Решение по дело №1797/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 51
Дата: 1 март 2022 г.
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20215500501797
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Стара Загора, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501797 по описа за 2021 година
Производството е на осн. чл.268- 273 във вр. с чл.124, ал.1, пр.2 във вр.
с чл.225, ал.1 и 2 от ГПК.
Делото е било образувано въз основа на постъпили в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК 2 бр. почти идентични въззивни жалби
вх.№ 273211/28.06.2021г. от ищеца „К.-К.и К.“- ЕООД, с.К., *** и вх.№
273220/28.06.2021г. от пълномощника му- адвокат, против изцяло
негативното за него първоинстанционно Решение № 260496/01.06.2021г. по
гр.д.№ 1048/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с която е бил изцяло отхвърлен
предявения от него установителен иск за собственост върху недвижим имот-
земеделска земя/нива/ с ЕКАТТЕ- 35515 с площ от 22, 880 дка в землището на
с.К., ***, против 3 бр. ответници- търговския субект „С.а.“- ЕООД, с.К., ***,
пълнолетния български гражданин К.С.В. от гр.С.З. и търговския субект
„А.е.б.“- ЕООД, гр.С.. Твърди, че обжалваното първоинстанционно Решение
било незаконосъобразно и неправилно, било постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални правила, че
било необосновано и недоказано, като излага подробни свои фактически и
правни аргументи. Моли Решението на РС- Ст.Загора да бъде изцяло
отменено, като въззивният съд да постановял ново такова, с което да уважал
изцяло исковите му претенции против всеки един от тримата ответници, със
законните последици. Претендира разноските си пред двете съдебни
инстанции. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител-
адвокат. Не представя Списък с разноските си по реда на чл.80 от ГПК.
1
В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от третия ответник-
търговския субект „А.е.б.“- ЕООД, гр.С., който счита, че процесните 2 бр.
отделни почти идентични в.жалби на третия ответник са изцяло
неоснователни и недоказани, че атакуваното с тях първоинстанционно
Решение е напълно мотивирано, обосновано и правилно, и моли то да бъде
потвърдено от настоящия въззивен съд, ведно със законните последици от
това. Претендира разноските си пред въззивния съд, за което представя и
Списък по чл.80 от ГПК. Не се е явил процесуален представител и не е
пледирал пред настоящата въззивна инстанция. Представил е предварителна
писмена Молба с елементи на писмена Защита от 13.01.2022г.
В законоустановените 2- седмични срокове по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили писмени Отговори на въззивната жалба от останалите двама
/първия и втория/ ответници по делото- търговското дружество „С.а.“- ЕООД,
с.К., *** и пълнолетния български гражданин К.С.В.- ЕГН ********** от
гр.С.З.. Те не са се явили нито лично, нито чрез процесуален представител, не
са пледирали пред настоящата въззивна инстанция и не са представили
писмени Защити пред въззивния съд.
Въззивният ОС- Ст.Загора, като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12
от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания към
атакувания съдебен акт, като взе предвид мотивите на постановеното
първоинстанционно Решение, становищата на всяка една от страните,
приложимите материалноправни и процесуални норми и константната
съдебна практика по аналогични казуси, намира за установено и доказано по
несъмнен и безспорен начин по делото следното :
Обжалваното първоинстанционно Решение е валидно постановено от
родово и местно компетентния първоинстанционен РС- Ст.Загора в кръга на
неговата законова компетентност.
Съгласно правилата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на атакуваното пред него първоинстанционно
решение, а по допустимостта му- само в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба, с която е бил
сезиран.
Разгледана по същество процесната въззивна жалба се явява изцяло
неоснователна и недоказана, а постановеното първоинстанционно съдебно
Решение се явява напълно и достатъчно мотивирано, законосъобразно и
правилно, и не страда от никой от твърдените в процесната в.жалба пороци.
Въззивният съд констатира, че въз основа на надлежно събраните пред РС
доказателства първоинстанционният съд мотивирано, законосъобразно и
правилно и приел, че въззивното търговско дружество- ищец е действало като
подставено лице, понеже безспорно „К.-К и К.“- ЕООД е създадена на
13.02.2012 г. с капитал 2 лв. само 7 дни преди приключване на публичната
продан на процесния недвижим имот/нива/, обявена от ЧСИ Г.И. - С.З., „К.-К
2
и К.“ ЕООД е имало Постановление за възлагане на недвижимия имот, влязло
в законна сила още на 28.03.2012г., но оттогава и до датата на обжалваното
съдебно решение това дружество не е внесло дължимите такси по
прехвърляне и вписване на собствеността, не е поискало вписване на
Постановлението за възлагане на недвижимия имот в Службата по
вписванията- С.З. и не е поискало въвеждането му във владение на този
недвижим земеделски имот. Наред с това самия въззивник- ищец „К.-К и К.“-
ЕООД никога и по никакъв начин не е декларирало данъчно този имот, като
свой, нито е отразявало собствеността си в кадастъра и имотния регистър.
Безспорно е, че на 01.03.2017г. в търговския регистър е било вписано ново
обстоятелство- прехвърлянето на дружествения дял от 2 лв. от третото лице
Р.Г.Б. на втория въззиваем- ответника К.С.В. от гр.С.З., който по онова време
е и бил официално и управител на длъжника и действителен собственик на
недвижимия имот- търговския субект- първия въззиваем/ответника/ „С.а.“-
ЕООД. Наред с това, безспорно още на 07.12.2017г. втория въззиваем-
ответника К.С.В./пълнолетен български гражданин/ е прехвърли
собствеността върху процесната нива на себе си, като физическо лице,
именно в качеството си тогава на управител на търговския субект „С.а.“-
ЕООД, а не като управител на друг търговски субект- въззивника/ищец/ „К.-К
и К.“- ЕООД. Следователно, след като той е можел да стори това от името на
което и да е от двете търговски дружества/понеже тогава е бил управител и
законен представител на всяко от тях двете/, той е извършил тази продажба от
името на действителния собственик на недвижимия имот- „С.а.“- ЕООД. Не е
спорно между страните по делото още пред РС, че чрез декларирането на
процесния недвижим имот/нива/ за целите на местното облагане и подаването
на искане за вписване в АВп.- С.З. на Постановлението за възлагане на ЧСИ
от 29.02.2012г., инициирано на 24.06.2021г., което е извършено на същата
дата/24.06.2021г./, като изменение в КККР с цел вписване на „К.-К и К.“-
ЕООД, като нов собственик на същия недвижим имот. Поради което
предприетите по този начин действия от въззивника- ищец „К.-К и К.“- ЕООД
след постановяване на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, не
могат да променят със задна дата установената и доказана по несъмнен начин
фактическа и правна обстановка по спора пред първоинстанционония РС. Ето
защо въззивният съд счита, че обосновано и правилно РС е мотивирал в
своето Решение правния извод, че ищецът/въззивник/ „К.-К и К.“- ЕООД е
действал като подставено лице на длъжника- въззиваемия/ответника/ „С.а.“-
ЕООД, като и двата търговски субекта са били с един и същи управител-
физическото лице К.С.В. от гр.С.З..
В тази връзка напълно несъстоятелни се явяват въззивните оплаквания
за някакви съществени процесуални нарушения, допуснати от РС, че той не
бил въвел в доклада си по първоинстанционното дело като обстоятелство и
съответно, като подлежащ на доказване, респ. на оборване факт твърдението,
че „К.-К и К.“- ЕООД е действало, като подставено лице на „С.а.“- ЕООД.
Видно от материалите на първоинстанционното дело, при стриктно спазване
3
на процесуалните норми, възраженията на въззиваемия- ответник "А.е.б.“-
ЕООД, С. в Отговора му на ИМ са възпроизведени в пълнота от РС в
Определението му от з.з. № 260009/05.01.2021г. за проекто- доклада по
чл.140, ал.1 от ГПК, в което РС е разпределил и доказателствената тежест
между страните по делото, също при стриктно спазване на правилата за
доказване. Определението е било своевременно и редовно връчено на всяка
една от страните/вкл. на жалбоподателя- ищец/, като в първото о.с.з. по
делото на 05.02.2021г. РС е приел за окончателен доклада по делото, отново е
възпроизвел всички твърдения на всяка една от страните по делото в същия
им видно, и видно от протокола от това о.с.з., вкл. тези на ответника „А.е.б.“-
ЕООД относно симулацията при покупката на процесния недвижим имот на
публичния търг при ЧСИ. Следователно така прочетения доклад на РС е бил
приет без никакви възражение от всяка от страните по делото, включително и
от процесуалния представител на жалбоподателя- ищец. Поради което той е
бил достатъчно добре, подробно и своевременно информиран относно
предмета на делото, включващ не само въведените от самия него с Исковата
му молба твърдения, претенции и доказателства, както и от насрещните
твърдения в Отговора на ответника- въззиваем „А.е.б.“- ЕООД,
инкорпорирани в предмета на делото чрез доклада на РС по същото.
Ето защо абсолютно правилно и обосновано РС е извел фактическите и
правните изводи, базирани на събраните по първоинстанционното дело факти
и обстоятелства, че въззивникът- ищец „К.-К и К.“- ЕООД формално
юридически не е бил тогава собственик на спорния недвижим имот, а такъв е
бил ответника- въззиваем „С.а.“- ЕООД, чийто управител тогава е било
физическото лице К.С. В. от гр.С.З./въззиваем- ответник/, и който е продал
впоследствие този имот сам на себе си, като физическо лице, за да увреди
интересите на своя кредитор по изп. дело- въззиваемия/ответник/ „А.е.б.“-
ЕООД, гр.С..
Същото е безоспорно установено в постановеното и влязло в законна
сила Решение № 229/13.02.2020г. по гр.д.№ 3691/2019г. по описа на РС-
Ст.Загора по чл.135 от ЗЗД, и с което е била прогласена така сключената
сделка за недействителна по отношение на кредитора- ответник „А.е.б.“-
ЕООД, гр.С., обективирана с договор за покупко- продажба на недвижими
имоти, сключена с нотариален акт № 64, том VII, рег.№ 6772, дело №
504/07.12.2017г. на нотариус П.И.- С.З.. Поради което въззивното оплакване,
че „К.-К и К.“- ЕООД бил лишен от РС- Ст.Загора от правната възможност да
докаже и/или обори обстоятелствата, на които РС се позовава в атакуваното
си решение, понеже не му били дадени изрични указания и възможности,
съществено се разминават с установената и очевидно доказана по делото на
РС обективна истина.
Същевременно с постановено в з.з. Определение № 721/15.12.2021г. по
настоящото в.гр.д.№ 20215500501797 по описа на ОС- Ст.Загора, въззивният
съд е допуснал, като нови доказателства приложените към въззивната жалба
Заявление за вписване на Постановление за възлагане от 29.02.2012г. и
4
Декларация по чл.14 от ЗМДТ, като при обсъждането на всняко едно от тях
настоящия въззивен съд счита, че тези нови писмени доказателства
обективират действия на въззивника- ищец, очевидно и безспорно
предприети след постановяване на атакуваното първоинстанционно Решение,
поради което те се явяват процесуално допустими, но материално неотносими
към спора към момента на постановяване на атакуваното първоинстанционно
Решение. Същите са времево неотносими към преценката по правилата за
въззива относно правилността на атакуваното решение на РС, понеже тогава
те още не са съществували, не са представени на РС и първоинстанционния
съд не е могъл да ги има предвид, и следователно не ги е обсъждал и не е
можело да ги цени ведно с всички останали доказателства по
първоинстанционното дело, при произнасянето си по разглеждания от него
правен спор между страните. Разгледани по същество от настоящата въззивна
инстанция, същите не повлияват на безспорно установената фактическа
обстановка по делото от РС, въз основа на която той е направил своите
фактически и правни изводи по делото, че ищецът- въззивник „К.-К и К.“-
ЕООД не е собственик на процесния недвижим земеделски имот. Въззивният
съд счита, че вписването на Постановлението за възлагане на ЧСИ относно
процесния недвижим имот почти 10 г. след неговото постановяване от ЧСИ и
много след вписване на исковата молба на купувача от публичната продан-
ответника/въззиваем/ „А.е.б.“- ЕООД, гр.С. с правно основание по чл.135 от
ЗЗД срещу действителния собственик на имота ответника/въззиваем/ „С.а.“-
ЕООД, след вписване на възбрана върху имота, като обезпечение на този иск,
след започнало принудително изпълнение върху същия и след проведения и
приключен публичен търг за неговата продажба, поради което въззивникът-
ищец „К.-К и К.“- ЕООД не може да придобие и не е придобил по никакъв
легален начин собствеността върху него. Тъй като публичната продан, по
която е постановено въпросното постановление от 29.02.2012 г., е
недействителна по смисъла на чл.296, ал.3 във вр. с чл.490 от ГПК и
съответно във вр. с чл.135 от ЗЗД. Също така направеното вписване цели 24
дни след постановяване на първоинстанционното Решението в края на м. юни
2021г. се явява очевидно непротивопоставимо на правата на купувача от
публичната продан- ответника/въззиваем/ „А.е.б.“- ЕООД, гр.С., произтичащи
от предходната му Искова молба по реда на чл.135 от ЗЗД, вписана на
31.07.2019 г./тоест цели 2 г. по-рано/, както и с оглед вписана в негова полза
още на 23.12.2019г. възбрана върху процесния недвижим земеделски имот, с
оглед конкуренцията на права и приоритета на вписания по-рано акт,
разгледан с оглед константната задължителна съдебна практика по идентични
казуси на ВКС- София. Следователно не следва да се приема защитната теза
на въззивника- ищец „К.-К и К.“- ЕООД, че декларирането на процесния
недвижим имот, като негова собственост за целите на облагане му с местни
данъци и такси би произвело за него някакъв вещно- правен ефект със задна
дата. Още повече, че предприемането на подобни действия от негова страна
едва след постановяване на изцяло негативното за него първоинстанционно
5
Решение, с което е отхвърлен иска му за собственост върху процесния
недвижим имот доказва, че въпросните процесуални действия, свързани с
вписване на постановлението за възлагане на недвижим имот и деклариране
на същия пред данъчните органи, не са били своевременно извършени от
него. Поради което логично следва единствено възможния фактически и
правен извод, че въпросните действия не са били извършени, понеже
въззивника/ищец/ „К.-К и К.“- ЕООД не е придобило никакъв недвижим
имот, а собственик на същия е бил единствено и само въззиваемия/ответник/
„С.а.“- ЕООД, което търговско дружество се е афиширало като негов
единствен и пълен собственик, плащало е за имота дължимите данъци,
регистрирано е като такъв в кадастъра и самостоятелно е извършило
продажбата му на трето лице. Която именно законно извършена продажба е
обявена за недействителна по отношение на въззиваемия/ответник/ „А.б.е.“-
ЕООД, гр.С. по реда на чл.135 от ЗЗД, като дори в това производство
законния представител на ищеца, действащ едновременно с това и като
законен представител и на ответника „С.а.“- ЕООД не е противопоставил
твърдения, че процесния недвижим имот е бил собственост на друго
дружество- на мнимия купувач на публичния търг „К.-К и К.“- ЕООД.
Предвид всичко гореизложено въззивният съд счита, че направените в
процесната в.жалба оплаквания се явяват напълно неоснователни и
недоказани, че атакуваното с нея първоинстанционно Решение не страда от
сочените в нея пороци, поради което в.жалба следва да се остави без
уважение, като се потвърди изцяло атакуваното с нея първоинстанционно
Решение на РС- Ст.Загора, ведно с всички законни последици от това.
С оглед изхода на спора пред настоящата въззивна инстанция и на осн.
чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 и чл.80- 81 от ГПК, следва въззивникът „К.-К и
К.“- ЕООД да бъде осъден да заплати на въззиваемия „А.е.б.“- ЕООД всички
направените по делото пред настоящата въззивна инстанция разноски в
размер на общо сумата 400 лв. за адвокатски хонорар на един пълномощник-
адвокат, съгласно приложения писмен Договор за правна защита и съдействие
№ 20/27.09.2021г.
Настоящото въззивно съдебно Решение може да се обжалва в законния
1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, с касационна жалба
чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София съгласно чл.280, ал.3, т.1,
пр.3 от ГПК.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.268- 273 във вр. с чл.124,
ал.1, пр.2 във вр. с чл.225, ал.1 и 2 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260496/01.06.2021г. по гр.д.№
1048/2020г. по описа на РС- Ст.Загора.

ОСЪЖДА „К.-К и К.“- ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
6
управление в с.К., *** да заплати на „А.е.б.“- ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление в гр.С., *** сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноски
по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, с касационна жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7