РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 676
гр. Пловдив, 26 март 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1764 по описа
за 2017 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано е по жалба
на Г.Н.М., в качеството му на едноличен
търговец с фирма “Г.М.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
против Ревизионен акт №
Р-16001616003053-091-001/
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди
се най-общо, че началното салдо към 01.01.2015 г. е
определено неправилно, което е довело и до неправилно определяне на задължения
за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и ЗОВ за 2015 г. в горните размери. В този смисъл се иска отмяна на
оспорения административен акт. Претендират се сторените
в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата –
Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази
насока се излагат в писмена защита приложена по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение, евентуално прилагане
на чл. 161, ал. 3 ДОПК.
ІІ. За
допустимостта:
4.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001616003053-020-001/04.05.2016
г. е сложено
начало на ревизията на жалбоподателя с обхват данък върху доходите на физическите
лица – свободни професии, граждански договори и др., вноски за ДОО за
самоосигуряващите се лица, вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се
лица и вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващите се лица за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., като е определен краен срок за
приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената
заповед (14.05.2016 г.). Последвало е издаването
на Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16001616003053-020-002/05.08.2016 г., с която срокът за извършване на ревизията е удължен до 15.09.2016 г.
Междувременно ревизията е спряна със Заповед № Р-16001616003053-023-002/01.09.2016 г. до 01.12.2016
г. по искане на ревизираното лице, съответно възобновена със Заповед № Р-16001616003053-143-001/01.12.2016 г. Накрая е издадена Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001616003053-020-003/14.12.2016
г., с която е определено ревизията да завърши на 13.01.2017 г.
Цитираните заповеди са издадени от И.К.К.на длъжност Началник Сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, като с тях за ръководител на ревизиращия екип е определена Т.А.Т., заемаща длъжност главен инспектор по приходите.
6. В хода на
производството, на основание чл. 117 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад /РД/
№ Р-16001616003053-092-001/27.01.2017 г.
Срещу РД е подадено
възражение, входирано на 13.03.2017 г., с представени към него Декларации на П.Д.,
С.М. и Н.М., в които същите декларират колко пъти са пътували от България до
САЩ и обратно и какви суми (в щатски долари) са внесли в България предадени им
от жалбоподателя през периода 2002 г. до 2008 г.
Впоследствие, на
основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА.
7.
Този
резултат е обжалван от жалбоподателя,
като с Решение № 325 от 07.06.2017 г., Директорът на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт.
8. Всички цитирани актове
са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената
по делото упълномощителна Заповед № РД-09-456/04.04.2016
г., издадена от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, ведно с Приложение № 1 към
нея.
9. В хода на ревизионното производство на ревизираното лице
са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са
изискани данни, сведения, документи и
обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както
и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и
недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити,
вземания от трети лица и др., за ревизирания период, подкрепени с
доказателства. Такива искания са изпратени и до трети лица – „Фактор И.Н.“ АД,
„Тръст Финанс“ ЕООД и до различни банки, относно
открити и закрити банкови сметки и предоставени други услуги за периода на
ревизията.
С Протокол №
1026773/11.07.2016 г. са присъединени доказателства, събрани при извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства на Г.Н.М., приключила с
Протокол № 1023262/03.05.2016 г., имащи отношение при определяне задълженията
на лицето. Самият ПУФО (№
1023262/03.05.2016 г.) не е присъединен
към ревизионната преписка, видно от описа на присъединените документи
неразделна част от Протокол № 1026773/11.03.2016 г. (лист 77-79). Сред тези документи са единствено Искания за представяне
на документи и писмени обяснения (ИПДПО) отправени до жалбоподателя, до различни
банки в страна, до ОД на МВР - Пловдив и
до П.Д., ведно с представените в тази връзка отговори, писмени обяснения и
доказателства.
Цитираният Протокол
№ 1023262/03.05.2016 г. за извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства на Г.Н.М., ведно с приложените
към него писмени доказателства, са представени допълнително от ответния
административен орган с молба вх. № 1658/05.09.2018 г. по описа а съда, в
изпълнение на Определение № 1613/13.08.2018 г., постановено по настоящото дело.
Установено е, че
през ревизирания период М. е внасял парични средства в ЕТ „Г.М.“ и по банковите
си сметки, като е реализирал минимални за периода доходи.
След анализ на всички представени доказателства,
извършени справки и дадени обяснения, органите по приходите са изготвили паричен поток на ревизираното лице, за целите на
който са приели, че наличните парични
средства, с които лицето е можело да разполага на 01.01.2015
г. са в размер на 3500 лв. Този извод е изведен въз основа на представена (в хода на проверката, а не на
ревизията) от М. декларация, в която същият е
заявил, че наличните му парични средства в брой към 31.12.2014 г. са около 3500
лв. Приходите за 2015 г. са установени в общ размер на 76417,89 лв., в т.ч.
72697,89 лв., възстановени суми от ЕТ, 3720 лв. получени парични заеми (от Д.М.),
а разходите в общ размер на 271968,89 лв., в т.ч. 45000 лв. предоставен заем на
Д.М., 5825,07 лв. разходи за издръжка и живот и 221143,82 лв. внесени в
предприятието на ЕТ „Г.М.“. Отново въз основа на декларация на ревизираното
лице е прието, че към 31.12.2015 г. са останали налични 15507,26 лв.
При това положение
е установено превишение на разходите над приходите за отчетната 2015 г. в размер на 207543,08 лв.
Всичко това е дало основание на ревизиращите органи да
приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по т. 2
и т. 7 – налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
което от своя страна дава основание на органа по приходите да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа. Лицето е уведомено по реда на чл. 124,
ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица и
задължения за ЗОВ за 2015 г. ще бъдат определена по реда на чл. 122 и 124а от кодекса.
За целта на М. (на 17.08.2016 г.) е връчено Уведомление
изх. № РД22-276/04.08.2016 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив (л. 76). От страна на лицето е подадена декларация по чл. 124,
ал. 3 ДОПК (л. 476), ведно с „Отговор“ от
29.12.2016 г. (л. 472), в който са дадени
допълнителни обяснения във връзка с посочената декларация.
След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2
от ДОПК, органите на приходната администрация са определили данъчните основи за
облагане за 2015 г. в размер на 200793,80 лв., формирана след приспадане на ЗОВ
установени в размер на 6749,28 лв., съответно са начислили дължимия данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за този отчетни периоди в размер на 20079,38 лв.
Във връзка с констатираното превишение
на разходите над приходите за 2015 г. (в
размер на 207543,08 лв.), на основание чл. 124а ДОПК, за този
отчетен период допълнително са начислени задължения за ЗОВ в описаните в т. 2
от настоящото решение размери, които са съобразени при формиране на данъчната
основа за облагане.
10. В хода на съдебното производство е изготвена две съдебно-счетоводни експертизи (ССЕ),
приети без заявени резерви от страните:
10.1. ССЕ вх. №
10135/22.05.2018 г. по описа на съда, чието заключение се свежда до изготвяне на паричен поток за процесния период, при
формиране на ново начално салдо след съобразяване на проходите и разходите на жалбоподателя
за периода 2010 г. – 2014 г., както следва:
Общата сума на придобитите доходи в САЩ по
години (от 2000 г. до 2007 г.) от Д.М. и Г.М., изчислени въз основа на
представените по делото с превод на български език данъчни декларации, са в
размер на 312116 щатски долара.
Вещото лице е установило от представените
данъчни декларации (на ФЛ), че те обхващат всички разходи извършени от
физическите лица.
Съгласно свидетелските показания,
средствата които са внесени от П.Д.Н.и С.М.и са следните:
П.Д.
|
година |
сума в долари |
|
2004 |
6000 |
|
2005 |
6000 |
|
2006 |
6000 |
|
2007 |
12000 |
|
2008 |
9500 |
|
общо |
39500 |
Предоставени парични средства от
сестрата на Г.М. - 50000 евро.
Общо предоставените средства на Г. и Д.М.и
са в размер на 50000 евро и 66500 щатски долара. Съгласно представените от
жалбоподателя писмени обяснения паричните средства към 01.01.2010
г. са в размер на 9500 щатски долара.
Паричен
поток за периода 2010 г.-2014 г.
Експертът е проследил движението по
банковите сметки на жалбоподателя за периода 2010 г. – 2014 г. и установил за
този период, че няма вноски и тегления по същите.
През 2010 г – 2014 г. жалбоподателят е
бил в трудово правоотношение (ТПО) с „МАВЪР ИНВЕСТ“ ООД и е получил следните
нетни трудови възнаграждения:
|
година |
получени трудови възнаграждения |
|
2010 |
5895.4 |
|
2011 |
6161.4 |
|
2012 |
6378.38 |
За периода 2010 г. – 2014 г., по
преписката няма данни за извършените разходи за живот от лицето, поради което вещото
лице е използвало официалните данни от НСИ.
|
НСИ |
сума |
|
2010 |
7924 |
|
2011 |
8388 |
|
2012 |
9424 |
|
2013 |
10415 |
|
2014 |
10769 |
За периода 2010 г. – 2014 г,
жалбоподателят е внасял в касата на ЕТ и са му възстановявани следните суми:
|
година |
внесени суми от собственика |
възстановени суми на собственика |
|
2010 |
X |
X |
|
2011 |
75225.98 |
54620 |
|
2012 |
23430 |
66077 |
|
2013 |
42291 |
50000 |
|
2014 |
152000 |
229000 |
|
2015 |
221 143.82 |
72697.89 |
В резултат на гореизложените обяснения
е изготвен паричен поток за периода 2010 г. – 2014 г., както следва:
Паричен
поток за 2010 г.:
Начално салдо – 107003,69 лв.
ПРИХОД: доходи от ТПО в размер на
5895,40 лв.
РАЗХОДИ: за издръжка и живот по данни
на НСИ в размер на 7924 лв.
Превишение на приходите над разходите
в размер на 104975,09 лв.
В тази връзка е уточнено, че 66500
щатски долара са преизчислени при курс 1.35925 лв. за един щатски долар по
фиксинга на БНБ за дата 04.01.2010 г., което се равнява на 90390,13 лв.,
съответно 50 000 евра са преизчислени при курс 1.95583 за едно евро, което е
равно на 97791.50 лв. или общо 188 181.63 лв. – ½ от които за
жалбоподателя - 94090.81 лв. плюс 9500 щатски долара * 1,35925 = 12912,88 лв.
или общо начално салдо за 2010 г. - 107003.69 лв.
Паричен
поток за 2011 г.:
Начално салдо – 104975,09 лв.
ПРИХОД: доходи от ТПО в размер на
6161,40 лв., възстановени суми на собственика от ЕТ в размер на 54620 лв., или
общо 60781,40 лв.
РАЗХОДИ: за издръжка и живот по данни
на НСИ в размер на 8388 лв. внеси суми в ЕТ в размер на 75225,98 лв., или общо 83613,98
лв.
Превишение на приходите над разходите
в размер на 82142,51 лв.
Паричен
поток за 2012 г.:
Начално салдо – 82142,51 лв.
ПРИХОД: доходи от ТПО в размер на
6378,38 лв., възстановени суми на собственика от ЕТ в размер на 66077 лв., или
общо 72455,38 лв.
РАЗХОДИ: за издръжка и живот по данни
на НСИ в размер на 9424 лв. внеси суми в ЕТ в размер на 23430 лв., или общо
32854 лв.
Превишение на приходите над разходите
в размер на 121743,89 лв.
Паричен
поток за 2013 г.:
Начално салдо – 121743,89 лв.
ПРИХОД: възстановени суми на
собственика от ЕТ в размер на 50000 лв.
РАЗХОДИ: за издръжка и живот по данни
на НСИ в размер на 10415 лв. внеси суми в ЕТ в размер на 42291 лв., или общо
52706 лв.
Превишение на приходите над разходите
в размер на 119037,89 лв.
Паричен
поток за 2014 г.:
Начално салдо – 119037,89 лв.
ПРИХОД: възстановени суми на
собственика от ЕТ в размер на 229000 лв.
РАЗХОДИ: за издръжка и живот по данни
на НСИ в размер на 10769 лв. внеси суми в ЕТ в размер на 152000 лв., или общо
162769 лв.
Превишение на приходите над разходите
в размер на 185268,89 лв.
Паричен
поток за 2015 г.:
Начално салдо – 185268,89 лв.
ПРИХОД: възстановени суми на
собственика от ЕТ в размер на 72697,89 лв., възстановени суми от трети лица
3720 лв., или общо 76417,89 лв.
РАЗХОДИ: за издръжка и живот
установени от органите по приходите в размер на 5825,07 лв., внеси суми в ЕТ в
размер на 221143,82 лв., предоставен заем в размер на 45000 лв., или общо
271968,89 лв.
Превишение
на разходите над приходите
в размер на 10282,11 лв.
При така установеното превишение на
разходите над приходите за 2015 г. са
изчислени следните окончателни осигурителни вноски:
|
година |
авансово внесени самоос. се лице |
Максимален осигурите- лен доход |
превишение на разходите над
приходите |
Доход, върху
който следва да се довнесат осиг.
вноски |
Дължима вноска за ДОО - 12.8% |
лихви ДОО |
Дължима вноска за ДЗПО и лихви |
Дължима вноска за ЗО 8% |
лихви ЗО |
|
2015 |
5040 |
31200 |
10526.20 |
5486.20 |
702.23 |
64.58 |
274.31 25.23 |
842.10 |
77.45 |
Определяне на дължимия данък по ЗДДФЛ:
|
превишение на разходите над приходите |
10526.20 |
|
ЗОВ общо |
3118.96 |
|
в т.ч. ДОО |
1347.35 |
|
ДЗПО |
526.31 |
|
ЗО |
1245.30 |
|
облагаем доход |
7407.24 |
|
дължим данък 10% |
740.72 |
|
лихви данък |
68.12 |
10.2. ССЕ вх. № 3348/19.02.2019
г. по описа на съда, чието заключение също се свежда до следното:
В началното салдо
към 01.01.2010г. е включена ½ от 66500 щатски
долара при курс от 1,35925 за един щатски долар, или 45195 лв., както и 9500 щатски
долара при същия курс (1,35925 за един щатски долар), или 12912,88 лв.
При това
положение началното салдо към 01.01.2010 г. на Г.М. е
определено в размер на 58107,88 лева.
Вещото лице е
проследило движението по банковите сметки на жалбоподателя и е установило, че лицето е заплащало ток, вода, телефон, данъци,
през банковата си сметка. Извършвало е и плащане на покупки от магазинната
мрежа по банков път (дебитна карта). По делото не са налични данни за конкретни
разходи извършени в брой. Въпреки това, предвид поставената задача, в
разходната частта на паричния поток е включена сума в размер на ½ от
разходите определени от НСИ за домакинство.
За целите на изготвения паричен поток вещото лице е използвало данните за
реално внесени и изтеглени от банкови сметки суми, като подробни данни за
датите и конкретните суми, са изложени в таблиците за движението по банковите сметки
на лицето, съдържащи се в самото заключение.
Паричен поток на Г.М.:
2010 г.
|
Видове приходи |
Размер |
Видове разходи |
Размер |
|
Начално салдо |
58107,88 |
|
|
|
Изтеглени суми от банкова сметка |
66817,88 |
Внесени суми в банкова сметка |
30553,41 |
|
Получени трудови възнаграждения |
5895,40 |
Разходи за издръжка и живот |
3962,00 |
|
Всичко доходи/приходи |
130821,16 |
|
34515,41 |
|
Крайно салдо за 2010 г. |
96305,75 |
|
|
2011 г.
|
Видове приходи |
Размер |
Видове разходи |
Размер |
|
Начално салдо |
96305,75 |
|
|
|
Изтеглена сума от банкова сметка |
76300,00 |
Внесена сума в банкова сметка |
23945,02 |
|
Получени трудови възнаграждения |
6161,40 |
Внесени суми в ЕТ-л.1115-1123 |
75225,98 |
|
Възстановени суми от ЕТ-л. 1115-1123 |
54620,00 |
Разходи за издръжка и живот |
4194,00 |
|
Всичко доходи/приходи |
233387,15 |
|
103365,00 |
|
Крайно салдо за 2011 г. |
130022,15 |
|
|
2012 г.
|
Видове приходи |
Размер |
Видове разходи |
Размер |
|
Начално салдо |
130022,15 |
|
|
|
Изтеглена сума от банкова сметка |
310,00 |
Внесена сума в банкова сметка |
22115,63 |
|
Получени трудови възнаграждения |
6378,38 |
Внесени суми в ЕТ-л.1124-1127 |
23430,00 |
|
Възстановени суми от ЕТ-л.1124-1127 |
66077,00 |
Разходи за издръжка и живот |
4712,00 |
|
Всичко доходи/приходи |
202787,53 |
|
50257,63 |
|
Крайно салдо за 2012 г. |
152529,90 |
|
|
2013 г.
|
Видове приходи |
Размер |
Видове разходи |
Размер |
|
Начално салдо |
152529,90 |
|
|
|
Изтеглена сума от банкова сметка |
44048,55 |
Внесена сума в банкова сметка |
31774,00 |
|
Възстановени суми от ЕТ-л.1128-1132 |
50000,00 |
Внесени суми в ЕТ-л.1131 |
42534,25 |
|
|
|
Разходи за издръжка и живот |
5208,00 |
|
Всичко доходи/приходи |
246578,45 |
|
79516,25 |
|
Крайно салдо за 2013 г. |
167062,20 |
|
|
2014г.
|
Видове приходи |
Размер |
Видове разходи |
Размер |
|
Начално салдо |
167062,40 |
|
|
|
Изтеглена сума от банкова сметка |
1480,00 |
Внесена сума в банкова сметка |
300,00 |
|
Възстановени суми от ЕТ-л.1134-1136 |
229000,00 |
Внесени суми в ЕТ-л.1137 |
152000,00 |
|
|
|
Разходи за издръжка и живот |
4385,00 |
|
Всичко доходи/приходи |
397542,40 |
|
156685,00 |
|
Крайно салдо за 2014 г. |
240857,40 |
|
|
2015 г.
|
Видове приходи |
Размер |
Видове разходи |
Размер |
|
Начално салдо |
240857,40 |
|
|
|
Възстановени суми от ЕТ-л.1138-1140 |
68590,00 |
Разходи за издръжка и живот |
5825,07 |
|
|
|
Внесени суми в ЕТ-л.1141-1142 |
217443,82 |
|
|
|
Предоставен заем Д.М. |
45000,00 |
|
Всичко доходи/приходи |
309447,40 |
|
268268,89 |
|
Крайно салдо за 2015 г. |
41178,51 |
|
|
Вещото лице е посочило „02.12.2015 г. - превод от лична банкова сметка на Г.М.
към ЕТ - 3700 лв. По сметката на Г.М., сумата е преведена от Д.М.. Сумата е
отразена в с/ка 107, но не е такава, внесена в брой“. По тази причина експертът
я е изключил от внесените суми в ЕТ.
Сумата е получена по банков път от Г.М.. По тази причина не е включена от
експерта в приходната част на паричния поток въпреки, че е включена в
предходната експертиза.
В резултата на така изготвения паричен поток е дадено заключение, че през
2015 г. за Г.М. е налице превишение на приходите
спрямо разходите с 41178,51 лв. Допълнителни вноски по ЗДДФЛ и за ЗОВ, не са
дължими.
11. Като свидетели по делото са разпитани:
11.1. С.П.М. – майка на жалбоподателя: Заявява, че от 1997 г.
синът й Г. е женен за Д.М.. През февруари 2000 г. Г. заминал за Щатите, а жена
му Д.заминала през месец ноември същата година. Там живели до 2009 г. като тя
се върнала през септември 2009 г., а Г. се върнал през декември 2009 г. В
началото Г. започнал работа в Америка като шофьор и след това, след като жена
му заминала при него, си създали собствена транспортна фирма там в Америка,
която се казвала “Б.т.”. Не знае кога точно е създадена тази фирма, но знае, че
създали такава фирма. Отначало снаха й Д.като заминала за Америка чистела къщи
и гледала деца, а след това работела във фирмата, която си създали. От 2002 г.
до 2007 г. с мъжа й са ходили всяка година при тях в Щатите за по един месец, с
изключение на 2006 г., когато тя ходила сама при тях. От 2002 г. до 2005 г. ходели
през декември и януари, а 2006 г. и 2007 г. тя била през лятото в Америка.
Всеки път, когато ходели им давали на ръка по 3000 долара да ги донесат в
България. Това били техни пари и те ги събирали, защото Г. и Д.имали намерение
да се върнат в България. Винаги им давали точно по 3000 долара, защото не се
плащало такси и можело свободно да ги донесем. Общо за тези пъти, през които са
ходили в Америка, свидетелката и съпругът й донесли 27 000 долара. През
това време имали фабрика за бутилиране на минерална вода и мъжът й държал
парите в касата на фабриката. Сега вече нямали фабрика за минерална вода. Продали
я през 2010 г. Към средата на януари 2010 г. предали на Г. и Д.всичките пари на
куп. Те били голяма семейство и живеели цялото семейство - синът й Г. с жена му
и децата, дъщеря й със зетя и техните деца, и тя с мъжа й, в една къща, но в
отделни апартаменти. Когато върнали парите на Г. и Д.били се събрали цялото
семейство в техния апартамент и всички присъствали на предаването на парите. Зет
й П.Д.бил заедно с Г. в Щатите. Те заминали заедно през 2000 г., заедно работели
и даже имало моменти, когато са живеели заедно в една квартира. Постоянно били
заедно. Зет й П.Д.също е пренасял пари на Г. в България, когато си е идвал от
Щатите и ги е предавал на свидетелката и съпруга й. Синът й Г. не можал да вземе зелена карта и
не си бил идвал от 2000 г. до края на 2009 г., докато зет й успял да вземе
зелена карат и в периода от 2004 г. - 2007 г. си идвал по два пъти в годината.
Не може да каже през кои месеци точно си е идвал. Всеки път, когато си идвал от
Щатите през периода от 2004 г. до 2006 г., зет й П.носел по 3000 долара от Г. и
ги предавал на нея и мъжа й. През 2007 г. първият път, когато си дошъл П.донесъл
3000 долара, а вторият път, през същата година, донесъл 9000 долара. През 2008
г. зет й П.Д.си дошъл само веднъж– доколкото си спомня през декември 2008 г., и
донесъл на куп 9500 долара от Г., които им предал. Общо зет й донесъл
39 500 долара, които тя и мъжът й съхранявали при парите, които те пазели
- в касата на фабриката за бутилиране. Общо парите, които те със съпруга й
донесли от Щатите и зет й донесъл от Щатите, станали 66 500 долара. Тези
всички пари на куп ги дали през януари 2010 г. на Г. и Д.в присъствието на
цялото семейство, в техния апартамент. Нямат съставени документи по между си за
предаването и приемането на тези пари. Както им били предадени от Г. и зет й,
така ги съхранявали в долари и в долари им ги предали през 2010 г.
11.2. Н.Г.М. – баща на
жалбоподателя: Завява, че
синът му Г. и жена му Д.живеели в Щатите от 2000 г. до 2010 г. Снаха му Д.си
дошла 2009 г., а синът му си дошъл 2010 г. Не си спомня точно кога. Ходил е
четири пъти на гости при тях в Щатите. За Коледа е ходил през 2002 г., 2004 г.,
2005 г. и 2007 г. за кръщенето на детето. Със съпругата си били там. След това
тя ходила сама. Мисли, че през 2008 г., не си спомням кога. Когато били в
Щатите при тях, Г. и Д.им давали всеки път по 3000 долара. Всеки път, когато били
там са пренасяли в България по 3000 долара. Свидетелят имал тогава фабрика за минерална вода и там в
касата на фабриката съхранявал парите. Фабриката била със СОТ, с въоръжена
охрана и затова там съхранявал парите. Те с жена му пренесли общо 27 000
щатски долара през тези години. Зет му П.Д., когато си идвал в България също
носел пари от сина му Г.. Общо 39 500 долара донесъл зет му, които също
съхранявал в касата на фабриката. През януари 2010 г. си дошъл и Г. от Щатите и
тогава се наложило да им ги върне тези пари. Общо му върнал 66 500 долара.
Зет му предавал парите на него в присъствието на жена му. Не са съставяли
документи за приемането и предаването на парите. Зет му си идвал по два пъти в
годината. По 3000 долара и по 9000 и нещо им е носил. Не си спомня на колко
пъти му ги е дал, но последният път му дал многото пари. Когато продали
фабриката касата си я пренесъл вкъщи и продължил да съхранявам парите вкъщи.
Дъщеря им П.дала 50 000 евро на брат си Г. след като продали фабриката.
Фабриката за минерална вода по документи се водела на П.Д., но всъщност свидетелят
бил главата на фирмата. След като я продали за два милиона евро те съвместно с
дъщеря му решили, тъй като фабриката е семейна, от тези пари, от продажбата на
фабриката да дадат 50 000 евро на Г. и доколкото си спомня дъщеря му П.му
ги привела по банков път. Парите ги предал на сина си в долари така, както ги
получил от него в Щатите. При връщането на парите се били събрали всички
семейно, той и съпругата му, синът му Г. и Д.и дъщеря му П.със зетя, тъй като те
живеели в една къща и в присъствието на всички му предали парите.
11.3. П.Г.Д.: Заявява, че бил женен за
сестрата на Г.М. – П.Д.от 1994 г. до 2002 г., когато се развели. От 2000 до
края на 2009 г. работел в Щатите. Г. и Д.му предавали пари да ги пренася в
България. От 2004 г. до 2008 г. всяка година по два пъти си идвал в България.
През 2009 г. си дошъл окончателно. През 2004 г., 2005 г. и 2006 г. всеки път,
когато си идвал в България, те му давали и той пренасял по 3000 долара, или по
6 000 долара на година и той ги предавал на майка му и на баща му. През 2007 г. донесъл един път 3000 и един път
9000 долара. През 2008 г. само веднъж е донесъл 9500 долара. Общо е пренесъл 39
500 долара. Всеки път е предавал парите на неговите родители. Неговите пари
винаги са били по банкови сметки и не му се е налагало в брой да пренася свои
пари. Няма представа защо така искали да им пренася парите в България.
Документи за приемането и предаването на парите не са съставяли. Бил поканен на
гости в къщата на родителите на Г. през януари 2010 г. и тогава те му върнали
парите.
11.4. Д.Н.М.,
съпруга на жалбоподателя: същата заявява, че от 1998 г. са женени с Г.. От 2000 г.
били в Щатите до 2009 г. Първо той заминал през февруари 2000 г., а тя заминала
декември 2000 г. Върнала се през септември 2009 г., а той се върнал декември
2009 г. През целия този период от 2000 г. до 2009 г. те не са се връщали в
България. На гости им идвали бащата и майката на Г.. Първият път дошли през
декември 2002 г. През декември 2004 г. пак дошли за празниците. През 2005 г.
също дошли двамата, а през 2006 г. дошла само свекърва й да вземе детето. През
2007 г. дошли в Щатите пак двамата. Повече не били идвали. Всеки път, когато
идвали им давали по 3000 долара. Това бил техни лични спестявания, които решили
да пращат в България. Повече пари не са пращали по тях. Това била минималната
сума, за да не ги облагат на митницата. Общо са пратили 15 000 долара по
свекърва й С.и 12 000 долара по свекъра й Н.М.. Пращали пари и по П.Д..
Той бил бивш съпруг на сестрата на Г.. П.заминал със съпруга й през 2000 г. за
Щатите. От 2004 г. до 2007 г. П.започнал да си идва в България по дава пъти в
годината. През 2008 г. П.си дошъл само един път. Той се прибрал окончателно от
Щатите през декември 2009 г. И по него пращали всеки път по 3000 долара. През
2007 г. лятото изпратил по него 3000 долара, а декември 9000 долара, а през
2008 година пратили по П.9500 долара. Само 2009 г. не са изпращали пари, защото
решили да си прибират в България. Свекърва й С.и свекърът й Н.им върнали парите
през януари 2010 г. в техния апартамент, в присъствието на цялото семейство,
включително и семейството на сестрата на Г. -
П.. Не са съставяли документи за приемането и предаването на сумите.
Общо им върнали 66 500 долара през януари 2010 г.
ІV. За правото:
12. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос
факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на
приходната администрация в хода на ревизия, осъществена по реда на чл. 112 и
сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е
постановен в изискваната от закона форма, съобразно разпоредбата на чл. 120,
ал. 1 от ДОПК.
13. С оглед разрешаването на
текущия административноправен спор, необходимо тук на първо място е да се
посочи следното :
Според чл. 110,
ал. 2 от ДОПК – “Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите,
насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски.”. Принципът на “Законност”, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК изисква
при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в
рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно
и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за “Обективност”,
възведен в чл. 3 от ДОПК, безусловно налага задължението органите по приходите,
в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и
обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на
задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да
се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за
фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Най-сетне,
принципът на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК, според който –
“Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма
искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от
значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за
прилагането на определените в закона облекчения”, без съмнение възлага доказателствената
тежест в административното ревизионно производство на органите по приходите. Те
са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими
правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота
от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на
незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните
правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага.
Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на данъчните
органи и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато
крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен
за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред горестоящия в
йерархията на данъчна администрация орган. При положение, че резултатът е
отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно
обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на
това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и
разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете
страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат
еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към
разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите,
релевантни за спорното право. Как се разпределя доказателствената тежест при
това положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган –
ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е
обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила.
Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената
тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още
следното уточнение:
Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение,
въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението
на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не
е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда
да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт,
като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл. 160, ал. 1 от ДОПК, независимо от това дали в съдебното производство страните са ангажирали
някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено.
А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците,
които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
14. На следващо място, без
съмнение в случая следва да се съобрази и правилото възведено в чл. 124, ал. 2
от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт,
издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните
доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва кому лежи
доказателствената тежест относно релевантните факти при спор относно
законосъобразността на ревизионен акт, издаден в производство по реда на чл.
122 от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на
съдържащите се в същия констатации.
Как изложеното до
тук се съотнася с конкретиката на настоящия казус?
15. Основните спорни въпроси, по отношение на които се концентрират противоположните становища на
страните, се свеждат до размера на началното салдо към 01.01.2015
г., съответно до изготвения паричен поток за 2015 г.
16. Съдът намира, че в
процесното ревизионно производство, органите по приходите не са изпълнили
задълженията си за обективно /чл. 3
от ДОПК/; служебно /чл. 5 от ДОПК/ и
добросъвестно /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/
установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване
на задълженията на задълженото лице към бюджета. Доказателствата, събрани в
хода на ревизионното производство не са преценени от органите по приходите в
тяхната съвкупност, което е довело до грешни изводи и необоснованост на
констатациите на оспорения ревизионен акт. Освен, че в хода на ревизията не са
извършили никакви действия по събиране на доказатства, с изключение на присъединяване
на част от събраните такива в хода
на извършената на жалбоподателя проверка за установяване на факти и
обстоятелства (ПУФО), в рамките на 5 месеца (времето през което според цитираните ЗВР е извършена ревизията) органите по приходите не са успели дори да извършат
анализ на извлеченията от банковите сметки на жалбоподателя, а са се задоволили
само да констатират номера на банковата сметка, банката, в която същата е
открита, датата на откриване и дали сметката е активна или закрита, което само
по себе си не води до никакви правни изводи. Отделно от изложеното не са
изготвени парични потоци за периода 2010 г. – 2014 г., с оглед представените от
ревизираното лице писмени обяснения и доказателства за получени доходи от
работа в САЩ и за превод по банков път на 50000 евро през 2010 г. от неговата
сестра. Не на последно място следва да се констатира, че в хода на ревизията не
са събрани писмени обяснения по реда на чл. 57 от ДОПК от лицата Н.М., С.М. и П.Д., за които Г.М. твърди, че са пренасяли спестени от него и
жена му (с която макар и разведени живеят
заедно включително и до края на ревизирания период – така молба представена в
о.з. на 21.09.2018 г., лист 1959, том 7 по делото) американски долари в България, при техните посещения
в САЩ, още повече, че с писмо вх. № 94-00-6355/01.12.2016 г. жалбоподателят е
представил удостоверения за пътуванията на тези лица извън страната, издадени
от ОД на МВР гр. Пловдив. Обективно погледнато, жалбоподателят не е имал друга процесуална
възможност да защити правата си в хода на извършената му проверка, а
впоследствие и ревизия, освен да представи изисканите му доказателства и да
даде съгласи за разкриване на банкова тайна по отношение на притежаваните от
него банкови сметки, което е сторил. Очевидно още веднъж трябва да се
подчертае, за яснота на органите по приходите, че именно те, а не ревизираното
лице, са органи на изпълнителната власт и като такива са снабдени
с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на
необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на
законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и
осъществяване на данъчните правоотношения.
Процесуалното
бездействие на приходна администрация относно разкриване на фактите и
обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на
задълженото лице, включително и чрез служебното им изясняване (когато няма искане от заинтересованото лице за това), е довело до пълна
необоснованост на оспорения РА.
Именно поради тази причина, в хода на съдебното производството по искане на
жалбоподателя като свидетели по делото са разпитани родителите на Г.М. – Н.и С.М.и,
жена му Д.М. и П.Д., от чиито показания по недвусмислен и безпротиворечив начин
се установява, че Н.и С.М.и и П.Д.са пренесли в България през периода 2003 г. –
2008 г. общ сумата в размер на 66 500 щатски долари, които са съхранявани
от родителите на жалбоподателя до окончателно завръщане на Г.М. в България и са
му предадени в началото на 2010 г. в присъствието на цялото семейство.
Необходимо е да
се констатира, че разпитаните по делото свидетели Н.М., С.М. и Д.М. са от кръга на
лицата по чл. 172 от ГПК, поради което показанията им се преценяват от съда с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост.
В показанията не
се откриват противоречие относно броя на посещенията на свидетелите Н.и С.М.и в
САЩ, получените и пренесени суми, начинът на съхранението им и връщането им.
Показанията кореспондират и с представените в превод на български език данъчни
декларации за приходи на физически лица и данъчни декларации за дейността на
регистрираното от Г.М. дружество „БУЛТРАНС ИНТЪРПРАЙЗИС“, подавани в САЩ и установяващи
придобитите там доходи от него и жена му. Еднозначно е установяването и за
съхраняване на парите в брой в касата на притежавана от М.и фабрика и връщането
им през 2010 г. (така писмени доказателства на лист 259 и сл., том 2 по
делото), на което всички свидетели лично са присъствали. Не на
последно място следва да се посочи, че фактът на спестени суми (в случая щатски долари) от работа в САЩ, е
заявен в рамките на ПУФО и е поддържан в хода на ревизията.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че обсъжданата
сума в размер на 66 500 щатски долари,
с левова равностойност 90 390 лева, е получена от жалбоподателя и
жена му в началото на 2010 г., като в съответствие с чл. 30, ал.
2 ЗС дяловете на Г. и Д.М.и във върнатите пари се считат за равни и половината
от тях, или 45195 лв., е разполагаема за Г.М. към началото на ревизирания
период.
В този смисъл е Решение № 13944/14.11.2018 г. по адм. дело
№ 7640/2018 г. на ВАС, постановено във връзка с оспорване на издадения на Д.М.
ревизионен акт, обхващащ същите данъчни периоди.
Наред с
обсъдените по-горе 45 195 лв., като разполагаеми към 01.01.2010
г. следва да бъдат приети и лично донесените 9500 щатски долари (с левова равностойност 12912,88 лв. при курс на долара 1,35925 лв.) от Г.М. при окончателното му завръщане в България – обстоятелство
декларирано още в хода на извършената му ПУФО.
При това
положение началното салдо към 01.01.2010 г. следва да
бъде определено в размер на 58107,88 лв.
17. Приетото за установено до тук обосновава при
постановяване на настоящия съдебен акт да бъде възприета втората изготвена по
делото ССЕ вх. № 3348/19 02.2019 г. по описа на съда, тъй като при тази
експертиза, вещото лице П. подробно е изследвал движението по банковите сметки
на ревизирането лице през периода 2010 г. – 2014 г. и при изготвяне на
паричните потоци за всяка една от тези години е съобразил внесените и изтеглени
суми от Г.М. по тези сметки, нещо което не е сторено от вещото лице Спиртова при
изготвяне на ССЕ вх. № 10135/22.05.2018 г. по описа на съда.
Както вече бе казано (т. 10.2. от настоящото
решение), в резултат на така изготвения паричен поток, вещото лице П. е дал
заключение, че през 2015 г. за Г.М. е налице превишение
на приходите спрямо разходите с 41178,51 лв., т.е. не са налице основания за
допълнително начисляване на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и ЗОВ за отчетната 2015 г.
Настоящият съдебен състав намира
заключението по приетата втора ССЕ вх. № 3348/19 02.2019 г. по описа на съда, за обективно и компетентно
изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаване
на конкретния административноправен въпрос факти и обстоятелства. Доколкото
вещото лице е взело предвид както приходите, така и разходите на ревизираното
лице за 2010 г. – 2015 г. и е направило съпоставка между тях по методиката,
използвана от ревизиращите органи и като се има предвид, че ревизията по чл.
122 ДОПК е особен вид ревизионно производство, при което целта е да се установи
размер на данъчната основа, който да е максимално близък до този, който би бил
определен при наличието на правомерно развитие на данъчните правоотношения,
съдът намира, че паричните потоци на М. за 2010 г. – 2015 г. са формирани
възможно най-обективно и следва да бъде възприети така, както са обективирани в
заключението по приетата втора ССЕ вх. № 3348/19 02.2019 г. по
описа на съда.
18.
Изложеното до тук не е съобразено от органите по приходите, което е довело
до незаконосъобразно определяне на данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г.
на жалбоподателя.
19. Съображения за незаконосъобразното определяне
на данъчната основа за облагане, а оттам и на задължението за данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. (които няма да бъдат преповтаряни),
води до незаконосъобразно определяне и на задълженията за ЗОВ на жалбоподателя
за този отчетен период, доколкото размерът на окончателния осигурителен доход
за Г.М. като самоосигуряващо се лице, определен по
реда на чл. 122, ал. 2 – чл. 124 във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за
2015 г., върху който следва да се внесат осигурителни вноски, е равен на
установения доход от „трудова дейност”, определен с процесния ревизионен акт.
20. Впрочем, в тази насока е необходимо да се отбележи, че ревизията като съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, в никакъв случай не е производство, в което единствената цел на органите на приходна администрация е да намерят някакъв формален повод, предположение или безпринципно смешение при тълкуването на отделни правни норми, за да определят във всеки случай допълнителни задължения за данъци на съответния правен субект. В конкретния казус е сторено именно това.
Очевидно подходът на приходната администрация, който в никакъв случай не следва да бъде толериран, изключва съвкупната преценка на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства. Ако такава преценка бе направена, несъмН.органите по приходите биха стигнали до различни от съдържащите се в РА правни изводи.
21. При това положение, обжалваният административен акт се явява необоснован и
незаконосъобразен, и като такъв ще следва да бъде отменен. Това налага извод за
основателност на жалбата.
V. За разноските:
22. На основание чл. 161,
ал. 1, изр. 1 от ДОПК на жалбоподателя се дължат разноски, които се
констатираха в размер на 2500 лв. – заплатените държавни такси, възнаграждения
за вещи лица и адвокатски хонорар.
В тази връзка е
необходимо да бъде уточнено, че по делото не са представени доказателства („фактури и касови бележки“) за направени разходи в
размер на 920 лв. за преводи на документи, така както се претендират с
представения в последното с.з. списък на разноските (л. 2039). Това налага искането за присъждане на разноски да бъде
уважено частично, а именно в размер на 2500 лв.
23. Направеното искане в
писмената защита по съществото на правния спор, на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК в полза на дирекцията да бъдат присъдени разноските по делото, независимо
от неговия изход с оглед на „новопредставените“ доказателства (кои конкретно нови доказателства визира ответника, от съдържанието на
искането по никакъв начин не става ясно), които е могло
да бъдат представени в административното производството, се явява изцяло
неоснователно. Повече от очевидно е, че представените от страна на
жалбоподателя в хода на съдебното производството писмени доказателства не са
нови по смисъл на чл. 161, ал. 3 ДОПК и ако ответният административен орган си
бе направил труда да проучи подробно делото, щеше да установи, че същите са събрани
още в хода на извършената на ревизираното лице ПУФО и на практика представляват доказателства, които администрацията не е
представила своевременно по делото.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001616003053-091-001/27.03.2017 г., издаден от И.К.К.на длъжност началник сектор”Ревизии” - възложил ревизията
и Т.А.Т.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията
при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 325/07.06.2017 г. на Директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на
НАП, в частта, с която на Г.Н.М., в качеството му на едноличен търговец
с фирма “Г.М.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, допълнително
са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер
на 20 079,38 лв., ведно с начислени лихви в размер на 1 846,70 лв. и задължения
за здравноосигурителни вноски за 2015 г., както следва: вноски за Държавно
обществено осигуряване (ДОО) в размер на 3 348,48 лв., ведно с начислени лихви
в размер на 307,96 лв.; вноски за Здравно осигуряване (ЗО) в размер на 2 092,80
лв., ведно с начислени лихви в размер на 192,48 лв. и вноски за Допълнително
задължително пенсионно осигуряване - универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УПФ) в размер
на 1 308,00 лв., ведно с начислени лихви в размер на 120,30 лв.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за
приходите, да заплати на Г.Н.М., в
качеството му на едноличен търговец с фирма “Г.М.”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 2500 лв., представляваща
заплатените държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски хонорар.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: