Р Е Ш Е Н И Е
№
14.02.2019г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в публичното заседание на седемнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова като разгледа гр. д. № 7524 по описа за 2018г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застрахповането КЗ/.
Ищецът – К.Т.Я. твърди, че на
24.10.2016 г., около 10:40 часа, на АМ „Тракия“, в посока гр. Бургас, лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с peг. № *******, управлявано от Я.С.Я.,
с ЕГН: ********** се е движел с несъобразена с пътните условия скорост и при
достигане на 263 км. от магистралата, водачът губи контрол над автомобила,
напуска пътното платно и се преобръща в крайпътната канавка, намираща се от
дясно по посока на движението. Вследствие на настъпилия инцидент е пострадала
ищцата, която е пътувала в автомобила. Относно описаното е съставен протокол за
ПТП с № 1504270/24.10.2016 г. по описа на ОД на МВР - Сливен. Твърди, че е
постъпила в „МБАЛ-Пазарджик“ АД, с оплаквания от болки в дясната ключица,
главоболие и болки във врата. В болничното заведение, същата е хоспитализирана,
за периода от 25.10.2016 г. до 27.10.2016 г. с окончателна диагноза: контузио
капитис и комоцио церебри. Установено било и увреждане на дясното й коляно,
което наложило поставяне на ортеза. Заявява, че на 27.02.2017 г. поради
оплаквания от болка и ограничени движения в ставата, в областта на дясното й
коляно, ищцата отново е постъпила в болнично заведение - МБАЛ „Сердика“ АД.
Вследствие на травмата на коляното от процесното ПТП на ищцата е извършена
операция на 27.02.2017г., а престоя й в лечебното заведение е бил от
27.02.2017г. до 06.03.2017 г. Твърди, че на 20.07.2017г., ищцата отново
постъпва в болнично заведение - „МБАЛ С.Б.“ АД, предвид оплаквания от болка в
дясна коленна става и болезнени активни и пасивни движения на същата. След
проведени изследвания, лекарският екип достига до решението за извършване на
нова оперативна интервенция. Последната е осъществена на 26.07.2017г. Твърди,
че в периода между трите хоспитализации и след изписването й от третото
болнично заведение, е продължила лечението си в домашни условия. Тъй като не
можела да се справя сама, в тези периоди близките й се грижат за нея, като й
помагали за ежедневните й битови и хигиенни нужди. Периода на оздравяване след
второто и третото изписване от болница, преминава на легло за пострадалата, тъй
като същата е с обездвижен долен крайник. Вследствие на изживения шок, ищецът
се оплаква от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за
катастрофата, нарушения на съня и вниманието. Все още изпитва болки в областта
на дясното й коляно, както и движенията й в тази област са силно ограничени.
Посочва, че гражданска отговорност на описания лек автомобил е застрахована при
ответното дружество. Заявява, че на 01.06.2017 г. е подадена молба е вх. № ОК -
282610, по описа на „З.Б.И.“ АД, с която е претендирано изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП.
Посочва, че с писмо, с изх. № НЩ/20.06.2017 г. ответникът е отказал заплащане.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да
заплати на ищеца: 60 000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от
21.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК. По делото
е депозирана писмена защита от процесуалния представител на ищеца.
Ответникът – З. „Б.и.” АД в депозирания
от него писмен отговор заявява, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за процесния автомобил Ситроен Ксара, с peг. №******. Оспорва
представения от ищеца Протокол за ПТП № 1504270, досежно съдържанието му в
частта „Обстоятелства и причини за ПТП“. Навежда твърдения, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата, която се е возила в лекия автомобил
без поставен предпазен колан. Оспорва твърдените от ищеца увреждания да се
намират в причинна връзка и да са следствие от процесното ПТП. Оспорва
представените медицински документи - епикризи и амбулаторен лист по съдържание,
като счита, че те съдържат констатации неотговарящи на обективната истина.
Посочва, че заявените от ищеца увреждания са в резултат на предходни заболявания
и на хронично - дегенеративни изменения. Оспорва твърденията, евентуални
получени в следствие на ПТП увреждания, да са довели до продължителни болки и
страдания. Оспорва продължителността на оздравителния процес. Оспорва
твърденията за изживян стрес и душевни страдания на ищеца. Наведено е
възражение за прекомерност на заявената искова претенция. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск. Претендира
разноски и адвокатско възнаграждение, за което е представен списък съгласно чл.
80 от ГПК. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищеца.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава
да плати обезщетение, което застрахованият дължи на трето лице по силата на
своята гражданска отговорност за причинените имуществени и
неимуществени вреди. В съответствие с чл. 477, ал. 1 КЗ обект на
застраховане при тази застраховка е отговорността на застрахованите физически и
юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на МПС.
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият
е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е
увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, която в
случая е налице. Преди подаване на исковата молба ищецът е отправил претенция
за плащане на обезщетение, която е заявява на 01.06.2017 г. с молба е вх. № ОК
- 282610, по описа на „З.Б.И.“ АД и която не е била удовлетворена.
Уважаването на иска предпоставя валидна
към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност",
покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на
причинилия вредите се предполага до доказване на противното.
Не е предмет на спор между страните в
настоящото производство сключена и действаща към деня на произшествието
задължителна за автомобилистите застраховка "Гражданска отговорност"
за лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с peг. № *******, страна по който е ответникът „З.Б.И.“ АД.
По делото не се спори относно факта на
настъпилото на 24.10.2016г. пътно – транспортно произшествие: около
10:40 часа, на АМ „Тракия“, в посока гр. Бургас, лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „Ксара“, с peг. № *******, управлявано от Я.С.Я.,с ЕГН: ********** при
достигане на 263 км. от магистралата, водачът губи контрол над автомобила,
напуска пътното платно и се преобръща в крайпътната канавка, намираща се от
дясно по посока на движението.
За произшествието е съставен Констативен
протокол за ПТП № 1504270/24.10.2016 г. по описа на ОД на МВР – Сливен
/страница 7 от делото/. Описания в този документ механизъм съответства на този
посочен в исковата молба и в заключението на авто – техническата експретиза.
При тези доказателства съдът намира
застрахования при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, предпоставящо възникване отговорността на застрахователя да заплати
обезщетение за причинените вреди.
Възражението на ответника за
съпричиняване, поради това, че ищцата не е била с поставен предпазен колан се
опровергава от заключението на съдебно-медицинската експертиза, която
установява по категоричен начин, че с оглед характера на травматичните
увреждания те са резултат както от настъпилото увреждане, така и от това, че
ищцата е била с поставен предпазен колан. Поради това не са налице основания да
се приеме ищецът да е нарушил чл. 137а ЗДвП и по този начин допринесъл за
настъпването на вредите.
Застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната
сума. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат
на обезщетяване по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД, чийто размер се
определя в зависимост от конкретните обстоятелства.
От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно-медицинска експертиза се установява, че
като последица от произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на
главата и сътресение на главния мозък, с проведено относно тях медикаментозно
лечение, счупване на дясната ключица, като е предприета имобилизация,
приемането на медикаменти и рехабилитация, както и остеохондрална фрактура на
вътрешния феморален кондил, по повод на
което е било необходимо извършването на артроскопии, хондропластила и
вътреставно приложение на растежни фактури, като по-късно е проведена и
рехабилитация.
По отношение на контузията на главата и
мозъчното сътресение вещото лице е посочило, че пълното възстановяване е
настъпило за около 25 дни. В този период се наблюдава при пациенти главоболие и
намалена концентрация.
Счупването на дясната ключица въпреки
проведеното лечение към момента на прегледа не е зараснало, оформила се е
лъжлива става с патологична позиция на костните фрагменти. Функционалното
възстановяване е добро. Има различна по интензивност болка в крайните фази на
активните движения в раменната става.
Относно четвъртото увреждане -
остеохондралното счупване на бедрения кондил е посочено от вещото лице, че
възстановяването е продължило около една
година. Вещото лице сочи, че в острия период след двете травми /на дясната
ключица и в коляното/ болките са били много силни, дължащи се на травматичното
увреждане, движението на фрактурните краища, увреждането на периоста,
посттравматичните хематоми, развиващия се оток на тъканите и са причинили
нарушения във функция. Счупената ключица е предизвикала силни болки при всяко
движение на гръдния кош свързано с дишането, които са продължили около 30- 45
дни. Непосредствено след операциите на коляното силните болки са били причинени
от проникването през меките тъкани, вътреставния излив и развитието на
постоперативния оток. През възстановителния период има ограничена подвижност,
необходимостта от ползване на помощни средства след операциите на коляното,
затруднения в придвижването, в личния тоалет и дишането. При направения личен
преглед от вещото лице се установява, че активни движения в дясната раменна
става са възможни в пълен обем, но крайните фази са болезнени, а активни
движения в дясната колянна става не са възможни в пълен обем- не може напълно
да кляка, относно ключицата – има непълно срастване в резултат на което е
налице скъсяване и деформация, като е намалена силата на захвата на тази ръка. В
бъдещ период може да има болки в дясната раменна става и дясното коляно. Посочва, че относно оформилата се
псевдоартроза при желания на пострадалата може да се извърши операция на
ключицата свързана с открито наместване, евентуална остеоплостика и метална
фиксация. Следва да се съобрази, че независимо от това, че е налице възможност
за оперативно лечение, то не може със сигурност да бъде посочено, че
медицинската интервенция ще доведе до пълно възстановяване. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че въз основа на представените допълнително медицински
документи допълва същото като следва да се включи към претърпените травми и контузия
на шията, което е временно страдание, възстановено за период от 25 – 30 дни.
Свидетелят Т.Я., син на ищцата,
свидетелства за проведеното лечение, за претърпените операции, за болките,
които ищцата му е споделила да има, както и за влошеното й състояние
непосредствено след операцията. Свидетелят описва, че е видял за първи път след
катастрофата ищцата след три, четири дни като тя е била цялата натъртена и се е
оплаквала от силно главоболие, много силни болки в крака. След изписването той и
сестра му са се грижили за ищцата, поради това, че тя е била на легло и се
налагало да й оказват помощ с оглед ежедневните й нужди. Посочва, че два месеца
е била на легло, като болките в главата са отшумели за около два месеца. След
първата операция е била известно време на легло, а след това е ползвала
патерици. Но тъй като болките са останали, както и зачервяването на коляното и
паренето са посетили втора болница. След втората операция болките са намалели.
Към настоящия момент описва, че ищцата е в невъзможността да кляка, продължава
коляното да я боли, при вдигане на ръката нагоре има болки също. Относно
емоционалното състояние на ищеца посочва, че същата се притеснява да пътува,
счита, че вече е инвалид и продължава да споделя, че инцидента е още пред очите
й.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК настоящият състав намира, че показанията дадени от свидетеля Т.Я. са в
пълно съответствие с всички други данни по делото и като такива следва да бъдат
кредитирани като достоверни и непротиворечиви.
При тези доказателства съдът приема
получените от ищеца травматични увреждания да се намират в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието, както и от него да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Заключението на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза и показанията на разпитания свидетел
установяват, че уврежданията са тежки, като не е настъпило пълно възстановяване
и такова не се очаква, което се отразява както
на физическото, така и на психичното състояние на ищцата. Налице е бил продължителен
период след инцидента, в които е имало личен дискомфорт налагащ чужда помощ в
задоволяване на ежедневните нужди на ищцата.
Съдът като взе предвид:
-
възрастта
на пострадала,
-
претърпените
увреждания: контузия на главата и сътресение на главния мозък, счупване на
дясната ключица, остеохондрална фрактура на вътрешния феморален кондил и
контузия на шията,
-
предприетите
медицински действия – три пъти престой в болнични заведения /25.10.2016г. –
27.10.2016г., 27.02.2017г. – 06.03.2017г. и 26.07.2017г. – 28.07.2017г./, две
операции на коляното, медикаментозна
терапия и рехабилитация,
-
продължителния
период на възстановяване – около една година относно увреждането на коляното,
-
за
част от възстановителния период ищцата се е нуждаела от чужда помощ /два
месеца/ в ежедневието, след което е ползвала помощни средства – патерици,
-
интензивността
на болките в продължителен период от време /около девет месеца/ на коляното,
-
наличие
на трайни увреждания, които не подлежат на възстановяване и подобрения –
ограничени движения на колянната става, деформация на дясна ключица, поради
което в крайните фази движението е съпроводено с болка, намаляване на захвата
на тази ръка и скъсяване, очаква се
болките в дясна раменна става и коляното да продължат и
-
емоционалните
преживявания на ищеца – възприемането й като инвалид, тревожността при пътуване
и шока от инцидента и в съответствие с чл. 52 ЗЗД приема за справедлив размер
на обезщетението за констатираните и описани неимуществени вреди, претърпени в
резултат на процесното ПТП от 60 000 лв.
Относно
искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението до окончателното му
изплащане
При непозволено увреждане в съответствие
чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането
и от този момент дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор "Гражданска отговорност", но е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие.
Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Според
ал. 3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т. 2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава отговорността на
застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл. 84, ал. 3 ЗЗД
момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на уведомяването му от
застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за
обезщетение. По делото от представения документ на страница 19 се установява,
че ищцата е подала искане до ответника за заплащане на претендираното
обезщетение на 01.06.2017г. С оглед на това и описаната правна уредба съдът
приема, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху определена сума
като обезщетение считано от посочената от ищеца дата - 21.06.2017г. до
окончателното й изплащане.
Относно
направените по делото разноски
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от
ищеца разноски, които са: 50 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. - депозити
за вещи лица, 5 лв. - държавна такса за 1 бр.
съдебно удостоверение /страница 40 от делото/ или общо 455 лв.
В
съдебно заседание на 09.05.2018г. ищцата на основание чл. 214 от ГПК е изменила
размера на иска от 1 000 лв. на 60 000 лв., като съдът на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК е освободил същата от заплащане на държавна такса за
горницата над 1000 лв., или за сумата от 2 350 лв. – дължима държавна
такса. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от
2 350 лв.
Не е уговорено възнаграждение между
ищцата и нейния процесуален представител, но на основание на чл. 38, ал. 1 , т.
2 във връзка с ал. 2 от Закона за
адвокатурата и предвид направеното искане адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение в размер на 2 330 лв.
С тези мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
З.
"Б.И.", ЕИК - ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.Т.Я., ЕГН - ********** със
съдебен адрес:*** – чрез адвокат С.Е.С. на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата 60
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие ПТП настъпило на 24.10.2016 г., причинено от водача на лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с peг. № *******, за което е сътавен протокол
за ПТП №1504270 от същата дата от ОД – МВР – Сливен, ведно със законната лихва
от 21.06.2017г. до изплащането на сумата и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 455 лв.
ОСЪЖДА
З.
"Б.И.", ЕИК - ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд с адрес:
гр. София, бул. ********на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата от 2 350 лв.
ОСЪЖДА
З.
"Б.И.", ЕИК - ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Д.„Г. и П.“, БУЛСТАТ********с
адрес: гр. София, район Слатина, ул. „*******№*******–
чрез адвокат С.Е.С. на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв. сумата от 2 796 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен Съд в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
СЪДИЯ: