Решение по дело №1720/2020 на Районен съд - Асеновград

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

№                                                     гр. Асеновград,  24.03.2021г                                

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в на осми март две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

                                                              

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

При секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА   като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 1720  по описа за 2020г. и като обсъди:

 

        

          Предявени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2,3 вр.чл. 225 ал.1 КТ

 

          И.Д.И., с посочен съдебен адрес ***- адв Б.П.    в депозирана ИМ  против СУ „Св. Княз Борис І“ гр Асеновград ул „Захари Стоянов“ № 7, представлявано от директора П. Ш. моли да    постановено решение, с което  да бъде признато прекратяването на трудовото й правоотношение за незаконосъобразно и да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител в подготвителна група“ при ответника  и да бъде  осъден ответникът да й заплати обезщетение    за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, считано от 15.09.2020г до 09.10.2020г в размер на 1207лв.  Твърди, че е работила при ответника   на длъжност „старши учител подготвителна група“, педаготически специалист. На 14.07.2020г й е връчено предизвестие от страна на работодателя, в което е отбелязано, че след изтичане на уговорения срок от два месеца по КТД трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ, или считано от 15.09.2020г ищцата е освободена от работа. Намира освобождаването незаконно. Твърди, че поради невръчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е подала сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“, разговаряла многократно с директора на училището, който й заявявал че трудовото й правоотношение не е прекратено, да започва да се явява на работа.  След 15.09.2020г ищцата не се е явявала на работа, поради освобождаването й. След обаждане по телефона я повикали в училището и на 29.09.2020г и й връчили Заповед № 508/14.09.2020г, а веднага след това й връчили Заповед № 509/14.09.2020г, с която се отменя Заповед № 508/14.09.2020г.  Счита, че е нарушена процедурата на освобождаването й от работа, тъй като е член на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ в училището, и не са изпълнени изискванията на КТД, нито нормите на КТ, тъй като не е изискано предварително съгласие на синдикалния орган. Сочи на следващо място, че се ползва от закрилата на чл. 333  от КТ, тъй като й е определена ТНР с ЕР на ТЕЛК  от 15.05.2020г и № 3619/01.09.2020г, а в тези случаи работодателят не е  изискал мнението на ТЕЛК и предварително разрешение от Инспекцията по труда. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

            Ответникът    прави възражение за недопустимост на предявения иск, поради липса на интерес у ищцата от предявяването му. Твърди , че преди предявяване на иска работодателят е отменил издадената заповед за уволнението, каквото право има,  а ищецът с предявения иск цели  отмяна на едно вече   несъществуващо прекратяване на трудовия договор.    По същество не оспорва твърдението, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение, както и че е заемала длъжността „старши учител подготвителна група“. Не оспорва и твърдението, че считано от 14.07.2020г на ищцата е отправено предизвестие от страна на работодателя, че трудовото  правоотношение ще бъде прекратено на осн чл. 328 ал.1 т.2 КТ поради съкращаване щата, както и че с изтичане срока на предизвестието със Заповед № 508/14.09.2020г трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на осн чл. 328 ал.1 т.2 КТ.  С  последващата Заповед № 509 от същата дата работодателят е отменил издадената първоначална Заповед № 508 поради неспазена процедура при прекратяване на трудовото правоотношение, като в телефонен разговор с ищцата й е обяснено, че заповедта е отменена и тя трябва да се яви на работа. На 15.09.2020г в деловодството на училището е бил представен болничен лист  за временна нетрудоспособност на ищцата считано от 15.09.2020г до 24.09.2020г, и поради това връчването на отменителната заповед е станала възможно след изтичането на срока на отпуск по болест. Обезщетението за временна нетрудоспособност е начислено и изплатено на ищцата по  реда на КСО. След приключване на отпуска по болест ищцата не се е явила на работа  на 25.09.2020г и 28.09.2020г, което е удостоверено с констативен протокол за извършена проверка. Моли производството да се прекрати поради недопустимост на предявените искове, а по същество ги оспорва като неоснователни. Представя писмени доказателства.

               След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:  Ищцата е работила при ответника на основание ТД  от 1991г на длъжност учител, като с Допълнително споразумение  № 258/21.01.2019г размерът на ТВ й възнаграждение е определен на 955лв. На 14.07.2020г й е връчено предизвестие със срок на предизвестито два месеца,  за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ -  поради съкращаване на щата. Със Заповед № 508/14.09.2020г  на директора на СУ „Свети княз Борис І“ гр Асенвоград трудовото й правоотношение  на длъжността „старши учител подготвителна група“   е прекратено, читано от 15.09.2020г, поради съкращаване на щата. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отменена със Заповед № 509 от 14.09.2020г. Така издадените заповеди са връчени на ищцата на 29.09.2020г. С ЕР на ТЕЛК Пловдив № 1994/085 от 15.05.2020г на ищцата е определена 85% трайно намалена работоспособност със срок до 01.05.2021г.  По искане на ответника    ТЕЛК Пловдив  се произнася с  ЕР № 3619/146 от 01.09.2020г, с което  на ищцата е определена 85% ТНР, и е посочено че заболяването за което са определени 50% ТНР попада в списъка на Наредба № 5 от 1987г и лицето се ползва от специална защита. За периода 15.09.2020г-24.09.2020г ищцата е била в отпуск по болест(л.17). С писмо от 16.09.2020г(връчено й на 29.09.2020г) ищцата е била уведомена, че поради неприключила процедура по прекратяване на трудовото й правоотношение  е отменена заповедта за прекратяване на ТД от 15.09.2020г и към 15.09.2020г тя е на работа при ответника.  След извършена проверка на 25,28 и 29 септември 2020г   за присъствието на работа на И.Д.И. - старши учител подготвителна група - е съставен констативен протокол от 29.09.2020г, относно извършените констатации, че на 25 и 28.09.2020г ищцата не се е явила на работа, а на   29.09.2020г   се е  явила на работа със закъснение и напуснала работното си място преди изтичане на регламентираното пълно работно време съгласно Правилника за вътрешния трудов ред на СУ „Свети княз Борис І“ Асеновград. Съгласно представеното удостоверение от Синдикална секция на КТ Подкрепа в СУ „Св Княз Борис І“ Асеновград, ищцата  е членувала в синдикалната организация от 01.11.2012г до 09.10.2020г.

              От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните,  което съдът кредитира като пълно, обективно и безпристрастно изготвено   се установява, че      размерът на БТВ за последния работен месец преди освобождаването й от длъжността старши учител подготвителна група при ответника  - база юли 2020г - е 1491лв.  Като размер на  обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ  за времето от 15.09.2020г до 09.10.2020г вещото лице дава   сумата от 1207лв.

               Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Предявени са обективно съединени искове по чл. 344  ал. 1  т. 1, 2 и 3  КТ- за признаване незаконността на уволнението на ищеца  и неговата отмяна,   както и  за заплащане обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа в резултат на уволнението. Исковете са допустими, като предявени в срока по чл.358 КТ, от надлежна страна имаща интерес от водене на делото, а ответникът се явява пасивно легитимиран като бивш работодател на ищцата.  

              Разгледани по същество:

              По иска с правно основание чл. 344 ал. 1  т. 1, 2 от КТ - за да бъде основателен искът следва да се установи незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение. Оспорва се уволнението, поради съкращаване на щата считано от 15.09.2020г, с твърдения че на първо място не й е връчена надлежно заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, не е налице съкращаване на щата и  не е взета предвид закрилата по чл. 333 КТ, от която се ползва ищцата. В тежест на ответника – бивш работодател е да докаже законосъобразността на уволнението.      Не се спори между страните, че ищецът работил при ответника по безсрочно ТПО, а и това се установява от  представените и приети по делото, неоспорени   писмени доказателства.    Не е спорно и обстоятелството, че на 14.07.2020г на ищцата е връчено  двумесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, а и това се установява от представените писмени доказателства. Доказателства предизвестието да е оттеглено не се представиха.  Съгласно разпоредбата на чл. 335 ал.1 т.1 КТ трудовият договор се прекратява  с изтичане на предизвестието. В настоящия случай  срокът на предизвестието е изтекъл на 14.09.2020г, или считано от 15.09.2020г трудовият договор е прекратен на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ- поради съкращаване на щата, а с издадената Заповед № 508/14.09.2020г само е констатирано прекратяване на ТПО. Доказателства да е налице действително съкращаване на щата не се представиха от ответника. Освен това  от представените ЕР на ТЕЛК(л. 8 и 9) се установява, че икцата се ползва от закрилата по чл. 333 ал.1 т.3 КТ, а липсват данни да е поискано предварително разрешение на инспекцията по труда  преди уволнението.   Ето защо уволнението на ищцата е незаконно и следва да бъде отменено, а тя да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

           По предявения  иск с правно основание  чл. 225 ал. 1 от КТ.  Искът е основателен. Налице е незаконно уволнение, установи се освен това от представеното извлечение от трудова книжка на ищцата,   че същата  не е работила в исковия период. Ето защо искът се явява основателен и доказан до размерите, изчислени от вещото лице по допуснатата ССчЕ. Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа,   поради незаконно уволнение за периода 15.09.2020г-09.10.2020г в размер 1207лв. Ще  се присъди и законната лихва от предявяване на иска – 07.10.2020г.

             Съгласно чл. 83  ал. 1 т.1 от ГПК  производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Поради това,  съобразно изхода на делото и на основание чл. 78  ал. 6 от ГПК, следва да  бъде осъден ответника  да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград    80.00лв дължима държавна такса   по   иска за признаване уволнението за незаконно, неговата отмяна,  и възстановяване ищцата на работа и 50лв по предявения иск с правно основание чл. 225 КТ,  както  и    разноските за експертиза в размер на 100,00лв, представляващи изплатено от бюджетните средства на Асеновградски районен съд възнаграждение на вещото лице, изготвило назначената по делото ССчЕ.

             Съобразно изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата   разноски по производството(съобразно представените доказателства за направени такива) в размер на 920лв.  

            Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе съдът

 

Р     Е     Ш     И:

         

           ПРИЗНАВА  ЗА НЕЗАКОННО уволнението на  И.Д.И. ЕГН **********, с посочен съдебен адрес *** чрез адв П., извършено    с предизвестие изх № 318/14.07.2020г  и констатирано със Заповед № 508/14.09.2020г  на Директора на Средно училище „Свети Княз Борис І“ гр Асеновград ул „Захари Стоянов“ № 7    по реда на чл. 344  ал. 1  т. 1  КТ   и  го ОТМЕНЯ на основание  чл. 344 ал.1 т.1 пр.2 КТ

            ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344 ал.1  т.2  КТ  И.Д.И. ЕГН **********, с посочен съдебен адрес *** чрез адв П.    на заеманта преди уволнението длъжност „старши учител педагогическа група“  при Средно училище „Свети Княз Борис І“ гр Асеновград ул „Захари Стоянов“ № 7, представлявано от директора Петър Шиков .

            ОСЪЖДА    на основание чл. 344 ал.1 т.3 КТ Средно училище „Свети Княз Борис І“ гр Асеновград ул „Захари Стоянов“ № 7 представлявано от директора П. Ш. да   заплати на И.Д.И. ЕГН **********, с посочен съдебен адрес *** чрез адв П.    обезщетение    в размер на  1207(хиляда двеста и седем)лв   за оставането й без работа поради незаконното  уволнение за периода 15.09.2020г-09.10.2020г, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.10.2020г до окончателното изплащане, както и разноски по производството в размер на 920(деветстотин и двадесет)лв.   

             ОСЪЖДА  Средно училище „Свети Княз Борис І“ гр Асеновград ул „Захари Стоянов“ № 7 представлявано от директора П.Ш. да   да заплати  по сметка на Районен съд- Асеновград  130(сто  и тридесет)лв дължима ДТ и разноски по производството в размер на 100(сто)лв             

           

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

      

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: