№ 922
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330201583 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. В. Г., ЕГН ********** против Електронен фиш
/ЕФ/ Серия К № 4390049, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ му е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в становище към нея,
жалбоподателят Г., чрез процесуалния си представител адв. Г.С., моли съда
да отмени обжалвания ЕФ. Претендира се присъждане на направените
разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без
уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното предвидено в закона такова. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.09.2020г. в 12:47ч. в с. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“
срещу № 1 посока път II-86, било заснето извършено нарушение за скорост с
МПС – л. а. „Дачия Лоджи“ с рег. № ******, установено с АТСС ТFR1-М №
546, като при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч и
отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била
установена скорост от 90 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 40
км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
Т.С.К., който се възползвал от правото по чл.189 ал.5 от ЗДП и подал
декларация за предоставяне на информация по нарушението, в която посочил,
че на процесната дата горепосоченият автомобил е бил във владение на
жалбоподателя.
За така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП на Б.Г. е наложена глоба в размер на 400
лева.
Във връзка с направените в жалбата възражения, следва да се отбележи,
че административнонаказващият орган няма задължение, а жалбоподателят
има право, предвидено в нормата на чл.189 ал.5 от ЗДП, след като не е
съгласен с данните от фиша в законоустановения срок от получаването му да
представи в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” писмена декларация
с данни за лицето, извършило нарушението. В процесния случай това право
не е било упражнено от жалбоподателя Г..
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви – снимков материал, справка за
собственици на превозното средство л. а. „Дачия Лоджи“ с рег. № ******,
Декларация за предоставяне на информация по нарушение № 3960253 във
връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДП, свидетелство за управление на
МПС на Б.Г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, Протокол № 4-32-20/13.03.2020 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол ТFR-1М, Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система /АТСС/ от 13.09.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
2
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е
налице състава на административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като
на 13.09.2020г. в 12:47ч. в с. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1
посока път II-86, жалбоподателят Г., управлявайки л. а. „Дачия Лоджи“ с рег.
№ ******, е превишил разрешената скорост за населено място с 40 км/ч,
което било установено с ATCC № ТFR1-М № 546, като при въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената
скорост от - 3 км/ч, била установена скорост от 90 км/ч. Това се потвърждава
и от приложения към административната преписка снимков материал.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДП изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед
на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото
описание на нарушението.
За така установеното нарушение е издаден обжалваният ЕФ, за която
форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в
чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената
разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на
жалбоподателя, като лицето, във владение на което е бил процесният
автомобил съгласно подадената от собственика на същия декларация по
чл.189 ал.5 от ЗДП.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M, за която е доказано, че
отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната
проверка. Действително приложеното по административната преписка
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е валидно
до 24.02.2020г. Съгласно чл.30 ал. 5 от Закон за измерванията, когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Наред с това съгласно представения по делото Протокол № № 4-32-
3
20/13.03.2020г. за лабораторна проверка, процесната мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала
последваща проверка в лабораторни условия за точността на измерване, като
периодичността на проверката на видео-радарните системи е една година, т.е.
към датата на нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно
заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка
съответства на одобрения тип.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение 93 км/ч. В горепосоченият протокол от
лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че
грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до
100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
измерената скорост 93 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради
което наказуемата скорост е 90 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.
Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване
на АТСС от 13.09.2020г., който е задължителен за мобилните устройства и
системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на
извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е
заснело и към него и приложена снимка на разположението на АТСС.
Протоколът е надлежно попълнен и същият представлява официален
свидетелстващ документ за законосъобразното използване на АТСС. Няма
място за съмнение според настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че
представената по преписката снимка на статично изображение е изведена от
използваното в случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на
посочената в снимката дата на нарушението и датата на използване на
техническото средство, като часът на нарушението, отразен в снимката се
включва във времевия диапазон на начало и край на работа на процесното
АТСС.
С оглед преодоляване констатираната с Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. на ОС на ВАС празнота в материалния закон с приетата Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, вече са налични ясни
правила за използването на мобилни технически средства, посредством които
се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по
пътищата. Съгласно същата издаването на ЕФ за налагане на
административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП вече е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
АТСС. Така цитираната наредба е приета именно в изпълнение нормата на
чл.165 ал.3 от ЗДП, предвиждаща, че условията и редът за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение се определят с наредба на
4
министъра на вътрешните работи. От посоченото се установява, че ЕФ,
съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно
издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за контрол.
Във връзка с направеното възражение, че заснетите и установени с
мобилни системи нарушения не могат да се отнесат към тези, за които чл.189
ал.4 от ЗДП предвижда издаването на ЕФ, тъй като при тях е задължително
присъствието на контролен орган, следва да се отбележи, че същото не държи
сметка, че с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г. посочената разпоредба е изменена. И за
разлика от предходната й редакция, която е предвиждала издаване на ЕФ в
случаи на нарушения, установени и заснети с АТСС, в отсъствие на
контролен орган и на нарушител, действащата, включително и към датата на
извършване на процесното нарушение, не съдържа такова изискване.
Съгласно посочената разпоредба в отсъствие на контролен орган и на
нарушител се издава ЕФ за нарушение, установено и заснето с АТСС.
Предвид това, че за нарушението не е предвидено наказание лишаване
от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки,
законосъобразно на основание чл.189 ал.4 от ЗДП е бил издаден ЕФ за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а не е бил
съставен АУАН, респ. издадено НП.
На следващо място, с изменението на ЗДП с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г., е
отпаднало изискването на чл.165 ал.2 т.8 от същия закон, а именно
контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци и да
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет-страницата
на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез АТСС. При това положение с отмяната на чл.165
ал.2 т.8 от ЗДП следва да се счита отменена и съответната му разпоредба от
подзаконовия нормативен акт по неговото прилагане - чл.7 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. Казано с други думи, непоставянето на пътен знак
Е24 пред местата за контрол и неоповестяването на контролирания участък от
пътя, не може да обуслови извод за издаден при съществено нарушение на
процесуалните правила ЕФ.
При горните съображения съдът определя като неоснователни
наведените от страна на жалбоподателя възражения и приема, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
обжалвания ЕФ.
Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП, която
норма предвижда наказание глоба в размер на 400 лв. за водач, който
превиши разрешената скорост в населено място от 31 до 40 km/h.
5
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и
направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя минималния
размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4390049, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на Б. В. Г., ЕГН ********** на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Б. В. Г., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Пловдив
разноските по делото в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6