О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.С., 10 април 2019 г.
Софийски
окръжен съд, наказателно отделение, трети
въззивен състав, в закрито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретар................ и в присъствието на
прокурор................., след като се запозна с докладваното от съдия ТОДОРОВА ВНЧД № 207/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от пострадалото лице Р. О.
С.,***, с ЕГН **********, срещу определение на Районен съд – гр.С. от 15.03.2019 г., постановено по ЧНД
№ 57/2019 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановлението на прокурор от Районна
прокуратура – гр.С. от 11.01.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 32/2018 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 280/2018 г. на РП – гр.С..
В жалбата се излагат доводи за несъгласие с тезата на
прокурора, която е била споделена и от районния съд, за наличие на
предпоставките на чл.243 ал.1,
т.1, вр. чл.24 ал.1, т.1 НПК за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 32/2018 г. по описа на ОСлО при
СОП. Сочи се липса на извършено по това
досъдебно производство всестранно, обективно и пълно разследване, което да
изчерпи всички доказателствени възможности и да даде основание за прекратяването
му. В тази насока се твърди от жалбоподателят, че прокурора, а
впоследствие и първоинстанционния съд - в обжалвания съдебен акт, не са отчели
съществуващите противоречия в показанията на разпитаните свидетели К., К. и А.,
касателно поведението на пътя на водачите на двата автомобила, участвали в
процесното пътно произшествие. Според жалбоподателят, разпитите на посочените
свидетели са сторени формално и необективно, като за разкриване на обективната
истина по делото е необходимо да бъдат извършени повторно. Излагат се и доводи,
че по досъдебното производство не е изследван въпроса за извършено от свидетеля
А. умишлено транспортно престъпление. Моли
да бъде отменено определението на първостепенния съд, с което е потвърдено
прекратителното постановление на Районна прокуратура – гр.С. и делото върнато
на тази прокуратура с указания относно
прилагането на закона.
С. окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото и след като извърши
служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Наказателното производство по досъдебно
производство № 32/2018 г. по описа на ОСлО при СОП е образувано и водено срещу
неизвестен извършител за това, че на 18.01.2018 г., около 12,00 ч., в гр.С., на
ул.”**********”, при управление на моторно превозно средство, е нарушил
правилата за движение по ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост са
причинени значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег.
№ ****** и на лек автомобил марка „Чероки” с рег. № ****** – престъпление по
чл.343 ал.1, б.”а”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
В хода на разследването по горепосоченото досъдебно
производство няма привлечено в качеството му на обвиняем лице.
С постановление на прокурор при Районна
прокуратура – гр.С. от 11.01.2019 г. по пр.пр. № 280/2018 г. по описа на РП С., на основание чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24 ал.1 т.1
от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 32/2018 г. по описа на ОСлС при
СОП, образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343 ал.1, б.”а”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
С
атакуваното определение от 15.03.2019 г. на Районен съд
– гр.С.,
постановено по ЧНД № 57 по описа на съда за 2019 г., по реда на чл.243 ал.3-5 НПК е потвърдено изцяло горното прекратително постановление на
прокурора, като правилно, обосновано и
законосъобразно.
След съвкупна преценка на събраните
до момента в хода на разследването доказателства и доказателствени средства, настоящият състав на СОС възприема следната относима към предмета на делото
фактическа обстановка, а именно:
На 18.01.2018 г. свидетелите П. М. и Р. Й. се возели
безцелно с лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № ****** по улиците на гр.С.,
Софийска област. Автомобилът се управлявал от свидетеля Й., а до него на
предната седалка пътувал свидетеля М.. Моторното превозно средство било собственост
на свидетелката Р.С., която била приятелка на свидетеля М.. Около обяд, двамата
свидетели се отправили с автомобила към Професионална гимназия „Н. В.”- гр.С.,
където свидетеля М. следвало да се срещне с неустановено лице, за да му продаде
доза марихуана.
По същото време в гр.С., служители на ОДМВР – С.
провеждали специализирана полицейска операция за разкриване на престъпления,
свързани с разпространението на наркотични вещества на територията на града.
Полицейските служители били разделени в два екипа, като на единият екип бил
предоставен служебен автомобил марка „Шкода”, модел „Октавиа” с рег. № ******,
управляван от свидетеля Е. С., в който пътували свидетелите Ц. В. и К. А..
Другият екип от служители на ОД на МВР С. се придвижвал със служебен автомобил марка
„Чероки” с рег. № *******, който бил управляван от свидетеля Д. А.. Заедно с
него в автомобила пътували и служителите от ОД на МВР С. – свидетелите В. К. и
Д. К.. След като полицейските служители от първият екип забелязали управлявания
от свидетеля Й. лек автомобил в районна на гимназията, подали светлинен и
звуков сигнал, указвайки на водача да спре за проверка. Свидетелят Й. не се
съобразил с подадените му сигнали, увеличил скоростта на движение на
управлявания от него автомобил и продължил по ул.”*********” в посока към ул.”*******”.
На ул.”********” свидетелят А. спрял управляваният от него автомобил „Чероки”
пред изкуствено препятствие на пътя, с цел да попречи по-нататъшното движение
на приближаващия към него лек автомобил „Мерцедес”. Въпреки това, свидетелят Й.
не намалил скоростта на автомобила си и последния се ударил челно в лекия
автомобил „Чероки”. За престъпления по чл.270 от НК и чл.343б ал.3 от НК срещу Й.
било образувано отделно наказателно производство.
В хода на образуваното досъдебно производство е
назначена и изготвена оценителна експертиза за определяне на стойността на нанесените
щети на участвалите в автопроизшествието автомобили /л.22-25, т.1 от ДП/. От
заключението на тази експертиза се установява, че паричната оценка на щетите на
автомобил марка „Чероки” с рег. № ******, по средни пазарни цени към
инкриминираната дата, възлиза на сумата от 852,08 лева, а на лекия автомобил
марка „Мерцедес” с рег. № ****** – на 2 212,12 лева.
По делото е назначена и автотехническа експертиза
/л.7-56, т.2 от ДП/ от заключението, на която се установява мястото на
инициалния удар по широчина и дължина на пътното платно, механизма на развитие
на транспортното произшествие, техническите повреди и деформации на
автомобилите, участвали в същото. Тази експертиза е дала и заключение за
паричната оценка на щетите, причинени на участвалите в ПТП автомобили, която
съществено се различава от тази, предложена от оценителната експертиза. Според
вещото лице изготвило обсъжданата експертиза, по средни пазарни цени към датата
на автопроизшествието, размерът на щетите, нанесени на лекия автомобил „Мерцедес”
с рег. № ******* възлиза на сумата от 4758,55 лева, а на лекия автомобил марка
„Чероки” с рег. № ******* – на сумата от 1096,26 лева.
При извършената проверка на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция намира, че в
рамките на проведеното досъдебно производство не е извършено пълно, всестранно
и задълбочено разследване, като не са били събрани всички относими към предмета
на делото доказателства и не са били изяснени всички обстоятелства, които са от
значение за правилното решаване на делото. При тази доказателствена непълнота
са направени решаващите необосновани изводи на прокурора за липсата на
съставомерно от обективна и субективна страна престъпно деяние и неговото
авторство, които пък от своя страна са довели до незаконосъобразност на крайния
му извод за наличие на основанието по чл.243 ал.1, т.1, във вр. чл.24 ал.1, т.1
от НПК за прекратяване на наказателното производство. Тези пропуски на разследването и на прокурора не са били надлежно отчетени от първоинстанционния съд, който
неправилно и необосновано е приел, че постановилия прекратителното
постановление прокурор е изградил фактическите си
констатации и въз основа на тях правните си изводи, на основата на сторена съвкупна и обективна преценка на всички налични
по делото доказателства, и при липса на възможност за събиране на други такива.
В мотивната част на постановеното от прокурора при РП С.
прекратително постановление същия е
приел на първо място, че наличните по разследването доказателства са достатъчни
да установят, че „непосредствена причина за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие са субективните действия на свидетеля Р. Й. при
управлението на лекия автомобил „Мерцедес”. Така изведеният от прокурора
решаващ извод е останал без коментар от първостепенния съд при осъществения от
него съдебен контрол на това постановление. Въззивната
инстанция счита, че в насока изясняването на този съществен въпрос /за поведението
на пътя на водачите на моторните превозни средства, участвали в автопроизшествието/
не е сторено всичко възможно и необходимо по разследването. Не може да
съществува съмнение, че когато в пътнотранспортното произшествие участват две
или повече лица, органите на досъдебното производство са длъжни да изследват
поведението на всеки водач, преди да вземат решението си. Това процесуално
задължение произтича от разпоредбите на чл.13 ал.1 и чл.14 ал.1 от НПК, и в
случая същото не е изпълнено. Още повече, следва да се подчертае, че
конкретното наказателно производство се води за престъпление по чл.343 ал.1,
бук.”а”, вр. чл.342 ал.1 от НК, за съставомерността на което е необходимо
значителните щети да са настъпили като пряка последица от допуснато нарушение
на правилата за движение по пътищата, т.е. при него деецът като нарушава правила
за безопасност на транспорта причинява значителни имуществени вреди. Това, което съществуващата към момента доказателствена
основа, позволява с категоричност да се изведе като фактически констатации са
обстоятелствата, че инициалния удар между лекия автомобил „Мерцедес”,
управляван от свидетеля Й. и лекия автомобил „Чероки”, управляван от свидетеля
А. е нестъпил в челните им части /за последния приоритетно в дясно/; че към
момента на настъпване на удара лекия автомобил „Мерцедес” е бил в движение, а
другия автомобил е бил в покой; че по широчина на пътното платно,
произшествието е настъпило в лентата за движение на лекия автомобил „Мерцедес”;
че в резултат на пътния инцидент, на всеки от участвалите в него автомобили
били причинени технически повреди и деформации. В обхвата на тази налична
доказателствена съвкупност попадат гласните доказателства, събрани чрез разпита
на свидетелите, данните от огледния протокол, заключението на автотехническата
експертиза. В хода на проведеното по досъдебното производство разследване,
обаче не е поставен и съответно изследван въпроса за причините за настъпване на
процесното автопроизшествие, стоят ли те в поведението на някой от водачите на
участвалите в него превозни средства и в частност ако някой от тях с поведението
си на пътя действително е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, то същото умишлено ли е или непредпазливо. С оглед на това е абсолютно наложително назначаване на
автотехническа експертиза, която даде заключение за това какви са били
причините за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие от
техническа гледна точка и било ли е то /настъпването на произшествието/ предотвратимо
за всеки от водачите на участвалите в него моторни превозни средства. Именно
резултатите от посоченото експертно изследване биха могли да насочат
разследването към авторството на процесното престъпление по транспорта. В този
процесуален момент от развитието на производството и с оглед
доказателствата, според настоящият състав на СОС заключение в тази насока /каквото
всъщност прокурора е направил/ не би могло да се изведе обосновано.
Все във връзка с изснесените
по-горе съображения за наличието на неизяснени относими към предмета на делото
обстоятелства на този етап от разследването и при
наличния доказателствен обем, въззивният съд не би
могъл да сподели доводите на прокурора,
налагащи според него прекратяване на наказателното производство, касателно отсъствието
на обективния съставомерен признак „значителни имуществени вреди”. Както
прокурорът, така и първият по степен съд са направили необходимата съгласно
закона преценка на стойността на причинените от автопроизшествието имуществените вреди на участвалите в него
моторни превозни средства, обосноваваща обективния признак от състава на
престъплението по чл.343 ал.1, б.”а”, вр. чл.342 ал.1 от НК. Правилно като
критерии при тази преценка е взето в предвид възприетото в съдебната практика
положение, че „значителни имуществени вреди” отговорят на равностойността на 14
минимални работни заплати към момента на извършване на деянието. Напълно
необосновано обаче както прокурора, така и първостепенния съд са приели, че
наличните по разследването доказателства, несъмнено сочат на парична оценка
на нанесените на леките автомобили
имуществени вреди, непокриваща критерия за значителност. В тази насока по
делото са назначени и изготвени две експертни заключения, който са оценили
паричната равностойност на причинените на леките автомобили „Мерцедес” и
„Чероки” материални щети, по съществено различен начин. Първата инстанция
изцяло се е доверила на заключението на втората - автотехническа експертиза, без
да изложи съображенията си за това /както впрочем е направил и прокурора/. При
това положение, верни и основани на закона ли са изводите на прекратилия
наказателното производство прокурор, споделени и от първия съд, за липса на
основен обективен признак от състава на транспортното престъпление, въз основа
на събраните на този етап от разследването доказателствени материали не може да
отговори. Решаването на този въпрос също е предпоставен от установяването по
несъмнен начин по делото на паричната равностойност на причинените на
процесните автомобили материални вреди.
Като е извел в атакувания съдебен акт, решаващия си извод за
липса на извършено престъпно деяние, в противоречие с фактическата обстановка по делото, без да е проведено пълно и всестранно разследване, без
да са установени всички релевантни обстоятелства и без да са налице съответни
доказателства, районният
съд е постановил един незаконосъобразен и необоснован
съдебен акт, с който неправилно и незаконосъобразно е потвърдил прекратителното
постановление на прокурора от Районна прокуратура – гр.С.. С оглед на това обжалваното определение следва да бъде
отменено, като на основание чл. 243 ал.7 във вр. с ал.5 т.3 от НПК ще следва да
бъде отменено и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и делото да
бъде върнато на прокурора от РП С. за изпълнение на
дадените указания във връзка със събирането и оценката на доказателства и прилагането на закона.
Воден от горното,
С. окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА определение на Районен съд – гр.С. от 15.03.2019 г., постановено по ЧНД
№ 57/2019 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановлението на прокурор от Районна
прокуратура – гр.С. от 11.01.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 32/2018 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 280/2018 г. на РП – гр.С. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА постановление на прокурор
от Районна прокуратура – гр.С. от 11.01.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 32/2018 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 280/2018 г. на РП – гр.С. И
ВРЪЩА делото на прокурора при Районна
прокуратура – гр.С. за изпълнение на указанията,
дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от настоящото определение да се изпрати на
пострадалото лице Р. О. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.