Р Е Ш Е Н И Е
Номер 924 от 24.07.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на осемнадесети
юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при
секретаря Йовка Банкова и прокурор Андрей Червеняков като разгледа
докладваното от съдия Христов
касационно административен характер дело номер 92 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни
жалби срещу решение № 1952/02.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1216/2018 г.
по описа на Административен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ (ГДИН) - София е осъдена да заплати на М. М. К., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – Бургас, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили за времето на престоя му в Затвора Бургас от 16.05.2013г. до
16.05.2018г. поради лоши хигиенни и битови условия в затвора, липса на
санитарен възел и течаща вода в килията, лошо качество на храната и
недостатъчно количество, липса на достатъчно осветление и отопление, в размер
на 2 000 лева ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018г. до окончателно
изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над 2 000 лева до
претендираните от К. 45 000 лева, като неоснователен.
С предявената касационна жалба М.К.
(той и ответник по касационна жалба на ГДИН – София), оспорва посоченото
решение относно размера на присъденото му обезщетение от 2 000 лева, като сочи,
че първоинстанционният съд не се е съобразил с претендираната от него сума в
размер на 75 евро/дневно за лихва за периода от 22.02.2012 г. до 19.09.2017 г.,
както и с претендираните от него обезщетения за търпените от него
заболявания - туберкулоза на белите
дробове и „Хандик“. Иска се от касационния съд да присъди обезщетение в размер
на 45 000 лева за лоши битови условия за периода от 22.02.2012 г. до
19.09.2017 г.; обезщетение в размер на 80 000 лева във връзка със
заболяването туберкулоза на белите дробове и обезщетение в размер на
17 000 лева във връзка със заболяването „Хандик“, или общо 142 000
лева ведно с лихва в размер от 75 евро/дневно за периода от 22.02.2012 г. до
19.09.2017 г. В съдебно заседание се явява лично и поддържа исковата молба.
Постъпила е и касационна жалба
от ГДИН – София чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Т. Ч., в която се оспорва
постановеното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необосновано в осъдителната си част, както и поради неприсъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Иска се от касационния съд да отмени обжалваното
решение в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на М. М. К. обезщетение в
размер на 2 000 лева и да потвърди решението в частта, в която иска на К. е
отхвърлен до претендирания размер от 45 000 лева. При условията на
алтернативност, в случай, че съдът приеме иска на К. за основателен, желае
присъденото обезщетение да бъде редуцирано до минимален размер. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. В съдебно
заседание жалбоподателят (той и ответник по жалбата на К.), редовно уведомен,
не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас пледира за неоснователност на оспорването, като счита, че
обжалваният съдебен акт е мотивиран и предвид нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК
касационният съдебен състав може да се позове на мотивите на първоинстанционния
съд.
Касационните жалби са депозирани
в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебния акт е
неблагоприятен в обжалваната му част и са процесуално допустими.
Производството пред
Административен съд - Бургас се е развило по исковата молба на М.К., против ГДИН-София,
с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил обективно съединени искове за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, причинени в периода от 22.02.2012
г. до 19.09.2017 г., както следва: в размер на 45 000 лева за лоши битови
условия; в размер на 80 000 лева за заболяването туберкулоза на белите
дробове и в размер на 17 000 лева за заболяването „Хендик“, или общо сума
в размер на 142 000 лева, както и лихва в размер от 75 евро/дневно до
окончателното изплащане на обезщетението. Претърпените неимуществени вреди е
основал на поставянето му в неблагоприятни условия (пренаселеност на килията;
ограниченото естествено осветление; ограничен достъп на чист въздух;
необходимостта от сушене на изпрани дрехи в същото помещение; липса на
климатизация; липса на санитарен възел и достъп до течаща вода; осигуряването
на само три чешми и четири тоалетни за общо 180-200 човека; невъзможността за
реализация на естествени физиологични нужди при нормални условия за периода от
22:00 часа до 6:00 часа (използване на кофи за тоалетни); изключително занижена
хигиена на килията и на общите помещения – тоалетни, бани, коридори и столова
за хранене; слабото и кратковременно отопление на килията през студено време;
наличието на инфекции и опасността от бактериални инфекции; предоставянето на
нискокалорична храна, приготвена в разрез със санитарно-хигиенните изисквания,
недостатъчна като количество и еднообразна като качество; лошо/липсващо
медицинско обслужване и лечение) при изтърпяване на наказание лишаване от
свобода в Затвора Бургас в посочените периоди.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото
съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства, включително и
гласни такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения от К. против ГДИН иск за
сума в размер на 2 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие
поставянето му в неблагоприятни хигиенно-битови условия в Затвора Бургас, като
в останалата част до претендирания размер от 45 000 лева e отхвърлил искът като
неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в
периодите на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас,
посочени в исковата молба, ищецът е претърпял неимуществени вреди единствено в
резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС, произтичащо от битовите условия за изтърпяване на наказание, като
при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на
кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил
размера на дължимото обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Касационната жалба на М.К. е
доуточнявана многократно преди началото на съдебното производство, както
следва:
- Възражение вх.
№ 13068/28.11.2018 г. „Чрез гр. Бургас
Окръжен административен съд решение
№ 1952/2018 г. по Адм.нкз.Дп №1216/018г. ДО Председателя Административен
Върховен Касационен съд - р.България София“. Посочва се, че К. не е
съгласен с“главницата 2000лв.“
Посочва още, че „Мононорната лихва от
Увреждането възлиза на 32846лв, от зачитане Обезщетението от 22.02/2012 г.
до дата 19.09/2017г.“. Твърди, че не е съгласен с периода от „22.02/2012 г. до 16.05/2012г.“.
Прави възражение, че 5 години е живял в мизерия, поради което иска този
период да се вземе предвид. Предявява искане „Административно решение № 1952 от датата 02.11.2018 г. главницата
2000, лв да се заменя за по голяма главница за граждански иск за
обезщетение“. Изразява позиция относно икономическото и политическото
положение в страната и посочва, че при необходимост ще сезира съда в
Страсбург с жалба за да получи искания размер на обезщетението.
- Възражение вх.
№ 10325/29.11.2018 г. на Върховен касационен съд „ДО Председателя на Върховен Касационен Съд – република България
СОФИЯ“ – прави възражение, че е не е съгласен с присъдената му сума в
размер на 2 000 лева, тъй като това е стойността на почивка на морето
за един месец. Отново претендира заплащането на три различни обезщетения и
лихва върху тях. Иска „Административното
решение да зачете тази дата на увреждането за периода 22,02/2012 год. ДО
19,09/2017 год. Пет години преживяни изтезания!“ Твърди, че въпреки че
е бил излекуван, отново се е разболял от туберкулоза и му предстои лечение
в болницата в гр. Ловеч. Възражението е препратено с писмо вх. №
10325/29.11.2018 г./04.12.2018 г. до ВАС
- Възражение вх.
№ 13481/07.12.2018 г. „Чрез Окръжен Административен
съд гр. Бургас Адм.дело № 1216/2018г.
решение № 1952/2018 г. по ДО Председателя на върховен Административен съд
– гр. Бургас“ – отново се описват исканите три обезщетения и лихва за
всяко от тях, като се протестира срещу присъдения му размер „главница 2000 лв от ЗОДОВ“ Иска съдът да
замени присъдената му главница от 2 000 лева с такава в по-голям размер,
като претендира да бъде съобразен редът на обезщетение, а именно: 80 000
лева за заболяването туберкулоза; 17 000 лева за заболяването
„Хандик“ на долните крайници и 45 000 лева за лоши битови условия, в
които е преживял пет години. Определя сумарен размер на главницата от
142 000 лева, както и 75 евро/дневно за лихва. Посочва, че в противен
случай „това наказателно
административно дело изпратя в Хага на Страсбург, във Франция където ще ми
бъде обърнато внимание за обезщетение от българския бюджет“
В касационната жалба на ГДИН се
сочи, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необосновано в частта, в която дирекцията е осъдена да заплати на К.
обезщетение в размер на 2 000 лева поради лоши битови условия ведно със
законната лихва, считано от 16.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Заявено е възражение, че решението е неправилно и поради факта, че не е
присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че
доказателствената тежест на събраните доказателства не е преценена в пълен
обем, поради което неправилно е ангажирана отговорността на ГДИН. Това е така
защото ищецът не е доказал реално претърпени вреди – промяна в психологичното и
физиологичното състояние, което да е резултат от действия или бездействия на
дирекцията. Посочва се, че съществуващите условия в затвора не могат да се
интерпретират като резултат от незаконосъобразно бездействие на служителите на
ГДИН. Въвежда се оплакване, че към момента в който К. е обитавал различни килии
в Затвора Бургас, не е било налице действащо изискване за минимална жилищна
площ на един лишен от свобода – нормата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС е в сила от
01.01.2019 г. Фактът, че К. е пребивавал в помещения с площ, по-малка от 4
кв.м. не е спорен между страните, но той не може да се вмени под формата на
осъществено бездействие от затворническата администрация. Според ответника затворите
са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях
удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от
лишените от свобода. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствените
правила, като е достигнал и до неправилно прилагане на материалния закон, като
е присъдил обезщетение без доказано основание, тъй като не е доказан вредоносният
резултат от извършена административна
дейност. Сочи се, че не са ангажирани доказателства и за това, че ищецът е
изпитал притеснения и унижения от неблагоприятната жизнена среда. Ответникът
заявява, че съдът е възприел минималния оценъчен стандарт, според който всяко
лице би изпитало негативни преживявания от лошите условия в затвора и след като в исковата молба ищецът не е
посочил какви вреди е понесъл и не е доказал отражението на тези условия върху
неговата психика, претенцията за обезщетение следва да се отхвърли изцяло.
Прави се извода, че вреди по делото не са доказани, както недоказана е и причинно-следствената
връзка между тях и претендираното незаконосъобразно действие/бездействие. Според
ГДИН тежестта за доказване е на ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
понесени вреди, а той не е представил никакви писмени доказателства. Изрично
посочва, че в решението не е отчетен факта, че след 19.09.2017 г. М.К. е
настанен в ЗО ,,Дебелт“, където условията се различават коренно от тези в Затвора
Бургас. На следващо място се релевира възражение, че ответникът никога не е
нарушил чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и не е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал.
2, т. 2 от ЗИНЗС. Направено е оплакване, че в конкретния случай по делото
липсват събрани доказателства, които конкретно да установяват какво е било
емоционалното и психичното състояние на ищеца преди постъпването му в Затвора
Бургас; какво е било емоционалното и психичното състояние на ищеца след
постъпването му в Затвора Бургас и то именно вследствие на липсата на достъп до
санитарен възел, ежедневно в определен времеви период и липсата на течаща вода,
за да се прецени от съда има ли или не негативно въздействие на конкретните
условия върху „моралните страдания“ на лишения от свобода М. Митков К., за
които съда необосновано приема, че са в причинно следствена връзка с
незаконосъобразни бездействия от страна на затворническата администрация.
Заявява се, че решението е необосновано и защото при формиране на своето
вътрешно убеждение за наличие на нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, съдът не е
изложил мотиви, от които да е видно въз основа на кои обстоятелства е достигнал
до тези изводи. Въвежда се оплакване, че ответникът не е съгласен и с размера
на присъденото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, приложим на основание §
1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Съдът не е изложил мотиви за това как и на
каква база е определил размера на обезщетението и за какви конкретни вреди е
присъдено. Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част, с която
се осъжда ГДИН-София да заплати на М. Митков К. ***, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в Затвора Бургас от
16.05.2013 г. до 16.05.2018 г., поради лоши хигиенни и битови условия в
затвора, липса на санитарен възел и течаща вода в килията, лошо качество на
храната и недостатъчно количество, липса на достатъчно осветление и отопление,
в размер на 2 000 лева ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018 г. до
окончателно изплащане на сумата, като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и да потвърди изцяло
решението на Административен съд - Бургас в останалата му част, в която съдът
отхвърля иска против ГДИН-София до претендирания размер от 45 000 лева. Алтернативно,
ако съдът приеме, че иска е основателен, моли присъденото обезщетение да бъде
редуцирано до минимален размер.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Съдът намира за необходимо да
изложи мотиви по постъпилите касационни жалби поотделно, както следва:
Относно касационната жалба на М. Митков К.:
От касационната жалба на ищеца
могат да се синтезират твърдения за няколко нарушения, допуснати от
първоинстанционния съд, които К. желае да бъдат разгледани от касационната
инстанция и същата да се произнесе по тях, а именно:
Според лишеният от свобода К.
първоинстанционният съд не се е запознал с ангажираните от него доказателства и
не се е произнесъл по исканията му относно присъждане на обезщетение за
заболяването туберкулоза на белите дробове в размер на 80 000 лева и за
заболяването „Хандик“ в размер на 17 000 лева, както и ежедневна лихва
върху претендираните суми в размер на 75 евро/дневно, считано от 22.02.2012 г.
до окончателното изплащане на обезщетенията. Касационният съд намира оплакването за неоснователно. Видно от
всички направени от ищеца уточнения, възражения, молби и сигнали, същият
твърди, че тези заболявания са причинени от лошите битови условия, в които той
е пребивавал в Затвора – Бургас. В този смисъл първоинстанционният съд е
присъдил обезщетение именно за лошите битови условия, при които К. е
пребивавал, така че на практика предявените искове са приети за основателни от
първата инстанция.
Основателно
е оплакването на К. относно периодът, за
който следва да му бъде присъдено обезщетение и който той претендира във всички
изготвени от него документи по делото, а именно от 22.02.2012 г. (датата на
постъпване в Затвора – Бургас) до 19.09.2017 г. (датата на преместване в
Затворническо общежитие „Дебелт“). Видно
от диспозитива на обжалваното решение, обезщетение в размер на 2 000 лева
е присъдено в полза на К. за периода от 16.05.2013 г. до 16.05.2018 г. (датата
на подаване на исковата молба). Първата инстанция е приела за основателно
възражението на ответника (направено в отговора на исковата молба), че е налице
изтекла давност. В случая, следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2004 г. на ВКС, постановено по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, в
неговата точка 4, съобразно което при незаконни фактически действия на администрацията, този момент е
тяхното преустановяване
и
от този момент започва да
тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
Следователно, неправилно е възприето за основателно възражението за изтекла
погасителна давност. На следващо място, първоинстанционния съд е приел като
крайна дата на исковата претенция – датата на депозиране на исковата молба –
16.05.2018 год. Така определената крайна дата не съответства както на изрично
заявената от ищеца дата – септември 2017 год., така и на отразеното в справката
на началника на Затвора Бургас, в която е посочено, че на 19.09.2017 год. л.св.
К. е преместен в ЗО „Дебелт“, където хигиенно-битовите условия са значително
по-добри. В подкрепа на това следва да се отчете и факта, че самия ищец
претендира обезщетение за времето през което е бил в Затвора Бургас, но не и за
времето през което е изтърпявал наказанието в ЗО „Дебелт“. С оглед на това,
следва да се признае претендирания от К. период на обезщетение в неговата
цялост – от 22.02.2012 г. до 19.09.2017 г.
Съдът
намира, че претенцията на К. за присъждане на лихви от датата на постъпването
му в затвора до окончателното изплащане на сумата за обезщетение може да се
уважи само в частта за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба (16.05.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Твърдението на К., че му се дължи лихва в размер на 75 евро/дневно или нейната
равностойност в размер на 32 846 лева е необосновано и недоказано както в
стойност в евро, така и в левова стойност. Тъй като навсякъде К. твърди, че
това е законна лихва, както първоинстанционният съд, така и този приема, че
искането следва да се уважи от 16.05.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Относно касационната жалба на ГДИН - София
Настоящият състав намира за
релевантно оплакването на административният орган относно неправилното
определяне на крайната дата на периода, за който К. претендира обезщетение.
Неправилно първата инстанция е приела, че тази крайна дата е датата на подаване
на исковата молба – 16.05.2018 г., след като самият ищец многократно и изрично
е записал в различните си писмени претенции, че тази дата е 19.09.2017 г., на
която е преместен в Затворническо общежитие „Дебелт“, при условия, коренно
различни от тези, при които е пребивавал в Затвора – Бургас. Следователно,
правилния период, за който първоинстанционният съд е следвало да определи
обезщетение, е от 22.02.2012 г. до 18.09.207г.
Предвид изложеното,
касационната инстанция формира следните правни изводи:
Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка, но е достигнал до неправилни изводи относно периода, за
който се дължи обезщетение за пребиваване при лоши битови условия, както и
относно размера на дължимото обезщетение.
Според разпоредбата на чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда,
че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното. Безспорно, нито пред първата инстанция, нито в
настоящото производство ответникът по иска не успя да обори презумпцията по чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба, че решението е необосновано.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за
спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В
решението е изведен правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на
съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания
орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и,
както и при преценка на събраните по делото свидетелски показания е приел за
доказани твърдени в исковата молба факти. Законът забранява осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата
да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – нормална обитаема площ; постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода; възможност за проветряване и вентилация на
килията; достатъчно естествена светлина и чист въздух, условия за поддържане на
лична хигиена; препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения,
дезинсекция на килията, хигиенизиране на тоалетната и банята, в следствие на
което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението. В тази връзка въз основа на събраните по делото доказателства,
при приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на условията в Затвора-Бургас, където е изтърпявал наказание в посочените в
исковата молба периоди. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори
минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото
липса на хигиенно-битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. Неоснователни
са доводите в касационната жалба на ГДИН – София, че ищецът К. следва да
доказва настъпването на неимуществени вреди.
Искането на К. за присъждане на
по-висок размер на обезщетение следва да бъде отхвърлено. Този съдебен състав
счита, че естеството и характерът на причиненото страдание следва да се прецени
не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за
причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече
обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост,
съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите. В случая за изтърпените от 2 036 дни (22.02.2012 г. –
18.09.2017 г. включително) за негативното въздействие върху ищеца на условията
при които е пребивавал в Затвора Бургас съдът намира, че правилно и
законосъобразно е било определено от първоинстанционния съд обезщетение в
размер на 2000 лева. В този смисъл, искането за присъждане на по-висок размер
на претендираното обезщетение се явява неоснователно и като такова следва да се
отхвърли.
Направеното искане от ответника
ГДИН - София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също е
неоснователно. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична
уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 1952/02.11.2018 г., постановено
по адм. д. № 1216/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас В ЧАСТТА по отношение периода на
претърпените от М. М. К. неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя
му в Затвора Бургас, като същия следва да се счита от 22.02.2012 г. до
19.09.2017 г.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1952/02.11.2018 г.,
постановено по адм. д. № 1216/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас
в останалата му част.
ОТХВЪРЛЯ касационната жалба на М. М. К.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Бургас В ЧАСТТА с формулирано искане за увеличаване размера на присъденото
обезщетение и лихви за просрочие.
ОТХВЪРЛЯ касационната жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията гр. София против Решение № 1952/02.11.2018
г., постановено по адм. д. № 1216/2018 г. по описа на Административен съд –
Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.