Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2024г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на петнадесети май, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 5307 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Предявен е иск от В.П.М. и Х.М.М., в качеството
на наследници по закон, възходящи на П.Х.М., поч. на
19.03.2019г., в хода на процеса, срещу З. „Б.В.И.Г.“, за присъждане на сумата
59216.64лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди – разходи за възнаграждение за един болногледач за периода от
16.08.2013г. – датата на ПТП до 20.04.2018г. – датата на предявяване на иска
или за 56 месеца, както и общо сумата
11869.14лв., представляваща законната лихва върху всяко месечно плащане
начислена от първо число на месеца, за който се дължи, считано от 20.04.2015г.
– три години преди предявяване на иска, до предявяване на иска, както и
сумата 5287.20лв. месечно за периода от 21.04.2018г. – датата на
предявяване на иска до 19.03.2019г. – датата на смъртта на П.Х.М.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за
възнаграждение за петима болногледачи, ведно със законната лихва върху всяко
месечно плащане, считано от първо число на месеца, за който се дължи, до
окончателното му изплащане, претърпени в резултат на ПТП настъпило на
16.08.2013г., на път свързващ с.Гълъбово и с.Марково, обл.Пловдив,
причинено виновно от Д.Е.К., при управление на л.а. марка „Фиат Мареа“, с рег. № КН ****ВА, който нарушил правилата за
движение по ЗДвП и самокатастрофирал, при което
причинил тежки травматични увреждания на П.Х.М., който пътувал като пътник на
задна, дясна седалка, довели впоследствие до смъртта му настъпила на
19.03.2019г., за което е постигнато Споразумение за прекратяване на
наказателното производство от 23.01.2015г. по НОХД № 7307/2014г. на ПРС, чиято
отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „Б.В.И.Г.“, със застрахователна полица с №
03112002251229, валидна от 30.09.2012г. до 30.09.2013г.
В исковата молба твърдят, че П.Х.М., поч. на
19.03.2019г. в хода на процеса, търпял в резултат на ПТП болки и страдания с
изключителен интензитет. В резултат на получените крайно тежки травматични
увреждания в началото бил в съзнание, елементарно контактен, с нарушения в
двигателната дейност, но впоследствие изпаднал в коматозно
състояние характеризиращо се с невъзможност за мислене, за волеви движения,
липса на реакции на външни дразнители и вътрешни нужди, разстройство на
двигателната, сърдечно-съдовата система и невъзможност да регулира тазовите си
резервоари. В това състояние пострадалият бил до момента на смъртта си,
настъпила в хода на процеса.
Твърдят, че за времето от изписване от болницата след ПТП - на 03.12.2013г.
до смъртта му – на 19.03.2019г., за П.Х.М.
се грижела неговата майка В.П.М.. Тя била болногледач на 24 часово
разположение. Изцяло осъществявала всички действия и изпълнявала всички условия
свързани с обслужване на пострадалия - покривала нуждите му за създаване на
режим и хигиенни условия, изпълнение на предписанията от лекар, наблюдение
състоянието му и оказване на спешна помощ, поддържане на хигиена на тялото и на
леглото на болния, грижа за превенция на декубитални
рани.
Твърдят, че за да се покрие цялото денонощие и се осъществят всички
действия и изпълняват всички условия свързани с обслужване на пострадалия, са
необходими грижите на 5 болногледача, отчитайки полагащите им се 20 дни платен
годишен отпуск през годината, при следно месечно възнаграждение дължимо за
всеки в размер на 5287.20лв., считано от датата на предявяване на иска,
пожизнено, до смъртта на пострадалия настъпила на 19.03.2019г.
За периода след изписване от болницата до предявяване на иска или за 56
месеца твърдят, че възнаграждение се дължи на неговата майка, която изцяло и
денонощно е задоволявала нуждите му като болногледач, в размер на 59216.64лв.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка
„Фиат Мареа“, с рег. № КН ****ВА управляван от Д.Е.К.,
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.В.И.Г.“,
със застрахователна полица с № 03112002251229, валидна от 30.09.2012г. до
30.09.2013г., както и, че на твърдяната дата е настъпило процесното
ПТП.
Не оспорва, че вина за ПТП има Д.Е.К., управлявал л.а. марка „Фиат Мареа“, с рег. № КН ****ВА, в който като пътник на задна,
дясна седалка е пътувал П.Х.М..
Навежда довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия П.Х.М. с възражението, че е пътувал без поставен обезопасителен колан.
Оспорва наличието на причинна връзка между твърдените имуществени вреди и
ПТП. Оспорва и, че за пострадалия са били необходими грижи от болногледач за
целият твърдян период, както и в твърденият обем. Оспорва и, че са били
необходими грижи от 5 болногледача. Възразява и, че суми за болногледач не са
били необходими през процесния период, т.к. за това
време пострадалият като трудоустроен е получавал социална пенсия, ползвал е
социални услуги, включително личен и социален асистент, а част от времето е бил
в болнични и заведения за рехабилитация, където не е ползвал болногледач.
Възразява, че не дължи плащане, т.к. претенцията е погасена по давност за
миналия период.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
допълнителни твърдения не са наведени. В
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът не е навел нови възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със Споразумение за прекратяване на наказателното производство от
23.01.2015г. по НОХД № 7307/2014г. на ПРС е прието, че Д.Е.К. е извършил
виновно престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр.
чл. 342, ал. 1 НК, на 16.08.2013г., на път свързващ с.Гълъбово и с.Марково, обл.Пловдив, при управление на л.а. марка „Фиат Мареа“, с рег. № КН ****ВА, нарушил правилата за движение
по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост
причинил на П.Х.М., тежка телесна повреда, изразяваща се в състояние на пълно
откъсване от външния и социален свят за повече от една година, представляващо
продължително разстройство на съзнанието.
От приетото по делото заключение на
СМЕ се установява следното:
Вследствие ПТП на 16.08.2013г., като пряка и непосредствена последица П.Х.М.,
на 18г., починал на 19.03.2019г., е получил следните травматични увреждания и
последвали от тях усложнения: „Травматичен шок. Кома. Тежка черепно-мозъчна
травма. Контузия на главата. Двустранни контузионни
огнища на мозъка. Кръвоизлив под твърдите и меките мозъчни обвивки. Кръвоизлив
в третия мозъчен вентрикул. Исхемични
мозъчни зони в теменната и надмозъчната области. Лезия на десния сегмоидален
синус. Долна параплегия (парализа на долните
крайници). Контузия на гръдния кош и белите дробове. Счупване на тялото на 1-ви
поясен прешлен."
Описаните травматични увреждания се дължат на удари в или от твърди, тъпи
предмети вътре в автомобилното купе. Те са крайно тежки по вид и трудни за
лечение, с вероятен неблагоприятен изход от лечението.
В ранната фаза на черпно мозъчната травма П.Х.М.
е бил с ретроградна амнезия (липса на спомен за събития, предхождащи травмата/.
Първоначално е бил в състояние на „сомнолентност“
/сънливост/ до задълбочаване на сън, но след външни раздразнения се е събуждал
за елементарен контакт и отново е потъвал в сън. Установени са нарушения на
стволовите рефлекси, на двигателната дейност и сетивността на долните крайници.
Въпреки извършеното оперативно лечение /криниотомия с
отстраняване на големия хематом/ и проведеното адекватно реанимационно
лечение, пострадалият прогресивно се е влошавал и е изпаднал в коматозно състояние. Комата в която е изпаднал е била
състояние на загубена будност на мозъчната кора до пълна загуба на внимание и
яснота на съзнанието, без възможност за волево осъзнаване на околната
действителност и волево познание и липса на съзнателно поведение. Първоначално частично,
а в последствие дълбоко били са нарушени вегетативните и ендокринните
регулации.
От тежката черепно-мозъчната травма са последвали психосоматични, соматопсихични и невровегетативни
разстройства. Болният не е бил в състояние да разбира и осъзнава всекидневната
текуща предметна и социална действителност и да ръководи своето поведение.
Състоянието му е било израз на тежко нарушени функции на ЦНС в случая
предизвикани от претърпяната крайно тежка черепно-мозъчна травма. Мозъчната
кома става последваща причина за увреждания извън
мозъка - в метаболизма, ацидоза, алкалоза,
сърдечносъдови, чернодробни, бъбречни, ендокринни и др. нарушения.
Възстановителният период е бил много дълъг, съответен на степента
уврежданията които са получени. В процеса на лечение, пострадалият е получил
тежки усложнения: пневмония и сепсис, гастродуоденит
(еритемно-ексубативна форма).
П.Х.М. е изписан след продължително стационарно лечение на 21.09.2013г. Насочен е за продължаване на
лечението си у дома. В продължение на повече от 4 години, през който е
продължил да бъде в тежко общо състояние, невъзможност да говори, да се
предвижва, храни и обслужва самостоятелно, изцяло на легло, е обслужван от
майка си - В.П.М.. Въпреки положените медицински и житейски грижи, състоянието
на пострадалият прогресивно се е влошавало и той починал на 19.03.2019г.
По време на домашното лечение изпаднал П.Х.М. не е бил адекватен, не можел
да говори, не е можел да се самообслужва, да контролира естествените си нужди,
да се придвижва и да се храни самостоятелно. Съгласно заключението при такива
пострадали е необходим болногледач, който неотлъчно да е близо до болния през
цялото денонощие и да изпълняват вместо него всички дейности, които той не може
да извършва сам поради неадекватното си състояние.
В общата грижа за пациенти с легло са включени следните денонощни мерки:
създаване на необходимия режим и хигиенни условия, кетъринг
услуги, стриктно спазване на всички предписания от лекуващия лекар, внимателно
наблюдение на състоянието на болния и провеждане на спешни лечебни мерки при
нужда от тях. Определената за пациента стая трябва да бъде добре проветрявана и
умерено топла. Два пъти на ден трябва да се почистват всички предмети около
болния с влажна кърпа. В стаята не трябва да има прекомерен шум под формата на
силни разговори, музика и др. Леглото на тежко болния пациент трябва да бъде
широко, да е покрито с антидекубитален дюшек и да е
оборудвано за пълното обслужване на пострадалия. Периодичната подмяна на облеклото
на болния е от първостепенно значение. Кожата на пациента, поради това че
постоянно лежи, е замърсена от секрети на мастните жлези и пот, прах, микроби,
рогови люспи, чревни и уринарни секрети. Затова
пациентът трябва да се измива ежедневно или да се избърсва с памучни тампони,
напоен с чиста вода. Ръцете трябва да се измиват всеки път преди хранене, а
краката да се измиват два или три пъти седмично. След всеки акт на дефекация и уриниране е необходимо да се измие кожата на
седалищната област и гениталиите и да се покриват с талк. Изключително важно е
да се извършва периодична промяна на положението на тялото на болния в леглото,
т.е. да се обръща на различни страни с цел за да избегнете залежаването и
появата на тежките кожни и мекотъканни усложнения-декубиталните рани, които най често се явяват
както на гръбната и седалищна области, така и на
петите. В процесният случай всички изброени по-горе
условия и действия по обслужването на пострадалия П.Х.М. са били изпълнявани от
майка му В.П.М.. Майката е била болногледач при 24 часово разположение - от
момента на изписването на пострадалия от болницата - на 03.12.2013г. до настъпване
на смъртта му - на 19.03.2019г.
От заключението по КСМАТЕ се установява следното:
Към момента на ПТП П.Х.М. е пътувал на задна, дясна седалка в л.а. марка
„Фиат Мареа“, с рег. № КН ****ВА управляван от Д.Е.К.,
без поставен обезопасителен колан. Ето защо когато
автомобилът се е преобърнал неколкократно извън
пътното платно, тялото му е изпаднало от купето и е било открито на около 10м
от установилият се вече автомобил. Крайно тежките травматични увреждания е получил
изпадайки от от автомобилото
купе.
Съгласно заключението обезопасителният колан е
средство за пасивна защита в лекия автомобил, най ефективно при осъществен
челен удар в твърда среда - стена, скат или при челен удар в друго МПС. При
странично нанесен удар върху автомобилното купе или при многократното му
въртене през таван, какъвто е механизма на процесното
ПТП, страничните движения на тялото не могат да бъдат ограничени от обезопасителния колан.
При разнообразен механизъм, като процесния:
висока скорост над критичната за предстоящия десен завой, последвалото неколкократно преобръщане на автомобилното купе и настъпилите
му тежки деформации, много трудно е да се определят какви бипа
били травматичните увреждания при пострадалия П.Х.М., ако бе пътувал с правилно
поставен обезопасителен колан. При този сложен
механизъм на ПТП и дори и при потавен предпазен колан
при преобръщането на автомобила и при страничните движения на тялото, напълно е
възможно пътник да получи дори и само един удар в областта на главата, който
може да се окаже фатален за живота му.
Съгласно заключението, въпреки възможните увреждания и при пътуване с обезопасителен колан, в практиката пътник, който пътува с
правилно поставен обезопасителен колан получава
винаги по-малко на брой и с по-малка тежест травматични увреждания.
От обясненията на вещите лица в о.с.з. се установява, че л.а. марка „Фиат Мареа“ има най голяма деформация в задна, дясната страна,
като има смачкване и изкривяване от нивото на стъклото нагоре и тавана.
Затова в случай, че пострадалият е бил на задна, дясна седалка, още при
първото преобръщане е могъл да пострада независимо дали е бил или не с обезопасителен колан.
От ССчЕ с вх. № 7327/21.01.20г и последното,
допълнително заключение по ССчЕ с вх. №
270447/07.05.2024г., се установява следното:
Съгласно ССчЕ с вх. № 7327/21.01.20г., за
покриване 24-часовите нужди на ищеца в един календарен месец, при спазване на
трудовото законодателство за работно време и почивки са необходими 4.76
средногодишен и средномесечен брой болногледачи.
Изчисленият общ нетен размер на възнаграждението за един болногледач, след
приспадане на изплатени суми за личен асистент на майката на ищеца получени по
договор с Община Пловдив и приспадане на месечната добавка за чужда помощ към
пенсията на ищеца, на месечна база, за периода от 16.08.2013 г. до 19.03.2019г.
възлиза на сумата 29 772,40лв., съгласно
таблица.
Получената разлика в размер на 29 772,40лв. е формирана, като от общото
средно нетно месечно възнаграждение за 1 болногледач за периода 16.08.2013 г. -
19.03.2019г. (46 307,90лв.), са приспаднати изплатените чисти суми за личен
асистент (11 156,32лв.) и получената добавка за чужда помощ (5 379,18 лв.), към
пенсията на ищеца /46 307,90-11 156,32-5 379,18 = 29 772,40/.
Законната лихва върху получените нетни месечни суми /разлики/ след
приспадане на изплатени суми за личен асистент и добавка за чужда помощ, за
периода 20.04.2015 г. до 19.04.2018 г. включително, е в размер на 6 628,55лв.
Общият нетен размер на възнаграждението за един болногледач, след
приспадане на изплатени суми за личен асистент на майката на ищеца от Община
Пловдив и приспадане на добавката за чужда помощ към пенсията на ищеца, на
месечна база, за периода от 16.08.2013г. до датата на завеждане на исковата
молба - 20.04.2018г., възлиза на сумата 27 185,61лв.
Получената разлика в размер на 27 185,61лв. е формирана, като от общото,
средно, нетно месечно възнаграждение за 1 болногледача за периода 16.08.2013 г.
- 19.04.2018г. вкл. (38 732 лв.) са приспаднати изплатените чисти суми за личен
асистент (7 193,21лв.) и получената добавка за чужда помощ (4 353,18лв.) към
пенсията на ищеца, за същия период /38 732,00- 7 193,21-4 353,18 = 27 185,61/.
Видно от заключението и отразеният размер на възнаграждението за един
болногледач в таблица 1, след приспадане на изплатени суми за личен асистент на
майката на ищеца от Община Пловдив и приспадане на добавката за чужда помощ към
пенсията на ищеца, на месечна база, за периода след завеждане на исковата молба
- 20.04.2018г. или от м.май 2018г. до 19.03.2019г. – смъртта на пострадалия е в
размер на 2486.26лв. Следователно за петима болногледачи за същият период
възлиза на 12431.30лв.
От показанията на свидетеля А.Х.Г.се установява, че
е сестра на П.Х.М.. За брат и след инцидента се грижела изцяло майка и. Той не
можел да прави абсолютно нищо сам. Само стенел. Имал нужда от специфични грижи
– да се обръща на една и друга страна, да му се давата
лекарства денонощно. Всичко правела майка и. почти не спяла. Само веднъж
престоял в болница, но и тогава майка и била с него, като придружител. За да се
грижи за него майка и преминала обучение след като катастрофирал, докато бил в
интензивното отделение. От тогава лекарите знаели, че ще бъде в много тежко
състояние и ще има нужда от специфични грижи. Преди катастрофата майка и
работела в Германия, но след това нямало мърдане. Свидетелката живеела с майка
си и брат си, но пребивавала и при дядо си, заа който
трябвало да се грижи.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърденият вредоносен
резултат.
В случая с оглед приложението на чл. 300 ГПК е задължително постановеното от наказателния съд - влязло в сила Споразумение
за прекратяване на наказателното производство от 23.01.2015г. по НОХД №
7307/2014г. на ПРС, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че
зачитайки така постановеното от наказателния съд, следва да приемат за
установени извършеното виновно от Д.Е.К. престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК, на 16.08.2013г., и
причинените по непредпазливост на П.Х.М. телесни увреждания, квалифицирани като
тежка телесна повреда, изразяваща се в състояние на пълно откъсване от външния
и социален свят за повече от една година, представляващо продължително
разстройство на съзнанието.
Между страните е безспорно, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение увреждащия л.а. марка „Фиат Мареа“,
с рег. № КН ****ВА управляван от Д.Е.К., по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.В.И.Г.“, със застрахователна
полица с № 03112002251229, валидна от 30.09.2012г. до 30.09.2013г.
Между страните са спорни наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и настъпването
на твърдените в процесната искова молба имуществени
вреди, размера на обезщетението, дължимо за същите и начина на присъждането му.
Съдът намира заключенията по приетите СМЕ, КСМАТЕ, ССчЕ
с вх. № 7327/21.01.20г. и допълнително заключение по ССчЕ
с вх. № 270447/07.05.2024г., за обективни, компетентно дадени и като съответстващи
на останалите доказателства по делото ги кредитира изцяло. Кредитира конкретно ССчЕ с вх. № 7327/21.01.20г., т.к. в същото е установено
колко болногледачи са необходими за покриване 24-часовите нужди на ищеца в един
календарен месец, при спазване на трудовото законодателство за работно време и
почивки, а последното, допълнително заключение по ССчЕ
с вх. № 270447/07.05.2024г., т.к. същото е пълно, точно и в съответствие с
фактите по делото и поставените от страните задачи.
Цени показанията на свидетеля А.Х.Г.при условията на чл. 172 А.Х.Г ГПК и им
дава вяра, т.к. са дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, те
са вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.
Въз основа одобреното споразумение по НОХД и заключенията по СМЕ и КСМАТЕ
съдът приема, че вследствие процесното ПТП П.Х.М. е получил тежка съчетана травма:
„Травматичен шок. Кома. Тежка черепно-мозъчна травма. Контузия на главата.
Двустранни контузионни огнища на мозъка. Кръвоизлив
под твърдите и меките мозъчни обвивки. Кръвоизлив в третия мозъчен вентрикул. Исхемични мозъчни зони
в теменната и надмозъчната области. Лезия на десния сегмоидален
синус. Долна параплегия (парализа на долните
крайници). Контузия на гръдния кош и белите дробове. Счупване на тялото на 1-ви
поясен прешлен."
По възражението за съпричиняване съдът намира
следното:
Въз основа заключението по КСМАТЕ съдът приема, че към момента на ПТП П.Х.М.
е пътувал на задна, дясна седалка в л.а. марка „Фиат Мареа“,
с рег. № КН ****ВА управляван от Д.Е.К., без поставен обезопасителен
колан.
Съгласно заключението механизмът на ПТП е сложен, със странично нанесен
удар върху автомобилното купе и многократното му преобръщане/въртене през
таван, при което тялото на пътниците търпи странични движения. Обезопасителният колан е средство за пасивна защита, най
ефективно при осъществен челен удар в твърда среда – стена, скат, челен удар в
друго МПС или друго. Страничното движение на тялото не може да бъде ограничено
от обезопасителния колан. В случая автомобила има най
гояма деформация в задна, дясна страна, със смачкване
и изкривяване от нивото на стъклото нагоре и тавана. Така пътника пътуващ на
задна, дясна седалка, дори и с поставен обезопасителен
колан, предвид специфичната му ефективност, още при първото преобръщане е могъл
да пострада, като получи дори и само един удар в областта на главата, който би
могъл да се окаже фатален за живота му.
При така установеното съдът приема, че независимо дали потрадалия
е бил или не с поставен обезопасителен колан, поради
специфичната ефективност на последния и сложният механизъм на ПТП, при
осъществяването му е могъл да получи увреждания несъвместими с живота.
Следователно възражението за съпричиняване е
недоказано.
По настъпването на вредите:
В ранната фаза на черпно мозъчната травма П.Х.М.
бил с ретроградна амнезия (липса на стамен за събития,
предхождащи травмата/. Бил е в състояние на „сомнолентност“
/сънливост/ до задълбочаване на сън, но след външни раздразнения се е събуждал
за елементарен контакт и отново е потъвал в сън. Установени са нарушения на
стволовите рефлекси, на двигателната дейност и сетивността на долните крайници.
Въпреки извършеното оперативно лечение /криниотомия с
отстраняване на големия хематом/ и проведеното адекватно реанимационно
лечение, пострадалият прогресивно се е влошавал и е изпаднал в коматозно състояние. Комата в която е изпаднал ес
характеризира със състояние на загубена будност на мозъчната кора до пълна
загуба на внимание и яснота на съзнанието, без възможност за волево осъзнаване
на околната действителност и волево познание и липса на съзнателно поведение.
Първоначално частично, а впоследствие дълбоко били са нарушени вегетативните и
ендокринните регулации. Последвали са от черепно-мозъчната травма
психосоматични, соматопсихични и невровегетативни
растройства. Болният не е бил в състояние да разбира
и осъзнава всекидневната текуща предметна и социална действителност и да
ръководи своето поведение. Състоянието му е било израз на тежко нарушени
функции на ЦНС. Мозъчната кома става последваща
причина за увреждания извън мозъка - в метаболизма, ацидоза,
алкалоза, сърдечносъдови, чернодробни, бъбречни,
ендокринни и др. нарушения. В процеса на лечение е получил тежки усложнения:
пневмония и сепсис, гастродуоденит (еритемно-ексубативна форма).
След продължителното стационарно лечение П.Х.М. е изписан на 21.09.2013г.,
насочен за лечение у дома. В продължение на повече от 4 години, през който
пострадалият е продължил да бъде в тежко общо състояние, невъзможност да
говори, да се предвижва, храни и обслужва самостоятелно, бил е на легло, е
обслужван изцяло от майка си - В.П.М.. Състоянието на пострадалият прогресивно
се е влошавало и той починал на 19.03.2019г.
По време на домашното лечение изпадналият в коматозно
състояние, П.Х.М. не е бил адекватен, не можел да говори, не е можел да се
самообслужва, да контролира естествените си нужди, да се предвижва и да се
храни самостоятелно. Предвид вида и тежестта на получените увреждания и тяхното
клинично развитие до момента на смъртта на пострадаля
може да се заключи, че същите са имали траен и необратим характер и са
възпрепятствали самостоятелното му обслужване за всички физиологични нужди и
ежедневни битови дейности. Необходим му е бил болногледач, който неотлъчно да е
близо до него през цялото денонощие и да изпълняват вместо него всички
дейности, които той не може да извършва сам поради неадекватното си състояние.
По отношение пострадалия е следвало да се извършват следните действия:.
периодичната подмяна на облеклото; ежедневно почистване на кожата – измиване
или избърсване с памучни тампони, напоени с чиста вода поради това че постоянно лежи и кожата е
замърсена от секрети на мастните жлези и пот, прах, микроби, рогови люспи,
чревни и уринарни секрети; измиване на ръцете преди
хранене, а краката - два или три пъти седмично; след всеки акт на дефекация и уриниране – измиване на кожата на седалищната
област и гениталиите и покриване с талк; периодична промяна на положението на
тялото на болния в леглото - да се обръща на различни страни с цел за да избегнете
залежаването и появата на тежките кожни и мекотъканни
усложнения - декубиталните рани на гръбната, седалищна области и на петите.
Въз основа заключението по СМЕ и КСМАТЕ и гласните доказателства приема за
установено, че в процесният
случай всички изброени условия и действия по обслужването на пострадалия П.Х.М.
са били изпълнявани от майка му В.П.М. – от датата на ПТП, когато е бил на
стационарно лечение и майката е била обучавана в болницата, и при 24 часово
разположение - от момента на изписването на пострадалия от болницата - на
03.12.2013г. до настъпване на смъртта му - на 19.03.2019г.
Безспорно е между страните, че необходимите болногледачи за осигуряване на
24-часови ежедневни грижи за ищеца в един календарен месец, при спазване на
трудовото законодателство за работно време и почивки, са установените със
заключението по ССчЕ с вх. № 7327/21.01.20г. - 4.76
средногодишен и средномесечен брой болногледачи или 5
болногледачи.
С експертизата са отчетени месечните средства, необходими за заплащане на
ежедневни грижи и труд от един болногледач, зает по трудово правоотношение;
оценка на стойността на труда на майката
на пострадалия, която полага грижи за него.
Съгласно заключението нетния размер на възнаграждението за един болногледач,
след приспадане на изплатени суми за личен асистент на майката на ищеца
получени по договор с Община Пловдив и приспадане на месечнната
добавка за чужда помощ към пенсията на ищеца, на месечна база, за периода от
16.08.2013 г. до 19.03.2019 г. е 29 772,40лв. За периода от
16.08.2013г. до датата на завеждане на исковата молба - 20.04.2018г., е 27
185,61лв. За периода след завеждане на
исковата молба - 20.04.2018г. или от м.май 2018г. до 19.03.2019г. – смъртта на
пострадалия е в размер на 2486.26лв. Следователно за петима болногледачи за
същият период възлиза на 12431.30лв.
Законната лихва върху получените нетни месечни суми /разлики/ след
приспадане на изплатени суми за личен асистент и добавка за чужда помощ, за
периода 20.04.2015 г. до 19.04.2018 г. включително, е в размер на 6 628,55лв.
Безспорно е и от доказателствата се установява, че пострадалият няма
назначен личен асистент, а осигуряването на грижи и обслужването му след
катастрофата е полагала само неговата майка.
Относно дължимостта на претендираното обезщетение за имуществени вреди:
Съгласно съдебната практика на ВС на РБ, обективирана
в ППВС № 4/30.10.1975г., решение № 808/6.09.1985г. по гр. д. № 536/1985 г. на
ВС, IV г.о., решение № 893/27.11.1986г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV г.о.
и др. разходите, свързани с лечението на пострадалия и полагането на
необходимите за него грижи, представляват пряка и непосредствена последица от
причиненото увреждане. Таква разходи могат да бъдат
заплащането на възнаграждение на болногледач или придружител, когато това се
налага. Възможно е полагането на грижите за увреденото лице да се осъществява
от членове на семейството или друг близък сродник, например възходящ, съпруг,
низходящ, който по тази причина е принуден да не работи и е останал без трудово
възнаграждение. В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач.
Грижите за пострадалото лице могат да бъдат полагани и от други хора, извън
кръга на роднините, и в този случай се дължи заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на платеното възнаграждение. Съдебната практика
непротиворечиво приема, че когато "нуждата от грижи възникне при
непозволено увреждане от виновното поведение на трети лица, ако тя е необходима
и по естеството си налага близките да напуснат работа или да вършат нещо извън
обичайното, пострадалият при непозволено увреждане не може да задължи близките
си вместо причинителя на вредите да му дават помощ и да се грижат за него.
Причинителят на увреждането дължи обезщетение на самия пострадал и в случая,
когато последният не е заплащал за обслужването, а е бил гледан от свой близък,
който поради тази причина е напуснал работа или е вършил нещо извън обичайното.
В случая е установено, че ищецът се нуждае от постоянно обгрижване
и следва да е под наблюдение и когато спи. Установява се безспорно и, че още
към датата на инцидента и впоследствие след изписването му за домашно лечение и
до смъртта му, майката на пострадалия осигурява грижите за неговото
съществуване от ежедневен битов характер. Ето защо ако не се грижеше за ищеца,
тя би имала и възможност да реализират доходи, респективно пострадалият би се
наложило да заплаща на болногледачи, придружители или лични асистенти, които да
го обслужват. Ако не се грижеше за ищеца тя би имала възможност да упражнява
обичайната си трудова дейност. Съгласно свидетелските показания преди инцидента
тя работела в Германия, но след него вече не можела, защото била изцяло
ангажирана с обгрижването на синът си.
Без значение е дали майката на пострадалия е била фактически ангажирана с
друго трудово правоотношение преди инцидента, което е прекратила, за да се
грижи за него. Без значение е и, че след инцидента е полагала труд по друго
трудово правоотношение, успоредно с обгрижването на
пострадалия, доколкото последното е или би могло да бъде различно от това,
което евентуално е упражнявала преди и е могла да упражнява в случай, че не е
изключително ангажирана с обгрижването. Без значение
е и, че пострадалия не е поискал определянето/назначаването на личен асистент
по реда на ЗСУ, ЗХУ и др., какъвто му се полага. Неупражняването на правото на
социални услуги и подкрепа от страна на пострадалия, не може да освободи от
отговорност делинквента, респективно неговия
застраховател, за обезщетяването на процесните
имуществени вреди.
При така установеонто съдът намира предявеният
иск за доказан по основание.
Относно периода и размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчетат
характерът, обема и интензивността на необходимите грижи, които ежедневно
следва да се осъществяват за битовото обслужване на пострадалия. Също така
следва да се съобразят и конкретно предоставените му грижи.
Събраните доказателства са категорична, че получените от пострадалия
травматични увреждания изцяло възпрепятстват самостоятелното му обслужване във
връзка с физиологичните му нужди и битови дейности, поради което той е изцяло
зависим от грижите на други хора, като това състояние е до живот, респ. е
продължило до смъртта му. Необходима му е била 24 часова помощ от друг човек с
оглед тежките му увреждания и неспособност да осъществява самообслужването си.
Пострадалият при процесното ПТП, на които по решение
на ТЕЛК е определена пожизнено 100% т.н.р. с чужда помощ, има право на
обезщетение за личен асистент/придружител за минал период от датата на деликта до датата на предявяване на исковата молба и след
този момент, до момента на смъртта му,
макар да не е правил таква разходи.
При призната на пострадалия от ПТП 100% загубена работоспособност с
потребност от чужда помощ пожизнено и установено от съдебномедицинските
експертизи трайно състояние на негодност за собствено самообслужване, което е продъжило до края на живота на му, той е имал право и на
обезщетение за бъдещи разходи за придружител. Поради това обезщетението в
размер на средното възнаграждение на придружител може да бъде присъдено
периодично. Периодичното обезщетение за следващ влизане в сила на решението
период се дължи до настъпване на предвидените в закона основания за
прекратяването му или изменяването му – в случая до
настъпилата смърт на лицето на 19.03.2019г.
Претендираните имуществени вреди –
разходи за придружител, представляват претърпяна загуба от пострадалия, подлежаща
на обезщетение от застрахователя.
При изчисляване на размера на дължимото обезщетение съдът възприема за база
за изчисление на ежемесечното обезщетение почасовата ставка за труд на
болногледач или личен асистент за 24 часа, след приспадане на изплатени суми за
личен асистент на майката на ищеца от Община Пловдив и приспадане на добавката
за чужда помощ към пенсията на ищеца. Конкретните грижи за пострадалия може да
са необходимо по всяко време на денонощието, но не са непрестанни. Съгласно ССчЕ размера на
възнаграждението за един болногледач, след приспадане на изплатени суми за
личен асистент на майката на ищеца от Община Пловдив и приспадане на добавката
за чужда помощ към пенсията на ищеца, на месечна база, за периода от 16.08.2013
г. до 19.03.2019г., е в размер на сумата 29 772,40лв.
Установено е безспорно, че пострадалият се нуждае от ежедневни грижи, но
това не означава, че му се дължи обезщетение в размер на трудовите
възнаграждения на четири болногледачи ежемесечно. Реално след процесното ПТП и до смъртта му, с изключение на времето, в
което е лекуван в болници, когато за него грижи освен майка му е полагал и
медицинския персонал, за пострадалия се е грижило едно лице – майка му, а не
пет. Затова съдът намира, че в полза на ищците следва да се присъди
възнаграждение за един болногледач както за периода от датата на ПТП до
предявяване на иска, така и след предявяване на иска – до смъртта на
пострадалия.
Поради изложеното в полза на ищците следва да се
присъди възнаграждението за един болногледач, след приспадане на изплатени суми
за личен асистент на майката на ищеца получени по договор с Община Пловдив и
приспадане на месечнната добавка за чужда помощ към
пенсията на ищеца, на месечна база, за периода от 16.08.2013г. до датата на
завеждане на исковата молба - 20.04.2018г., в размер на сумата 27 185,61лв.
Съгласно направеното искане в полза на ищците следва да се присъди и
законната лихва върху сумата 27 185,61лв., представляваща месечно
възнаграждение за един болногледач за периода 20.04.2015 г. до 19.04.2018 г.
включително, в размер на 6 628,55лв.
За сумата 32031.04лв., която е разлика над присъдените сумата 27 185,61лв. до общо претендирание
59216.64лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди – разходи за възнаграждение за един болногледач за периода от
16.08.2013г. – датата на ПТП до 19.04.2018г. – датата на предявяване на иска, както
и за сумата 5241.00лв., която е разлика над присъдените 6628.55лв., до общо
претендираните 11869.14лв., представляваща
законната лихва върху всяко месечно плащане, начислена от първо число на
месеца, за който се дължи, считано от 20.04.2015г. – три години преди
предявяване на иска, до предявяване на иска, исковете са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
В полза на ищците следва да се присъди и възнаграждението за един
болногледач месечно, за периода след завеждане на исковата молба - 20.04.2018г.
до 19.03.2019г. – смъртта на пострадалия, в размер на 2589.72лв.
Съобразно направеното искане главницата от 2589.72лв. следва да се присъди
ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане, считано от първо число
на месеца, за който се дължи, до окончателното и изплащане.
За сумата 2687.48лв., която е разлика над присъдените 2589.72лв. представляващи
месечно възнаграждение за болногледач до общо претендираните
5287.20лв., представляваща разходи за възнаграждение за петима
болногледачи, за периода от 20.04.2018г. – датата на предявяване на иска до
19.03.2019г. – датата на смъртта на П.Х.М., ведно със законната лихва върху
всяко месечно плащане, считано от първо число на месеца, за който се дължи, до
окончателното му изплащане, искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси
и разноски в производството.
Претендираните от ищеца разноски са в
размер на 8112,00лв. с включен ДДС, за защита от адвокат, определени по
правилата на чл. 38 ЗА.
Претендираните от ответника разноски
са в общ размер 10530.00лв., от които 8840.00лв. хонорар за защита от адвокат с
включен ДДС. Съдът, като съобрази предмета на спора и извършените процесуални
действия намира, че претенцията за хонорар за защита от адвокат съответства за
правната и фактическа сложност на спора и извършените действия. Затова
възражението на ищеца за прекомерност е неоснователно.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на адв. Е.Б. – САК, в качеството на процесуален
представител на ищеца сумата 3867.00лв., а ищеца на ответника сумата 5510.00лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 1456.16лв., както и сумата от 796.02лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Триадица“, пл. „****, представлявано от К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г.и
П.А.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на В.П.М., ЕГН ********** и Х.М.М.,
ЕГН **********, в качеството на наследници по закон, възходящи на П.Х.М., поч. на 19.03.2019г., в хода на процеса, двамата със
съдебен адрес:***, адв. Е.Б. - САК, сумата 27 185,61
/двадесет и седем хиляди сто осемдесет и пет, 0.61/лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за възнаграждение за
един болногледач месечно, за периода от 16.08.2013г. – датата на ПТП до
20.04.2018г. – датата на предявяване на иска,
както и общо сумата 6 628,55 /шест хиляди шестстотин двадесет и осем,
0.55/лв., представляваща законната лихва върху всяко месечно плащане
начислена от първо число на месеца, за който се дължи, считано от 20.04.2015г.
– три години преди предявяване на иска, до 20.04.2018г. – датата на предявяване
на иска, ведно със законната лихва върху главницата от 27185.61лв., считано от
датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и сумата
2589.72 /две хиляди петстотин осемдесет и девет, 0.27/лв. месечно за
периода от 21.04.2018г. – датата на предявяване на иска до 19.03.2019г. –
датата на смъртта на П.Х.М., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди – разходи за възнаграждение за един болногледач, ведно със
законната лихва върху всяко месечно плащане, считано от първо число на месеца,
за който се дължи, до окончателното му изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата 32031.04 /тридесет и две хиляди, тридесет и един, 0.04/лв., която е
разлика над присъдените 27 185,61 /двадесет и седем хиляди сто осемдесет и
пет, 0.61/лв., до общо претендирание 59216.64
/петдесет и девет хиляди двеста и шестнадесет, 0.64/лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за възнаграждение за
един болногледач месечно, за периода от 16.08.2013г. – датата на ПТП до
20.04.2018г. – датата на предявяване на иска, както и иска за сумата 5241.00
/пет хиляди двеста четирдесет и един/лв., която е
разлика над присъдените 6628.55 /шест хиляди шестстотин двадесет и осем,
0.55/лв., до общо претендираните 11869.14
/единадесет хиляди осемстотин шестдесет и девет, 0.14/лв., представляваща
законната лихва върху всяко месечно плащане начислена от първо число на месеца,
за който се дължи, считано от 20.04.2015г. – три години преди предявяване на
иска, до 20.04.2018г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната
лихва върху главницата от 32031.04лв., считано от датата на предявяване на иска
до окончателното и изплащане, както и иска за сумата 2687.48 /две
хиляди шестстотин осемдесет и седем, 0.48/лв., която е разлика над
присъдените 2589.72 /две хиляди петстотин осемдесет и девет, 0.72/лв. представляващи
месечно възнаграждение за един болногледач до общо претендираните
5287.20 /пет хиляди двеста осемдесет и седем, 0.2/лв., представляваща разходи
за възнаграждение за петима болногледачи, за периода от 20.04.2018г. – датата
на предявяване на иска до 19.03.2019г. – датата на смъртта на П.Х.М., ведно със
законната лихва върху всяко месечно плащане, считано от първо число на месеца,
за който се дължи, до окончателното му изплащане, претърпени в резултат на
ПТП настъпило на 16.08.2013г., на път свързващ с.Гълъбово и с.Марково, обл.Пловдив, причинено виновно от Д.Е.К., при управление на
л.а. марка „Фиат Мареа“, с рег. № КН ****ВА, който
нарушил правилата за движение по ЗДвП и самокатастрофирал,
при което причинил тежки травматични увреждания на П.Х.М., който пътувал като
пътник на задна, дясна седалка, довели впоследствие до смъртта му настъпила на
19.03.2019г., за което е постигнато Споразумение за прекратяване на
наказателното производство от 23.01.2015г. по НОХД № 7307/2014г. на ПРС, чиято
отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „Б.В.И.Г.“, със застрахователна полица с №
03112002251229, валидна от 30.09.2012г. до 30.09.2013г., на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм.
от 01.01.2016г./, вр. с §22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Триадица“, пл. „****, представлявано от К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г.и
П.А.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е.Б. – САК, в
качеството на процесуален представител на В.П.М., ЕГН ********** и Х.М.М., ЕГН **********, в качеството на наследници по закон,
възходящи на П.Х.М., поч. на 19.03.2019г., в хода на
процеса, двамата със съдебен адрес:***, адв. Е.Б. –
САК, сумата 3867.00 /три хиляди осемстотин шестдесет и седем/лв. с
включен ДДС, представляваща възнаграждение за защита от адвокат определено по
правилата на чл. 38 ЗА, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
В.П.М., ЕГН ********** и Х.М.М., ЕГН **********,
в качеството на наследници по закон, възходящи на П.Х.М., поч.
на 19.03.2019г., в хода на процеса, двамата със съдебен адрес:***, адв. Е.Б. – САК, сумата 3867.00лв. с включен ДДС,
представляваща възнаграждение за защита от адвокат определено по правилата на
чл. 38 ЗА ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Триадица“, пл. „****, представлявано от К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г.и П.А.Ш., сумата 5510.00 /пет хиляди петстотин и
десет/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“,
пл. „****, представлявано от К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г.и П.А.Ш. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на 1456.16 /хиляда четиристотин петдесет и шест,
0.16/лв., както и сумата 796.02 /седемстотин деветдесет и шест, 0.02/лв.
- заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: