№ 12894
гр. София, 29.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110108701 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ДРУЖЕСТВО
срещу Р. В. Б. за установяване дължимостта на сумата в размер на 1735,95
лева –главница за периода 04.12.2016 г. – 04.02.2020 г, представляваща
непогасени вноски по Договор за потребителски кредит №
FL719716/04.02.2024 г., сключен между ДРУЖЕСТВО и Р. В. Б., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2021 г., до окончателно изплащане на сумата, сумата в размер на 73,02
лева – договорна лихва за периода от 04.12.2018 г. до 04.02.2020 г., сумата в
размер на 284,51 лева – лихва за забава върху главницата за периода от
04.02.2020 г. до 15.11.2021 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 64483/2021 г. по описа на СРС, I
ГО, 24 състав.
В исковата молба се твърди, че между ДРУЖЕСТВО (с предишно
наименование „ДРУЖЕСТВО“ АД) и ответникът е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № FL719716 от 04.02.2014г., по силата
който ДРУЖЕСТВО, в качеството си на кредитодател, е предоставил на
ответника, в качеството му на кредитополучател, потребителски кредит в
размер на 2720,00 лева. Целта на отпуснатия кредит било пълно предсрочно
погасяване на задълженията на кредитополучателя по договор за кредитна
карта, сключен между същите страни. С договора ответникът се задължил да
1
погасява задължението си по кредита на 72 месечни анюитетни вноски, както
следва: 12 вноски - всяка от които в размер на 55,68 лева, 59 вноски - всяка в
размер на 58,12 лева, и една последна изравнителна вноска в размер на 58,41
лева, дължими на 4-то число на месеца, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора. В чл. 3 от договора било предвидено, че през
първата година от срока на издължаване на кредита, кредитополучателят
дължи на банката променлива лихва в размер на сбора от референтния лихвен
процент „Прайм“ плюс договорна надбавка в размер на 6,05 %, като към
датата на сключване на договора лихвеният процент бил в размер на 5,95 %.
Годишният процент на разходите бил в размер на 16,78 %. Твърди се, че на
04.02.2020 г. изтичал крайният срок за погасяване на кредита. На 27.03.2020г.
между ДРУЖЕСТВО и ДРУЖЕСТВО АД бил сключен договор за цесия с
предмет вземанията по процесния договор за кредит, а впоследствие същото е
прехвърлено на ищцовото дружество. Ищецът твърди, че и към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК ответникът
не е изпълнил задълженията си по договора за кредит. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
твърди, че исковете са неоснователни. Ответникът твърди, че не е бил
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането на „ДРУЖЕСТВО“ АД.
Сочи се, че кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем на 04.11.2015 г.,
като в тази връзка представя покана за доброволно изпълнение, за която
твърди да не му е връчена по законния ред. С оглед изложеното прави
възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 99, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът е сезирал заповедния съд със заявление с вх. №
85580/11.11.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
сумите: 2148,79 лева – главница, ведно със законна лихва от 11.11.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 1057,02 лева – договорна лихва за
2
периода от 04.12.2015 г. до 04.02.2020 г., сумата в размер на 352,69 лева –
мораторна лихва в размер на 04.02.2020 г. до 15.11.2021 г., ведно с разноските.
Като основание за вземанията в заявлението е посочена дължимостта на
задълженията с оглед изтичане срока на договор за кредит от 04.02.2014 г.
Съдът е издал заповед за изпълнение срещу длъжника за сумите. След
постъпило в срок възражение от длъжника и дадени указания по чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК в законоустановения срок заявителят е депозирал искова молба за
част от сумите по заповедта, като с влязло в сила определение от 30.09.2022 г.
съдът е обезсилил заповедта в частта относно сумите, за които не е бил
предявен иск.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещo се от доказване
обстоятелството, че между ДРУЖЕСТВО (с предишно наименование
„ДРУЖЕСТВО“ АД) и ответникът е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит № FL719716 от 04.02.2014 г., по силата на който
банката е предоставила на ответника сумата от 2720,00 лева. Видно от
съдържанието на договора, страните са уговорили ГПР в размер на 16,78 % и
променлива годишна лихва в размер на сбора на референтния лихвен процент
ПРАЙМ плюс надбавка в размер на 6,05 %. Уговореният краен срок за
издължаване бил до 04.02.2020 г. Към договора са подписани Методология за
определяне на референтния лихвен процент и погасителен план. Страните са
уговорили заплащане до 4-то число на месеца на вноските. В чл. 9 от договора
е уговорено, че при просрочие се дължи лихва за времето на забава върху
просрочените суми в размер на законната лихва.
По делото не се доказа ответникът да е бил уведомен за цесията за
прехвърляне в полза на ищеца на спорното вземане преди образуване на
заповедното произовдство. От представените писмени доказателства към
исковата молба следва да приеме, че след прехвърляне на вземанията по
процесния договор за кредит от ДРУЖЕСТВО на ДРУЖЕСТВО, а от
последния на ищеца, последният е станал страна по облигационното
правоотношение с ответника по процесния кредит. Уведомяването на
ответника– кредитополучател за цесията може да се извърши и от новия
кредитор, при надлежно упълномощаване от стария, чрез предявяване на иска
за защита на цедираното вземане (за неговото присъждане или установяване)
като уведомяването настъпва с получаване от длъжника-ответник на препис
от исковата молба на цесионера, ведно с приложенията към нея и
3
включително уведомлението за цесията. Съдът счита, че това е станало и в
рамките на настоящото производство с получаване на 15.04.2022 г. на препис
от исковата молба, ведно с приложенията към нея, в т.ч. уведомлението на л.
51 от делото за цесията, защото това е факт, осъществил се до приключване на
устните състезания, подлежащ на съобразяване от настоящия съд съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В исковата молба процесните вземания се претендират на основание
неизпълнение в срок на задължения по договор за кредит с изтекъл срок към
момента на подаване на заявлението, а не на основание обявен за предсрочно
изискуем кредит. Към датата на подаване на заявлението – 11.11.2021 г.,
крайният срок за издължаване по договора е изтекъл. В този смисъл съдът
счита за неотносими твърденията на ответника в насока за обявяване или не на
предсрочна изискуемост на задълженията по процения договор. За пълнота
следва да се отбележи, че съдът счита за недоказани твърденията на
уведомяване на ответника за обявената предсрочна изискуемост на кредита
преди образуване на заповедното производство. Няма данни дали и кога
представената с отговора на исковата молба покана е била връчена на
ответника, още повече че в нея липса изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Видно от текста, в поканата е посочено, че при
неизпълнение в указания срок банката ще направи кредита такъв, което обаче
се различава от изявлението, че банката ще счита кредитът за предсрочно
изискуем.
Отношенията между страните по процесния договор за кредит са
подчинени на специалния режим по Закона за потребителския кредит (ЗПК) в
редакцията му към датата на сключване на договора. В настоящия случай
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като става въпрос за вземане по договор за кредит,
по който на ответника е била предоставена финансова услуга по смисъла на §
13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Константната съдебна практика приема, че съдът следи
служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и
следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения, а служебното начало следва да се приложи и в насока проверка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
4
Видно от изводите на вещото лице в заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, кредитът е бил изцяло усвоен от ответника,
като последният е направил плащания в размер на 1069,92 лева, която сума е
била отнесена, както следва: 571,21 лева – за главница, 483,46 лева – за
договорна лихва, 15,25 лева – за лихва за забава. Годишният лихвен процент
по договора е променял размера си през действието на договора, като е
намалявал, а най-високият му размер е достигал 12,00 %. ГПР по договорът е
бил 16,79 %. Вещото лице е посочило, че към 11.11.2021 г. непогасените суми
по кредита са, както следва: главница за периода от 04.12.2016 г. до 04.02.2020
г. в размер на 1703,98 лева, договорна лихва за периода от 04.12.2018 г. до
04.02.2020 г. в размер на 39,41 лева, мораторна лихва за периода от 04.02.2020
г. до 10.11.2021 г. в размер на 305,77 лева.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност във връзка
с претендираните суми. При възражение за изтекла погасителна давност на
вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдът е длъжен да
вземе предвид размера на всяка погасителна вноска и падежа й. Размерът на
всяка вноска се формира чрез сбор на главница и възнаградителна лихва.
Изтеклата погасителна давност е санкция за бездействието на кредитора. При
забава, и без кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем, вземането на
банката представлява вземане за просрочена главница за определен период от
време, вземане за възнаградителна лихва за определен период от време и
вземане за наказателна лихва за забава за определен период от време.
Вземането за лихвите се погасява с изтичането на 3- годишна давност съгласно
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а вземането за просрочена главница се погасява с 5-
годишна давност (в този смисъл Решение № 45/2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на
ІІ ТО, ВКС, Решение 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС и
др. ). Видно от началните дати на периодите, за които се претендират
процесните вземания, и от обстоятелството, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 11.11.2021 г. не са налице изтичане на
срокове по-дълги от горепосочените, за да са погасени по давност някои от
процесните вземания.
Предвид гореизложеното съдът счита, че по делото се доказа по
основание и размер дължимостта на претенциите за: главница за периода от
04.12.2016 г. до 04.02.2020 г. в размер на 1703,98 лева, договорна лихва за
периода от 04.12.2018 г. до 04.02.2020 г. в размер на 39,41 лева, лихва за забава
5
за периода от 04.02.2020 г. до 10.11.2021 г. в размер на 305,77 лева. Като
законна последица от уважаване на претенцията за главница следва да се
присъди и законната лихва върху нея от подаване на заявлението – 11.11.2021
г. С оглед на това съдът счита, че следва да уважи претенциите за главница за
периода от 04.12.2016 г. до 04.02.2020 г. до размера от 1703,98 лева, за
договорна лихва за периода от 04.12.2018 г. до 04.02.2020 г. до размера от
39,41 лева и за лихва за забава за периода от 04.02.2020 г. до 10.11.2021 г. в
размер на 284,51 лева, до който размер се претендира от ищеца. Съдът счита,
че исковите следва да се отхвърлят за претенциите над този размери до
пълните претендирани, а именно: за главница над 1703,98 лева до 1735,95
лева, за договора лихва над 39,41 лева до 73,02 лева и за лихва за забава в
размер на законната лихва за периода от 11.11.2021 г. до 15.11.2021 г.,
доколкото същата се явява за бъдещ период след завеждане на процеса, а
съдът е уважил за претенцията за законна лихва след този момент.
На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК на ищеца и ответника се дължат
разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от исковите претенции.
Ищецът претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК държавна
такса в размер на 98,27 лева, адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева и
депозит за вещо лице в размер на 350,00 лева. С оглед уважената част от
исковите претенции се дължат разноски в общ размер на 782,95 лева.
Ответникът е претендирал съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК
адвокатски хонорар в размер на 600,00 лева за исковото производство и
възнаграждение за адвокат в размер на 1000,00 лева за явяване след първото
съдебно заседание. Направено е възражение за прекомерност от насрещната
страна, което съдът счита за основателно предвид фактическата и правна
сложност по делото. Предвид това съдът счита, че следва да се определят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на минимума по
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., актуална към датата
на упълномощаване на адвоката (доколкото липсва договор), а именно в
размер на 376,54 лева, и на основание чл. 7, ал. 9 от същата наредба следва да
се определи хонорар за явяване на адвоката във всяко съдебно заседание след
второто, а именно за 4 открити съдебни заседания в общо възнаграждение в
размер на 400,00 лева. С оглед отхвърлената част от претенциите в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на
24,33 лева.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ДРУЖЕСТВО, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Р. В. Б., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р. В. Б.,
ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, по Договор за
потребителски кредит № FL719716/04.02.2024 г., сключен между
ДРУЖЕСТВО (с предишно наименование „ДРУЖЕСТВО“ АД) и Р. В. Б.,
сумата в размер на 1703,98 лева - главница за периода от 04.12.2016 г. до
04.02.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.11.2021 г., до окончателно изплащане,
сумата в размер на 39,41 лева - договорна лихва за периода от 04.12.2018 г. до
04.02.2020 г., сумата в размер на 284,51 лева - лихва за забава за периода от
04.02.2020 г. до 10.11.2021 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 64483/2021 г. по описа на СРС, I
ГО, 24 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Р. В. Б., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС, искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, 240, ал. 1 и
ал. 2, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р. В. Б., ЕГН **********,
дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, по Договор за потребителски кредит
№ FL719716/04.02.2024 г., сключен между ДРУЖЕСТВО (с предишно
наименование „ДРУЖЕСТВО“ АД) и Р. В. Б., сумата за главница над
уважения размер от 1703,98 лева до пълния претендиран от 1735,95 лева,
сумата за договорна лихва над уважения размер от 39,41 лева до пълния
претендиран от 73,02 лева и за периода от 11.11.2021 г. до 15.11.2021 г.
относно лихвата за забава в размер на законната лихва, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 64483/2021 г.
по описа на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на
ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 782,95 лева,
7
представляваща сбор от разноски за исковото производство за държавна такса,
адвокатски хонорар и депозит за вещо лице, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС да заплати на Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 24,33 лева,
представляваща разноски за адвокатски хонорар за исковото производство,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8