№ 139
гр. Шумен , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630200438 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0869-004420/16.01.2021год. на
Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А ал.1
пр.3 от ЗДвП на УМ. Й. ЕГН ********** от с. Венец обл. Шумен, ул. „Кирил и Методий“
№ 35 e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Жалбоподателя в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени НП,
тъй като го намира за необосновано и незаконосъобразно поради нарушаване на
материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, за него
се явява редовно упълномощен адвокат, който поддържа депозираната жалба.
За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява процесуален представител,
който оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Представя писмена
защита и моли за присъждане на юристконсултско възнаграждение
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
14.12.2020 г., около 22.10 часа в гр. Шумен на пл. „България“ при извършване на своята
1
рутинна дейност като пътни полицаи, свидетелите СВ. Б. СТ. и АД. ХЮС. АД. стават
очевидци на извършено нарушение по ЗДвП. Същите патрулират със служебния си
автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ 6303 КК и стават свидетели на това, как водача на лек
автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № РР 1123 ВМ, използва пътя не по предназначение, като
процесния автомобил е бил приведен в странично приплъзване на задната част на
автомобила с превъртане на задните гуми (дрифт). С действията си водачът на процесния
автомобил създал предпоставка за възникване на ПТП. Същият е бил последван от
полицейския патрул, като за целта били включени уредите на автомобила уреждащи му
специален режим на движение. Въпреки това водачът на лекия автомобил не е спрял, а е
продължил движението си по бул. „Плиска“, като постоянно увеличавал скоростта си,
докато избягал. Във връзка със случилото се двамата полицейски служители предприели
издирване на собственика на процесния автомобил и установили, че собственик на
автомобила е жалбоподателя Й.. Същият бил издирен и от свид. С.С. му бил съставен АУАН
сер. GA № 342704. По така съставения Акт било подадено възражение, което било частично
уважено и акта анулиран в частта си относно извършеното нарушение по чл. 104Б от ЗДвП.
Проверката по възражението, била извършена от свид. М.В., който след приключването и и
анулирането на част от предишния акт, съставил на жалбоподателя АУАН бл. № сер. АА №
266684/21.12.2020г., като счел, че с действията си жалбоподателя е нарушил чл. 104б т.2 от
ЗДвП. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя и неговата близка и позната Ф.
Р. тъй като жалбоподателя заявил,че не знае добре български език и ползва Р. като преводач.
Жалбоподателя подписал акта без забележка или възражение. В законоустановения срок по
чл. 44 ал.1 от ЗАНН се възползвал от законното си право и депозирал писмени възражения
рег. № 869000-15281/30.12.2020г. Същите били написани на български език и подписани от
жалбоподателя, като по този начин се доказва, че не са му нарушени правата относно
заявеното незнание на български език, каквото е твърдението на процесуалния му
представител. АНО извършил проверка по депозираното писмено възражение обективирана
под формата на докладна записка рег. № 869р-234/13.01.2021г., като приел че възраженията
са неоснователни.
Въз основа на така съставения акт и материалите по делото е издадено Наказателно
постановление № 20-0869-004420/16.01.2021год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр.
Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП на УМ. Й. ЕГН ********** от с.
Венец обл. Шумен, ул. „Кирил и Методий“ № 35 e наложено административно наказание
“глоба”, в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по
делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели
– М. М. В., СВ. Б. СТ., АД. ХЮС. АД., Й. Ж. Ж. и Ф.Е.А., както и на приобщените по делото
веществени доказателства.
2
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите В., С., А. и Ж., съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото от тяхна страна правилно е изяснена и установена
фактическата обстановка за случилото се, а вторият и третият свидетел са и преки очевидци
и техните показания са източник на пряка доказателствена информация за случилото се
събитие. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още
повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с
нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Относно
показанията на свид. А., тя е била в близки приятелски отношения с жалбоподателя и
казаното от нея за незнание от страна на жалбоподателя на български език, се опровергава
от написаното и подписаното от него възражение на български език. Тези нейни показания
са защитна теза за оневиняване на жалбоподателя, която теза съдът не споделя.
По делото като веществено доказателства е приобщен и ДВД диск със записани на
него файлове от системата АИС „ВОДПК“ инсталирана в служебния автомобил на
свидетелите С. и А.. В тях се съдържа информация за времето от 21.08ч. до 23.23 часа на
14.12.2020г. При прегледа им се установява, че описаната по горе фактическа обстановка
напълно се потвърждава. Съдът намира, че правната квалификация и описанието на
деянието напълно съответстват на така събраните доказателства
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя
действително е извършил визираното в акта нарушение по следните правни съображения:
Установи се по безспорен начин, че той е извършил визираното в наказателното
постановление нарушение, тъй като същият на кръговото кръстовище между ул. „Алеко
Константинов“ и бул. „Славянски“ на посочената в НП дата е ползвал личния си автомобил
не по предназначение, а с друга цел, която не е в съответствие с предназначението на пътя, а
именно, извършвал т.н. „дрифтене“ пред погледите на свидетелите С. и А., без да е знаел за
тяхното присъствие и последствие се е опитал да избяга и укрие.
Съгласно наказателната разпоредба на чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП се предвижда
наказание „глоба“ 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“
за водач който участва в нерегламентирано движение, съгласно предназначението на пътя.
Това наказание е в константен размер и не подлежи на корекция.
Административно наказващият орган правилно да е квалифицирал нарушението и
правилно му е наложил наказанието. Нарушението за което е бил санкциониран е
осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложена
съответната административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата,
като е съобразена разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взето предвид, че
3
осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат
неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия
орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е
определил размера на наказанието в предвидения размер съобразно изискванията на Закона
за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС
№10/28.09.1973г.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление, респ. наказателно постановление страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото в
съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100
/сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се
заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0869-004420/16.01.2021год. на
Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-
4
515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А ал.1
пр.3 от ЗДвП на УМ. Й. ЕГН ********** от с. Венец обл. Шумен, ул. „Кирил и Методий“
№ 35 e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
ОСЪЖДА УМ. Й. ЕГН ********** от с. Венец обл. Шумен, ул. „Кирил и Методий“
№ 35, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5