№ 46963
гр. София, 28.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В.
като разгледа докладваното от Д.СТ.В. Частно гражданско дело №
20211110128030 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 4906/19.05.2021 г. на „.........б“ ООД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу Д. ВЛ. Б., ЕГН **********, за вземания, произтичащи от сключен между последния и
„Терра кредит“ ЕООД Договор за потребителски кредит № 1055738/07.09.2017г. и
прехвърлени в полза на заявителя с договор за цесия от 06.08.2020г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
възнаградителна и законна лихва, застрахователна премия и обезщетение за забава, както и
за разноските съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да
откаже издаването на заповед за следните суми: за сумата от 2664.38 лв. – „такса“ за забава,
за сумата от 50.00 лв.- такси за събиране на вземането, както и за сумата от 24.00 лева-
такси, заплатени в полза на ЧСИ за уведомяване на длъжника за извършената цесия и за
покана за доброволно изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подлежи на отхвърляне, когато искането за издаване
на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, респ. когато искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Процесният договор за заем има характеристиките на потребителски, с оглед на което
и доколкото кредитополучателят по него е физическо лице, в случая приложение следва да
намерят нормите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.
С оглед на тези разяснения съдът намира, че процесната клауза от общите условия на
ищеца, на която същият основава претенциите си за „такса“ за забава- т. 2.9.5, е нищожна,
тъй като противоречи на императивни разпоредби на закона, в частност на нормата на чл.
33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато лихва за забава в
случая е уговорена в чл. 10 от договора за потребителски кредит и каквато е присъдена в
полза на заявителя с издадената по делото заповед за изпълнение.
Що се отнася до вземането за такси за събиране на вземането, на първо място следва да
се подчертае, че въпреки изричните указания на съда, съдържащи се в разпореждането от
28.10.2021г., заявителят с уточнението си от 03.12.2021г. не е изложил никакви фактически
1
твърдения относно основанието за начисляване на тези такси, вкл. чрез позоваване на
конкретна уговорка между страните по договора за кредит, както и за начина на формиране
на заявената сума от общо 50.00 лева, поради което и само на това основание в тази му част
заявлението следва да бъде отхвърлено. Въпреки това за прецизност и пълнота следва да се
изясни и следното:
Претендираните „такси за събиране на вземането“ съставляват по своята правна
същност такса за управление на кредита, каквато на кредитора по аргумент от
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължи. Аргумент за недействителност
на клаузите, предвиждащи дължимост на подобни разходи, е и обстоятелството, че по
същество чрез тях се достига до допълнителен разход в тежест на потребителя във връзка с
допуснато от него неточно в темпорално отношение изпълнение на паричното му
задължение, а както бе изяснено, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Нещо повече, дължимостта на „такси“ предполага предоставена услуга от
страна на носителя на вземането за тези такси, каквато в случай на събиране на вземанията
си от длъжника заемодателят не предоставя. Напротив, касае се за дейност изцяло в защита
на собствените му интерес и имущество.
Настоящият съдебен състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено и за
вземането за такси, които заявителят твърди да е заплатил на ЧСИ за уведомяване на
длъжника за извършената цесия и за покана за доброволно изпълнение. В уточнението на
заявлението не се твърди задължението за възстановяване на тези такси от заемателя да
произтича от уговорка в процесния договор за потребителски кредит, а се поддържа, че
търсената сума от 24.00 лева следва да се възприеме като разноски за заповедното
производство, какъвто характер според съда този разход не притежава, доколкото не е
сторен в хода и за целите на настоящото производство, а във връзка с решението на
заявителя да изкупи вземанията на заемодателя по договора за кредит и да пристъпи към
извънсъдебно събиране на тези вземания.
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 4906/19.05.2021 г. на „.........б“ ООД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. ВЛ. Б.,
ЕГН **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за следните суми: за
сумата от 2664.38 лв. – „такса“ за забава, за сумата от 50.00 лв.- такси за събиране на
вземането, както и за сумата от 24.00 лева- такси, заплатени в полза на ЧСИ за уведомяване
на длъжника за извършената цесия и за покана за доброволно изпълнение във връзка с
Договор за потребителски кредит № 1055738/07.09.2017г. сключен между длъжника и
„Терра кредит“ ЕООД.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2