Решение по дело №4868/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260089

гр.Бургас, 05.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                     

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИМИРА И.

 

 при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 4868 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Д“ ООД с ЕИК *** със седалище в гр.София и адрес на управление *** с управител Г.Я.Г. и със съдебен адрес ***, партер чрез адв.К.К.–*** (изрично упълномощен) срещу наказателно постановление №02-0003060/28.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас , с което за нарушение на чл. 128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в, ал.1 и чл. 414, ал.1 от КТ, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и за липса на доказаност на твърдяното административно нарушение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител – адв.К.. Последният посочва, че дължимата сума за трудово възнаграждение на Д.П. от дружеството-жалбоподател е следвало да бъде платена през месец август 2020 г., а не юли. Изтъква, че сумата е била заплатена два дни след съставяне на АУАН и въпреки това АНО е издал атакуваното наказателно постановление без да отчете този факт и в противоречие с разпоредбата на 28 от ЗАНН. Отново моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради неправилност и незаконосъобразност. Претендира заплащане на разноски.

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, е безспорно доказано. Застъпва, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като размерът на санкцията е справедлив. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

По повод депозирана жалба от Д.И.П. с ЕГН: ********** до Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, била извършена проверка по документи от св. А.Г. - инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, за спазване на трудовото законодателство от „Д“ ООД с ЕИК ***. В хода на тази проверка били изискани и представени редица писмени документи от дружеството-жалбоподател – ведомости за работни заплати, вътрешни правила за работна заплата в „Д“ ООД и др. В хода на проверката св. П. констатирала, че дружеството стопанисва обект бар „Д.“, находящ се в гр. С., централен плаж, както и че в този обект труд е полагала Д.И.П. с ЕГН: ********** през месец юни 2020 г. Въпреки че дружеството е начислило трудово възнаграждение на работничката в размер на 107,58 лева за месец юни 2020г., то не й го е изплатило в уговорения срок, а именно до 20.07.2020г. 

Св.Г. преценила, че с поведението си дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл.128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 от КТ, поради което и на същата дата 19.08.2020 г. съставила АУАН срещу „Д“ ООД с ЕИК ***, в който описала горните факти и им дала посочената правна квалификация. Наред с АУАН контролният орган издал и задължителни преписания на работодателя за изплащане на работните заплати.

 Актът бил съставен на място в Дирекцията, след което бил предявен на законния представител на дружеството-жалбоподател, който го подписал без да направи възражения и получило препис от него. В предвидения срок по чл. 44 от ЗАНН писмени възражение срещу акта не били депозирани, но на 21.08.2020 г. работодателят изпълнил задължението си и изплатил с пощенски запис (л. 26) възнаграждението за месец юни 2020 г. на Д.П..

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, също счел, че с поведението си „Д“ ООД с ЕИК *** е осъществило състава на административното нарушение по чл. 128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 КТ, но преценил, че нарушението е своевременно отстранено и от него не са произлезли вреди последици, поради което и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 415в, ал.1 КТ. Именно поради това същият наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Жалбоподателят не оспорва така установените факти, но навежда доводи за несъставомерност на извършеното и за процесуални нарушения, поради което и счита, че НП следва да се отмени.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Настоящият състав счита, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество следва да се посочи следното.

Няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към процесния период жалбоподателят е имал качеството „работодател“ по смисъла на §1, т,1 от ДР на КТ и е стопанисвал обект – бар „Д.“ в гр.С., централен плаж. Няма спор и че същият е начислил на работничката си – Д.П. месечно възнаграждение за месец юни 2020 г. в размер на 107,58 лева (л. 18), но въпреки това не й го е изплатил в срок съгласно Вътрешните си правила (л.19) и по-точно - чл. 4 „Работната заплата се изплаща не по-късно от 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата“ - т.е. до 20.07.2020 г., а едва на 21.08.2020 г., когато срещу него вече е бил съставен АУАН и издадено задължително предписание.

При тези факти съдът приема, че правилно АНО е преценил, че е извършено нарушение по чл.128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 КТ. С тези норми е въведено самостоятелно задължение за работодателя в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работниците си. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение на трудовото законодателство. Съгласно нормата на чл. 414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Ето защо, без съмнение – в конкретния случай дружеството е извършило вмененото му нарушение, доколкото не е изплатило в срок начисленото трудово възнаграждение на своя работник.

Настоящият съдебен състав счита, че правилно в случая АНО е приложил и разпоредбата на чл. 415в КТ, която предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Видно от горната фактология, всички изисквания на чл. 415в КТ са налице, доколкото макар и със закъснение все пак на 21.08.2020 г. трудовото възнаграждение на работника му е било изплатено и няма данни за произтекли вредни последици за него, като случаят не попада сред забраните по чл. 415в, ал.2 КТ.

Въпреки това, по мнение на настоящия състав, неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.

В АУАН и НП не се съдържат никакви доказателства (дори твърдения) за предишни административни нарушения от страна на дружеството или за отегчаващи отговорността обстоятелства. Всичко това мотивира съда да приеме, че неоправдано и немотивирано АНО е наложил максималното предвидената санкция, без да изложи конкретни мотиви и без да го обвърже с конкретни факти, поради което и наказателното постановление следва да се измени в частта, относно размера на наложената санкция. Изрично следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на търговеца, които да са въведени с АУАН или поне с НП, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на търговеца следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от законодателя, а именно 100 лева, който е подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и генерална превенция.

На последно място следва да се посочи, че искането на жалбоподателя за приложение на чл. 28 ЗАНН е неоснователно. Както е прието в Решение № 1220 от 04.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1096/2017 г. - специалният състав на маловажно административно нарушение по  чл. 415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, поради което и след като АНО правилно е приложил веднъж нормата на чл. 415вКТ, недопустимо се явява и приложението на чл. 28 ЗАНН. Нормата на чл. 415в КТ е „специален закон” и изключва приложението на общата норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН - Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други. Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е специална по отношение на чл. 28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид, независимо че своевременно след проверката същото е било отстранено.

В административнонаказателното производство пред районния съд по аналогия приложение намират разпоредбите на НПК – чл. 84 ЗАНН. Общото правило по чл. 189, ал. 3 НПК гласи, че след като деецът е признат за виновен – то той дължи сторените в производството разноски, без значение какво наказание му е наложено и дали въобще му е наложено наказание (примерно в случаите на чл. 183, ал. 3 НК). Налага се извод, че осъждането за разноските е обвързано единствено с установяване на противоправно поведение от страна на дееца (престъпление по НК или административно нарушение по ЗАНН), което в крайна сметка е станало причина за образуване на производството и съответно за сторването на разноски от страна на съответния орган. Без значение за произнасянето по разноските е какво наказание ще се наложи или изобщо дали такова ще бъде наложено, доколкото основанието за възлагане на разноските не е наложеното наказание, а извършеното престъпление (нарушение). Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и мотивите на Тълкувателно Решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС, където се приема, че ако НП бъде изменено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда (за възнаграждения на вещи лица, свидетели и т. н.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя, а не съразмерно. В този смисъл съдът счита, че с оглед доказването на извършено нарушение от страна на жалбоподателя, то той следва да бъде осъден да заплати изцяло сторените от АНО разноски.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №02-0003060/28.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас , с което за нарушение на чл. 128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в, ал.1 и чл. 414, ал.1 от КТ, на „Д“ ООД с ЕИК *** е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 300 лв. на 100 лв. (сто) лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН „Д“ ООД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на 80 осемдесет лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

            Вярно с оригинала: Г.Ст.