№ 15357
гр. София, 02.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110100524 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Образувано е по заявление на "ЮтеКредит България " ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение против А. С. Д. за вземания в размер на 800.00 лева главница по договор за
кредит № 213842 от 01.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2023 г. до
изплащане на вземането, 19.29 лева договорна лихва за периода 01.09.2021 г. до 20.11.2021
г., 63.08 лева – мораторна лихва за периода 01.10.2021 г. – 13.12.2022 г., 196.00 лева такса по
чл. 5.5. от ОУ, начислена на 21.06.2021 г. за неизпълнение на задълженията по договора
точно и в срок, 126.40 лева такса по чл. 5.1 от договора, начислена на 01.09.2021 г. за
разглеждане.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва за забава, ведно със съответната част от разноските, като за останалата част от
вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора,
касаещи тяхната дължимост поради противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Претендираната такса за разглеждане на заявлението за кредит увеличава размера на
кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация като договорната
регламентация противоречи на императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 1
ЗПК. Тази такса противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според
която годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по- висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
1
постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от това
противоречие е предвидена изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК- клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни, което обосновава извод за липса на валидно
възникнало /въз основа на нищожни договорни клаузи/ задължение на длъжника за сочената
такса.
Така уговорената допълнителна услуга е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В
този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с Решение НА СЪДА от 21.04.2016
г. по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Изложеното води до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които
реално не са извършени, което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя
за сметка на длъжника. Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с
добрите нрави.
Задължението за заплащане на всички разноски /в случая такси/, свързани със
събирането на дълга се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума, ведно с
възнаградителната лихва. С оглед посочената обусловеност на задълженията, респ.
предпоставките за възникването на процесната такова за такса, то следва да се приеме, че
целта на последното е да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения на
кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, на която се позовава
заявителят, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на
кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи
възнаграждение за допълнително услуги и че при забава кредиторът ще има право да получи
нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни законови
норми, което обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни
договорни клаузи) задължение на длъжника за сочената такса.
Предвид изложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението следва
да бъде отхвърлено по отношение на претендираните вземания за такси, свързани със
събиране на дълга и разглеждане на заявлението.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от "ЮтеКредит България " ЕООД, с вх. № 3091/06.01.2023 г. в ЧАСТТА, досежно
сумата от 196.00 лева такса по чл. 5.5. от ОУ, начислена на 21.06.2021 г. за неизпълнение на
задълженията по договора точно и в срок, и за сумата от 126.40 лева такса по чл. 5.1 от
договора, начислена на 01.09.2021 г. за разглеждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3