсъдимия както преди ,така и непосредствено след
деянието, а именно ,че е посетил
апартамента на В. , като преди това е бил на
шестия етаж, където е видял велосипеда,
и след като тръгнал го е взел и свалил на ръце по стълбите и
последяващата му продажба на свид.Е..
При така установената фактическа обстановка
за съда се налага извода, че от
обективна, и от субективна страна подсъдимия П. е осъществил състава на чл.194,
ал.1 от НК, тъй като на 04.03.2019 г.,
около 18:00 ч. в гр. Я.. на ул. „***“ № 23, от етажна площадка пред апартамент
№ 23, е отнел чужда движима вещ – 1 бр. велосипед „ВМС Trailfox“ на стойност
1980 лв., от владението на собственика й П.Н.Х. ***, без неговото съгласие с
намерението противозаконно да я присвои.
Авторството
се доказа по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Доказани безспорно са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението. Подсъдимият е имал представа за всички елементи от обективна
страна на осъществения престъпен състав.
Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, което върши, предвиждал е
сигурното настъпване на общественоопасните
последици от извършеното и е целял и настъпването точно на
този резултат, т.е. действал е в
условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2 от НК.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
Санкцията на чл.194, ал.1 от НК предвижда за
извършеното от подсъдимия престъпление наказание лишаване от свобода до осем
години. В тази рамка съдът наложи на подсъдимия П. наказание от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства,
под средния предвиден в закона размер, с оглед признанието му пред полицейските
служители, което макар и
извънпроцесуално е спомогнало за разкриването
на престъплението и своевременно връщане
на веща на нейния собственик (който обаче не води до квалифициране на деянието по
привилегирования състав на чл.197, т.3 от НК). От друга страна, съдът взе
предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянието,
обуславяща се от относително големият дял на този вид престъпления понастоящем
в страната и съдебната биография на подсъдимия П., който, макар да е
реабилитиран, е извършил деянието, след като с присъдите по НОХД № ***. наЯРС е
бил осъждан безусловно на лишаване от свобода за други тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК, всички против собствеността.
С оглед на това съдът намери, че спрямо него не е
оправдано определяне по нисък размер на
наказанието лишаване от свобода, както и ,че изброените смекчаващи вината
обстоятелства не се явяват нито многобройни ,нито изключителни по своя характер
,за да обуславят приложението на чл.55,ал.1,т.2 бук.“б“ от НК.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.66 ОТ НК.
Както вече се посочи по-горе подс.П. е реабилитиран по
право в хипотезата на чл.88а, ал.1 от НК. А след като това е така, спрямо него
следва да намери приложение и разпоредбата на чл.85, ал.1 от НК, съгласно
която, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците,
които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със
закон или указ е установено противното. И, тъй като в настоящият случай
нормативно не е предвидено друго, а подс.П. е неосъждан, съдът отложи от
изтърпяване определеното му наказание лишаване от свобода, чийто размер е в
рамките до три години, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. В тази насока съдът
отчете изложените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства и намери, че
за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно
наложеното му наказание.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по
предявеното им обвинение, на основание чл.189,ал.3 от НПК беше
осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 100,80 лв. в
приход на Републиканския размер по
сметката на ОД на МВР –Я., сумата от 40
лв. ,в приход на бюджета на съдебната
власт по сметката на ЯРС и сумата от 300 лв. разноски за правна помощ в полза
на НБПП гр.София.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: