№ 3077
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110144452 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу В. Г. О., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 341,24 лева,
представляваща главница за стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 16, вх. 1, ет. 6, ап. 31, аб. № 3976, ведно със законната лихва от 08.08.2023
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 45,47 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., сумата в размер на 28,62 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.06.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до окончателното изплащане,
както и сумата в размер на 7,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.01.2021 г. до 26.07.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия ответникът ползвал топлинна енергия,
като не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като
дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с твърдение, че всички
претендирани суми са заплатени, за което представя доказателства.
Третото лице – помагач т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последния е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба
и признанието на ищеца за извършените от него плащания, безспорно между страните е, че
ответникът е клиент на топлинна енергия, респ. безспорно е наличието на облигационно
правоотношение между страните за доставяне на топлинна енергия в процесния имот. Не се
спори и относно размера на претендираните за процесния период вземания. Тези
обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – нотариален
акт за продажба на недвижим имот, съобщения към фактури, приложените към исковата
молба общи условия на ищцовото дружество както и представените от третото лице –
помагач дялови разпределения за процесния период.
Между страните не се спори, а и от представеното от ответника преводно нареждане се
установява, че на 15.12.2023 г. ответникът заплатил сумата в размер на 411,85 лева за
погасяване на процесните вземания. С оглед неоспорените изявления на ищеца в молбата от
11.01.2024 г. следва да се приеме, че с тази сума са погасени задълженията за мораторна
лихва в общ размер на 52,95 лева, задължението за главница за дялово разпределение в
размер на 28,62 лева, както и част от задължението за главница за топлинна енергия в
размер на 315,14 лева. Със сумата е погасена и дължимата законна лихва върху платените
главници за периода от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2023 г. до датата на
плащане – 15.12.2023 г., която определена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на сумата в
размер на 15,14 лева. При това положение дължима остава главница за стойност на
потребена топлинна енергия в размер на 26,10 лева в какъвто смисъл е и твърдението на
ищеца. Следователно именно до този размер предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
08.08.2023 г., до окончателното плащане. В останалата част за разликата до пълния предявен
размер от 341,24 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъдат
отхвърлени и претенциите за мораторна лихва и за главница за дялово разпределение с
оглед погасяването им в хода на процеса.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на част от предявените искове, доколкото се касае за
погасяването им в хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от
ищеца разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Ето защо и доколкото по делото няма твърдения и данни да са заплатени претендираните от
ищеца разноски, то в полза на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните и
направени такива в общ размер на 100 лева, от които 50 лева за платена държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на спора разноски в полза на ответника не се дължат.
2
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. О. , с ЛНЧ **********, роден на 16.02.1984 г., гражданин на
Република Гърция и с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 16, вх. 1, ет. 6, ап. 31,
да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 26,10 лева,
представляваща главница за стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 16, вх. 1, ет. 6, ап. 31, аб. № 3976, ведно със законната лихва от 08.08.2023
г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 100
лева – съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за стойност на доставена
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 26,10 лева до пълния предявен
размер от 341,24 лева, иска за сумата в размер на 45,47 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., иска за сумата в размер на
28,62 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и иска за сумата в размер на 7,48 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 26.07.2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3