Р
Е Ш Е Н И Е
№
175
Габрово,
16.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести октомври,
две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИЯН АТАНАСОВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря Радина
Церовска и с участието на прокурор Н. Желева от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 166 от 2022 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба
с вх. № СДА-01-1564 от 16.09.2022 г., подадена от К.М.И. ***, ЕГН: **********,
против Решение № 97 от 22.07.2022 г. на Районен съд Габрово /РСГ/, постановено
по н.а.х.д. № 1060 от 2021 г. по описа на същия съд, с искане за неговата
отмяна.
С атакуваното съдебно решение е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 21-0892-000608 от 7.09.2021 г., издадено от
началник сектор „Пътна полиция“ Габрово при ОД на МВР Габрово, с което на
касатора И. са наложени две санкции за две отделни нарушения.
Нарушенията, за който е издадено процесното НП, се изразяват в следното:
На 16.08.2021 г., в 13.50 ч., на първокласен път № 5, като водач на л.а.
Мерцедес Е 320 с рег. № ЕВ 1278 ВК, при предприемане на маневра „изпреварване“,
без да се убеди, че има свободен път на разстояние достатъчно за изпреварването
и че може да заеме мястото в пътната лента пред изпреварваното МПС, реализира
ПТП, като охлузва в предната броня товарен автомобил *** – собственост на друго,
посочено в процесното НП, лице, след което И. напуска местопроизшествието без
да уведоми контролните органи на МВР и не е тестван за алкохол на място. С
поведението си същият е реализирал две нарушения: 1. Не се е убедил, че
има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване на МПС, при което
настъпва ПТП – нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което на основание
чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5, предл. пето от същия нормативен акт му е
наложена глоба в размер на 200.00 лв. и 2. Не спира и не установява
последиците от ПТП, в което е участвал – нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия нормативен акт му е
наложена глоба в размер на 50.00 лв. и е лишен от право да управлява МПС За
срок от 1 месец.
В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност
лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Оспорва
достоверността на описаните в АУАН и НП факти. Твърди, че другият водач,
участник в ПТП, е причинил произшествието, т.к. умишлено бил увеличил скоростта
и с това сам е създал предпоставки за него. Самият жалбоподател бил последван и
заплашван по време на движение след това, поради което се е почувствал в
опасност и едва по-късно, когато тази опасност е отминала, той сам е отишъл в
ОД на МВР да даде обяснения. Другият участник също не е спрял, не се е обадил
на контролните органи, оставайки на място. Фактическата обстановка не е установена
по безспорен начин. Така, напр. описаната в НП противоречи на отразеното в
протокола за ПТП.
За да постанови съдебния си акт, РСГ е счел, че при съставянето на АУАН и
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същите са издадени от
компетентни административни органи и нарушенията, за които са наложени
санкциите, са установени по несъмнен начин. Съдът е счел, че именно
жалбоподателят е станал причина за процесното ПТП поради неспазване на
правилата за изпреварване – чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Нарушението по чл.
123, ал. 1,т. 1 от закона е също установено. Санкциите са законосъобразно
определени. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергаят
констатациите, съдържащи се в съставения АУАН.
В касационната си жалба И. сочи, че при издаване на първоинстанционния
съдебен акт е допуснато съществено процесуално нарушение с недопускането на съдебна
автотехническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в жалбата
и последващите молби. Не е изследвано възможното съпричиняване на ПТП, по какъв
начин е установено мястото на настъпването му. Не е установена автентичността
на приложения диск със снимки въпреки изрично направеното оспорване от
процесуалния представител на жалбоподателя. Взети са предвид снимки, които са
били оспорени в хода на производството. Записите от фотоапарат не са
представени по делото под нужната форма– на хартиен носител и заверени от
страната, в нарушение на правните норми, въпреки това съдът ги е кредитирал. Събраните
свидетелски показания са противоречиви, но съдът не ги е обсъдил. Оспорват се
изводите на експертизата, чиито изводи не са категорични, а само вероятни. Наложените
наказания са явно несправедливи. Не е мотивиран изводът на съда относно
причината, поради която приема за неоснователни твърденията на жалбоподателя за
подбуждане на страх у него при последването след инцидента от страна на другия
водач. Не са установени причините, поради които И. е продължил, а не е спрял
автомобила си. РСГ е установил неправилно фактическата обстановка.
Касационната жалбата е депозирана от заинтересовано лице в законния
14-дневен срок против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което
се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед
нейната основателност.
В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за
неоснователна.
При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и
законосъобразност на процесното решение на РСГ се установи следното:
Правилни са изводите на Районния съд относно това, че при издаване на АУАН
и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същите са издадени от
компетентни органи при изпълнение на служебните им функции и съдържат
необходимите реквизити, предвидени от законодателя.
Основният спор е по фактите. Касаторът намира, че релевантните такива не са
установени по несъмнен начин от РСГ.
Според сочената като нарушена норма на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,
и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение. Съгласно нормата на чл. 123, ал. ,т. 1 от ЗДвП, също посочена като
нарушена, водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Правната квалификация на двете деяния съответства на фактическото им описание.
Санкционните разпоредби също са правилно избрани и приложени от АНО. Според
чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП който
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал. 1 /който
не спазва правилата за за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението/ причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Санкцията е фиксирана и АНО няма право
наизбор относно нейния вид и размер. Според втората санкционна норма на чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба
от 50 до 200 лв. водач, който
наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
В случая се твърди именно такова по вид нарушение, като е наложена минималната
по размер санкция, което означава, че АНО не е счел, че деянието се отличава
със степен на обществена опасност, по-висока от всяко нарушение от същия вид.
АНО се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не
се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на
наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи. За това нарушение конкретно не е предвидено нещо
специално в закона. По тази причина АСГ споделя извода, че наложените санкции
не се явяват прекомерно завишени и в случай, че деянията са установени по
несъмнен начин, деецът следва да ги изтърпи.
По установеността на деянията АСГ взе предвид следното:
Свидетелката Я. е дала писмено обяснение, в което сочи, че е пътувала в
другия автомобил, когато този, на жалбоподателя, ги изпреварил, като при
изпреварването ударил буса им в предна лява част и не спрял. Това наложило да
го последват, като тя го снимала и сочи рег. номер на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил. Изпреварили го и се обадили на тел. 112 да съобщят
за инцидента. Същите като съдържание са обясненията на свидетеля Я., който е
управлявал другото МПС. На описанието на инцидента съответства и приложеният
Протокол за ПТП.
Свидетелите по съставения АУАН са индивидуализирани в достатъчна степен с
посочени три имена, ЕГН и адрес. По делото няма спор, че не са очевидци на ПТП,
т.к. след произшествието автомобилите не са спрели, а са продължили да се
„гонят“ по пътя, обаждането на тел. 112 е станало след това и видно от
показанията им те са дошли на място по-късно. Липсата на свидетели-очевидци не
опорочава съставения АУАН, законът допуска такива да са и други лица при липса
на очевидци, а присъствали на инцидента, които не са участвали в него и нямат
пряко отношение към процесното ПТП, не са установени.
Според писмените обяснения /Докладна записка/ на актосъставителя Ивайло
Николов, сигнал за инцидента е подаден от другия участник в него по телефон.
Той и спътничката му дали обяснения, съответстващи на описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка. Те последвали колата на жалбоподателя с автомобила си,
след като инцидентът се проявил, като жалбоподателят навлязъл в гориста
местност в областта на с. ***, Габрово. Служители на МВР извършили обход в
района за да издирят подаденото им чрез сигнала МПС, установили кой е
собственикът му, но не могли да се свържат с него по телефона, т.к. той не
отговарял при повикване, както и да открият на адреса му в гр. Габрово, какъвто
опит направили. Едва след това другият участник ги завел на мястото на
произшествието, където бил изготвен снимков материал и схема на ПТП, снели
писмени обяснения от свидетелите. След това служителите отново опитали да
осъществят връзка с К.И., но телефонът му вече бил изключен. Едва на следващия
ден И. се явил в МВР и дал обяснения по случая.
По делото е приложена и Справка от инспектор ***, в която също се описват
горепосочените факти и обстоятелства.
В Молба от 4.02.2022 г. жалбоподателят оспорва докладната записка на
автоконтрольор ***, вкл. посоченото в нея, че протоколът за ПТП е съставен на
мястото на произшествието. Цитираните снимки не били приложени към преписката,
като се иска тяхното прилагане по делото. Същото искане е направено и по
отношение снимков материал, изготвен от спътника на другия участник в ПТП. Правят
се възражения, че в АУАН не е описан пътя, по който се е движил И., посоката му
на движение. Според актосъставителя е налице охлузване на автомобила на другия
водач, но не е установено настъпването на такива щети, а от там – наличието
изобщо на ПТП. Моли се за допускане на свидетели и за призоваване на такива
/другия водач и спътничката му/, както и на СТЕ, която да отговори на
въпросите: 1.Какъв е механизмът на осъщественото ПТП; 2. Може ли да се установи
по безспорен начин скоростта на движение на изпреварваното МПС и на
управляваното от жалбоподателя; 3. Каква е вероятността при установения
механизъм на събитията от 16.08.2021г. и ако изпреварваното МПС не увеличи
скоростта си на движение, да се достигне до съприкосновение между двата
автомобила.
От свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по
съставения АУАН *** се установява
фактическа обстановка, като описаната в Докладната записка на актосъставителя ***.
Допълва, че адресът на жалбоподателя бил близо до с. ***, където отбил
автомобила след твърдяното произшествие, последван от другия автомобил. По буса
имало налични следи от ПТП. Другият водач и спътничката му показали на
служителите на МВР къде е станал инцидентът и мястото било описано в протокола
от ПТП. Действително този протокол съдържа обозначение на пътя и географските
координати на точката. По данни на другия водач, при изпреварването
жалбоподателят предприел маневрата, но в насрещното платно се появил автомобил
и И. се върнал рязко в собствената си лента, което довело до въпросното
охлузване. След това водачът на *** не спрял, а продължил, продължил и другият
водач, за да видят номера му, като успели и да го заснемат. След като съставили
на място протокола за ПТП и снели писмените обяснения от другия участник и
спътничката му, ***отново се опитал да издири И. и едва към 19.00 часа
вечерта се срещнал с него в дома му. И. не отрекъл наличието на
инцидента и заявил, че смята да се яви на следващия ден в РПУ, за да даде
обяснения, както и станало. И. заявил, че бил усетил удара, но според него
другия водач бил агресивен, поради което се изплашил и тръгнал към с. ***. Свидетелят
огледал щетата по ***, която се намирала в задната дясна част на автомобила, за
което изготвил и снимков материал и установил, че отговаря на описанието на
ПТП. Едва след като се убедил, че е станало ПТП, съставил процесния АУАН.
В изготвената по делото АТЕ е отразено, че Мерцедесът има причинени щети по
задна дясна врата – увреждания от протриване от дръжката на предната дясна
врата, деформации по десните врати, деформации задна дясна врата, дясна
странична повърхност на облицовката на задната броня а *** – по предна броня от
лявата страна на предната лява гума, счупен пластмасов тас на предно ляво
колело, отделяне на левия край на лайсната под левия фар, следа от протриване с тъмен цвят в зоната на долния
ляв предно-страничен ъгъл на облицовката на предната боя. Вземайки предвид
обясненията на двамата водачи и на пътничката във ***, вещото лице цитира
показанията на И., според които той е бил наясно, че е произведено ПТП по
описания в АУАН и НП начин – при изпреварване от негова страна, но той не
спрял, т.к. от поведението на пътуващите в другата кола той се изплашил от
саморазправа. Приложен е снимков материал от двата автомобила. Съпоставката на
уврежданията по тях определя възможност за получаването им при осъществяване на
страничен приплъзващ удар между посочените части на купетата, като скоростта на
лекия автомобил е била по-висока. Движението им е било еднопосочно. Не са
налице данни, които да позволяват еднозначно определяне скоростта на
автомобилите при контакта между тях, но вещото лице сочи максималната им
скорост – 60 км/ч за лекия автомобил и 30 – 46 км/ч за товарния Фиат. Начина на
контакт между автомобилите и направения от експерта подробен анализ сочи, че
водачът на Мерцедеса е възприел идващо превозно средство, когато лекият
автомобил се е движил в насрещна пътна лента и е бил в процес на достигане на
предната част на товарния автомобил. Извършените от водача на лекия автомобил
бързи действия за отклоняване вдясно и връщане в полагащата му се лента за
движение не е имало удар с насрещно движещото се МПС, като това е станало в
началото на десен завой. С оглед конфигурацията на пътния участък след зоната
на „чешмата“, по сведение на другия водач като посочено място на маневрата,
водачът на лекия автомобил не е разполагал с достатъчно разстояние за
извършването й без да могъл да навлезе в последващия завой. Водачът на лекия
автомобил е могъл да избегне удара с товарния, ако при правилна преценка на
ситуацията не е предприел изпреварване в зоната преди десен завой и/или при
възприемането на насрещно движещото се МПС не е продължил маневрата, а е
намалил скоростта на движение, връщайки се в полагащата му се пътна лента. В
заключение и след направения анализ на видимите увреждания е технически
възможно получаването им при
осъществяване на страничен приплъзващ удар, което е технически възможно да се
получи при механизма, съобщен от свидетелите – от другия водач, управляват
товарния автомобил.
В проведеното по делото о.с.з. вещото лице потвърждава заключението си и
сочи, че е базирал заключението си на снимки, направени на 16-17.08.2021 г. В
зоната на ПТП има минимални прави участъци, там е поредица от завои, който факт
е известен и на съда.
Жалбоподателят оспорва заключението, като е поискал не повторна експертиза,
а на допълнителна такава, но не посочва конкретни задачи, различни от вече
поставените и разгледани при първоначално изготвената. РС е счел, че не е
необходимо допускане на допълнително заключение. Настоящата съдебна инстанция
намира, че макар и общо оспорено, заключението на вещото лице е било правилно
прието и ценено от първоинстанционния съд, т.к. не са поискани и представяни
доказателства, които го оборват. В случай, че жалбоподателят не споделя някой
от изводите на експертизата, той е следвало да поиска не допълнителна, а
повторна такава. Той не е формулирал ясно и допълнителни задачи, по-различни от
вече поставените, на които вещото лице е дало отговори.
В о.с.з. като свидетели са разпитани и водачът на ***както и неговата
спътничка. Свидетелката *** пътувала на предната дясна седалка, като се движели
бавно, заради завоите. Изведнъж се чул силен трясък и усетила силен удар, като
от лявата им страна ги ударил *** и ги задминал. Свидетелката счита, че ако не
били с голям товарен автомобил, щели да излязат от пътя заради удара. Изсвирили
на другия водач, но той не спрял. Тогава те се опитали да го настигнат, но той
ускорил, когато го доближили, тя снимала номера му с телефона си. Близо до
Габрово го настигнали и тя махнала през прозореца с ръка да спре, но той отново
не спрял. Те самите спрели в началото на града, но понеже не го познават, не знаели
къде са, попитали минувач за улицата и се обадили в полицията да им съобщят за
инцидента и къде се намират в момента. Дали номера на автомобила, който ги
ударил, изчакали на място полиция, разказали какво се е случило, дали
обяснения, завели служителите на МВР на мястото на инцидента. Показанията на
тази свидетелка се потвърждават изцяло от показанията на другия водач, също
разпитан в съдебно заседание. Той допълва, че след удара се опитал да спре ***,
присветвал му, но другият не спрял. Според него ако двамата били с по-малка
кола при такъв удар можели да излетят от пътя и да попаднат в пропастта до
него, затова държали да открият другия водач, като сочи, че в *** имало и друг
пътник. Изпреварването станало непосредствено преди завоя, затова нямало
видимост и такава маневра била забранена. Водачът на товарния автомобил сочи,
че при ПТП е трябвало и двамата с другия водач да спрат на място, но понеже
виновния не спрял се наложило да го последват, за да могат да го установят.
Разпитана е и майката на И., която не е видяла как точно е станало ПТП,
т.к. била задрямала в колата и чула изтракване, като зад тях останал бял бус,
който ускорил и ги надминал, а през прозореца му се показвала жена, която
жестикулирала. Когато И. ***, бусът бил спрял на разклон, но жалбоподателят не
спрял, т.к. не познавал хората в него, а и те се държали някак агресивно, но
свидетелката не обяснява в какво се е изразявала тази агресия и кога точно е
била проявена. Синът й само й казал, че е задминал този бус и го бил закачил
леко, което несъмнено говори за наличието на знание у него за този факт.
Безспорно е и че той не е спрял след съприкосновението между двата автомобила,
като точно към този момент не са налице доказателства, че е бил заплашван по
някакъв начин от другия водач. Свидетелката сочи, че на същия ден в дома им
дошла полиция по този повод. По делото не са събрани доказателства, от които
може да се направи извода, че непосредствено след инцидента към И. са били отправяни
заплахи. Още повече, че другият участник се е движил отзад и не в близост, след
като се е наложило да побърза, за да могат той и свидетелката да видят и
заснемат номера на автомобила пред него. От данните по делото не може да се
изведе заключение за наличието на основателна причина И. да не спре веднага
след причиняването на ПТП.
По делото е приложен диск със снимки, като вещото лице се е базирало на
тях. Те са разпечатани на хартиен носител и приложени към експертизата. Снимките
са веществени, а не писмени доказателства, поради което не подлежат на
оспорване по реда на оспорване на документите. В случая снимките играят ролята
на доказателствено средство – веществено по своя вид. Тяхното съдържание
съответства на останалите събрани по делото доказателства и доказателствени
средства, а събраните такива следва да се ценят в тяхната съвкупност. Жалбоподателят
е следвало, ако е искал да оспори някое от тях, да представи свои насрещни
такива, които да са в състояние да разколебаят установяванията и изводите,
които се правят въз основа на наличния и приобщен доказателствен материал по
делото, но в случая той не е сторил това.
В заключение АС – Габрово намира, че правилно първоинстанционният съд е
достигнал до извода, че двете нарушения са установени по несъмнен начин. Самият
жалбоподател и воденият от него свидетел – очевидец сами сочат в обясненията,
респективно – показанията си, че жалбоподателят е произвел ПТП /удар с друг
автомобил/ при предприета маневра – изпреварване, движейки се по посочения
пътен участък, като не е установено по никакъв начин неправомерно поведение у
другия водач. Това означава, че при извършване на маневрата действително И. не
се е убедил, че има свободен път и разстояние, достатъчно за изпреварване,
поради което по негова вина е причинено ПТП. Също така по несъмнен начин е
установено, че той не е изпълнил задължението си като водач – участник в такова
произшествие, а именно – да спре на място и да подпомогне процеса по установяване на последиците от инцидента.
Нещо повече – той не е спрял и по-късно, дори и да е налице отправяна към него
заплаха в момента на удара, което негово твърдение не се установи, при
пристигането си в града, не е съобщил на органите на МВР, не е вдигал телефона
си, когато е бил търсен по него, а дори го е изключил и е отишъл да даде
обяснения на следващия ден, след като вечерта, в деня на инцидента е бил открит
от същите органи в дома си. Няма нито твърдяна, нито установена причина, която
да оправдава неговото поведение. Установената фактическа обстановка се подкрепя
от всички събрани в хода на делото доказателства, като не са представени
такива, които да разколебават изводите на АНО и на първоинстанционния съд.
АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити. Не отговаря на истината
твърдението на касатора, че не е описано мястото на нарушението – напротив,
посочен е пътят и пътния участък, където е станало то, посоката на движение,
предприетата маневра, релевантните обстоятелства, при които се е стигнало до
ПТП и материални щети. С поведението си самият жалбоподател се е поставил в
позиция да не участва в съставянето на Протокола за ПТП и изготвянето на
схемата към него. Ако бе изпълнил поне задължението си да спре след инцидента
за установяване на последиците от произшествието, то той би участвал в тази
дейност и отразяването на точния пътен участък, където е станало то, не би бил
изобщо спорен. Не е налице несправедливост на наказанията, същите съответстват
на приложимите санкционни разпоредби.
В заключение настоящата съдебна инстанция намира, че решението на РС –
Габрово е мотивирано и правилно и като такова следва да се остави в сила.
Поради така изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
63в от ЗАНН, от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Съдебно решение № 97 от 22.07.2022 г., постановено по а.н.х.д. № 1060 от
2021 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-0892-000608
от 7.09.2021 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ – Габрово при ОД
на МВР - Габрово, с което на К.М.И. ***, ЕГН: **********, са наложени две
санкции за две отделни нарушения: 1. Нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което е наложена глоба от 200.00 лв. на основание чл. 179, ал. 2, във
вр. с ал. 1, т. 5,предл. пето от същия нормативен акт; 2. Нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е наложена глоба от 50.00 лв. и лишаване
от право на управление на МПС за срок от един месец, на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от същия нормативен акт;
Решението е окончателно.
Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.