№ 893
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503555 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение по гр.д. № 6669/2019г по описа на Софийски градски съд, ГО, І-14
състав е уважен предявеният иск от „М лизинг“ЕАД, като е прогласена относителната
недействителност по отношение на ищеца на извършени сделки между Ц. С. Д. и Д. С.
Ш., обективирана в НА № 77/2014г по описа на нотариус М. Н. и между Д.С. Ш. и Х.
Д. Ш. по НА № 09/2017г, както и на сделка между Ц. С. Д. и К. И. К. по НА 189/2014г
на нотариус М. Н.. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно
изхода от спора.
След постановяване на първоинстанционното решение съдът е констатирал
настъпилата смърт на едни от ответниците – Д.С. Ш..
Видно от удостоверение за наследници , изх. от СО, район Възраждане
наследници по закон на Д. Ш. са Р.Ш., С. Ш. и Х.Ш..
Решението на СГС е обжалвано с въззивни жалби, едната обща от Ц.Д., Х.Ш.,
К.К. и другата от Р.Ш., всички представлявани от адв. М., като неправилно.
Въззивниците посочват, че Д.С. Ш. е починал на 19.11.2020г, поради което е следвало
производството по делото да се приеме за спряно с цел конституиране на наследниците
1
на починалата страна. Считат, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и делото върнато на СГС за даване възможност наследниците на починалата
страна да вземат участие в процеса. Поддържат още, че решението е неправилно, тъй
като необосновано съдът е приел, че ищецът е увреден от атакуваните сделки.
Поддържат, че Ц.Д. е имала и друго имущество, от което ищецът е можело да се
удовлетвори. Поддържат още, че не се установява спорните сделки да са извършени
с цел Ц.Д. да избегне изпълнение на задълженията си по отношение на ищеца.
Поддържат , че надарените по сделките не са знаели, че сделките увреждат интереса на
ищеца и молят за установяване на това обстоятелство да бъде допуснат до разпит
свидетел. Молят въззивния съд, след като съобрази изложените доводи да постанови
решение, с което да отмени решението на СГС и да отхвърли предявените искове.
На тези въззивните жалби са постъпили писмени отговори от „М лизинг” ЕАД, с
които жалбите се оспорват като неоснователни.
В о.с.з въззивниците Ц.Д., Х.Ш., К.К. и Р.Ш., не се явява , не се явява и
процесуалният им представител адв. М..
Въззивникът С. Ш. се представлява от адв. А., назначена за негов особен
представител по делото, която заявява, че се присъединява към жалбите на останалите
ответници. Моли жалбите да бъдат уважени по съображения изложени в тях.
Поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като производството
по делото не е спряно при смъртта на Д. Ш.. Поддържа още, че по делото не се
установява увреждане на кредитора от оспорените сделки. Моли обжалваното решение
да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
ищеца по делото.
Въззиваемата страна М Лизинг ЕАД не се представлява в последното о.с.з.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г
на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
С оглед изложеното съдът приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
2
страда от пороците, посочени във въззивната жалба.
С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По фактите между страните няма спор, няма развити въззивни доводи към
фактическата обстановка , изложената от СГС , поради което и с оглед възможността
на чл.272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите на СГС в посочената
част, като обосновка на собствения си акт.
В исковата си молба ищецът „М лизинг”ЕАД твърди, че по силата на запис на
заповед от 18.08.2009г Ц.Д. и „Интерактивни технологии”АД са се задължили да
заплатят на ищеца 76793.40евро. Твърди, че на 29.10.2012г е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.9 от ГПК и на 02.11.2012г дружеството
се е снабдило със заповед за изпълнение и ИЛ. Поради подадено възражение е
предявил иск по чл.422,ал.1 от ГПК и с СГС, по гр.д. № 5323/2015г, е уважил
предявения иск за установяване съществуването на вземането на ищеца по посочения
запис на заповед. С въззивното решение на САС по т.д. № 5472/2017г е посочена дата ,
от която се дължи законна лихва от 07.01.2013г. С определение по т.д. № 2270/2018г
ВКС не допуска до касация решението на САС. Поддържа, че „Интерактивни
технологии”АД е заличен търговец. Поддържа, че в периода от 2014г първата
ответница се е разпоредила със свое имущество като го е дарила на свързани лица.
Твърди,че сделките го увреждат.
По делото се установява, че със запис на заповед от 18.08.2009г „Интерактивни
технологии”АД и Ц.Д. са поели солидарно задължение да заплатят на И Еф Джи
лизинг ЕАД, понастоящем с наименование М Лизинг ЕАД сумата от 76793.40евро-
главница .
За установяване на вземането на кредитора е образувано заповедно производство
– гр.д. № 51110/2012г по описа на СРС, 25 състав , по което дружеството се е снабдило
със заповед за изпълнение и ИЛ.
Установява се, че е проведено производство по чл. 422,ал.1 от ГПК първоначално
образувано като гр.д. № 3191/2013г, впоследствие като гр.д. № 5472/2017г по описа на
СГС, по което производство с влязло в сила на 08.04.2019г решение е установено
вземането на настоящият ищец, тогава с наименование „И Ар Би Лизинг”ЕАД за
сумата от 76793.40евро срещу Ц.Д. като авалист по запис на запорнед от 18.08.2009г,
ведно с законната лихва върху сумата от 07.01.2013г.
Не е спорно, а и се установява от представения НА № 77,н.д. № 408 от
21.07.2014г на нотариус М. Н. с район на действие СРС, че Ц.Д. дарява на брат си Д.
Ш. собствената си ½ ид.част от апартамент № 23, находящ се в гр. ***, , жк.”***“,
ул.***, бл.***, ет.* с площ от 66,85кв.м.
Видно от НА №09, н.д. № №08/14.02.2017г по описа на нотариус К. Б. с район на
3
действие СРС Д. Ш. дарява на дъщеря си Х.Ш. гореописания имот- апартамент №23,
представляващ самостоятелен обект сграда с идентификатор 68134.1202.456.1.23.
Видно от НА № 189, н.д. № 682 от 17.11.2014г по описа на нотариус М. Н. Ц.Д.
дарява на сина си К.К. собствения си недвижим имот- самостоятелен обект с
идентификатор 04234.6971.1246.2.1, находящ се с.***, СО, Район ***, ул.***,
представляващ югозападен близнак от вилна сграда, заедно с ½ ид.ч. от общите части
на сградата и ½ ид.ч. от имота с идентификатор 04234.6971.1246.
Видно от удостоверение, изх. от ЧСИ С. Я. по изп.дело №20198440402489
с взискател „М лизинг” ЕАД срещу длъжника Ц. С. Д., към дата 17.09.2020г
длъжникът дължи 76793.40евро-главница, законна лихва и разноски.
По делото се установява, че съдебното дирене пред първата инстанция е
приключило в о.с.з. на 16.11.2020г.
Установява се от представеното пред настоящата инстанция удостоверение за
наследници и от препис –извлечение от акт за смърт, че Д. Ш. е починал на
19.11.2020г.
При така изложените доказателства за факти съдебният състав приема, че
предявеният иск е доказан и основателен.
На първо място не е основателно оплакването на въззивниците за неспазена
процедура по чл.229,т.2 от ГПК, с което да е нарушено правото на наследниците на Д.
Ш. да участват в делото и правото им на защита.
Съгласно чл.229, т.2 от ГПК съдът спира производството по делото в случай на
смърт на някоя от страните . Съгласно чл. 229, ал.2 от ГПК , ако смъртта е настъпила
след като е завършено съдебното дирене пред съответната инстанция производството
се спира след постановяване на решение по делото.
Именно такъв е случая по делото. Съдебното дирене по гр.д. № 6669/2019г по
описа на СРС е приключило на 16.11.2020г и към този момент ответникът Д. Ш. е бил
жив, правоспособен. Негово е било правото , ако желае, да участва в процеса, да сочи
доказателства и да организира защитата си. До този момент неговите наследници
нямат право да участват в процеса, освен на лично основание. Право да участват и да
защитават правата си като правоприемници в процеса на Д. Ш. наследниците му
придобиват след неговата смърт, т.е. след приключването на съдебното дирене по
делото и събирането на доказателства. На основание цитираната разпоредба на чл.229,
ал.2 от ГПК в този случай съдът следва да спре производството по делото след
постановяване на решение. Смисълът на закона е именно да се обезпечи правото на
наследниците и правоприемници на починалата страна да се запознаят с решението на
съда, да организират защитата си и при възможност- да обжалват постановеното
решение. На тези наследници законът не дава възможност да участват пред първата
4
инстанция в процеса на събиране на доказателства. Този процес е приключил пред тази
инстанция с участието на праводателя. Законът дава право на тези правоприемници по
пътя на обжалването да защитават наследените првава.
Действително, в случая съдът не е спрял производството по делото след
постановяване на решение , но видно от развитите въззивни оплаквания , това не води
до накърняване правото на защита на правоприемниците на починалия Д. Ш.. Същите
се позовават на засегнато право на защита пред първата инстанция, което е
неоснователно. Още повече, че в депозираните въззивни жалби тези правоприемници,
като всяка страна пред въззивна инстанция имат право на искания, при условията на
чл.266 от ГПК с оглед защита на техните права или на евентуално накърнените права
на техния праводател от първата съдебна инстанция.
Ето защо, следва да се приеме, че въпреки че не е спрял с нарочно определение
производството по делото след смъртта на Д. Ш. съдът не е нарушил правата на
неговите наследници да участват в процеса, да искат доказателства при условията за
допустимост по ГПК като правоприемници на починала страна, да обжалват
постановеното решение. Всички права на страна, правоприемник на починала страна в
процеса, са предоставени на наследниците на Д. Ш. и са упражнени , съобразно
тяхната преценка. Липсва основание да се приеме, че процедирането на съда е довело
до ограничаване на правото на защита на страните и липсва основание да се приеме
решението за неправилно съобразно оплакването на въззивниците в този смисъл.
По съществото на спора-
Предявен е конститутивен иск , с който ищецът цели да възстанови състоянието
на имуществото на длъжника си , във вид, в който е било към момента на сключване
на сделка между тях, по която сделка ищецът има право на изпълнение. С
отменителния иск по чл.135 от ЗЗД е дадена възможност на един кредитор да отмени
действия на своя длъжник, които увреждат неговия интерес. Съгласно чл.133 от ЗЗД
длъжникът отговаря пред своя кредитор с цялото свое имущество, ето защо
разпореждането с това имущество , след възникване на задължението, винаги дава
възможност на кредитора да защити интереса си чрез иска по чл.135 от ЗЗД.
Съобразно наведените от ищеца факти в исковата молба в негова тежест е да
докаже качеството си на кредитор, извършване на сделка от длъжника, след
възникване на задължението, която да го уврежда и знание на длъжника за увреждане
интересите на кредитора. С оглед твърдението за сключени безвъзмездни сделки
знание за увреда у приобретателите на имуществото не се изследва.
По делото е установено със сила на пресъдено нещо, че Ц.Д. дължи на ищцовото
дружество заплащане на 76793.40евро – главница, по запис на заповед , който тя е
авалирала на 18.08.2009г. С влязлото в сила съдебно решение по иска по чл.422,ал.1 от
ГПК съдът е приел, че Д. не само дължи изпълнение, но длъжникът Ц.Д. е в забава и
5
дължи обезщетение за забава от 07.01.2013г, когато й е връчена поканата за
доброволно изпълнение.
От изложеното следва, че ответницата Ц.Д. е поела задължение към настоящият
ищец с авалиране на запис на заповед, изпаднала е в забава по отношение изпълнение
на това свое задължение считано от 07.01.2013г и в най-благоприятния за нея случай от
този момент е разбрала за претенцията на дружеството кредитор към нея. Ако до този
момент ответницата Д. не е била наясно с търсеното от нея плащане на обезпеченото
задължение по запис на заповед, след връчването й на покана за доброволно
изпълнение и след предявяването на искове по чл.422,ал.1 от ГПК против нея/ първото
дело пред СГС е образувано 2013г/ първият ответник знае за съществуването на
търсено от нея изпълнение на парично задължение.
От представеното удостоверение от ЧСИ С. Я. се установява , че задължението на
Ц.Д. съществува и понастоящем.
От изложеното следва още, че ищецът доказва своето качество на кредитор към
предявяването на ИМ и няма твърдения вземането му да е погасено понастоящем.
Установява се още, че вземането на ищеца е възникнало и ответницата е узнала
за претенцията към нея към м.01.2013г , разпоредителните сделки извършени между
ответниците с имущество на длъжника-пръв ответник- са извършени в хода на
висящия исков процес, след изпадането на ответницата Д. в забава и в периода 2014-
2017г.
От изложеното е очевидно е, че задълженията на първия ответник са възникнали
преди изповядване на процесните сделки , а сделките са осъществени след като
длъжникът е узнал за твърдяното негово задължение. Простото узнаване за
претенцията към него- към длъжника Д.- е достатъчно да се приеме, че длъжникът има
знание за факта, че се разпорежда със свое имущество, с което обезпечава
неудовлетворен интерес на свой кредитор , следователно и че това представлява
засягане на интереса на кредитора. Умисъл за увреждане законът не изисква, както и не
изисква установяването на цел за сключване на сделката- избягване на изпълнението.
При безвъзмездните сделки, каквито са процесните, знание за увреждането от страна
на съдоговорителя на длъжника не е необходимо да се изследва, още повече , че в
настоящият случай приобретатели на имотите на длъжника са нейни брат и син и по
отношение на тях действа презумпцията по чл.135,ал.2 от ЗЗД. При безвъзмездните
сделки увреждане на кредиторовия интерес е винаги налице, поради обстоятелството ,
че фактически се намалява имуществото на длъжника без той да получава никаква
насрещна престация, при което най- малкото се затруднява удовлетворяването на
вземането на кредитора.В този смисъл и решение № 18/2015 г по гр. д. № 3396/2014 г
на ВКС, ІVГО. В случай, че се установи увреждащо действие от длъжника, е без
правно значение дали последния разполага с друго имущество, с което да удовлетвори
6
кредитора/ в този смисъл решение № 261/2015г по гр.д. № 5981/2014г на IV ГО на
ВКС/ . В рамките на производството по чл.135 от ЗЗС съдът не изследва общото
имущество на длъжника и не прави изводи дали разполага с достатъчно имущество.
Това е така, защото цялото имущество на длъжника е обезпечение на интереса на
кредитора и кредиторът може да иска от длъжника да пази своето имущество , по
начин такъв, че неговото удовлетворяване да е гарантирано и бързо постижимо.
Обстоятелството, че длъжникът има и друго имущество, е без значение по отношение
на спора. Кредиторът има право да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника и
всяко негово намаление уврежда интересите му.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото е доказано, че ищецът е кредитор
на първия ответник, че първият ответник има знание за това, че дължи изпълнение на
парично задължение на ищеца, че след възникване на задължението на първия
ответник той се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество в полза на свързани
лица. Установява се, че извършените от първия ответник сделки са безвъзмедни,
намаляващи имуществото на длъжника и съответно- затрудняващи удовлетворяването
на ищеца.
С оглед изложеното съдът приема, че сделката между Ц.Д. и Д. Ш. по НА №
77/2014г е недействителна по отношение на ищеца, поради изпълване на състава на
чл.135 от ЗЗД. Свързано с тази сделка следва да се разглежда и действителността на
сделката между Д. Ш. и неговата дъщеря Х.Ш. по НА № 09/2017г . Съгласно
разясненията дадени с ТР № 2/2017г на ОСГТК на ВКС, т.3, защитата на кредитора по
чл.135 от ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от длъжника или от
лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез
предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не
само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите
сделки, които го увреждат. Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът
получава защита по този ред спрямо последващите приобретатели, придобили права
върху имуществото от длъжника или лицето, с което длъжникът е договарял, ако те са
недобросъвестни или са се получили имуществото безвъзмездно от праводател, по
отношение на когото искът може да бъде уважен. Когато приобретателят е придобил
имуществото безвъзмездно, дори и да е бил добросъвестен, правното му положение е
идентично с това на неговия праводател, т.е. искът по чл.135 от ЗЗД следва да бъде
уважен, ако спрямо праводателя са налице предпоставките за уважаване на иска.
С оглед така дадените разяснения , като съобрази, че сделката между Ц.Д. и Д. Ш.
е относително недействителна по отношение на ищеца на осн. чл.135 от ЗЗД, както и
това,че Д. Ш. се е разпоредил безвъзмездно с имуществото в полза на своята дъщеря
съдът приема извод, че са налице основанията на чл. 135,ал.1 от ЗЗД за приемане на
сделката между ответниците по НА № 09/2017г за относително недействителна по
отношение на ищеца.
7
На гореизложените основания- поради изпълване на състава на чл.135 от ЗЗД за
относително недействителна следва да се приеме и сделката между Ц.Д. и К.К. по НА
№ 189/2014г
Предвид изложеното съдът приема предявените искове за доказани по основание
и подлежащи изцяло на уважаване.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
На осн. чл.78,ал.1 ГПК право на разноски в процеса има ищецът- въззиваем.
Същият претендира разноски и доказва такива в размер на 748лв- заплатено за
възнаграждение на ОП на ответника С. Ш.. Сумата от 748лв следва да се възложи
върху въззивниците.
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261653 от 07.12.2020г, постановено по гр.д. №
6669/2019г по описа на Софийски градски съд, ІГО, 14-ти състав , изцяло .
ОСЪЖДА Ц. С. Д. с ЕГН **********, К. И. К. с ЕГН ********** , Х. Д. Ш. с ЕГН
********** участваща лично и като правоприемник в процеса на починалия Д. Ш., Р.
И. Ш. с ЕГН ********** и С.Д. Ш. с ЕГН ********** като правоприемници в процеса
на починалия Д. Ш. да заплатят на „М Лизинг”ЕАД с ЕИК ********* сумата от
748.00лв- разноски, направени по делото пред въззивната инстанции, на осн. чл.81 вр.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8