Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260332
гр.Пловдив 03.11.2020 г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, Х състав, в закрито заседание на трети ноември две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладвано от съдия РУМЯНА
АНДРЕЕВА гр.д. № 2299 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба с вх.№ 11186/24.08.2020 г. на длъжника Д.Я.Я. с ЕГН **********
с адрес: ***, против действията на ЧСИ
Петя Николова с рег.№ 911 и р-н на д-ие ПОС по изп.д.№ 20209110400389 –
постановление за приемане на разноските за заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв. като прекомерно, както и разноските по
Тарифата към ЗЧСИ, за които счита, че следва да бъдат редуцирани с оглед
твърдението и, че оставащата главница е в размер на 8000 лв., а не 13 000
лв., както е приел ЧСИ. От Д.Я.Я. е постъпила и последваща жалба с вх.№
12376/14.09.2020 г. против разпореждане от 03.09.2020 г. на ЧСИ Петя Николова,
постановено по същото изп.дело, с което е било оставено без уважение подаденото
от нея възражение с вх.№ 11187/24.08.2020 г.
срещу разноските, приети за събиране по посоченото изпълнително дело. Жалбоподателката моли
атакуваното действие на ЧСИ да се отмени и съда да намали разноските за
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение поради прекомерност, както
и начислените такси за ЧСИ като неправилно определени.
Взискателят В.П.Г. е взел становище
за неоснователност на жалбата в частта
и, касаеща размера на заплатеното от него адвокатско възнаграждение и моли
същата да се остави без уважение.
ЧСИ в писменото си становище е
изразил мнение, че жалбата е допустима, но неоснователна.
По допустимостта на жалбата:
Жалбоподателката има качеството на длъжник по
приложеното изп.д.№ 20209110400389. По същото на 11.08.2020 г. е изпратена ПДИ
до длъжника Д.Я.Я., видно от която ЧСИ е начислил за събиране такси по Тарифата
към ЗЧСИ в размер на 1 523,32 лв. С постановление от 17.08.2020 г. ЧСИ е
приел и направените от взискателя разноски във връзка с изпълнителното производство в размер на 3000 лв. за осъществено
процесуално представителство. На 24.08.2020 г. длъжникът Д.Я.Я. е депозирала
жалба с вх.№ 11186/24.08.2020 г. против постановление за разноските, с което са
приети за събиране 3000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя, както и разноските по Тарифата към ЗЧСИ, като се счита, че същите
следва да бъдат редуцирани. На същата дата от длъжника Д.Я.Я. е постъпило и
възражение до ЧСИ с вх.№
11187/24.08.2020 г., имащо идентично с жалбата съдържание. С разпореждане от
03.09.2020 г. ЧСИ П.Николова е разгледала възражението с вх.№ 11187/24.08.2020 г. , като го е
оставила без уважение, а на 14.09.2020 г. в срок е постъпила жалба от длъжника Д.Я.Я.
с вх.№ 12376/14.09.2020 г. против постановление за разноските, обективирано в
разпореждане от 03.09.2020 г.
Пловдивският окръжен съд намира, че жалба с вх.№
11186/24.08.2020 г., идентична по съдържание с възражение с вх.№ 11187/24.08.2020 г. по съществото си
представлява молба с искане до ЧСИ за редуциране на разноските за заплатено от
взискателя адвокатско възнаграждение, както и разноските за ЧСИ, поради тяхната
прекомерност. Към този момент е липсвал акт
на ЧСИ по такова искане, който акт да може да се обжалва пред съда. На
обжалване обаче подлежи отказа на ЧСИ да редуцира размера на заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение, както и разноските за ЧСИ като прекомерни.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което
уредбата му в новия ГПК е в част първа - "Общи правила". Тази част
важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство. Произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в
изпълнителното производство не е изпълнително действие. То е реализация на
общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени
имуществени вреди. Същият обаче дължи такова произнасяне, в случай, че бъде
сезиран. В случая, след сезирането си, ЧСИ вече е разгледал и тази частна
жалба, имаща характер на молба за редуциране на разноските, като е постановил
разпореждане за отказ да се редуцират посочените разноски от 03.09.2020 г., което вече подлежи на
обжалване.
Като разгледа жалбата с вх.№ 12376/14.09.2020 г., становището на взискателя, мотивите на и се запозна с
приложеното копие от изп.д.№ 20209110400389. №
20208510400662 на ЧСИ Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав
намира следното:
Изпълнителното производство е било
образувано пред ЧСИ Петя
Николова на 11.08.2020 г. по молба на взискателя В.П.Г. чрез пълномощника му адв. А.И. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7389/2020 г. по описа
на ПРС, за сумата от 13 000 лв., дължима по запис на заповед, законната
лихва върху главницата, считано от 26.06.2020 г. до изплащане на вземането и
сумата от 260 лв. разноски по делото. С молбата на основание чл.18 от ЗЧСИ е
възложено на ЧСИ извършването на всички необходими правни и фактически действия
по делото, като единствено е поискано като конкретен изпълнителен способ
проучване на имотите на длъжника и налагане на възбрана.
На длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение на 17.08.2020 г. с вписани в нея главница от 13 000 лв.,
законна лихва в размер от 216,67 лв., 260 лв. присъдени разноски, както разноски
по изпълнението за сметка на длъжника – 1523,32 лв. такси по ТТРЗЧСИ към 25.08.2020
г.
С постановление от 17.08.2020 г. ЧСИ след нарочна
молба е приел и направените от взискателя разноски във връзка с
изпълнителното производство в размер на 3000
лв. за заплатеното от същия адвокатско възнаграждение.
Нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно
чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е.
дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално
съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното
дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство. Не може да се приеме, че разноските за образуване на изпълнителния
процес се обхващат от тези по неговото водене, тъй като развитието на процеса е
обусловено от процесуалното поведение на длъжника. При положение, че длъжникът
изпълни в срока за доброволно изпълнение, то разноски за адвокатско
възнаграждение по водене на изпълнителния процес няма да се дължат, тъй като
няма да бъдат предприети същински действия по изпълнението. При положение, че
длъжникът не е изпълнил доброволно преди образуване на изпълнителното дело и не
плати в срока за доброволно изпълнение, то следва да понесе разноските на
взискателя по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата.
В случая длъжникът не е заплатил в срока
за доброволно изпълнение доброволно сумата по изпълнителния лист. На 21.08.2020
г. е извършено частично плащане в размер на 9594 лв. по наложен запор върху
банковите сметки на длъжника. Пълно плащане липсва и към деня на изпращане на
жалбата в съда. Ето защо поведението на длъжника става причина за продължаване
на изпълнението, поради което и е налице основание и за присъждане в полза на
взискателя и на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение и по чл. 10,
т. 2 от Наредбата наред с това за образуване на изпълнителното дело. Така
уговореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в общ размер от
3000 лв. обаче е прекомерно, доколкото изчисления размер на същия според
правилата на чл. 10, т. 1 и т.2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза
на 660 лв. Тъй като този хонорар е заплатен към момента на образуване на
изпълнителното дело без от взискателя да са поискани и да са извършени
конкретни изпълнителни действия, то разноските следва да се редуцират до
минималния им размер от 660 лв.
Съдът намира, че са налице основания и за
промяна на определената от ЧСИ такта по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Видно от мотивите на съдебни изпълнител, в
обективирана в поканата за доброволно изпълнение сума за разноските,
определената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ е в размер на 1523,32 лв. Размерът на дължимата такса се определя
съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист, които в
случая са общо 13 476,67 лв. В случая приложимо е правилото на чл.26 б.“Г“
от Тарифата, като дължимата се такса за изпълнението към ЧСИ е в размер на 820 лв. + 6 на
сто за горницата над 10 000 лв., или същата е в размер на 1028,60 лв. Ето защо обжалваното
постановление следва да се отмени, като разноските за ЧСИ се намалят до
посочения размер.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане
от 03.09.2020 г. на ЧСИ Петя Николова с рег.№ 911 и р-н на д-ие ПОС,
постановено по изп.д.№ 20209110400389, с което е било оставено без уважение
подаденото от длъжника Д.Я.Я. с ЕГН **********
възражение с вх.№ 11187/24.08.2020 г.
срещу разноските, приети за събиране по изпълнителното дело, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя В.П.Г.
за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 660 лв.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ в размер на сумата от 1028,60 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: