Решение по дело №1208/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към Решение по ЧНД 1208/ 2021г. по описа на ВРС, ХХVІІ наказателен
състав

Производството е по реда на чл.157 от Закона за здравето и е инициирано
по искане на прокурор от РП-Варна, за назначаване на психиатрична
експертиза на лицето К. Г. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул.“Карамфил“, бл.36, вх.Б, ет.5, ап.37 с оглед установяване дали същата
страда от някои от заболяванията, посочените в чл.146 от Закона за здравето с
оглед евентуалното му лечение по принудителен ред.
В съдебно заседание, след изслушване заключението на вещите лица,
представителят на ВРП изразява становище,че не са налице основанията на
Закона за здравето за настаняване на Д. за задължително лечение и моли
делото да бъде прекратено.
Освид. Д. в първо съдебно заседание сочи, че не приема медикаменти и
няма нужда от това.
Защитникът на Д.- адв.Б. счита, че не са налице предпоставките за
настаняване на Д. на задължително лечение.

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
От доказателствата по делото се установи, че освид. К.Д. е на 56 години, с
висше икономическо образование, разведен, с две деца, пенсионер поради
психичното си заболяване. Същият живее на адрес ул.“Карамфил“, бл.36,
вх.Б, ет.5, ап.37, заедно с майка, която е на 87 години.
Д. заболял психично на около 30-годишна възраст, когато бил с
халюцинаторно-параноидна симптоматика. Хоспитализиран бил
неколкократно на доброволен и задължителен принцип поради диагноза
Параноидна шизофрения. Последната хоспитализация на Д. датира от
ноември 2009 г. В дома си не приема поддържащо лечение за психичното си
заболяване.
1

Поради изтичане на документът му за самоличност освид. не получавал
пенсия 7-8 месеца. Поради това искал пари за цигари от майка си. Не плащал
и режийни разноски в дома си. Не миел посудата. Това станало причина негов
първи братовчед св.Г.Г. да подаде жалба в РП-Варна с искане Д. да бъде
лекуван. След извършена проверка по искане на ВРП , било образувано и
настоящото дело.
В хода на съдебното следствие, бе установено, че освид.Д. не проявява
агресивно поведение нито към майка си, нито към други лица. Не се събраха
данни и за други противообществени прояви.
От обстоятелствената част на назначената психиатрична експертиза е
видно, че към момента на изследването освид. е психомоторно спокоен.
Осъществява очен и информативен словесен контакт. Цялостно ориентиран.
Липсвал инсайт за психично заболяване. Мисловният процес при него
протичал с нормален темп, правилно структуриран. В съдържанието му се
долавяли бледи параноидни идеи. Емоцинално - снижена афективна
амплитуда. Волево -хипобуличен. Памет и интелект - в норма при обикновено
клинично изследване. На преден план изпъквала негативната симптоматика.
Според вещото лице К.Д. понастоящем страда от Резидуална шизофрения
(Ф20.5 по МКБ-10).
Резидуалната шизофрения представлява хроничен стадий в развитието на
шизофренното разстройство, при който е ясно очертан преходът от ранния
стадий (включващ един или повече епизоди с психотични симптоми,
удовлетворяващи общите критерии за шизофрения) към по-късен стадий,
който се характеризира с дълготрайни, макар и не непременно необратими,
"негативни" симптоми и функционални нарушения.
Характерни за Резидуалната шизофрения са изразените "негативни"
шизофрении симптоми, например психомоторна забавеност; хипоактивност;
притъпен афект; пасивност и безинициативност; бедна по количество или
съдържание реч; бедна невербална комуникация посредством лицев израз,
поглед, модулация на гласа и поза; лошо самообслужване и обедняла
социално поведение. Повечето от изброените негативни симптоми се
установяват при Осв. Д., като същевременно се наблюдава значително
снижение на позитивните (психотичните) симптоми по количество и
интензитет.
Оценката на актуалното психично състояние според вещото лице сочела,
че понастоящем при Д. доминират негативни симптоми, като хипоактивност,
понижена мотивация, безинициативност, социално оттегляне, занижено
самообслужване, притъпен афект. Негативните симптоми по правило рядко се
свързвали с агресивно поведение. Същевременно при Д. не се установявали
изразени позитивни симптоми, които да провокират агресивно психотично-
мотивирано поведение.
2

Според вещото лице по назначената експертиза понастоящем рискът от
болестно мотивирано агресивно поведение при Д. е относително нисък.
Възможно било този риск да се увеличи при евентуално засилване на
позитивната симптоматика, но при така установения ход на заболяването това
било малко вероятно.
Осв. не споделял суицидни планове и намерения. Нямало данни и за
суицидно поведение в миналото. Към настоящия момент рискът от
автоагресивно поведение билотносително нисък.
Видно от заключението на изготвената СПЕ, поддържано изцяло от
вещото лице В. в с.з Д. страда от шизофренно разстройство. Заболяването е
започнало с халюцинаторно-параноидна симптоматика преди повече от 25
години и е уточнено като параноидна шизофрения. С годините е настъпила
редукция на психотичната симтоматика, като към момента доминират
негативни симптоми. Настоящото състояние на Д. съответства на Резидуална
шизофрения (Ф20.5 по МКБ)..
В заключението си вещото лице счита, че заболяването на Д.
удовлетворява медицинския критерии за настаняване на задължително
лечение, при него няма данни за агресивно поведение, като същевременно и
рискът от възникване на такова е относително нисък. Към настоящия момент
не се налагало настаняването му на задължително лечение. Липсата на
критичност спрямо психичното заболяване обуславяло отсъствието на
годност за изразяване на информирано съгласие.
От събраните гласни доказателства, обективирани в разпита на св.Г. и
св.Л., бе изяснено, че Д. не е агресивен към никого в настоящия момент. От
материалите по преписката е видно, че оплаквания спрямо него няма от други
лица живущи в същата сграда.
Съдът кредитира показанията на свидетелките Г. и Л., т.к. са логични и
непротиворечиви. Тези на освидетелствания следва да се оценяват доколкото
съдържат информация за психичното състояние на същия и за отношението
му към това състояние, като безспорно в случая се наблюдава липса на
съзнание за психично заболяване.
Съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото СПЕ,
като обективно и безпристрастно, като освен това кредитира и писмените
материали, които кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от обективна страна е
безспорно установено, че психичното заболяване, от което страда Д. -
Резидуална шизофрения е от посочените в чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ.
Същевременно се установи, че към дата когато е била подадена жалбата от Г.
и е образувана проверка по случая не бил наличен социалния критерий-
освидетелстваният не е представлявал опасност за себе си и за околните.
Предвид събраните в съдебно заседание доказателства за актуалното
състояние на лицето не са налице предпоставките за настаняване на Д. на
задължително лечение, тъй като не съществува опасност за агресивно
3

поведение, което представлява опасност за близките му, за околните, за
обществото или застрашаващо сериозно здравето му. Съдът намира за нужно
да отбележи, че не всяко лице страдащо от психично заболяване подлежи на
задължително лечение, а само онова лице, което съобразно конкретното си
психическо състояние крие опасност за самия себе си и за околните, каквито
данни към момента на постановяване на съдебното решение не се констатира.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че към
настоящия момент не са налице предпоставките на чл.155 от ЗЗ за
настаняване на К.Д. на задължително лечение, поради което и на основание
чл. 162, ал.1 и 2 от Закона за здравето, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при ВРС:
4

Номер на акта:	67
Дата:	20 април 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия:	Ивелина Христова Желева

Дело:	20213110201208
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 март 2021 г.

Решение по дело №1208/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите