№ 4995
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110157004 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от А. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. Момина Клисура № 16, чрез
пълномощника си адв. М. М., срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ,, с
която кумулативно са предявени установителни искове с правно основание
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 10а,ал. 2 от ЗПК, вр. с чл.
26,ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договор за
потребителски кредит № МАХ_500063407 от 27.04.2023 г.
Ищецът твърди, че на 27.04.2023 г. А. Г. С. е подписала договор за
потребителски кредит № МАХ_500063407 за сумата от 1500 лева. В договора
било посочено, че ищецът ще се възползва от услугите – „бързо разглеждане
на искането за кредит“, за което се дължи допълнителна сума в размер на
828,16 лв. и „експресно обслужване по кредит“ , за което се дължи
допълнителна сума в размер на 1 242,24 лева.
Ищецът А. С., чрез адв. М., твърди, че е сключила договор за кредит с
ответника, съгласно който следвало да върне сумата по кредита в размер на
1 947,68 лв, при сума на получаване 1500 лева, при ГПР 48.38 %, годишен
лихвен процент 39.03% и при срок на кредита от 16 месеца. Съгласно чл. 9 от
1
договора, трябвало да заплати допълнителни услуги, наименувани „бързо
разглеждане на искането за кредит“ в размер на 828,16 лв. и „експресно
обслужване по кредит“ в размер на 1 242,24 лв. Допълнителнителните такси
били включени към месечните погасителни вноски по договора за кредит.
Ищцовата страна счита, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от съглашението, с
която са договорени допълнителни плащания към кредитора от договора, са
неравноправни, следователно и нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави и поради това, че били
сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК
във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143,ал. 1 от ЗЗП. Ищцовата страна
излага подробни съображения, че посочените клаузи в чл. 9, ал. 1 и чл.9, ал. 2
от процесния договор са неравноправни, т.к. не са били включени в годишния
процент на разходите. Посочва, че в договора за кредит, ГПР е в размер на
48.38%, а чрез включването на възнаграждението, предвидено по
допълнителните услуги. Действителният годишен процент на разходите би
бил различен от посочения размер, с което потребителят бил въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на кредита. Посочва още, че възнагражденията по
допълнителните услуги в размер на 828.16 лв. и 1232.24 лв., представляват
скрит добавък към възнаградителната лихва и като такива е следвало да бъдaт
включени в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите
съгл. чл. 19,ал. 1 от ЗПК; Kато по този начин целта била да се заобиколи
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда изискване ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения.
В исковата молба се поддържа, че посочването на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 6, пар.1 от Директира 2005/29/ЕО.
Поддържа още, че Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни,
свързани с усвояване и управление на кредита. Поддържа се още, че това
допълнително възнаграждение за кредитора представлява негова печалба, но
също така с уговарянето му се заобикаля императивното изискване,
установено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според което ГПР не може да бъде по-висок
2
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочва,
че съгласно чл. 146,ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, което не било налице в
настоящия случай, т.к. процесните клаузи не са били индивидуално
уговорени. Прави възражение за прекомерност на юрисконскулското
възнаграждение. Моли съда да установи, че клаузите за услуги, предвидени в
договора в чл. 9, ал. 1 и в чл. 9, ал. 2 са нищожни, поради това, че са
сключени при противоречие с императивни законови разпоредби по чл. 26,
ал. 1, предл. 1 и в противореиче с добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормитe на чл. 10а, чл.
11,ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143,ал.1 от ЗЗП.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът оспорва иска, като възразява,
че всички твърдения, изложени от ищеца, не отговарят на обективната истина
и са неоснователни. Ответникът посочва, че с процесните клаузи не се
накърняват добрите нрави и че те не са в противоречие с общоприетите
житейски норми на справедливост и добросъвестност. Ответникът оспорва и
твърдението на ищеца, че предлаганите от кредитора действия по заплащане
на таксата за „бързо разглждане на искането за кредит“ и "експресно
обслужване по кредит"представляват скрита възнаградителна лихва и по този
начин се заобикаля закона. Ответникът твърди, че изискването на чл. 11, т. 10
от ЗПК е да бъде наличен ГПР, което е сторено в договора и ГПР-то е
изчислен съгласно методиката, посочена в закона. Посочва, че тази такса не е
част от ГПР и не следва да се прибавя към същото. Посочва още, че
страната по договора за потребителски кредит сама е пожелала
допълнителните действия във връзка с предоставянето на услугите,
предвидени в като клаузи в чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора. Отхвърля и
твърдението, че процесната клауза е уговорена индивидуално от кредитора и
е неравноправна по смисъла на чл. 144, ал. 9 от ЗЗП. Ответникът моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е между страните по делото, а и се установява от приложения
3
договор за потребителски кредит № MAX_500063407 от 27.04.2023г.,
сключен между А. Г. С. и "Би енд джи кредит“ ООД, че по силата на това
съглашение ответното дружество е предоставило на кредитополучателя заем
в размер на сумата 1500 лева, при 48,38 % ГПР и 39,03 % годишен лихвен
процент.
Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора, при кандидатстването си за
кредит, кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва услугите
„бързо разглеждане на искането за кредит“ и "динамично плащане“ по своя
кредит.
Паричната сума за бързото разглеждане на искането му за кредит е в
размер на 828,16 лева и е дължима на равни части през целия период на
кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.
Паричната сума за експресното обслужване по кредита е в размер на
1 242,24 лв. и е дължима на равни части през целия период на кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния
план по кредита, заложен в настоящия договор.
Ответникът въпреки дадените му указания с определение от
17.01.2024г., да предостави общите условия към договора за кредит в
едноседмичен срок от получаване на определението, не е представил същите.
Съдът, като взе предвид установената фактическа обстановка и
доводите на страните, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове за прогласяване на
нищожността на клаузите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договор за кредит
МАХ_500063407 от 27.04.2023 г., сключен между страните, поради
противоречие на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и накърняване на
добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и поради това, че са сключени
при неспазване на нормитe на чл. 10а, чл. 11,ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във
вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143,ал.1 от ЗЗП.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже,
че е сключен договор за кредит между страните; че е налице твърдяното
противоречие на клаузите от договора за потребителски кредит с
императивни законови разпоредби, респективно с добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са
4
действителни, включително че същите са договорени индивидуално.
Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според императивното правило, разписано в принципните начала на
гражданското съдопроизводство - чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По отношение на заемите, отпускани на потребители, в българската
правна система съществува и специален закон, а именно - Законът за
потребителския кредит. Същият закон предвижда приложимост на правилата
за неравноправни клаузи от чл. 143 до чл. 148 ЗЗП, за които съдът следи
служебно.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Такива клаузи на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП са нищожни с изключение на случаите, когато са уговорени
индивидуално.
Съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като
съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В тази връзка - целта на таксите и комисионите, чието събиране е
разрешено по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 кредиторът по потребителския договор не може
да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита,
тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита.
5
В настоящата хипотеза се изясни, че в процесния договор за кредит е
предвидено заплащането от ищцата, в качеството й на кредитополучател, на
сумата от 828,16 лева, представляваща услуга в чл.9, ал. 1 от договора -
„бързо разглеждане на искането за кредит“, както и на сумата от 1 242,24
лева, представляваща услуга в чл. 9, ал. 2 от договора - „динамично плащане
по кредита“.
Съобразявайки съдържанието на двете клаузи в настоящото
производство и основно предпоставките, при наличието на които същите са
дължими, съдът приема, че посочените услуги за „бързо разглеждане на
искането за кредит“ и "динамично плащане по кредита" са услуги, свързани с
усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за
същите е забранено по силата на изричната разпоредба на чл. 10а, ал. 2
ЗПК.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че изводът
относно характера на процесните услуги и дължимите за тях такси не се
разколеба от обстоятелството, че в процесния договор за кредит изрично е
посочено, че същите представляват допълнителни и незадължителни по
същността си услуги и се предоставя единствено по изрично искане от
потребителя ("кредитоискателят изрично е заявил желание за услуга „бързо
разглеждане на искането му за кредит“, както и изрично е заявил желание за
услуга „динамично плащане по кредита“).
При това положение, дори да се приеме, че клаузите не попадат в
приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, то така предвидените клаузи, с които
се начисляват такси противоречи на нормативното изискване на чл. 19, ал. 4
ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Видно от данните по договора, ГПР е уговорен на 48,38 %, без да са
включени допълнителните такси.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
6
кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определено с постановление на
Министерския съвет на Република България. Следователно годишният
процент на разходите не следва да надхвърля величината от 50.00%, предвид,
че законната лихва е в размер на 10.00%. Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК -
клаузи в договор, надвишаващи определените по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, се
считат за нищожни.
Видно от договорното съдържание, уговореният размер на таксата в чл.
9, ал. 1 от договора - за „бързо разглеждане на искането за кредит“ е 828,16
лева /чл. 9, ал. 2 от договора/, а видно от същия договор, по-конкретно в чл.9,
ал. 2 – уговореният размер на таксата за „динамично плащане на кредита“ е в
размер на 1 242,24 лева при отпусната главница от 1500 лв., то след
прибавянето й към уговорения ГПР от 48, 38 %, се налага извод, че общият
размер на ГПР надхвърля императивно предвидения максимален размер
съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В случая са уговорени такси, които съгласно цитираната норма на чл.
19, ал. 1 ЗПК, са разход за потребителя по кредита, поради което следва да се
включи в ГПР, заедно с възнаграждението за кредитодателя (договорната
лихва). В противен случай се заобикаля забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК , като
действителният ГПР значително надхвърля нормативно установения
максимум. Посочените такси завишават общата цена на дължимата от
кредитополучателя сума, но въпреки това таксите не са включени в ГПР.
В заключение, поради изложеното съдът намира, че клаузите, в които са
уговорени таксите са нищожни и начислените въз основа на тях суми са
недължими. Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдеат
изцяло уважени по отношение на претенциите за нищожност на клаузите за
предоставяне на услуги, предвидени в чл. 9, ал. 1 и в чл. 9, ал. 2 от процесния
договор.
Предвид изложеното съдът намира, че и двете клаузи, предвиждащи
такса за „динамично плащане“ /чл. 9, ал. 2 от договора/, както и такса за
„бързото разглеждане на искането за кредит“ /чл. 9, ал. 1 от договора/ са
нищожни, тъй като противоречат на закона по чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 19, ал.
5 ЗПК. По този начин с уговорените такси единствено се постига увеличение
7
на възнаграждението на кредитора за предоставения заем като същевременно
съдържанието им противоречи и на добрите нрави, доколкото срещу
уговорените такси кредитополучателят не получава никакво конкретно благо.
От всичко гореизложено, съдът прави извод, че предявените искове за
прогласяване нищожността на клаузите, предвидени в „бързо разглеждане на
искането за кредит“ по чл. 9, ал. 1 и „динамично плащане“ по чл. 9, ал. 2
/същата клауза посочена от ищеца в исковата молба като „експресно
обслужване по кредит“/ от договора за кредит са основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква
само за ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е заявил претенция за
разноски, като същият е реализирал такива за държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 от ЗА разноски се дължат и на
адв. М. М. в общ размер на 500 лева – 600 лв. с ДДС по двата иска за оказана
безплатна правна помощ на ищеца в настоящото производство. Съдът при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение съобрази
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия от страна на адвоката, както и обстоятелството, че предприетите
процесуални действия, възражения, твърдения и защита по двата иска са
еднакви. Съдът съобрази и направеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
клаузите в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договор за потребителски кредит №
MAX_500063407 от 27.04.2023 г., сключен между А. Г. С., ЕГН ********** и
„БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ,, включващи такса за бързо
разглеждане на искането за кредит и такса за динамично плащане на кредита,
по предявения иск от А. Г. С., ЕГН **********, срещу „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ,.
ОСЪЖДА "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ,, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-, 25, ет., представлявано от юрк. Георги Иванов,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на А. Г. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Момина кл,, чрез пълномощника си адв. М. М., със
съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № ,, сумата от 100.00 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за държавна такса за
8
настоящото производство.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ,, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-, 25, ет., представлявано от юрк. Георги Иванов,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 от ЗА да заплати на адв. М. М., със
служебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № ,, сумата от 600 лева с
ДДС, представляща разноски за адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца в хода на настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9