Р Е Ш
Е Н И Е
№ 606
гр.Бургас,
10.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1019 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***”
ЕАД с ЕИК: ***, чрез пълномощник – юрисконсулт Г.Х., срещу Наказателно постановление № 46708/05.02.2020г., издадено от Николай Стойков – Директор
на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна
дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с
което за нарушение на чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите, на
основание чл.222а от ЗЗП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Застъпва се, че в НП не е посочено
точното място и датата, на които се твърди, че е извършено нарушението, както и
точно описание на същото. Акцентира се и че в случая въобще липсва извършено
административно нарушение, доколкото поведението на жалбоподателя е било
законосъобразно и правилно. В тази връзка се развиват доводи, че само при три
от рекламациите реално е имало нужда от ремонт - т.е. не са налице четири
постъпвания на апарата, всяко едно, от което да бъде удовлетворено чрез ремонт
на стоката. Излагат се подробни доводи в защитата на твърденията, като се посочва
и съдебна практика. Под евентуалност се пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН и
квалифициране на нарушението като маловажно. Претендират и разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не изпраща представител.
За Административно - наказващият орган -
КЗП, се явява юрисконсулт Джеджева, която оспорва жалбата. Посочва, че в случая
правилно и законосъобразно АНО е издал атакуваното НП. Посочва, че видно от материалите
по делото в случая са налице четири рекламации за стоката, както и искане от
страна на потребителя за възстановяване на сумата, като въпреки това търговецът
не е изпълнил задължението си по чл. 114, ал. 3 ЗЗП. Поради това пледира за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 26.02.2020г., а жалбата е подадена чрез куриер
на 04.03.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 05.11.2019г. по
повод жалба на Петя Кичукова - Нейчева с вх. № Б-03-1063/04.11.2019г. св. Т.С.
извършил проверка в магазин на „***” ЕАД
находящ се в гр. Бургас, ул. „Янко Комитов” №6. С цел установяване фактическата
обстановка бил съставен констативен протокол, като на стр. 4 от същия било
посочено, че на 19.11.2019г. в 10.00 часа управителя или упълномощено от него
лице следва да се яви в гр. Бургас, пл. „Гаров” № 18-18а и да предостави допълнително
документи, касаещи проверката. На 20.11.2019г. представител на дружеството се
явил, като представил изисканите материали. На база на тях св. С. констатирал,
че потребителят – Петя Кичукова - Нейчева е сключила договор с жалбоподателя,
като е получила мобилно устройство „Alcatel” със сериен номер 352861090172296.
Констатирано е, че за въпросния апарат клиентът е депозирал три приети рекламации,
както следва:
На 01.02.2019г. с
№
На 24.04.2019г. с
№
На 11.09.2019г. с
№ 19382918, като апаратът е върнат след ремонт.
Освен тези три
рекламации, завършили с ремонт на 29.03.2019г. е била заведена още една, при която не са било констатирани нередности
и ремонт не е бил извършван.
Въпреки
проведените ТРИ ремонти на 25.10.2019г. потребителят отново е констатирал дефект,
като е депозирал рекламация с №
На 04.11.2019г.
потребителят е сезирал КЗП, като видно от обобщената информация (л. 59 - 60) в
жалбата изрично се отправя искане до мобилния оператор за връщане на
заплатената сума.
В хода на
проверката жалбоподателят е бил запознат с искането, като с нарочно писмо
(становище) от 18.11.2019г. (л. 35-36) заявява, че отказва да върне сумата на
потребителя.
Въз основа на горното
св. С. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 114, ал.3 ЗЗП и му
съставил АУАН с № К-0046708/02.12.2019г. Актът бил връчен на упълномощен
представител на дружеството, който го подписал без възражения.
Въз основа на АУАН-а на 05.02.2020г. е издадено и атакуваното НП,
в което е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административно-наказващият орган счел, че горните факти, нарушават
задълженията, регламентирани в чл. 114, ал.3 ЗЗП, поради което и на основание чл.222а от
ЗЗП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция размер на 500 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Като цяло страните не спорят по фактите, като основният правен спор е
съсредоточен около това, дали поведението на мобилния оператор съставлява
административно нарушение по горепосочения текст или не.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице, видно от приложената Заповед № 675/21.08.2019г. на Председателя
на КЗП. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като санкцията за
нарушението е индивидуализирана правилно.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя досежно не посочване на дата на извършеното
нарушение. Напротив и в АУАН и в НП е посочена датата 18.11.2019г., като това е
датата, на която „А1-България“ ЕАД е депозирала становището си пред КЗП и
реално тогава е заявила окончателния си отказ да върне на потребителя
заплатената сума, поради което и именно тази дата е възприета от контролните
органи като дата на която нарушението окончателно е довършено. Това, че
проверката е започнала по-рано от тази дата няма никакво значение и не
опорочава по никакъв начин производството. Няма пречка нарушението се довърши в
хода на самата проверка, започнала по-рано, стига това да е недвусмислено и
ясно уточнено в НП, както случая.
Съдът не споделя и
доводите свързани с необоснованост на НП, доколкото същото съдържа детайлно
описание на фактите, както и на писмените доказателства, на база на които АНО е
достигнал до извод за съставомерност на извършеното.
Досежно
оплакванията за липса на извършено административно нарушение, съдът следва да
посочи следното.
По същество,
разпоредбата на чл. 114, ал.3 от ЗЗП
предвижда, че търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на
договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е
удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и
съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 ЗЗП е налице следваща
поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Освен наличието на
три рекламации и нова проява на несъответствие, следва да е налице и отправено
искане за разваляне на договор и възстановяване на заплатена сума. Касае се за
потестативно право на купувача, което може да бъде упражнено единствено и само
по негова воля. Следователно за да възникне визираното в чл. 114, ал.3 от ЗЗП задължение за търговеца
трябва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно: търговецът
да е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на
една и съща стока; да е налице нова проява на несъответствие с договора за
продажба в рамките на гаранционния срок и да е направено искане от потребителя
за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума и търговецът да
не го е удовлетворил като отказал изрично или мълчаливо като бездействие. По
делото несъмнено е установено, че са правени рекламации и сервизно обслужване
на телефона с цел устройството да бъде приведено в годно за употреба състояние,
съответно на договора (по аргумент от на чл. 2, § 2, б. "в" от
Директива 1999/44/ЕО и чл. 106 ЗЗП, потребителските стоки съответстват на
договора, ако те са годни за обичайна употреба, за която служат стоките от
същия вид). Относно основателността на рекламацията не е налице спор, тъй като
нито една от трите, посочени по-горе не е отказана със забележка, че твърдяното
несъответствие не е налице и устройството работи без тези дефекти. Ето защо,
след всяко сервизно обслужване, търговецът е следвало да върне на клиента
работещ телефон.
От представените
по делото доказателства се установява, че търговецът е удовлетворил три
рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на процесния мобилен
телефон, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 от ЗЗП, за което не се
спори. Налице е и нова проява на несъответствие с договора в рамките на гаранционния
срок, която е заявена от потребителя на 25.10.2019г. След получен отказ за
отремонтиране на телефона потребителят е отправил изрично искане до търговеца
за възстановяване на платената сума – т.е. за разваляне на договора, но искането
то не е било удовлетворено, като волята на мобилния оператор е ясно изразена в
становището му от 18.11.2019г.
С оглед тези
доказателства, съдът прие за доказан факта, че искането на потребителя за
връщане на заплатената сума, след третата удовлетворена чрез ремонт рекламация,
е доведено до знанието на търговеца по достатъчно недвусмислен начин. В тази
връзка твърденията на дружеството – жалбоподател, че потребителят не е уведомил
„***”
ЕАД за желанието си, са
неоснователни и се оборват от самото становище от 18.11.2019г. При обективното
наличие на три рекламации и на ново четвърто несъответствие на стоката с
нейното предназначение, както и ясно изразено желание от клиента за възстановяване
на заплатената сума, на която дружеството е отговорило отрицателно, съдът
намира, че чрез отказа си дружеството-жалбоподател е нарушило чл. 114, ал.3 от
ЗЗП, като отговорността му по своята правна същност е безвиновна. Няма значение
дали последната рекламация е приета от търговеца или не, доколкото приемането
на рекламацията не е възведено като задължителна предпоставка за упражняване на
правото на потребителя.
Разпоредбата на
чл. 222а от ЗЗП предвижда, че за нарушение на
чл. 114, ал.3 от ЗЗП на виновните лица се налага глоба, а на едноличните
търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000
лева. Наложеното наказание е определено в размер на минимума от 500 лева
предвиден в чл. 222а от ЗЗП и е съответно на степента на обществената опасност
на деянието.
Съдът също счита,
че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото
нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме,
че обществената му опасност е явно незначителна.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като наложената санкция е правилно и законосъобразно
индивидуализирана, поради което и атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор
– разноски принципно се дължат на АНО, който обаче не е направил искане за
присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
46708/05.02.2020г., издадено от Николай Стойков – Директор на Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на
пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на
чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.222а от ЗЗП,
на „***” ЕАД с ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.