Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….10.2018
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при участието на секретаря НИНА
ИВАНОВА, сложи за разглеждане въззивно гражданско дело № 1408
по описа за 2018 год., докладвано от съдията К. Иванов
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез
процесуален представител срещу Решение № 1984/09.05.2018 год., постановено по
гр. дело № 17137/2017 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено
в отношенията между страните, че ищецът В.Н.Ц., ЕГН **********, от гр.
Варна, кв. Чайка, бл.№ 27, вх. А, ет. 3, ап.27, не дължи на ответника
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс - Г, сумата от 450, 05 лева,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 16.12.2016 г. до 14.03.2017 г. за обект, находящ
се в гр. Варна, кв. Чайка, бл. № 27, вх. А, ет. 3, ап.27, аб. № **********, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
предвидените в ПИКЕЕ условия за допълнително начисляване на количество ел.
енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от
450, 05 лева съставлява стойност на реално потребено количество ел. енергия,
което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в
софтуера на електромера. При извършена на 14.03.2017 год. от служители на
„Енерго-Про Мрежи“ АД – Варна (сега „Електроразпределение Север“ АД-Варна)
проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия и
след „прочитане“ на неактивирани за търговски отчет регистри (1.8.3 и 1.8.4) са
установени общо 3027 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищеца (настоящ
въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са
заплатени. Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от
ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното количество реално
потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта на ищцата
ел. енергия от 1523 кВтч, чиято стойност последната дължи на дружеството –
доставчик.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В с. з., чрез процесуален
представител, въззивникът поддържа жалбата си.
В писмен отговор насрещната страна В.Ц.,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и
настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
При извършената служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Предявен е иск с правно основание
чл. 124 ГПК.
В исковата си
молба ищецът В.Н.Ц. от
гр. Варна навежда следните твърдения: Потребител е на ел. енергия
за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. Чайка, бл. 27, вх. А, ет. 3, ап. 27, с аб. №
**********, доставяна му от ответника „Енерго-про Продажби” АД – Варна, въз основа на сключен при общи условия
договор за продажба на електроенергия. При заплащане на ежемесечните си
задължения за консумирана ел. енергия ищецът узнал, че дължи на ответното
дружество сумата от 450, 05 лева по фактура № ********* от 02.11.2017 год.,
съставляваща стойността на начислено количество ел. енергия за периода 16.12.2016
год. – 14.03.2017 год. Ищецът
счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му
количество ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва
законно основание да му бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 450, 05
лева, начислена по фактура № ********* от 02.11.2017 год. за обект на
потребление с аб. № **********.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби”
АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищеца са в договорни отношения по
повод доставката и продажбата на ел.енергия, по който дружеството изпълнява
добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в обект с аб. № **********, находящ
се в гр. Варна, ж. к. Чайка, бл. 27, вх. А, ет. 3, ап.27. На 14.03.2017
год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до
обекта на ищеца ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано
натрупано количество ел. енергия от 1903 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., както
и 1124 кВтч в отчетен регистър 1.8.4., които не са активирани за търговски
отчет. Количеството ел. енергия в общ размер на 3027 кВтч е било потребено от
абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен
за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта
на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна намеса в
тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия от 1903 кВтч по тарифа 1.8.3
и 1124 по тарифа 1.8.4, които не са
визуализирани на дисплея и електромерът не отговаря на техническите
изисквания. Посоченото количество ел. енергия от 3027 кВтч е остойностено с
фактура № ********* от 02.11.2017 год.
По изложените съображения счита, че
начислената по партидата на ищеца сума съставлява стойността на реално
доставена и потребена от ищеца ел. енергия, заплащането на която ел. енергия тъй
дължи на ответното дружество. Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на
сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 23-24 от делото на ВнРС констативен протокол № 1102872/14.03.2017
год., на посочената дата служители на „Енерго-Про Мрежи” АД (понастоящем
„Електроразпределение Север“ АД-Варна) са извършили техническа проверка на
електромер (СТИ) с фабр. №
1114 0216 6692 0916, монтиран на обекта на ищеца, при
която са отчетени показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 195 кВтч;
1.8.2 – 688 кВтч; 1.8.3 – 1903 кВтч; 1.8.4
– 11240 кВтч и 1.8.0 – 3912 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба с № 285371 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в
отсъствието на ищеца, в присъствието на двама свидетели с посочени три имена и
адреси.
Извършената
от БИМ, РО Русе метрологична експертиза,
материализирана в протокол № 926/16.10.2017 год., след софтуерно
„прочитане“ на паметта на електромера е констатирала осъществявана намеса в
тарифната схема на електромера – установено е наличие на преминала ел. енергия
на тарифа 1.8.3 – 1903 кВтч и по тарифа 1.8.4 – 1124 кВтч, които не са визуализирани
на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергията, не съответства на техническите характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел.
енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на
БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия от 3027
кВтч за периода 16.12.2016 год. – 14.03.2017 год. За стойността на горното
количество ел. енергия е издадена фактура № ********* от 02.11.2017
год. за сумата от 405, 05 лева.
От констативен № 1201091/15.12.2016
год. (л. 68 от делото на РС-Варна) е видно, че на посочената дата на обекта на
ищеца е монтиран електромера с фабричен номер 1114 0216 6692 0916. Показанията на монтирания електромер по всички отчетни
регистри, вкл. и регистри 1.8.3; 1.8.4 и 1.8.0 (т. нар. „сумарен регистър“) при
монтажа му са били нулеви.
От
заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че
електромерът с фабр. 1114 0216 6692 0916, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип;
преминал е метрологична проверка преди монтажа и към датата на проверката на 14.03.2017
год. е в срок на метрологична годност. Ищецът е битов абонат и отчитането на
потребената от обекта му ел. енергия е по две тарифи – нощна и дневна. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 от 1903
кВтч и в регистър 1.8.4 от 1124 кВтч не е визуализирано на дисплея, в резултат
на което е налице нарушение на нормалната работа на измервателния уред.
Наличието на данни, записани в регистри 1.8.3 и 1.8.4 се дължи на вмешателство
в програмата за параметризация на електромера и по – конкретно – в тарифната му
схема. Установява се още, че количеството ел. енергия от 3027 кВтч е възможно
да бъде доставено от доставчика и потребено от обекта на абоната за периода 16.12.2016
год. – 14.03.2017 год.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено по реда и
условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото
в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ,
а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 14.03.2017 год. не са част
от действащото право.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“
според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът
на ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата
на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите
на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена
от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния
превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното
количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия
(хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на
чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на
доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество
ел. енергия от 3027 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от
обекта на ищцата по следните съображения:
В конкретния случай установяването
на факта на неизмерването на цялото количество ел. енергия, доставено до обекта
на ищеца в периода 16.12.2016 год. (датата на която е монтиран електромера с
фабр. № 1114 0216 6692 0916) до
демонтирането на електромера на 14.03.2017 год., на което се позовава
ответникът, е извършено чрез техническа проверка на място на измервателната
система (средството за търговско
измерване), по силата на чл. 44,
ал. 1 от ПИКЕЕ (отм.), при която проверка електромерът е демонтиран, и чрез
метрологична проверка на електромера от БИМ, която е установила натрупано
количество ел. енергия в неактивирани за търговски отчет отчетни регистър, т.
е., установила е разлика между отчетените в периода 16.12.2016 год. – 14.03.2017
год. количества ел. енергия и преминалите за същия период количества, която
разлика е 3027 кВтч.
Съгласно чл. 47 ал. 1 ПИКЕЕ (отм.) при
извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната
мрежа съставя констативен протокол, който трябва да съдържа определени
реквизити. Предвид отмяната, считано от 14.02.2017 год., на разпоредбите на чл.
47 ПИКЕЕ, регламентиращи реда (срв. и чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ – отм.) за
установяване неизмерването или неточното измерване на доставяната до обектите
на абонатите ел. енергия, вкл. и за установяване на разликата между отчетените
количества ел. енергия и действително преминалите, и начинът на обективиране на
проверката, при която е констатирано неизмерването или неточното измерване на
доставяната до обектите на абонатите ел. енергия, вкл. и състоянието, в което
електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична проверка в БИМ (процедурата
по чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ – отм.), а именно – чрез съставянето на констативен
протокол, съдържащ точно определени реквизити, който установява наличието на
предпоставките (условията) за служебно начисляване на допълнителни количества
ел. енергия по партидата на абонатите в хипотезите на чл. 48, ал. 1, чл. 49 и чл.
50 ПИКЕЕ, то и служебното начисляване на процесните количества ел. енергия по
партидата на ищеца е незаконосъобразно.
С други думи при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.
83, ал. 1 т. 6 от Закон за енергетиката, доказването на наличността на предпоставките
(условията) за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по
партидите на абонатите, предвидени в чл. 48-50 ПИКЕЕ не би могло да бъде
осъществено.
В случая констативният протокол от 14.03.2017
год., доколкото не е съставен в присъствието на ищеца и не е подписан от него, няма
процесуална стойност, поради което и отразените в него обстоятелства, вкл. и
състоянието, в което електромерът е демонтиран (по – конкретно констатираните
показания на електромера по всички отчетни регистри) не обвързват ищеца и са му
непротивопоставими.
Само при положение, че констативният
протокол от 14.03.2017 год. за извършената на посочената дата проверка и
демонтаж на електромера е съставен в присъствието на ищеца и е подписан от него,
той би могъл да бъде ценен като частен свидетелстващ документ, който
удостоверява неизгодни за ищеца факти.
Т. е., по делото
доказателства, които да установяват по безспорен начин, че при демонтажа му на
дата 14.03.2017 год. електромерът с фабр. № 1114 0216 6692 0916 е бил именно в
състоянието, в което е представен за метрологична проверка в БИМ, РО Русе,
няма ангажирани.
При
това положение не може да бъде обоснован и извод, че констатираната от БИМ
разлика от 3027 кВтч между отчетеното количество ел. енергия за периода 16.12.2016
год. – 14.03.2017 год. и преминалите през електромера количества ел. енергия за
същия период са
действително доставени от ответника и потребени от обекта на ищеца.
По тези
съображения сумата от 450, 05 лева, съставляваща
стойност на служебно начислено за периода 16.12.2016 год. – 14.03.2017 год. количество
ел. енергия от 3027 кВтч за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, кв.
Чайка, бл. № 27, вх. А, ет. 3, ап.27, аб. № **********, за която сума ответното
дружество е издало фактура № ********* от 02.11.2017
год., е недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
от делото разноски на въззивника не се присъждат.
Разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззиваемия за
настоящата инстанция, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв също не се присъждат,
доколкото по делото няма представено нито едно доказателство, което дори и
косвено да сочи на извод, че въззиваемият е материално затруднено лице – чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Наред с това за производството пред първата инстанция ищецът
(настоящ въззиваем) същият е заплатил адвокатско възнаграждение за един адвокат
– разноски, които са му присъдени с първоинстанционното решение. По тези
съображения настоящият състав приема, че предпоставките на чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 ЗАдв не са налице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1984/09.05.2018 год., постановено по гр. дело № 17137/2017 год. по описа на
РС-Варна;
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.