№ 68
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети август
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Красимира Георгиева Кателиева (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600119 по описа за 2021
година
С присъда № 260009/20.04.2021г. по НОХД № 239/2020г., Окръжен съд
– Ямбол е признал подсъдимия СТ. Т. Б., роден на .... г. в гр.Ямбол,
ЕГН:**********, за виновен в това, че около полунощ на 02.04.2020г. срещу
03.04.2020г. в гр. Е., обл. Ямбол, в частен имот – къща, намираща се на ул.
„Т.“ №3, умишлено умъртвил С. Т. С. от гр. Е. с ЕГН **********, чрез
нанасяне на множество удари – 26 на брой, с метален сгъваем нож с кафява
апликация на дръжката и надпис „BOKER“ в областта на шията и главата,
като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития С. и с
особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, предл.
второ и трето, вр. чл.115 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от
свобода за срок от седемнадесет години, което да изтърпи при първоначален
строг режим.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК първоинстанционният съд е
приспаднал времето, през което подсъдимият С.Б. е бил задържан по
конкретното дело, считано от 03.04.2020г.
Съдът е осъдил подсъдимия С.Б. да заплати на частния обвинител А..
АД. С., лично и в качеството й на майка и законен представител на
малолетните Д. С. С., ЕМ. С. С. и М. С. С., направените в хода на процеса
разноски в размер на 1 400 лева, както и сумата от 1000 лева – разноски по
делото на частните обвинители Е.. Т. С. и Ф. Р. С..
1
На основание чл.53, ал.1, б. „А“ от НК съдът е отнел в полза на
държавата вещественото доказателство - метален сгъваем нож с кафява
апликация на дръжката и надпис „BOKER“, собственост на подсъдимия Б.,
послужило като оръжие на престъплението, като е постановил след влизане в
сила на присъдата да се унищожи като вещ без стойност.
Съдът се е разпоредил и с останалите веществени доказателства,
приобщени по делото, както следва:
- мобилен телефон марка „Хуауей“, черен на цвят, след влизане на
присъдата в сила, да се върне на собственика му свидетелката Т. Б.а;
- мобилен телефон марка „Самсунг“, бял на цвят, собственост на
пострадалия С. С., след влизане на присъдата в сила, да се върне на съпругата
му А.. АД. С. – негов наследник;
- останалите веществени доказателства, подробно изброени в присъдата,
след влизането й в сила, да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Със същата присъда подсъдимият С.Б. е осъден да заплати направените
по делото разноски в размер на 3393 лева в полза на Републиканския бюджет
по сметка на ОД на МВР – Ямбол и сума в размер на 658,80 лева в полза на
Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ямбол.
В предвидения от закона срок присъдата е обжалвана от подсъдимия
СТ. Т. Б., чрез защитника му адв. Н.Д. от АК – Бургас. В жалбата се
релевират оплаквания за неправилност на присъдата поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на закона. Поддържа се, че изготвената по делото комплексна психолого-
психиатрична експертиза, даваща заключение, че подсъдимият Б. не е
извършил процесното деяние в състояние на афект, противоречи на правилата
на науката и логиката. Твърди се, че същата е изследвала състоянието на
дееца само в третата фаза, въпреки наличните по делото данни за причинител
на силно раздразнение. Изтъква се необоснованост на отказа на съда да
назначи повторна комплексна психолого-психиатрична експертиза, довело до
неизясняване на значими за правилната квалификация на деянието
обстоятелства - състоянието на силно раздразнение у подсъдимия към
момента на извършване на деянието. Претендира се прилагане на закон за по-
леко наказуемо престъпление, а именно чл. 118 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от частните обвинители А.. АД. С. - лично и като майка и законен
представител на малолетните Д. С. С., ЕМ. С. С. и М. С. С., както и от Е.. Т. С.
и Ф. Р. С., всички чрез повереника им - адвокат Я.М. С. от АК – София. С
подадената жалба частните обвинители атакуват присъдата в нейната
санкционна част, като изтъкват доводи за явна несправедливост на
отмереното наказание. Поддържа се, че извършеното от подс. Б. деяние се
характеризира с изключително висока степен на обществена опасност,
предвид проявената особена жестокост и мъчителния начин, по който е
2
причинена смъртта на жертвата. На основата на съществуващите данни за
предходна съдимост на подс. Б., както и с акцент върху особеностите на
конкретно извършеното от него деяние, се аргументира също изключително
висока степен на обществена опасност на личността на последния. С горните
съображения и с твърдение за превес на отегчаващите над смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, се претендира изменяване на
атакувания акт в неговата санкционна част, с определяне на наказание на
подсъдимия „доживотен затвор“, алтернативно – увеличаване размера на
наложеното му наказание лишаване от свобода до предвидения в закона
максимум.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на
всяка от жалбите. Счита, че процесуалната дейност на първостепенния съд е
осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното
производство по Глава 27 от НПК, съобразно реда, по който е протекъл
процесът - чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371, т. 1 от НПК. Възразява срещу доводите на
защитата за необоснованост и непълнота на изготвените по делото
комплексни психолого-психиатрични експертизи – основна и допълнителна,
като намира, че същите представят ясни и аргументирани становища на
вещите лица по поставените им задачи и не съществува основание за
съмнение в тяхната правилност. Позовавайки се на констатациите в
експертните заключения, касаещи личностните особености на подс. Б., както
и изследването на психиатричното и психологично състояние на последния,
прокурорът застъпва позиция за несъмнена установеност на обстоятелството,
че подс.Б. е имал способността да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, а също и че при осъществяване на
убийството не се е намирал в състояние на физиологичен афект. Счита, че
експертните заключения са изготвени професионално, поради което и
основателно първата инстанция е отказала да уважи направеното от защитата
искане за назначаване на повторна психолого-психиатрична експертиза.
Изтъква, че в случая неуважаването от съда на доказателствените искания на
защитата, не съставлява процесуално нарушения, поради което и
възраженията в тази насока следва да бъдат отхвърлени. При очертаните по
делото факти от кръга по чл.102 от НПК, прокурорът намира, че
материалният закон е приложен правилно. Изцяло се солидаризира с изводите
на ОС-Ямбол досежно наличието на по-тежко квалифициращите деянието
признаци по т.6 предл. 2-ро и 3-то на чл. 116 от НК. Обсъждайки подхода на
първоинстанционния съд при индивидуализиране наказанието на
подсъдимия, прокурорът намира, че същият не търпи критиката, отправена от
частните обвинители. Сочи, че съдът е извел и анализирал в пълнота всички
налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като определената
при условията на чл.54 от НК санкция от 17 години лишаване от свобода
съответства на критерия за справедливост. Изразява несъгласие с доводите на
частното обвинение за изключителна тежест на процесното деяние, поради
3
което и намира, че не е налице законово основание за налагане на наказание
„доживотен затвор“, както и за отмерване на наказание лишаване от свобода в
по-голям от определения от първата инстанция размер. С горните аргументи
прокурорът пледира жалбите да бъдат оставени без уважение, а присъдата на
ОС-Ямбол - потвърдена.
Частните обвинители А.. АД. С. лично и като майка и законен
представител на малолетните Д. С. С., ЕМ. С. С. и М. С. С., както и Е.. Т. С. и
Ф. Р. С. не се явяват пред въззивната инстанция, редовно призовани. Същите
се представляват от упълномощения повереник - адвокат Я.С. от АК – София.
Повереникът поддържа подадената жалба ведно с изложените в нея
съображения. Счита, че определеното от съда наказание не съответства на
степента на обществена опасност на извършеното деяние и личната
обществена опасност на дееца. Поставяйки акцент върху обремененото
съдебно минало на подс.Б. и характеристиките на процесното деяние,
повереникът поддържа, че се касае за лице с изявен стремеж към нарушаване
на закона, поправянето и превъзпитаването на което счита, че не би могло да
се постигне с наказанието, отмерено му от първата инстанция.
Аргументирайки на следващо място изключителна тежест на деянието,
извършено от подсъдимия, повереникът пледира за изменяване на присъдата
в нейната санкционна част, с налагане на наказание на последния „доживотен
затвор“, алтернативно - за увеличаване размера на определеното наказание
„лишаване от свобода“ до максималния такъв, предвиден за съответното
престъпление.
Пред въззивния съд жалбоподателят подсъдим СТ. Т. Б. се явява лично
и с упълномощения защитник - адвокат Н.Д. от АК-Бургас, който поддържа
изложените в жалбата възражения срещу присъдата. Обсъждайки изготвените
по делото комплексни психолого-психиатрични експертизи, защитникът
поддържа становище, че заключенията по тях са неправилни, нелогични и
компрометирани. Твърди, че експертните анализи на поведението на
подсъдимия не съдържат ясно отграничаване на трите етапа на
физиологичния афект, а обсъждането е съсредоточено върху последната фаза,
когато деянието вече е извършено. Счита, че съдът не е имал основание да
кредитира същите при формиране на правните си изводи, а съобразявайки
личностните характеристики на подс.Б. и конкретната обстановка, при която е
реализирано убийството, да приеме, че деянието е извършено от него в
състояние на силно раздразнение по смисъла на чл. 118 от НК. Моли
въззивният съд да измени присъдата като преквалифицира извършеното
деяние по по-леко наказуемия състав на чл. 118 от НК.
Възползвайки се от правото си на лична защита и последна дума,
подсъдимият Б. изразява съгласие с доводите на защитника, изказва
съжаление за случилото се и моли съда да приеме, че деянието е извършено
от него под въздействие на физиологичен афект.
Депозираните въззивни жалби, изходящи от защитника на подсъдимия
4
Б. и от частните обвинители чрез упълномощения от тях повереник като
подадени от лица, с правата по чл.318, ал.4 и ал.6 от НПК, в посочения в
чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу
оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установяват като
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбите за
неоснователни.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият
С.Б. и неговият защитник, както и частните обвинители и техният повереник
са изразили съгласие да не се провежда разпит на свидетелите, посочени в
обвинителния акт, с изключение на свидетелите Т. Б.а и Т. Б., както и да не се
изслушват вещите лица, изготвили съдебномедицинската, химическата,
биологичната, ДНК и техническите експертизи, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните
протоколи за разпит и експертните заключения от досъдебното производство.
При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 3 от НПК,
ОС-Ямбол е одобрил изразеното съгласие за съкратена процедура, приемайки
че съответните действия по разследването са извършени при условията и по
реда, предвидени по НПК. В условията на проведеното съкратено съдебно
следствие по т. 1 на чл. 371 от НПК, първоинстанционният съд провел разпит
само на свидетелите Т. Б.а и Т. Б., както и непосредствено изслушал вещите
лица – д-р П.Ц. /психиатър/ и Г.А. /психолог/, изготвили назначената в хода
на досъдебното производство комплексна психолого-психиатрична
експертиза. Констатирайки, че в посоченото експертно заключение не е даден
отговор на всички поставени въпроси, дължащо се на отказ на подс.Б. да
сътрудничи при провеждане на изследването и съобразявайки изразената от
последния готовност да съдейства на вещите лица за целите на експертизата,
съдът е назначил допълнителна комплексна психолого-психиатрична
експертиза, която приобщил по делото съобразно реда по чл. 282, ал.1 от
НПК – с прочитане на експертното заключение и разпит на вещите лица.
В рамките на развитата процесуална дейност ОС-Ямбол е приобщил
всички необходими за правилното решаване на делото доказателствени
материали, на основата на чийто задълбочен анализ и правилна оценка е
изяснил делото от фактическа страна. Обсъждайки поотделно и в съвкупност
данните, изводими от гласните, писмените и веществените доказателствени
източници и експертните заключения, първостепенният съд е очертал
фактология по казуса, която въззивната инстанция не намери основание да
коригира.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Б. е роден на ..г. в гр. Ямбол. Същият е български
5
гражданин, със средно образование, осъждан. Воден е на отчет в Детска
педагогическа стая – гр. Е., считано от 16.02.2015г. В Местната комисия за
борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни
/МКБППМН/ били образувани и разгледани две възпитателни дела спрямо
последния - № 10/2015г. и № 2/2016г., приключили с налагане на три
възпитателни мерки по чл.13, ал.1 , т.1, т.5 и т.7 от Закона за борба с
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни:
„предупреждение“, „поставяне под възпитателен надзор на обществен
възпитател“ и „забрана да се среща и осъществява контакти с определено
лице“ /спр. л.43-45, т.1 от ДП/.
С влязла в сила на 23.03.2019г. присъда № 127/07.03.2019г. по НОХД
№16/2019г. на РС – Е., на основание чл. 78а, ал.6, вр. ал.1 от НК подс.Б. е бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „обществено порицание“ за извършено от него като непълнолетен
престъпление по чл.345, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК. Отново като
непълнолетен подсъдимият Б. извършил същото по вид престъпление-
управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, за което с влязло в
сила на 07.08.2019г. определение е одобрено споразумение по НОХД №
224/2019г. на РС – Е., с което му е било наложено наказание „обществено
порицание“. Наложените наказания подсъдимият изтърпял съответно на
26.06.2019г. и на 11.09.2019г./ спр. л.34, т.1 от ДП/.
Подсъдимият живеел съвместно с родителите си – свидетелите Т. Б. и Т.
Б.а в жилище, находящо се в гр. Е., ул. „Т.“ № 3.
Пострадалият С. Т. С., роден на ..г. в с. Мост, обл. Кърджали, имал
сключен брак с А.. АД. С., като от съжителството си имали родени три деца -
Д. С. С. – родена през ..г., ЕМ. С. С. – роден през ..г. и М. С. С. – роден през
2019г.
През 2015 год. пострадалият С. С. заедно със семейството си се
установил да живее в гр. Е., където закупил собствена къща, находяща се на
ул. „П.Д.П.“ № 7. Пострадалият С. и съпругата му притежавали също
ресторант и магазин, намиращи се в извън гр. Е. в посока ГКПП – Лесово, в
близост до бензиностанция „К.“.
Св.Т. Б.а била наета като продавач-консултант в ресторанта,
стопанисван от пострадалия и съпругата му, където същата работила около
четири години – до м. март 2020г., когато напуснала. Докато работила в
ресторанта, св.Б.а се сближила с пострадалия С. и двамата започнали да
поддържат приятелски и интимни отношения, които продължили и след
напускането й. За интимната близост между тях знаел целият персонал в
заведението, както и подс.Б., който често посещавал ресторанта. Последният
също се сближил с пострадалия и демонстрирал положително отношение към
връзката му с неговата майка. Пострадалият С. посещавал дома на семейство
Б.и няколко пъти в месеца, като им носил закупени за негова сметка
хранителни стоки и цигари.
6
През 2018 год. подс.Б. започнал работа в ресторанта на пострадалия
като транжорист, но кратко време след това напуснал, тъй като не успял да
съгласува с него по високо възнаграждение за извършваната дейност. През
месец февруари 2020г. подсъдимият Б. отново работил за кратък период като
транжорист в ресторанта на свидетеля А.Х.. Трудовата заетост на подсъдимия
продължила само десетина дни, тъй като свидетелят Х. не харесал работата
му и не постигнали съгласие за размера на заплатата, която следвало да
получава.
На 02.04.2020г. пострадалият С. отишъл в собствения си ресторант към
обяд, където употребил алкохол. Около 21,00 часа същият се почувствал зле и
бил прегледан от екип на Бърза помощ. Становището на медиците било, че
пострадалият е здрав и няма проблеми със сърдечната дейност.
По-късно същата вечер, за времето от 21.38ч. до 22.47ч., чрез
мобилното приложение за изпращане на писмени и мултимедийни съобщения
„Месинджър“ пострадалият С. осъществил контакт с подс.Б., като му
споделил за здравословното си състояние. Впоследствие около 22.50 ч.
пострадалият С. се обадил от своя мобилен телефон на мобилния телефон на
подсъдимия и провел разговор с последния и с майка му - Т. Б.а. По това
време бащата на подсъдимия – свид. Т. Б. вече си бил легнал и спял в стая на
втория етаж на къщата. В разговора пострадалият запитал подс.Б. дали имат
нужда от нещо и изразил желание да им гостува. Подсъдимият поканил
пострадалия да отиде в дома им и заявил, че имат нужда от цигари. След този
разговор пострадалият С. взел кенчета с бира „Шуменско“, закупил цигари от
бензиностанцията и около 23,00 часа потеглил със собствения си джип марка
„БМВ Х5“ с рег. № Х..КК към дома на подсъдимия в гр. Е., ул. „Т.“ №3.
Подсъдимият Б. и неговата майка – св.Б.а посрещнали пострадалия и го
поканили в стая, намираща се на първия етаж отляво на входната врата на
къщата. Подсъдимият бил облечен изцяло в черни дрехи – горнище, долнище
и кожено яке с качулка, както и обут с маратонки. Влизайки в стаята,
пострадалият С. седнал на стол до масата, намиращ се в близост до леглото.
Подс. Б. се настанил на стола срещу пострадалия, а свид. Т. Б.а седнала на
кресло до малка масичка в стаята, държейки в скута си малко кученце, порода
„Пинчер“. Подсъдимият включил на запис ползвания от него мобилен
телефон марка „Хуауей“, черен на цвят – собственост на майка му и го
оставил на масата. Пострадалият също оставил на масата личния си мобилен
телефон марка „Самсунг“, бял на цвят.
Вечерта тримата слушали музика и разговаряли помежду си, като
пострадалият С. продължавал да консумира алкохол – донесената от него
бира. Свидетелката Б.а започнала да се оплаква на госта си, че синът й –
подс.Б. „я тормози психически всеки ден“ и заявила, че вече не може да
издържа и иска да напусне дома си. Споделила, че няма проблеми с мъжа си,
но е „на ръба“ от психическия тормоз, оказван й от сина й. Впоследствие
разговорът променил своята насока с обсъждане поведението на домашното
7
куче и други общи теми. Последвала реплика на св.Б.а, че си тръгва от
къщата, в отговор на което пострадалият започнал да я убеждава, че не е
права, изричайки думите „…никъде няма да мърдаш…имаш си семейство,
никъде няма да бягаш… тука си до края на живота си и тва е…“. Разговорът
на тази тема продължил, като пострадалият убеждавал св.Б.а, че е най-добре
да си остане у дома. В определен момент от вечерта подс.Б. станал от стола,
на който стоял и се преместил на леглото, в близост до което се намирал
стола на пострадалия С.. Последният от своя страна също се преместил да
седне на леглото и започнал да прегръща подсъдимия, подканяйки го да го
целуне. След като подс.Б. отказал да изпълни молбата на пострадалия,
същият започнал да го пляска с ръце по краката, гърба и ръцете. Съзнавайки,
че пострадалият е употребил значително количество алкохол, подсъдимият
възприел тези му действия като закачка и игра. Свид.Б.а, която наблюдавала
случващото се между двамата, се намесила и отправила забележка на
пострадалия, който веднага преустановил провокативните си действия.
Впоследствие подсъдимият и пострадалият продължили да водят спокоен
разговор помежду си. В един по-късен момент пострадалият станал от
мястото си и се насочил към свид.Б.а, демонстрирайки сексуални намерения
към нея - започнал да я опипва между краката. Кученцето, което се намирало
в скута на свидетелката, реагирало агресивно на това негово поведение,
започнало да лае и го ухапало по ръката. Свид.Б.а изпитала неудобство, че
синът й става свидетел на подобно поведение на пострадалия, поради което
направила забележка на последния. Възприемайки неодобрителната реакция
на Б.а, пострадалият бързо се дистанцирал от нея и седнал на стола до масата,
където стоял първоначално. Същият се заел да почиства със салфетка кръвта
от ръката си. Последвало обсъждане на поведението на кучето и
привързаността му към неговата стопанка. Свид.Б.а предложила на
пострадалия да промият раната с ракия, а той със смях и отвърнал, че нищо
му няма. Веднага след това свидетелката Б.а станала от креслото и излязла
навън да пуши, като затворил след себе си вратата към стаята.
Поведението на пострадалия същата вечер било преценено от подс.Б.
като подигравка с майка му и със самия него. Същият възприел
неодобрително както отказа на последния да подкрепи майка му в
намерението й да напусне дома им, така и поведението му, с което открито
демонстрирал сексуални намерения към нея, без да се притеснява от личното
му присъствие в стаята. Раздразнен от така проявеното отношение на
пострадалия към двама им, както и на основата на стаен гняв към последния,
съчетан с желание за мъст, подсъдимият взел решение да го убие. Същият се
приближил към пострадалия С., който се намирал в състояние на тежко
алкохолно отравяне, застанал зад гърба му, извадил от джоба си сгъваем
метален нож с кафява апликация на дръжката и надпис „BOKER“ и от
близкото разстояние, на което се намирал, започнал със значителна сила да
му нанася удари в областта на шията, тила и главата. Поради употребеното
голямо количество алкохол /установена концентрацията на алкохол в кръвта
8
2,53 промила/ и с оглед изненадващото нападение в гръб от страна на
подсъдимия, пострадалият не проявил действия по защита срещу нанасяните
му удари.
Междувременно свид.Б.а, след като си изпушила цигарата, се насочила
обратно към стаята, в която се намирали пострадалият и подсъдимият. При
опита на последната да влезе вътре, подсъдимият я спрял с думите „Не
влизай, убих го“, като в същото време продължил да нанася удари по тялото
на пострадалия със същите темпо и сила. Въпреки отправените от свид.Б.а
към него молби да спре, подсъдимият не преустановил действията си. Същият
нанесъл на пострадалия С. общо 26 на брой удара с нож, като същите били
локализирани в областта на дясната предностранична и задностранична
повърхност на шията, както и в областта на лявата половина на шията, в
тилната област на главата, в областта на ушите и окосмените околоушни
области на главата. Следствие на ударите пострадалият паднал по очи на пода
в стаята. След като нанесъл и последния удар, подсъдимият двукратно
изрекъл думите „Това беше! Това беше!“. Изплашена от поведението на сина
си, свид. Б.а изразила желание да се обади на полицията, в отговор на което
подс.Б. я заплашил, че ще я убие. Същият предложил на майка си да почистят
и да избягат. Веднага след това двамата се качили на втория етаж в къщата и
събудили свидетеля Т. Б.. Свид. Б.а му казала, че синът им е убил С. и
тримата се върнали в стаята на първия етаж. Пострадалият С. лежал по корем
на пода на стаята в локва кръв, главата му се намирала под леглото, а краката
му били насочени към вратата на стаята. Обсъждайки какво да предприемат,
както и възможността да пренесат тялото на пострадалия в колата му,
паркирана пред къщата, подс. Б. заявил: „Аз му направих сто дупки! Сто
дупки му направих!“. След това подсъдимият взел сгъваемия метален нож, с
който нанесъл ударите и го сложил в джоб на якето си. Взел също и
мобилния телефон „Хуауей“, който бил оставен на масата с включена
функция за запис и излязъл от стаята. Свид. Б.а се обадила в полицията и
съобщила, че е убила човек, при което подсъдимият напуснал къщата.
Излизайки от дома си, подсъдимият преминал през кръстовището на ул.
„К.“ и ул. „М.“ в гр. Е., където в метален контейнер за смет, първи по ред
отляво надясно, изхвърлил мобилния телефон марка „Хуауей“, черен на цвят,
който продължавал да работи на запис. Впоследствие същият продължил по
улицата, търсейки място, на което да се укрие.
На местопроизшествието в дома на семейство Б.и в гр. Е., ул. „Т.“ №3
пристигнали свидетелят полицейски служител С.Я. и негови колеги от РУ –
Е. – Д. и К., които запазили обстановката до пристигане на оперативно-
следствена група. Повиканият да се яви на мястото екип на Спешна помощ
констатирал смъртта на пострадалия С., настъпила около полунощ на
02.04.2020г. срещу 03.04.2020г.
С пристигането на оперативно-следствена група били предприети
действия по разследване – извършен бил оглед на местопроизшествието, с
9
начало на същия - 02:24 ч. на 03.04.2020 г., с което първо действие било
образувано и досъдебното производство по делото /спр. т.1, л.2-20 от ДП/.
Подсъдимият Б. бил заловен следобед на 03.04.2020г. в землището на
с.Каравелово от свидетеля З.Д. – служител при ОД на МВР – Ямбол. При
задържането му същият не оказал съпротива. В рамките на водената беседа,
подс.Б. демонстрирал желание да сътрудничи при разследването, като
посочил мястото, на което изхвърлил мобилния телефон марка „Хуауей“,
както и кода за неговото отключване. На подсъдимия бил извършен личен
обиск, при който в горен джоб на якето му бил намерен метален сгъваем нож
с кафява апликация на дръжката и надпис „BOKER“, приобщен като
веществено доказателство по делото /спр. т.1, л.50 от ДП/. При извършен на
същата дата - 03.04.2020г. оглед на района около кръстовището на ул. „К.“ и
ул. „М.“ в гр. Е. /посочен от подсъдимия като място, на което е изхвърлил
мобилния си телефон/, било установено местонахождението на три броя
метални контейнера за отпадъци. На дъното на първи по ред отляво надясно,
между битови отпадъци бил открит и иззет като веществено доказателство
мобилен телефон марка „Хуауей“, черен на цвят / спр. т.1, л.116-127 от ДП/.
При извършен на 03.04.2020г. оглед /освидетелстване/ на подсъдимия Б.
било установено, че същият е с ръст около 1,80 м., късо подстриган, с кафяви
на цвят очи, облечен с черно кожено яке с цип и качулка, под което носил
черно на цвят горнище с по три черни ивици на ръкавите, както и със спортно
черно на цвят долнище. По якето, горнището и долнището били констатирани
следи от зацапване. По горната част на тялото му не се установили следи от
нараняване. В областта на кръста вляво от гръбначния му стълб бил видим
безформен белег, а в предните части на двете му рамена се разкривали
татуировки – звезда с осем лъча. Под долнището освидетелстваният бил
облечен със сини на цвят боксерки – раирани с надпис на ластика „Uомо“.
Обут бил със сини спортни обувки с бели странични елементи, силно
зацапани, без чорапи. Установени са следи от замърсяване под ноктите на
подсъдимия – същите били изрязани при освидетелстването и поставени в
отделни джъмпери за лявата и дясната ръка. По кожата в горната част на
главата са установени малки драскотини – непосредствено една до друга, от
които е взета обтривка / спр. т.1, л.140-160 от ДП/.
На 03.04.2020г. от подс.Б., както и от неговата майка – св.Б.а били
иззети образци за сравнително ДНК изследване - материал от устната кухина,
за което били съставени надлежни протоколи /спр. т.1, л.163, л.166 от ДП/.
Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която не се
различава съществено от очертаната такава в мотивите на атакувания
първоинстанционен акт, намира своята убедителна подкрепа в
доказателствата, приобщени по делото посредством множеството
доказателствени източници и експертни заключения, а именно: частично от
обясненията на подс. С.Б., дадени от него в хода на проведеното пред
първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие /спр. л 67-69 от НОХД
10
№ 239/20г. на ЯОС/; показанията на свидетелите Т. С. Б. и Т. и. Б.а, дадени в
условията на непосредственост и устност пред първоинстанционния съд,
както и частта от показанията на свид. Б.а, дадени в хода на ДП и приобщени
към доказателствения материал, чрез прочитането им на основание чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК /спр. л.69-73, л.73-74 от НОХД № 239/20г. на ЯОС;
л.67, т.1 от ДП/; показанията на свидетелите З.Н.Д. /спр. л.108-109, т.1 от ДП/;
П.Т.М. /спр. л.110-111, т.1 от ДП/; К.А.А. /спр. л.112-113, т.1 от ДП/; М.С.Н.
/спр. л.56-59, т.1 от ДП/; а.М. Х. /спр.л.74, т.1 от ДП/; М.А.У. /спр. л.75-76, т.1
от ДП/; С.Г.Ч. /спр. л.87, т.1 от ДП/; И.Г.Ч. /спр. л.88, т.1 от ДП/; С.Д.Я.
/спр.л.89, т.1 от ДП/; С.М. Х.а /спр. л.90-91, т.1 от ДП/; В.в. и. /спр. л.92-93,
т.1 от ДП/; А.К. /спр. л.94-95, т.1 от ДП/; М.М.Г. /спр. л.96-97, т.1 от ДП/;
Д.Д.Б. /спр. л.98-100, т.1 от ДП/; С.Д.В. /спр. л.101-102, т.1 от ДП/ и А.. АД. С.
/спр. л.103-104, т.1 от ДП/, дадени от тях в хода на досъдебното производство
и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им на
основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК; изготвените в хода на ДП
експертни заключения: по техническа експертиза № 84 от 08.05.2020г. /спр.
л.283, т.2 от ДП/, техническа експертиза № 86 от 14.05.2020г. /спр. л.254-278,
т.2 от ДП/ и техническа експертиза № 67 от 06.04.2020г. /спр. л.201-216, т.2
от ДП/, трите изготвени от вещото лице В.Д.В. – специалист към НТЛ към
МВР - Ямбол, ДНК експертиза – Протокол № 20/ДНК-117 /стр.223-228, т.2 от
ДП/, изготвена от вещото лице П.Д.М., съдебно-медицинска експертиза на
труп № 62/2020г. /спр. л.189-193, т.2 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р
Т.А.Ч., физикохимическа експертиза /спр. л.175-176, т.2 от ДП/, извършена от
М.Л. – вещо лице към НТЛ към МВР - Ямбол, съдебно-биологическа
експертиза /спр. л.180-183, т.2 от ДП/, изготвена от В.Д.В., приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им на основание
чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК; от заключенията на вещите лица д-р П.Ц. и
Г.А. по назначените по делото първоначална /спр. л. 236-248, т.2 от ДП/ и
допълнителна /спр. л.103-110 от НОХД № 239/20г. на ЯОС/ комплексни
психолого-психиатрични експертизи; от приложените по делото и приобщени
към доказателствения материал по същото чрез прочитането им на основание
чл.283 от НПК писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него
фотоалбум /спр. л.2-17, т.1 от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие с
приложен към него фотоалбум /спр. л.116-127, т.1 от ДП/; протокол за оглед
на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум /спр. л.129-135, т.1 от
ДП/; протокол за доброволно предаване от 06.04.2020г. /спр. л.77, т.1 от ДП/;
протокол за доброволно предаване от 03.04.2020г. /спр. л.114, т.1 от ДП/;
протокол за доброволно предаване от 03.04.2020г. /спр. л.137, т.1 от ДП/;
протокол за доброволно предаване от 03.04.2020г. /спр. л.139, т.1 от ДП/;
протокол за доброволно предаване от 03.04.2020г. /спр. л.161, т.1 от ДП/;
протокол за освидетелстване от 03.04.2020г. и приложен към него фотоалбум
/спр. л.140-160, т.1 от ДП/; протоколи от 03.04.2020г. за вземане на образци за
сравнително изследване /спр. л.163, л.166, т.1 от ДП/; характеристична
11
справка от РУ – Е. /спр.л.43-45, т.1 от ДП/; справка за съдимост рег.№ 551 от
06.04.2020г. на БС при РС – Ямбол /спр. л.34, т.1 от ДП/; удостоверение за
наследници на пострадалия С. Т. С. от 10.04.2020г., издадено от Община Е.
/спр. л.172-173, т.1 от ДП/; препис-извлечение от акт за смърт № 0031 от
03.04.2020г., издаден от Община Е. /спр.л.171, т.1 от ДП/; Амбулаторни листи
62 броя /спр. л.113-120, л.127-170 и 173-182 от НОХД № 239/20г. на ЯОС/,
етапни епикризи на С.Б. от 21.10.2020г. и от 27.10.2020г. /спр. л.121-123 и
л.124-126 от НОХД № 239/20г. на ЯОС/; веществените доказателства:
метален сгъваем нож с кафява апликация на дръжката и надпис „BOKER“,
собственост на подсъдимия Б.; мобилен телефон марка „Хуауей“, черен на
цвят, собственост на свидетелката Т. Б.а; мобилен телефон марка „Самсунг“
бял на цвят, собственост на пострадалия С. С., както и останалите веществени
доказателства, въведени в доказателствената маса при извършване на
съответните действия по разследването, описани подробно в съставените
протоколи за тях.
Обсъждайки наличната по делото доказателствена съвкупност,
въззивният съд се солидаризира с преценката на ОС-Ямбол относно
несъмнената установеност на всички значими за правилното решаване на
казуса обстоятелства, съгласно фактическото им описание по-горе, на
основата на които следва да бъде решен въпросът за наказателната
отговорност на подс.Б.. Настоящият състав на съда не констатира нарушения
на процесуалните правила, допуснати при събирането, проверката и оценката
на доказателствените източници. Първата инстанция е спазила вменените й с
чл. 13, чл. 14, чл. 18 и тези на чл. 107, ал. 5 НПК изисквания, и с
необходимата обективност, всестранно и в пълнота е обсъдила и анализирала
същите, както по критерия за тяхната процесуална годност, така и с оглед
достоверността на изведените от тях фактически данни, послужили за
формиране изводите за вината и отговорността на подсъдимия. Липсват
данни за превратна или изопачена интерпретация на информационните
източници.
Възражението на защитата за неизясненост на релевантните факти,
касаещи психофизиологическото състояние на подсъдимия Б. към момента на
извършване на деянието, е очевидно несъответно на доказателствената
съвкупност. Несподелими в тази връзка са и доводите на защитата, с които се
оспорва правилността на изготвените по делото комплексни психолого-
психиатрични експертизи и в частност допълнителната такава, даваща
заключение за отсъствие на анамнезни данни и медицински критерии, на
основата на които да се обсъжда „състояние на афект по време на
извършеното деяние”. По посоченото възражение и неговата неоснователност
съдът ще изложи съображенията си при обсъждане по-долу на представените
по делото експертни становища.
Правилно при изясняване на въпроса за причината, довела до смъртта
на пострадалия С., съдът се е доверил на назначената и изготвена в хода на
12
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп
№62/2020г. /спр. л.189-193, т.2 от ДП/. Данните от представеното заключение
по същата сочат, че при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия С. Т.
С. са установени множество прободно-порезни рани в областта на дясната
предностранична и задностранична повърхност на шията, като тези
разположени отпред, са успоредни една на друга, с дължина около 2,5-3 см.;
наличие на единични такива рани в тилната област, както и в областта на
лявата половина на шията, както и в областта на ушите и окосмените
околоушни области на главата. Констатирани са общо 26 на брой рани, като
повечето от прободно-порезните наранявания е установено, че са проникнали
в значителна дълбочина, а именно на около 4-5 см, а няколко са достигнали
до дълбочина около 7-8 см. Отразено е в експертизата, че една такава рана е
проникнала и в гръбначномозъчния канал през диска между четвъртия и
петия шиен прешлен, с причиняване на субдурален кръвоизлив в областта на
гръбначния мозък и мозъчния ствол. Вещото лице е установило, че в
дълбочина са прерязани голям брой артериални и венозни съдове с различен
калибър, мускулни групи и снопове и други анатомични структури. Тъканите
в областта на порезната рана в областта на шията и останалите наранявания в
областта на шията, лицето, носа и устните, са кръвонаседнати. В областта на
прободните и прободно-порезните наранявания в областта на шията са
установени разкъсвания на стените на кръвоносните съдове, разкъсвания и
срязвания и на хрущялите на гръкляна с проникващо нараняване на гръкляна
и наличие на аспирирана кръв в белите дробове. В областта на предната
повърхността на гръдния кош вдясно и в областта на горната повърхност на
лявото рамо са установени повърхностни малки кръвонасядания и
повърхностни охлузвания на кожата. Установено е тежко анемизиране на
кожата, лигавиците и вътрешните органи, като сърцето, централните и
периферните съдове са напълно обезкръвени. При огледа на белите дробове е
установено аспириране на кръв в дихателните пътища. Установено е
анемизиране на мозъчните обвивки, като венозните синуси и кръвоносните
съдове са изпразнени от кръв. Меките мозъчни обвивки са намерени оточни,
като в областта на малкомозъчните хемисфери е установено наличието на
добре изразена бразда от вклиняването на малкомозъчните тонзили в големия
тилен отвор.
Като причина за настъпването на смъртта вещото лице е посочило
изпадането на пострадалия С. в състояние на хеморагичен и травматичен шок
вследствие множествените прободно-порезни наранявания предимно в
областта на дясната половина на шията, както и в областта на останалите
повърхности на шията, както и в областта на окосмените тилни и слепоочни
области на главата и масивните външни и вътрешни кръвоизливи от
причинените прободно-порезни наранявания с прерязвания на стените на
голям брой артериални и венозни съдове с различен калибър.
Обосновано е заключение на експерта, че получените от пострадалия С.
увреждания са били причинени приживе. Възприет е също така категоричен
13
извод, че настъпването на смъртта на пострадалия е пряка и непосредствена
последица от причинените на същия множество прободно-порезни
наранявания в областта на шията и главата.
Изследвайки характеристиките на констатираните прободно-порезни
рани, вещото лице е посочило, че същите са причинени от действието на
прободно-порезно оръжие, каквото е и ножа. Отразено е в експертизата, че
нараняванията добре отговарят да са причинени чрез множество замахвания с
нож, като за тези в дясната половина на шията, лицето е замахвало с ножа
като „шевна машина“. Видът и локацията на нараняванията според експерта
съответстват на нападение в гръб – нападателят да е бил зад жертвата, като
вероятно същият с лявата ръка е фиксирал главата на пострадалия в удобно за
него положение, а с дясната си ръка да е нанасял бързо един след друг
множество удари, локализирани предимно в областта на дясната
задностранична и предностранична повърхност на шията. Вещото лице
допуска като възможност по време на нападението осъществяващото го лице
да е сменяло захвата на главата на пострадалия и позицията на тялото си, при
което е нанесъл и удари в областта на лявата половина на шията и в областта
на главата на жертвата. Нараняванията според експерта са причинени със
силни замахвания на ръката с ножа с посока отгоре и отстрани, надолу и
навътре. Базирайки се на дължината на установените наранявания и
дълбочината на същите, експертът е приел като вероятни параметри на
острието на оръжието - около 2,5 см на около 7,8 см от острия му връх.
Посочено е на следващо място в експертизата, че не са налице обективни
находки, които да свидетелстват за проявени от страна на жертвата
отбранителни действия /действия по самозащита/ - не са установени
наранявания в областта на ръцете. Липсата на зацапвания с кръв на долната
половина на тялото и изтичането на кръвта около главата според експерта
дава основание за извод, че след инцидента пострадалият не се е изправял и
не е било променяно положението на тялото му. Установените зацапвания на
ръцете и гърдите с кръв вещото лице е определило като ясен показател за
това, че по време на инцидента пострадалият е възприемал тежкото си общо
състояние и е опипвал наранените области на тялото си. Изхождайки от вида
и характера на установените наранявания, трупните находки, свидетелстващи
за анемизирането на кожата, вътрешните органи и лигавиците, както и
обективните такива при огледа на местопроизшествието /образувалите се
локви кръв около главата на пострадалия/, вещото лице е ангажирало извод,
че смъртта на пострадалия е настъпила за кратко време, но не е била
мигновена. Смъртта при такива наранявания според представеното експертно
становище настъпва за около 5 минути, като малко преди настъпването на
смъртта пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние вследствие
мозъчната хипоксия. Възприето е, че при причиняване на описаните
наранявания, пострадалият е бил в съзнание и е изпитвал мъчителни болки и
страдания. В заключение е отразено също, че приживе пострадалият не е
страдал от сериозни заболявания на вътрешните органи, освен възрастовите
14
изменения на съдовете на мозъка и сърцето.
Часът на смъртта на пострадалия С. е определена от вещото лице около
полунощ на 02.04.2020г. срещу 03.04.2020г.
При извършен физико-химически анализ на иззетата при аутопсията
кръвна проба от трупа на С. С. е установено наличие на етилов алкохол в
концентрация 2,53 на хиляда – протокол №120/07.04.2020г. / спр. л.175-176,
т.2 от ДП/.
По делото е назначена и извършена биологична експертиза на
веществени доказателства /Протокол № 1 от 04.04.2020г. – спр.л.180-183, т.2
от ДП/. Изследван е 1 брой мобилен телефон марка „Хуауей“ черен на цвят,
зацапан с кафеникави на цвят засъхнали петна – иззет при извършения оглед
на 03.04.2020г. на кръстовище в гр. Е. на ул. „К.“ с ул. „М.“. От дисплея и
задния панел на мобилното устройство са иззети два броя обтривки за
изследване по метода на ДНК профилирането и една обтривка за целите на
проведеното изследване, което доказва, че червено-кафявите засъхнали
зацапвания са от човешка кръв.
От заключението на назначената по делото ДНК експертиза /Протокол
№ 20/ДНК-117 от 10.04.2020г. – спр. л.223-228, т.2 от ДП/ се установява, че
изследваните червено-кафяви зацапвания по острието - около болт и в
основата, на намерения у подс.Б. при извършения му на 03.04.2020г. личен
обиск - метален сгъваем нож с кафява апликация и надпис „ВОКЕR“ /обект
№1/, представляват човешка кръв. Заключението на вещото лице е, че ДНК
профилът на тази кръв е идентичен с ДНК профила на кръвта по обекти №2 и
№3 – обтривки от задния панел и дисплея на телефон Хуауей и показва пълно
съвпадение с ДНК профила на С. Т. С..
Същото експертно заключение установява, че по тампон с обтривка от
главата на СТ. Т. Б. /обект № 4/ се доказва наличието на човешка кръв, чийто
ДНК анализ установява наличието на смес от клетъчен материал от две лица
от мъжки пол. Всички алели на ДНК профилите на С. и Б. присъстват в ДНК
профила на сместа, като не се визуализират алели, които не са част от техните
генотипи. Експертът сочи, че наличието на смес от клетъчен материал не
позволява математическа оценка, но наблюдаваното съвпадение представлява
силно доказателство, че по изследвания обект № 4 присъства биологичен
материал /включително кръв/ от С. Т. С. и СТ. Т. Б..
Сред обектите, изследвани от посочената ДНК експертиза под №№ 5 и
№6 са и изрезките от ноктите на ръцете на СТ. Т. Б. /от лява и дясна ръка/,
като видно от заключението по същата, се установява наличие на клетъчен
материал с ДНК профил, съвпадащ напълно с ДНК профила на СТ. Т. Б.. При
изследването не са визуализирани алели, които не са част от неговия профил.
Назначената в хода на ДП и приета от съда техническа експертиза
/Протокол № 67 от 06.04.2020г. – спр. л.201-216, т.2 от ДП/, дава заключение,
че изследваният обект - мобилен телефон „Хуауей“, черен на цвят / намерен и
15
иззет при извършеното претърсване на контейнер за смет на кръстовището на
ул.“К.“ и ул.“ М.“ в гр.Е./, се отключва с код ... В изпълнение на възложените
задачи, експертът е описал състоянието на мобилното устройство, извлякъл е
съдържащи се в него данни, като на диск е свален звуков файл, обозначен
като 20200402_231542.m4a., за който е установено, че е създаден на датата на
инкриминираното деяние - на 02.04.2020г. от 23:15:42 часа. На основата на
изведената от звуковия файл информация, вещото лице е направило
констатация, че се касае за извършено убийство на 02.04. около 23:53 часа,
като осъществяването на самия акт е записано на телефона /информацията е
свалена и на хартиен носител/. Разкрити са от експерта данни и информация
за създаден чат по месинджър на 02.04.2020г., който е свален на хартиен
носител. Обективирани в експертизата са също съдържащите се в телефона
данни за входящи и изходящи обаждания, пропуснати обаждания от и към
мобилния телефон за датите 02.04.2020г. и 03.04.2020г., както и
информацията за абонатите на входящите и изходящите номера, за
кореспондиращите номера, и всички приложения, инсталирани на телефона.
По делото е извършена техническа експертиза с Протокол №
84/08.05.2020г. /спр. л.283, т.2 от ДП/ във връзка експертизата по Протокол №
67 от 06.04.2020г., от която е видно, че вещото лице е копирало звуковия
файл 20200402_231542.m4a. и го е записало върху друг диск, приложен като
неотменна част към тази експертиза.
Изготвената и приета от съда техническа експертиза - Протокол №
86/14.05.2020г. /спр. л.254-278, т.2 от ДП/ установява, че на ползвания от
подс.Б. мобилен телефон „Хуауей“, черен на цвят, са инсталирани
приложения за осъществяване на комуникация чрез писмени и мултимедийни
приложения Гугъл-хром, Фейсбук и Месинджър, като чрез приложението
Месинджър е осъществена кореспонденция с лицата С. Т. С., А.. АД. С., Т. и.
Б.а. Експертизата не е установила кореспонденция между посочените лица по
другите приложения на телефона.
Обсъдените по-горе експертни заключения не се оспорват от страните
от гледна точка както на компетентността на вещите лица, изготвили същите,
така и във връзка с обективността на резултатите, които отразяват на основата
на извършения анализ и изследване на предоставените им обекти.
Констатирайки при самостоятелна проверка, че представените по делото
СМЕ, ДНК, физикохимична, биологична експертиза на веществени
доказателства и три технически експертизи ангажират подробни, ясни и
обосновани становища на вещите лице по поставените задачи, въззивният съд
се присъедини съм разбирането на първата инстанция относно значимостта
им при изясняване на релевантните за казуса обстоятелства.
Професионално обоснована и юридически издържана е и реализираната
от първостепенния съд преценка на обективираните в съдебно-
психиатричните експертизи /основна и допълнителна/ научни мнения и
изведените въз основа на тях заключения, относими към предпоставящата
16
наказателна отговорност вменяемост на подс.Б. и психическото състояние на
последния към момента на осъществяване на инкриминираното деяние.
Данните от изготвената в хода на досъдебното производство
комплексна психолого-психиатрична експертиза, изготвена от експерти в
състав - д-р П.Ц. – психиатър и Г.А. – психолог /спр. л. 236-248, т.2 от ДП/
сочат, че подс.Б. не страда от хронично душевно заболяване по смисъла на
психично разстройство, като при него не е налице и психично заболяване –
такова, протичащо с налудни изживявания, халюцинации и интелектуално-
паметов дефицит от умерен или леко протичащ тип. Установени са при
комплексното психологично и психиатрично изследване на подсъдимия
данни за начално личностово разстройство от емоционално-волево
неустойчив тип с диссоциални прояви, което разстройство на личността
вещите лица сочат, че представлява приемник на вече съществуващото
поведенческо разстройство, характерно за възрастта на пубертета.
Ангажирано е заключение за психична годност на подсъдимия да участва в
наказателния процес, както и способност на последния правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
показания за тях. На основата на обективен анализ на наличните по делото
данни, събраните такива при проведеното интервю с родителите на подс.Б.,
както и дистанцирано наблюдение, вещите лица са приели, че не са налице
нарушение в развитието на интелекта и базисните когнитивни функции.
Личностовата структура на подс.Б. е дефинирана с преобладаваща
нарцистична характеристика, със слаби прояви на емпатия. Посочено е, че се
касае за емоционално нестабилна личност с диссоциално поведенческо
разстройство, характеризиращо се с антисоциални прояви, манипулативност
и склонност към прояви на вербална и физическа агресия. Като доминиращи
черти в характера на подсъдимия са изведени – повишена импулсивност,
мнителност, склонност към социална изолация и високи нива на
невротичност. Констатирано е, че при провеждане на изследването подс.Б.
проявява негативизъм и нежелание да сътрудничи, което поведение се сочи
като препятстващо такова детайлното му освидетелстване във връзка с
отговор на всички поставени задачи, в частност формулираните такива под
№6,7 и 8 от заданието, изискващи оценка на личностно развитие и структура,
изследване психичните преживяванията на Б. преди, по време и след
извършване на инкриминираното деяние, както и емоционалната наситеност
на лично преживяното, отразяващо се върху волевите му задръжки.
Отговор на въпросите, които по професионалната преценка на вещите
лица са изисквали проява на сътрудничество от страна на обследваното лице
– подс.Б., е представен от състава експерти в изготвената от тях
допълнителна комплексна психолого-психиатрична експертиза / спр. л.103-
110 от НОХД № 239/20г. по описа на ОС-Ямбол/, назначена от съда в хода на
проведеното съдебно следствие, след заявено желание от страна на
подсъдимия да съдейства за целите на психиатричното и психологическо
изследване.
17
Видно от допълнителната комплексна психолого-психиатрична
експертиза, след запознаване и обсъждане на всички доказателствени
материали по делото, включително и с изисканите от първостепенния съд
медицински документи от личния лекар на подс.Б., и проведено интервю с
последния в условията на следствения арест, вещите лица са заключили, че се
касае за междинен тип – между екстроверт и интроверт, със смесен тип
динамика на нервните процеси, при който се откриват черти както на
екстроверта, така и на интроверта. Утвърдено е застъпеното в първоначалната
експертиза становище, че освидетелстваният е с нарцистична личностова
структура, засилено чувство за справедливост, честолюбие и слаба проява на
емпатийност. При проведения личностен тест е установено повишено ниво на
раздразнителност у подсъдимия и висока реактивна агресивност, което се
сочи като показател за агресивно отношение към социалното обкръжение и
подчертан стремеж към доминиране. Изведена като резултат от теста е също
изключително ниска степен на откритост при подсъдимия, определящо го
като склонен към лъжа и към манипулативност. Психичната дейност на
последния е представена като протичаща по мъжки тип – с характерните
стремеж към съревнование, надмощие, себедоказване. Изследването на
наличните акцентуации в характера на подсъдимия според експертизата
показва тенденция към формиране на акцентуация от шизоиден тип с
хистерични елементи, която се характеризира с умерена общителност,
затвореност, манипулативност, страдание от мнима несправедливост по
отношение към себе си и проява на недоверие към хората, отмъстителност,
въвличане в чести конфликтни ситуации, на които е инициатор, отстояващ
личните си интереси настойчиво с проява на завишена егоцентричност,
самонадеян, проявява голяма упоритост в постигане на поставените цели.
При запознаване с медицинската документация, вещите лица са
установили данни за диагностицирано при подсъдимия смесено разстройство
в поведението и емоциите. Установено е наличие на Диссоциално личностово
разстройство, характеризиращо се с изразена и постоянна безотговорност,
грубо безразличие към чувствата на другите, невъзможност за поддържане на
трайни взаимоотношения, крайно ниска поносимост на фрустрация и нисък
праг на отключване на агресивни реакции до жестокост, неспособност за
изживяване на вина, изразена склонност да се обвиняват другите, постоянна
раздразнителност. Според отразеното в експертизата, хората с подобно
разстройство на личността могат да бъдат остроумни, очарователни и
забавни, но е налице склонност при тях да лъжат и експлоатират околните,
както и склонност да действат необмислено и опасно, без да се чувстват
виновни, ако наранят някого.
В конкретния случай вещите лица са идентифицирали интересите на
подсъдимия, които са определили като ограничени - свързани с риболов и
колекциониране на различни ножове. Взаимоотношенията му с околните се
сочи, че са нарушени, често конфликтни, с ограничен кръг от приятели, като
изпитва и затруднение в социалната адаптация.
18
Обсъждайки и анализирайки съдържимите в телефонния запис данни,
обективиращи поведението на подс.Б. непосредствено преди, по време и след
осъществяване на инкриминираното деяние, експертите са ангажирали извод,
че същите не разкриват прояви на особено вълнение у последния при
реализиране на убийството. С коментар на изказванията на подс.Б. пред майка
му, сред които и репликата „сто дупки му направих“, които вещите лица са
подложили на професионален анализ, е обосновано становище, че същите са
произнесени хладнокръвно и без особена емоционалност. Начинът, по който
подсъдимият съобщава на св.Б.а за извършеното убийство и съдържащата се
в думите му информация според експертите свидетелства за напълно ясно
съзнание у него и усещане за стореното като за нещо, което е било
необходимо да бъде изпълнено. Проявеното му поведение се сочи, че носи
сведения за напълно съхранен самоконтрол и определена импулсивност,
предвид характеровите особености на последния – хладен, своенравен, с
чувство за изключителност, със стаена агресивност, доминираща над явното
му поведение в случаи от живота /представени от разпитани по делото
свидетели/, в които без явна причина отрязва главата на рибка от аквариума,
както и факта, че винаги носи в себе си нож. Отчетено е и обстоятелството, че
подсъдимият притежава професионални умения за боравене с нож.
Защитено е в експертизата становище, че в нито един от изследваните
моменти – непосредствено преди, по време и след деянието, подсъдимият не е
губил съзнателната си връзка с околната действителност, като се акцентира
върху наличните записи в телефона, разкриващи воден от него разговор с
майка му, вербалните опити на последната да го спре в нападателните му
действия спрямо пострадалия, които същият пренебрегвал в желанието си да
довърши започнатото докрай. Вещите лица са категорични, че у подсъдимия е
налице ясно съзнание и след извършеното посегателство срещу живота на
пострадалия, в който изследван момент се установява по данни от телефонния
запис, че същият обсъжда с майка си какви действия да предприемат и кой да
поеме вина за стореното, след което напуска дома им.
В представеното психиатрично-психологично обсъждане експертите
изрично подчертават, че преценката за наличие или липса на стеснение на
съзнанието у подс.Б., характеризиращо състоянието на физиологичен афект,
се извършва не само въз основа на съобщеното от свидетели и от дееца, а и
съобразно изводите, направени в психиатрично психологичен аспект. В тази
връзка и отбелязват съществуващата уникалната възможност в процесния
казус да интерпретират случилото се на инкриминираната дата и по данни от
извършения запис с телефон, който се е намирал на мястото на
произшествието. Поддържат, че чутото от записа свидетелства за това, че
извършителят на инкриминираното деяние – подс.Б., е бил в състояние да
възприема всичко, което е резултат от действията му и то хладнокръвно.
Изтъкват, че деянието, извършено от него, носи характеристиките на
кумулирана във времето емоция с негативен заряд. Изведена е злонамереност
у последния в отношението му към пострадалия С., за която се сочи, че е
19
прикривал с ласкателно и привидно топло отношение към жертвата.
Обсъждайки споделеното от подс.Б., че е изпитал силна негативна емоция в
момента на проявеното от страна на пострадалия сексуално посегателство над
майка му, вещите лица сочат, че това негово твърдение не намира своята
основателност, предвид прозрачността на взаимоотношенията между тях.
Разяснено е в експертизата, че за разгръщане на физиологичния афект са
необходими и ситуативни фактори, които да създадат високо напрежение,
сгъстяване на емоционалността и привеждането на тази емоционалност в
силно и относително кратко действие, като афектно състояние на психиката и
моториката.
Според експертите в случая не се установяват и данни за наличие на
характерната за афектното състояние физиологична симптоматика у подс.Б. –
липсват съществени промени в моториката, мимиката, сърдечната дейност,
дишането, работата на тазовите резервоари или други телесни явления, освен
„бледност“, за която свидетелства майката на Б. – св.Б.а.
Твърдяната от подсъдимия липса на ясен спомен за случилото се,
вещите лица интерпретират като защитна реакция от диссоциативен тип, като
елемент от неговите характерови особености. Същите обосновават
становище, че е налице у подсъдимия съзнателно вземане на решение за
действие, включително липсващо чувство за вина или непредвидимост
относно последствията от поведението му. Възприето е, че Б. е имал
достатъчен самоконтрол, както и че от страна на пострадалия не са били
проявени каквито и да е застрашаващи действия, провокиращи подобно
поведение спрямо него.
Обсъждайки данните по делото, разкриващи многобройност на раните,
причинени на пострадалия, както и интензивност на нанасяните удари, и при
отчитане на цялостното поведение на подсъдимия, вещите лица сочат, че тази
негова проява, изглеждаща „абсурдна“ за другите, се вписва в иначе
„странното“ поведение на една психопатно устроена личност.
Разяснявайки същностните характеристики на физиологичния афект и
неговата изява - внезапно възникващо и бурно стремително протичащо
интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно емоционално
избухване, възникнало под въздействието на външни фактори и заемащо
господстващо положение в съзнанието на дееца, което състояние е свързано
със стеснение на съзнанието, а също и с физиологична симптоматика,
експертите са ангажирали категоричното си становище, че в обследвания
случай не са налице анамнезни данни и медицински критерии, на основата на
които да се коментира състояние на афект у подс.Б. по време на извършване
на инкриминираното деяние. Резултатите от проведеното изследване според
тях сочат, че подсъдимият е разбирал свойството и значението на своите
постъпки, осъзнавал е своите действия и последствията от тях, като не се
констатират нарушения на волевата способност на последния за овладяване
на реакциите преди, по време и след престъпното деяние.
20
В отговор на поставени от страните въпроси в рамките на изслушването
им пред съда, вещите лица са разяснили, че фрустрацията, върху която
защитата акцентира и твърди, че е била налице у подсъдимия при
осъществяване на деянието, всъщност не се е появила в момента на
инцидента, а е съществувала преди това във времето и се е развивала като
отношения на последния към пострадалия. Относно констатациите, описани в
експертизата, че подс.Б. е с нисък праг на раздразнителност, вещите лица са
посочили, че се касае за черта от неговия характер, която определя по-
лесното му достигане до реакция. Утвърдили са разбирането си, че при
извършване на деянието подсъдимият не се е намирал в състояние на
физиологичен афект, като изрично в тази насока са отбелязали, че у
последния е било налице ясно съзнание по време на извършване на деянието,
а също и самоконтрол. Коментирайки обективните и медицински показатели,
на базата на които са изключили възможността деянието да е извършено при
физиологичен афект, експертите отново са посочили, че в разглежданата
ситуация не се установява да е бил налице внезапен, провокиращ дразнител,
който е необходим за разгръщане на афекта, а само хроничен такъв.
Категорично са отхвърлили тезата, предложена от защитата за разгръщане на
афект на основата на установеното при подсъдимия трайно състояние на
фрустрация в отношенията му с пострадалия /спр. л.318-321 от НОХД №
239/20г. по описа на ОС-Ямбол/.
След задълбочено обсъждане на посочените две експертни заключения
по назначените първоначална и допълнителна психолого-психиатрични
експертизи, съдът е достигнал до правилния извод, че същите не страдат от
пороците, приписвани им от защитата, в каквато връзка и мотивирано е
отклонил направеното искане за назначаване на повторна комплексна
психолого-психиатрична експертиза.
Без основание е възражението на защитата за допуснато от първата
инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да уважи
направено искане за назначаване на повторна комплексна психилого-
психиатрична експертиза, която ревизирайки изводите на изготвената вече
такава, да способства категоричното разрешаване на въпроса дали при
извършване на инкриминираното деяние подс.Б. е бил в състояние на афект.
В отговор следва да се посочи, че съдът е обвързан с ангажимент за събиране
на доказателства, единствено ако това се налага за разкриване на обективната
истина, като няма задължение да допуска доказателствени материали за
установяване на факти и обстоятелства, за които вече са събрани
доказателства. От друга страна, заключението на допълнителната комплексна
психолого-психиатрична експертиза, назначена от съда във връзка именно с
необходимостта от изясняване психо-физиологичното състояние на
подсъдимия към момента на деянието /намирал ли се е или не в състояние на
афект/, се установява, че не е интерпретирано в разрез с действителното му
съдържание, нито пък е немотивирано кредитирано. Съдът с основание е
отчел, че заключението на вещите лица относно отсъствието на анамнезни
21
данни и медицински критерии за състояние на физиологичен афект при
подсъдимия, не е изолирано, а се подкрепя и от доказателствената маса по
делото. Изводите на експертите и съпътстващата ги аргументация
хармонично кореспондират както с данните от записа в телефона „Хуауей“,
направен в нощта на инкриминираната дата и валидно приобщен като
доказателствен източник по делото, така и с останалите гласни, писмени и
веществени източници на доказателствени факти, сред които и показанията на
свидетелите Б. и Б.а, първата от които се установява като очевидец на
деянието, извършено от сина й, макар и не в цялостната му реализация, а
вторият – непосредствено възприел обстановката в дома им след убийството
и поведението на Б. в този момент.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че изготвената и
приета от съда допълнителна психолого-психиатрична експертиза
„противоречи на правилата на логиката и науката“, както и че ангажираното в
нея заключение за отсъствие на афектно състояние у подсъдимия, не е
обосновано с цялостно проследяване на характерните за протичането на
физиологичния афект три фази, а се базира единствено на анализ на
поведението на подсъдимия след извършване на деянието. Внимателният
прочит на оспорваната експертиза ясно установява, че изводите на вещите
лица за отсъствие на обективни данни и медицински критерии, на основата на
които да се приеме, че деянието е извършено от подсъдимия при
физиологичен афект, са направени след внимателно проучване и обсъждане
на всички налични по делото данни, информацията, получена при беседата с
родителите на подсъдимия и обективираните резултати от проведеното на
подс.П. психиатрично и психологично изследване. Обследване е извършено
както на поведението на подсъдимия преди деянието, така и по време на
осъществяването му и в посткриминалните му прояви, сведения в каквато
насока се извеждат от звукозаписа, направен с мобилен телефон „Хуауей“,
надлежно приобщен като доказателство по делото и изследван чрез
изготвените технически експертизи, показанията на свидетелите Т. Б.а и Т. Б.,
а също и от останалите доказателствени източници, разкриващи особеностите
на инкриминираната проява и личността на извършителя. Фактическите
данни, съдържащи се в информационните източници по делото са обсъдени и
анализирани от вещите лица във връзка с резултатите от извършеното
специализирано изследване на подсъдимия в рамките на проведеното с
последния интервю и ползваната тестова методика, включваща
професионална оценка на базовите качества на когницията и индивидуално-
психологическите характеристики на Б..
Без основание е и възражението на защитата, че в преценката си за
отсъствие на физиологичен афект, съставът експерти не е изследвал в
задълбочен план поведението на пострадалия С. спрямо майката на
подсъдимия – свидетелката Т. Б.а, на което Б. е станал свидетел, и което по
негово твърдение е провокирало силно раздразненото му състояние. В случая,
конкретно проявеното в нощта на инкриминираната дата поведение на
22
пострадалия С. е видно, че не е останало без обсъждане в експертизата, като
хипотезата същото да е съставлявало провокиращ реактивността на
подсъдимия дразнител, е отхвърлена с категоричност от вещите лица.
Негативните чувства, за които подс.Б. съобщава, че е изпитал същата вечер
спрямо пострадалия, вещите лица определят като трайно негово отношение
към жертвата, което се е развивало във времето /месеци наред/ поради
различни причини – считал се е за недооценен в професионалната си дейност
/напуснал работа, заради отказ от страна на пострадалия да увеличи
възнаграждението му/, а също и предвид изпитваната ревност към майка си.
Според експертите у подс.Б. е бил акумулиран стаен гняв и срам от околните
заради съществуващите интимни отношения на майка му с пострадалия, както
и скрито желание за мъст. Убедително на тази основа вещите лица са
заключили, че поведението на пострадалия в нощта на инкриминираната дата,
изразяващо се в сексуално посегателство върху св.Б.а, няма характера на
провокиращ дразнител /необходим за разгръщането на физиологичен афект/,
като е прието, че се касае за хроничен такъв. Поради това и акцентирайки
върху прозрачността на отношенията между св.Б.а и пострадалия, експертите
са достигнали до извод, че твърденията на подсъдимия за отключила се при
него силна негативна емоция, обусловена от сексуалното посегателство върху
майка му, са без основание. Изключвайки възможността за наличие на
физиологичен афект у подсъдимия, вещите лица са подчертали също, че за
разгръщането му са необходими и ситуативни фактори, които да създадат
високо напрежение, сгъстяване на емоционалността и привеждането на тази
емоционалност в силно и относително кратко действие, като афективно
състояние на психиката и моториката, каквито в случая не са налице.
Като съобрази горното, съдът прие, че не се налага проверка на
експертното заключение от гледна точка на неговата научната обоснованост,
пълнота и достоверност, във връзка с което отклони като неоснователно
искането на защитата за назначаване на повторна комплексна психолого-
психиатрична експертиза. Изразеното от защитата несъгласие с депозирано
експертно заключение, към което първостепенният съд се е отнесъл с
доверие, не означава, че същото е необосновано или невярно от научна гледна
точка и/или пък, че основаните на него изводи на съда са погрешни.
Обстоятелството, че отговорите на вещите лица по поставените задачи не
удовлетворяват защитата поради това, че се дистанцират от защитната й теза,
не може да бъде ползвано като основание за назначаване на исканата
експертиза.
Процесуалният ни закон е визирал изрично случаите, в които се налага
назначаването на повторна експертиза – когато експертното заключение не е
обосновано и възниква съмнение за неговата правилност – чл. 153 от НПК. В
действителност, необосноваността на експертното заключение в различните
негови проявления може да се дължи както на некомпетентността на
експерта, така и на некоректно поднесени в заключението факти,
противоречиви констатации или неясни изводи. Настоящият случай обаче не
23
е такъв. Видно е от данните по делото, че двамата експерти, включени в
състава на назначената от съда допълнителна комплексна психолого-
психиатрична експертиза, притежават необходимата за специалността си
компетентност. Представеното от тях заключение е съобразено с всички
налични по делото данни, имащи значение за правилното разрешаване на
поставените задачи. Същевременно, пред съда вещите лица убедително са
защитили своите становища по въпросите, включени в предмета на
изследване, като дадените от тях допълнителни разяснения не дават повод за
съмнение относно обективността на използваните научни подходи и методи
за анализ.
Съобразявайки резултатите от извършеното експертно проучване и при
съпоставката им с останали доказателства по делото, първостепенният съд
обосновано е достигнал до заключение, че при осъществяване на
инкриминираното деяние подс.Б. не се е намирал в състояние на
физиологичен афект, както и че същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Правилно е прието,
че действията на подсъдимия се отличават с последователност,
целеустременост, организираност и волева обусловеност, които не се вписват
в представа за личност, изпаднала, поради характеровите си особености, в
състояние на силно раздразнение и поради това - лишена от възможност за
правилна преценка и контрол на постъпките. Освен това, както коректно е
отбелязала и първата инстанция, поведението на пострадалия С. не може да се
свърже с изчерпателно изброените в чл.118 от НК средства, предизвикващи
състояние на силно раздразнение.
По делото не е спорно, че пострадалият е проявил сексуално
ориентирано поведение спрямо майката на подсъдимия, на което последният
е станал пряк свидетел, малко преди да реализира инкриминираното деяние.
Това поведение на пострадалия С. обаче не е представлявало изненада за
подсъдимия, който е бил запознат с интимния характер на отношенията
между двамата. Знанието си за интимната близост на майка му с пострадалия,
подс.Б. недвусмислено е споделил и пред вещите лица по време на
провежданото интервю, заявявайки “…Аз знам всичко, което се случва между
него /пострадалия С./ и майка ми и го приемам…“ /спр. л.106 от 239/20г. на
ОС-Ямбол/. Обстоятелството, че пострадалият С. и св.Б.а не са криели
интимната си връзка и че тя е била достояние и на трети лица, се установява
също посредством показанията на разпитаните по делото лица, които са
работили в ресторанта на С. – свидетелите ММ.а., с. Х.а, в. и., а.к€, М.Г., Д.Б.
/спр. т.1, л.75, л.90, л.92, л.94, л.96, л.98 от ДП/. Освен това, данните по
делото сочат, че пострадалият не е демонстрирал настоятелност и грубост в
интимността си спрямо свид. Т. Б.а, а напротив - веднага след отправената му
забележка от последната и реакцията на кучето, същият се дистанцирал и
седнал на стола до масата. В този смисъл дори да се приеме, че поведението
на последния е провокирало негативни за подсъдимия преживявания и
емоции, то не е налице предвиденото в закона условие – да са настъпили или
24
да е било възможно настъпването на тежки последици за извършителя или
негови ближни. Въззивният съд намира за правилна преценката на първата
инстанция, че конкретната поведенческа изява на пострадалия в нощта на
инкриминираната дата /демонстрирана интимност/ и съдържанието на
изречените от последния думи към св.Б.а по повод споделените от нея
намерения да напусне дома си - „…никъде няма да мърдаш…имаш си
семейство, никъде няма да бягаш…тука си до края на живота си и тва е…“, не
могат да бъдат разглеждани поотделно или в съчетание като такива, годни да
предизвикат силно раздразнение у С.Б.. И това е така, тъй като поведението
на пострадалия, описано по сходен начин от подсъдимия и св.Б.а, а също и
изводимо такова от записите в телефона, обективирани в техническата
експертиза, не носи необходимите характеристики и интензитет, които да
позволят квалифицирането му по някой от посочените в състава по чл. 118 от
НК средства и начини за предизвикване състояние на силно раздразнение.
Несъмнено установен по делото е и фактът, че връзката между свид. Т. Б.а и
пострадалия С. С. е продължила няколко години, като през това време,
пострадалият често е посещавал дома на семейство Б.и – по 2-3 пъти в месеца,
правил им е подаръци и е поддържал добри отношения с подсъдимия, който в
обясненията си споделя, че го е възприемал като „втори баща“. Тези данни и
тяхната интерпретация допълнително утвърждават разбирането, че
демонстрираното от пострадалия поведение в нощта на инкриминираната
дата не е било неочаквано за подсъдимия, или казано по друг начин, не би
могло да провокира у него интензивна емоционална реакция с негативен
заряд, която да е причинила дезорганизация на поведението му и нарушаване
на хода на психичните му процеси и състояния до степен, необходима за
разгръщане на физиологичен афект. Важно е също да се отбележи, че данните
по делото не разкриват други действия или прояви на пострадалия, извън
обсъдените по-горе, които да могат да бъдат преценени като груби или
агресивни такива, застрашаващи здравето, живота и благополучието на
подсъдимия или негови близки, а също и не се установява да е отправял
обидни думи или реплики, естеството на които да провокира бурна реакция у
него. Ето защо и съдът намира, че няма основание да не се довери на
застъпеното в допълнителната комплексна психолого-психиатрична
експертиза становище на вещите лица, че не конкретните действия на
пострадалия С. са провокирали реакцията на подсъдимия, а цялостното му
поведение, което през годините е нагнетявало напрежение у него и скрито
желание за мъст. В този смисъл правилно, съобразявайки заключението на
вещите лица, че в случая е налице хроничен дразнител, а не внезапен такъв,
първата инстанция е отхвърлила тезата на защитата за наличие на афектно
състояние у подс.Б.. Следва да се посочи също, че действията на подс.Б. при
създалата се ситуация, данни в каквато насока се извеждат от показанията на
св.Б.а, св.Б. и записа на телефона, обект на изследване от техническата
експертиза, не сочат на никаква обърканост и дезориентираност, характерни
за една остра стресова ситуация. Напротив, при проследяване на конкретно
25
изявеното му поведение в нощта на инкриминираната дата, се установява, че
същият е действал осъзнато, целенасочено и хладнокръвно. Подобна оценка
съдът прави основавайки се на първо място на констатациите, направени при
огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия С., обективирани в
изготвената по делото СМЕ, свидетелстващи, че нанесените удари – общо 26
на брой, локализирани предимно в областта на дясната задностранична и
предностранична повърхност на шията и единични такива в тилната област,
както и в областта на лявата половина на шията, в областта на ушите и
окосмените околоушни области на главата. Посочените данни, както и
отразените такива в СМЕ, че нараняванията са причинени от удари, нанесени
със значителна сила и интензитет, разкриват целенасоченост на действията на
подсъдимия и желанието му да причини смърт. Съсредоточавайки ударите с
нож в жизненоважна област от тялото на пострадалия, подсъдимият е имал
ясна представа за последиците от своите действия. Показателно за
съзнателната дейност на подсъдимия е и поведението, демонстрирано при
влизане на св.Б.а в стаята. Записите от процесния телефон „Хуауей“,
обективирани в заключението на техническата експертиза, ясно разкриват
обръщението на подс.Б. към майка му - „Не влизай, убих го!“, както и
следващото му целенасочено поведение, а именно по нанасяне на още удари
по тялото на пострадалия. Равният тон на произнесените от Б. думи, както и
липсата на проявена емоция по време и след нападението, напълно изключват
възможността същият да е действал в състояние на физиологичен афект.
Подкрепящи извода за отсъствие на афектно състояние у подсъдимия е и
посткриминалното поведение на последния – направеното от него
предложение да почистят стаята и да избягат, с което св.Б.а не се съгласява.
За липсата на помрачено съзнание у подсъдимия в момента на нанасяне на
ударите по тялото на пострадалия, свидетелстват и репликите на същия, след
като баща му – св.Б. е бил повикан да слезе в стаята - „Аз му направих сто
дупки! Сто дупки му направих!“. Очевидна е при тези данни осъзнатостта на
подсъдимия в действията му по умъртвяване на пострадалия, което
опровергава тезата на защитата за внезапно и остро проявил се, мощен
физиологичен афект. Що се отнася до твърдението на подсъдимия, че няма
спомен за случилото се, което би могло да съставлява медицински показател
за изпадането му в афектно състояние, то този феномен е интерпретиран от
вещите лица като резултат от защитните механизми на психиката.
Необходимо е обаче да се подчертае, че загубата на памет, която подсъдимият
твърди да е проявена при него, сама по себе си не би могла да обуслови извод
за състояние на афект по време на извършеното деяние, предвид отсъствието
на други фактически и медицински показатели, на чиято основа да се изведе
подобно състояние. Освен това, доколкото не е налице доказателствен способ,
чрез който да се провери това негово твърдение, е допустимо да се приеме
също и съзнателно поддържане на факта на проявена амнезия, с цел имитация
на остро психо-физиологично състояние.
Изхождайки от горното, въззивният съд се присъединява към
26
преценката на първата инстанция, че очертаната на основата на
доказателствата по делото фактология по казуса не сочи на наличието на
физиологичен афект, дефиниран от закона като състояние на силно
раздразнение, възникнало у дееца в резултат на конкретно и лимитирано с
диспозицията на наказателноправната норма от Особената част на НК
поведение на пострадалия - насилие, тежка обида или клевета, или друго
противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно
да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Важно е да се
подчертае, че средствата, с които следва да е предизвиквано състоянието на
силно раздразнение у дееца са изчерпателно изброени в закона. Ето защо,
всяка друга проява, различна от така очертания кръг, не би могла да обуслови
квалификация на деянието по привилегирования състав на чл. 118 НК.
Доводите на защитата, че както в обвинителния акт, така и в мотивите
към присъдата е възприето наличие на раздразнение у подсъдимия,
провокирано от действията на пострадалия спрямо майка му – свид.Б.а, не
държат сметка, че в общоприетия си смисъл понятието „раздразнение“ не е
еднозначно с термина, използван от законодателя в чл. 118 от НК.
Съдържанието на използваната в чл. 118 НК терминология – „силно
раздразнение“ очертава внезапно настъпващо и бурно, стремително
протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно
емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и
заемащо господствуващо положение в съзнанието на дееца. В случая, както
вече бе посочено по-горе, подобни особености и характеристики в
състоянието на подс.Б. по време на извършване на деянието не се установява
да са били налице, като застъпените в тази насока изводи на първата
инстанция са ясно и недвусмислено изразени. Поради това и в мотивите е
прието, че макар подсъдимият да е бил в „раздразнено емоционално
състояние“, то същото не е било в степен на силно такова по смисъла на чл.
118 от НК, за да е налице основание да се обсъжда приложението на
посочения престъпен състав от НК.
Правилно при формиране на изводите си по фактите съдът е кредитирал
с доверие показанията на свидетелката Т. Б.а, дадени в хода на съкратеното
съдебно следствие, както и показанията й от досъдебното производство
/датиращи от 03.04.2020г./ в частта, в която е съобщила, че е възприела кръв
по ръцете на сина си при влизане в стаята, където се е намирал пострадалият
С., приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК / спр. л.69-73 от НОХД № 239/20г. на
ОС-Ямбол и л.67, т.1 от ДП/. Следва да се посочи, че първата инстанция не е
имала основание да констатира противоречия в показанията на св.Б.а относно
факта дали е възприела кръв по ръцете на сина си, доколкото се установява от
отразения в съдебния протокол неин разпит, че с пресъздаването на
случилото се на инкриминираната дата, същата не е отрекла наличието на
кръв по ръцете на Б., а е заявила липса на спомен относно конкретното
обстоятелство /спр. л.71 от НОХД № 239/20г. на ОС-Ямбол/. Поради това и
27
правилният подход на първата инстанция е изисквал приобщаване на
показанията й от ДП в съответната им част, не съобразно т.1 на чл. 281, ал.4,
вр. ал.1 от НПК, а в хипотеза на т.2, предл второ на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 от
НПК. Отчитането на така допуснатата от окръжния съд процесуална
непрецизност има своето важно значение при анализа на показанията на
св.Б.а от гледна точка на необходимостта да бъдат обсъдени противоречията,
ако такива се констатира, че са налице. В случая, приемайки, че показанията
на св.Б.а, дадени пред съда, не бележат противоречивост с представените
такива от нея в хода на ДП, въззивният съд се солидаризира с преценката на
първата инстанция, че същите се явяват стабилна доказателствена основа за
извеждане на релевантни за казуса обстоятелства. Независимо, че съдът е
взел решение да приобщи показанията на св.Б.а от ДП по съображения за
наличие на противоречия, то при обсъждането им и оценката за достоверност
на същите правилно е достигнал до заключение, че в цялостното им
изложение те се явяват детайлни, логични, непротиворечиви, пресъздават в
хронологична последователност събитията в нощта на инкриминираната дата,
и се подкрепят от останалите, приобщени по делото доказателства. Видно от
отразеното в съдебния протокол, след прочитане на дадените от св.Б.а в хода
на ДП показанията, отнасящи се до възприятията й в момента на завръщането
й в стаята, в която кратко време преди това е оставила сина си – подс.Б. и
пострадалия С., същата е потвърдила верността на отразените в протокола за
разпит факти, а именно, че ръцете на Б. са били изцапани с кръв и при
хващането им, самата тя също се е изцапала с кръв. Подлагайки на критичен
анализ показанията на св. Б.а, предвид качеството й на майка на подсъдимия,
съдът с основание е приел, че тази им родствена връзка не е повлияла
обективността на данните, изнесени от нея. Възпроизвеждайки обстановката
в нощта на инкриминираната дата, св.Б.а ясно разкрива както повода за
посещението на пострадалия С. в дома им, така и начина по който е протекло
неговото гостуване - отношенията между последния и сина й – подс.Б.,
контакта на двамата със самата нея, закачките помежду им, темите на
водените разговори, повода за нейното кратко напускане на стаята и
последвалото й завръщане, състоянието на пострадалия и сина й към този
момент, действията на последния, водените разговори по повод случилото се,
признанието на Б., че е убил С. и следващите нейни, на сина й и съпруга й
действия. При проследяване хронологията на фактите, пресъздадени от св.Б.а,
се установява, че същата съзнателно или не поддържа твърдение за загуба на
спомен в определени моменти след завръщането й в стаята, в която са се
намирали подсъдимия и пострадалия. Всъщност, моментите, които
свидетелката заявява, „че и се губят“ / спр. л.71 от НОХД № 239/20г. на ОС-
Ямбол/, са именно тези, в които подс.Б. е нанасял в нейно присъствие удари с
нож по тялото на пострадалия. В случая, фактите, които свид.Б.а обяснимо
затаява в показанията си като майка на подсъдимия, са изводими такива от
записа, направен с телефона „Хуауей“ в нощта на инкриминираната дата,
съдържанието на който е обективирано в техническата експертиза-Протокол
28
№67/2020г. / спр. т.2, л.201-216 от ДП/. Видно от извлечената информация от
записа, след влизането на св.Б.а в стаята, подс.Б. е съобщил за извършено
убийство, с думите „Не влизай…?...убих го…?, като непосредствено след
реакцията на Б.а и реплика на последната „…Како прайш бе ??? са
последвали нови удари, нанасяни със същия темп и сила, както преди появата
на свид.Б.а /спр. т.2, л.211 от ДП/.Споменатата непълнота обаче в разказа на
свид.Б.а за случилото се на инкриминираната дата, която следва да се цени
като опит на последната да облекчи правното положение на сина си, е
изолирана такава и поради това не дава основание за дискредитиране на
останалата част от нейните показания. Сведенията, които същата представя
както относно случилото се в процесната нощ, така и имащите такива
отношение към личността на подс.Б. – особеностите на личността му в
процеса на израстването му и социалното му проявление, са в пълна
кореспонденция с останалите, приобщени по делото доказателства и данните,
отразени в експертните заключения. Ето защо и съдът правилно е преценил,
че в цялостния си контекст показанията на свид.Б.а носят обективна
информация за инкриминираните събития, поради което и с основание е
поставил същите в основата на изводите си по фактите.
Правилно по-нататък в оценката си на гласните доказателствени
средства, съдът се е доверил и на показанията на св. Т. Б. – баща на
подсъдимия, който не е пряк свидетел на нападението, но е възприел
поведението на подсъдимия и на съпругата си непосредствено след това –
сина си същият описва като мълчалив в този момент –„..С. нищо не
казваше…“ „, а за съпругата си сочи, че е викала „..С. уби С.…“/ спр. л.73 от
НОХД № 239/20г. на ОС-Ямбол/. Подробно и последователно също така
свидетелят представя данни за обстановката, която е заварил на
местопрестъплението, положението на тялото на пострадалия, обаждането от
свид.Б.а на полицията, съобщавайки, че тя е убила С., както и последвалото
бягство на подсъдимия от дома ми, като съобщеното от него в показанията му
напълно кореспондира с останалите доказателствени материали по делото.
Достигайки до заключение, че съществуващата по обективни причини
заинтересованост на свид.Б. от изхода на делото, не е повлияла обективността
и истинността на неговите показания, съдът правилно е ценил последните в
подкрепа на фактите по обвинението.
В мотивите на присъдата не е отделено достатъчно внимание на
обясненията на подсъдимия. Формулирайки правните си изводи, първата
инстанция е декларирала, че авторството на престъпното деяние и неговият
механизъм се установяват от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
проведеното по делото съкратено съдебно следствие, от което може да се
заключи, че те са възприети изцяло и без резерви относно тяхната
достоверност. Анализирайки съобщените от подсъдимия обстоятелства в
разпита му пред първата инстанция, настоящият съд намира, че в по-голямата
си част същите синхронизират на данните, изнесени от свидетелите Т. Б.а и Т.
Б., като в съществена своя част съответстват и на възпроизведените
29
посредством техническата експертиза звукозаписи от мобилния телефон
„Хуауей“, обхващащи времето от пристигане на пострадалия в дома на
семейство Б.и до изхвърлянето на телефона в контейнер за боклук,
включително и момента на извършване на самото престъпление. Напълно
закономерно, пресъздавайки обстановката, при която е реализирано
инкриминираното деяние спрямо пострадалия С., подсъдимият С.Б. не
споделя за личното си участие в него, като твърди, че няма спомен за
случилото се. Въпреки това не може да се приеме, че в тази част обясненията
му противоречат на показанията на свидетелите Т. и Т. Б.и, тъй като същият
не отрича авторството на деянието, а единствено ангажира твърдение, че няма
спомен относно извършването му. Впрочем, този факт е единствения такъв,
отличаващ неговите показания от показанията на свидетелката Т. Б.а относно
процесния момент. Подобно процесуално поведение е логично, доколкото у
подсъдимия не стои интерес да се самоуличава в противоправни действия,
като същевременно фактът на липсващ спомен при него е интерпретиран от
вещите лица, изготвили комплексната психолого-психиатрична експертиза
като защитна реакция от дисоциативен тип, развила се вследствие
травматичното събитие /характерен за личността му начин за справяне с
психологическата травма/. Извън посочената фактологична отлика на
неговите показания от тези на св. Т. Б.а, която е единствения пряк наблюдател
на развилите се в нощта на инкриминираната дата отношения между сина й –
подс.Б. и пострадалия С., в цялостната им изява, включително и очевидец на
финалните действия на Б. по нанасяне на удари с нож и умъртвяване на
жертвата, друго противопоставяне между обясненията на подсъдимия и св.Б.а
не се установява да е налице. Видно е, че в своите обяснения подсъдимият
открито съобщава за отношенията, които е имал през годините с пострадалия,
за връзката на последния с неговата майка, за обстановката, при която
пострадалият е посетил дома им на процесната дата и поведението му спрямо
самия него и майка му – св.Б.а. Споделя също за усещането си, че е държал
нож в ръка, но твърди, че не си спомня конкретика относно това свое
действие, какво е вършил с ножа и какво се е случило. Посочва също, че има
спомен и за звука от капака на кофата за боклук /място, на което е намерен
мобилният му телефон „Хуауей“/, но няма представа какво е изхвърлил там.
Твърди, че се е осъзнал, на един по-късен етап, когато вече е бил извън града,
но не споделя какви намерения е имал, не говори за чувствата и емоциите,
които е изпитал в този момент и защо е продължил да се укрива, вместо да
потърси начин да се прибере в дома си, щом като не е знаел какво е сторил.
Непълнотите в обясненията на подсъдимия са компенсирани с показанията на
свидетеля-очевидец Т. Б.а, а също и посредством обективираните в съдебно-
техническите експертизи резултати от изследването на намерения в кофа за
боклук мобилен телефон „Хуауей“, ползван от подсъдимия и приобщен като
веществено доказателство по делото, в паметта на който е установен съхранен
аудиозапис на събитията в нощта на инкриминираната дата, визуализиран от
експерта във вид на текст върху хартиен носител. Анализът на съхранения в
30
мобилния телефон „Хуауей“ аудиозапис на инцидента, изследван чрез
техническа експертиза, с извличане съдържанието на проведените същата
вечер разговори, съпътстващите ги шумове и звуци, съдът правилно е
преценил, че убедително стои в подкрепа на фактите, приети за установени по
делото и не дава повод за съмнение относно авторството на инкриминираното
деяние в лицето на подс.Б.. Обосновано също така е заключил, че механизмът
на извършване на деянието, е подробно изяснен от съдебно-медицинската
експертиза на труп, а ДНК експертизата, както и съдебно-биологичната
експертиза допринасят за установяване на авторството от страна на
подсъдимия като доказват, че по дрехите и телефона му, както и по намерения
в якето му нож има биологичен материал – засъхнала кръв на пострадалия С..
Като безпротиворечиви и последователни се установяват също и
показанията на останалите, разпитани по делото свидетели – З.Н.Д., П.Т.М.,
К.А.А., а.М. Х., М.А.У., С.Г.Ч., И.Г.Ч., С.Д.Я., С.М. Х.а, В.в. и., А.К., М.М.Г.,
Д.Д.Б., С.Д.В., А.. АД. С. и М.С.Н., които съдът е ценил в полза на
възприетата фактология по казуса. Всеки от цитираните свидетели, в рамките
на възприетото от него, съобщава факти и обстоятелства, които разкриват
различни аспекти от картината на инкриминираното деяние-характерът на
отношенията между свид.Б.а, пострадалия С. и подс.Б., както и различни
техни изяви в рамките на контактите им преди датата на инкриминираното
деяние, насоките, в които е водено разследването, след получения сигнал за
извършено убийство и следващите оперативни действия по установяване
местонахождението на подсъдимия, както и установяване мястото, на което
същият е изхвърлил процесния мобилен телефон „Хуауей“, съдържащ запис
на случилото се на инкриминираната дата.
Обсъждайки приложените по делото писмени и веществени
доказателствени средства-протоколи за оглед на местопроизшествие от
03.04.2020г. ведно с фотоалбуми към тях; протокол за личен обиск;
протоколи за доброволно предаване на вещи; протокол за освидетелстване на
подс.Б. с фотоалбум към него; протоколи за вземане на образци за
сравнително изследване /всички, обединени в т.1 от ДП/, въззивният съд се
солидаризира с възприетото от първата инстанция досежно валидността им.
Цитираните писмени и веществени материали, видно от отразеното в тях, са
изготвени в съответствие както с общите правила на чл. 129 и сл. от НПК,
така и при съобразяване със специалните изисквания за конкретното
процесуално действие, поради което и съдът основателно се е позовал на тях
в подкрепа на застъпените изводи по фактите.
При така установената и правилно анализирана фактическа обстановка
от първоинстанционния съд, обосновани са правните изводи на последния за
доказана деятелност на подсъдимия С.Б., съставомерна по чл.116, ал.1, т.6,
предл. 2 и 3, вр. чл.115 от НК.
Не са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на
подс. Б., съставлява престъпление по друг по-лек престъпен състав, а именно
31
по чл. 118 от НК, в каквато насока са основните възражения на защитата. В
изложението си по-горе въззивният съд вече взе отношение по наведените в
жалбата на защитника доводи, засягащи в общия си контекст въпроса за
правилната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, поради
което и тук ще се ангажира само с кратки съображения.
Правилно съдът е преценил, че за квалифицирането на деянието по
посочения по-леко наказуем престъпен състав е необходимо на първо място
да се установи наличие на неправомерно поведение от страна на жертвата,
като проявеното такова да е от вида на описаното в нормата на чл. 118 от НК
– насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което
са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за
извършителя или негови близки / Решение 721/73 на II н. о., Решение 858/73
на II н. о., Решение 419/76 на I н. о., Решение 133/1995 г. на I н. о. на ВС на РБ
и др/. На следващо място е нужно да е налице и медицинският критерий – в
резултат на провокативното поведение на пострадалия деецът да е изпаднал в
състояние на силно раздразнение /физиологичен афект/ - изключително
емоционално състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяло
до такава степен емоциите му, че да не може адекватно да реагира на
ситуацията. Съобразявайки тези принципни положения, съдът внимателно е
анализирал поведението на пострадалия С. в нощта на инкриминираната дата,
изразено в неговата сексуална ориентация към майката на подсъдимия, както
и в отказа му, вербализиран в приемлива, мека форма, да поощри
намеренията на свид.Б.а да напусне семейството си и да заживеят съвместно,
като правилно е достигнал до извод, че същото не би могло да се оцени като
провокативно по смисъла на посочената разпоредба. В съответствие със
закона първата инстанция е счела, че в изводите си относно отсъствието на
силно раздразнено състояние у подсъдимия при извършване на деянието
следва да се довери на заключението на допълнителната комплексна
психолого-психиатрична експертиза, според което причините и поводът за
деянието, структурата и етапите на развитието му, характеристиките на
психичните преживявания и придружаващите ги сомато – вегетативни
симптоми при подсъдимия и поведенческата му изява, не позволяват да се
коментира състояние на физиологичен афект при него. Аргументирано в тази
връзка е отхвърлено като несъстоятелно твърдението на защитата, че
допълнителната комплексна психолого-психиатрична експертиза „не е
извършена по правилата на науката и най-вече на логиката“. Защитавайки по
убедителен начин заключението си да кредитира коментираната експертиза
поради липса на основания, които да внесат съмнение в нейната
обоснованост, задълбоченост и в компетентността на изготвилите я експерти,
първата инстанция е изходила и от установените по делото фактически данни,
свидетелстващи, че поведението на подс. Б. в нощта на инкриминираната дата
е било подредено, организирано и целенасочено. Отчетено е, че
доказателствата по делото са еднопосочни в установяването на поведение на
подс.Б., характеризиращо се като пълноценно негово присъствие във
32
възникналата обстановка - действал е обмислено и подредено, показател за
което са и изявите му след нападението, разкриващи отношението му към
извършеното, както и съдържанието на водения с майка му разговор.
Коректна е преценката за отсъствие на каквито и да е данни по делото, които
да насочват към извод, че подсъдимият не е могъл да координира и
съзнателно да насочва действията си в преследване на поставената цел.
Напротив, последователното му и целенасочено поведение показва наличие
на ясно съзнание за случващото се, волева устойчивост да вземе и изпълни
решението си за нанасяне на смъртоносни удари с нож по тялото на
пострадалия, а по-късно и осъзнатост за негативните последствия, които биха
настъпили за него, ако деянието му бъде разкрито. Коментираните
обстоятелства, както правилно е преценил първостепенният съд, изключват
възможността подс.Б. да се ползва от привилегията на материалноправната
разпоредба на чл. 118 НК и убедително обосновават реализирана от него
престъпна дейност, съставомерна по чл.116, ал.1, т.6, предл. 2 и 3, вр. чл.115
от НК.
Правилно, позовавайки се на конкретно проявеното поведение на подс.
Б., насочено към нанасяне на удари с нож по тялото на пострадалия, както и
изхождайки от механизма на причинените увреждания, установен по данни от
съдебномедицинската експертиза, броят на ударите, тяхната сила и
интензивност, и не на последно място - данните за психическото здраве на
подсъдимия /че същият е действал съзнателно, а не под влиянието на
физиологичен афект/, първостепенният съд е обосновал наличието на пряк
умисъл у последния за убийство. Обсъждайки с необходимата задълбоченост
заключението на СМЕ, с констатациите направени в него относно насоката и
броя на нанесените удари, както и за механизма на нанасянето им
/подсъдимият е бил зад гърба на пострадалия, който не е бил в състояние да
се защитава, поради употребения алкохол и неочакваното нападение/,
първостепенният съд правилно е достигнал до извод, че подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Както в
теорията, така и в съдебната практика безпротиворечиво е прието, че
изводите за субективната страна на деянието се изграждат върху доказаните
по делото реални действия на подсъдимия, които обективират формираните в
съзнанието му представи. За умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален,
дали е за убийство или за телесна повреда - се преценява от начина на
извършване на престъплението и по-конкретно от механизма и средствата на
нанасяне на удари на жертвата, от броя на ударите, тяхната сила и
локализация, както и от обективно причинените увреждания. Според
обвързващите указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с
Постановление № 2/1957 г., изменено и допълнено с Тълкувателно
постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС на РБ, "за умисъла може да се
съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на
ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на
33
жертвата с оръжие, и други обстоятелства". Съблюдавайки посочената
съдебна практика, макар и да не се е позовал изрично на нея,
първостепенният съд правилно е характеризирал разгледаното деяние като
убийство, извършено при пряк умисъл. Отчитайки психическата годност на
подсъдимия и данните за неговия общообразователен и интелектуален
капацитет, правилно съдът е приел наличие на знание у последния, че
използваното от него средство – нож, е напълно годно да причини на
нападнатото лице тежко увреждане, от което да настъпи неговата смърт, тъй
като мястото, към което е насочено нападението – в областта на шията и
главата на пострадалия, представлява жизнено важна област от човешко тяло.
В конкретния случай са налице допълнителни факти, сочещи, че подсъдимият
не само е предвиждал общественоопасните последици, но и е искал тяхното
настъпване. Те се съдържат в приобщения по делото звукозапис от телефон
„Хуауей“, ползван от подсъдимия и представляват конкретни негови думи, по
време и непосредствено след нападението, които показват отношението на
дееца към извършеното от него деяние, по-конкретно думите, с които се
обръща към майка си „Не влизай, убих го!“, след което продължава да нанася
удари с нож по тялото на пострадалия, а след като преустановил нападението,
изрекъл думите „Това беше! Това беше!“. Минути по-късно пред двамата си
родители подсъдимият казва „Аз му направих сто дупки! Сто дупки му
направих!“. Използваните изрази и тяхната интонация показват, че
подсъдимият не просто е искал да убие пострадалия, а да му причини
страдание, чрез многократно нанесените удари. Същият е имал съзнанието, че
действа с особена жестокост, както и че умъртвява пострадалото лице по
особено мъчителен начин, т. е. квалифициращите признаци на деянието са
обхванати от умисъла на дееца.
Мотивирано също така, обсъждайки фактическата установеност на
конкретната проява на подсъдимия Б., съдът е извел и квалификация на
деянието по т.6, предл. 2-ро и 3-то на чл. 116 от НК, приемайки, че деянието е
извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена
жестокост. Според Постановление № 2/57 г. на Пленума на ВС признакът
„особена жестокост“ е налице, когато при извършване на убийството деецът е
проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм,
характеризиращи го като жесток човек. В практиката безспорно се приема, че
особената жестокост е качество на дееца, което може да се обективира, от
една страна, в поведението му – начин на осъществяване на деянието,
използваните средства, и от друга - в личностните му качества, в проявеното
отношение към пострадалия и страданията му / Решение № 7/82 г., ОСНК;
Решение № 12/96 г., ІІ н. о., ВС; Решение № 107/96 г., ІІ н. о., ВС; Решение №
586/83 г., ІІ н. о., ВС; Решение № 226/95 г., І н. о., ВС и др. /. Поддържа се
също така становище, че особената жестокост трябва да е проявена към
момента на извършване на деянието, а не да характеризира дееца изобщо
/Решение 403/93 г., І н. о., ВС/. В конкретиката на разглеждания казус,
първостепенният съд правилно е преценил, че поведението на подс. С.Б.,
34
обхващащо от една страна начина и използваното средство за нанасяне удари
по тялото на пострадалия, броя и локализацията на ударите, и от друга –
субективното му отношение към пострадалия, разкрива проява на особена
жестокост.
Фактическите обстоятелства по делото, установяващи механизма на
причиняване телесните увреждания на пострадалия, както и данните от
съдебномедицинската експертиза, даващи сведения за медико-биологичните
характеристики на тези увреждания, ясно сочат, че употребената от дееца
сила, интензитета, насочеността и броя на ударите, са такива, надхвърлящи
необходимото за причиняване на общественоопасните последици. Както вече
бе посочено по-горе, реализирайки нападение над пострадалия, подс. Б. му е
нанесъл двадесет и шест прободно-порезни рани, като всички удари са били
насочени в жизненоважни области от тялото му – шията и главата.
Същевременно, съсредоточавайки ударите с нож в тези области, подсъдимият
е упражнил и значителна сила и интензитет, в каквато насока е и експертното
становище на вещото лице – д-р Чаушев, ангажирано в съдебномедицинската
експертиза. Изхождайки от конкретните данни по делото, експертът изразява
мнение, че повечето от прободно-порезните наранявания проникват в
значителна дълбочина около 4-5 см, а няколко удара достигат до дълбочина
около 7-8 см. Според вещото лице, острието на оръжието е с дължина около
7-8 см, т.е прието е от последния, че някои от ударите са нанесени с такава
сила, че се е достигнало до проникване на цялото острие в тялото на
пострадалия. Един такъв удар е проникнал в гръбначномозъчния канал през
диска между четвърти и пети шиен прешлен, с причиняване на субдурален
кръвоизлив в областта на гръбначния мозък и мозъчния ствол, други удари са
причинили разкъсвания и срязвания на гръкляна. В дълбочина са установени
голям брой прерязани артериални и венозни съдове от различен калибър /спр.
т.2 л.212 гърба от ДП/. Факт е също така, установен от съдебномедицинската
експертиза, че нападателят е бил зад гърба на пострадалия, като с лявата си
ръка е фиксирал главата на пострадалия, а с дясната ръка е нанасял бързо
един след друг множество удари по шията на пострадалия от дясната страна.
По време на нападението нападателят сменял захвата на главата на
пострадалия и позицията на тялото си, при което нанесъл удари и в областта
на лявата половина на шията и по главата на пострадалия. Макар по
експертен път да не може да се изведе последователността на ударите и
тяхната периодичност, изхождайки от времевата картина, представена от
свид. Т. Б.а, както и от звукозаписа, направен с мобилен телефон „Хуауей“,
несъмнено е, че нараняванията на пострадалия са причинени за относително
кратко време. Пострадалият С. не е имал възможност да се отбранява, поради
голямото количество употребен алкохол, а също според съда и предвид
реализираното в гръб нападение, с бързото нанасяне на смъртоносни удари,
които несъмнено се явяват сломяващи всякаква съпротива, дори без жертвата
да е силно повлияна от употребено значително количество алкохол.
Отсъствието на ответни, отбранителни действия от страна на пострадалия,
35
данни за което се съдържат в СМЕ, несъмнено се дължи и на факта, че
осъщественото от подсъдимия нападение е било изненадващо такова за него
– без конкретен повод, неочаквано в гръб и от човек, когото е считал за
близък и не е приемал като заплаха. Важно е да се посочи и че част от раните,
които са в областта на дясната половина на шията, са успоредни една на друга
и според вещото лице по СМЕ при нанасянето им подсъдимият е замахвал с
ножа като „шевна машина“. Ожесточението, с което са нанасяни ударите
върху пострадалия, когато последният се е намирал в почти безпомощно
състояние, очертават също проявено от подсъдимия бездушие и
коравосърдечност. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че в
определен момент от нападателните действия на подсъдимия, а именно след
завръщането на свид. Б.а в стаята, от страна на последната е бил направен
опит да го възпре, като молбите й са останали без съответната адекватна
реакция. Ето защо, правилно съдът е достигнал до извод, че в проявата си
спрямо пострадалия подсъдимият е демонстрирал ярост и ожесточение.
Съгласно константната практика на ВКС в редица решения, за да бъде
квалифицирано убийството като извършено с особена жестокост, е нужно да
се съобразят начинът на действие и характерът на нанесените удари - един
или повече, нанесени с ярост, тежки и със силно поразяващо действие. В
Решение № 431/15.08.1970 г. по н. д. № 373/70 г., ІІ н. о. на ВС, е възприето
разбиране, според което, за да е налице „особена жестокост“ не винаги е
необходимо да са нанесени множество удари или рани, въпреки че в
конкретния случай броят на нанесените удари също е израз на яростта и
жестокостта, с които е действал подсъдимия при извършването на
инкриминираното деяние. Безспорно този квалифициращ признак е налице,
щом като от начина на нанасянето на ударите може да се заключи, че деецът е
проявил голяма жестокост. В контекста на горното, съобразявайки
конкретната насоченост на действията на подс. Б., въззивният съд изцяло се
солидаризира с възприетата от първата инстанция квалификация на деянието
по т. 6 предл. 3-то на чл. 116 от НК.
Вярно според въззивната инстанция съдът е оценил също и
доказателствата в подкрепа на квалификацията по т. 6 предл. 2-ро на чл. 116
от НПК – деянието да е извършено по особено мъчителен начин за
пострадалия. Изводите си в тази насока, съдът е обосновал с данните от
медицинската експертиза, констатиращи броя на нараняванията, механизма
на причиняване, силата на ударите, характера на всяко от нараняванията и
свързаните с тях болки и страдания. Изведената от съда правна постановка е
съобразена с указанията по приложението на закона, дадени в Тълкувателно
постановление № 7/87 г. на ОСНК, ВС на Р България. Установява се от
експертното заключение, че ударите са били насочени към жизненоважни
органи, те са били многобройни с различна дълбочина, от 2,5-3 см. до 7-8 см,
като в резултат са засегнати множество артериални и венозни съдове, с
причиняване на масивни външни и вътрешни кръвоизливи, предизвикващи
сериозна кръвозагуба. Обсъждайки характера на тези увреждания, вещото
36
лице ангажира позиция, че същите са причинили смъртта на пострадалия,
която не е настъпила мигновено, а в период от около 5 мин., през които
пострадалият е бил в съзнание и е изпитвал мъчителни болки /спр. т.2, л.193
гърба от ДП/. Вещото лице извежда като аргумент, че пострадалият е бил в
съзнание. Зацапванията с кръв по ръцете и гърдите му, отново според СМЕ са
ясен показател, че той е опипвал наранените области от тялото си,
възприемайки тежкото си общо състояние. Несъмнено е, че последният е
преживял силни болки, страдания и усещания, че краят му наближава.
В подкрепа на горните изводи следва да се отчете и посткриминалното
поведение на подсъдимия, разкриващо хладнокръвие и овладяност на
реакциите му – отправена към майка му заплаха, че ако се обади на
полицията, ще я убие, уговаряне на майка му да изчистят и да избягат, както и
напускането на семейното жилище след като майка му се е обадила на
полицията и е съобщила, че тя е извършила деянието и последващото му
укриване. Посочените действия ясно показват, че след деянието подсъдимият
е демонстрирал спокойствие и овладяност, като се е опитал да осуети
разкриването на престъплението.
Обоснован е изводът на съда, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между действията на подсъдимия по нанасяне на общо 26 удара с нож
по тялото на пострадалия и последвалата смърт на последния, доколкото
причинените множество наранявания са го довели до изпадане в състояние на
хеморагичен и травматичен шок, в каквато насока е неоспореното заключение
на експерта, изготвил СМЕ на труп №62/2020г./ спр. т.2, л.189-193 от ДП/.
Постановената от първостепенния съд присъда не е протестирана от
прокурора. Същата е атакувана пред настоящата инстанция от частните
обвинители А.. АД. С., лично и в качеството й на майка и законен
представител на малолетните Д. С. С., ЕМ. С. С. и М. С. С., както и Е.. Т. С. и
Ф. Р. С., с основен довод за незаконосъобразно извършена от първата
инстанция преценка на обстоятелствата, относими към правилното
определяне на дължимото наказание, в каквато връзка се твърди, че
отмереното такова на подсъдимия - лишаване от свобода за срок от
седемнадесет години, се явява явно несправедливо. Аргументира се
необходимост от по-тежко санкциониране на подс.Б. – с налагане на
наказание „доживотен затвор“ или увеличаване размера на наказанието
„лишаване от свобода“ до максималния такъв, предвиден за съответното
престъпление.
Присъдата се оспорва и от подсъдимия, чрез защитника му, като сред
оплакванията, наведени в жалбата не е изтъкнато такова за явна
несправедливост на наложеното наказание. Отчитайки обаче, че възраженията
на подсъдимия за неправилно приложение на материалния закон, са пряко
свързани с наложеното наказание и неговата тежест, въззивният съд прецени,
че е налице изразено недоволство и по отношение на отмерената санкция.
След като подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в
37
санкционната му част, въззивният съд намери следното:
Доводите за прекомерно проявена снизходителност от първата
инстанция при определяне наказанието на подсъдимия, изтъкнати в жалбата
на частните обвинители, не се подкрепят от материалите по делото. Без
основание е и оплакването за прекомерна тежест на санкцията, развито от
подсъдимия и защитника му в контекста на претенцията за преквалифициране
на инкриминираното деяние в по-леко наказуемо престъпление.
При решаване на въпроса за наказанието, което подсъдимият следва да
изтърпи за извършеното престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл. 2 и 3 вр.
чл.115 от НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената
наказуемост на това престъпление към датата на неговото извършване –
02.04.2020г./03.04.2020 г., а именно лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
След обсъждане и оценка на обстоятелствата, имащи отношение към
индивидуализацията на наказателната отговорност, съдът е приел, че
наказанието на подс.Б. следва да се определи при условията на чл.54 от НК
съобразно предвидената за престъпния състав първа санкционна алтернатива,
и е наложил на последния 17 години лишаване от свобода.
Настоящият състав на съда изцяло възприема становището на първата
инстанция, че не са налице основания за налагането на двете най-тежки по
вид наказания – „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“, като
най-съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца се
явява наказанието лишаване от свобода.
В обсега на установените по делото факти, въззивната инстанция не
установи наличие на нови обстоятелства, извън очертаните релевантни такива
от решаващия съд при индивидуализация на наказателната отговорност на
подс.Б.. Анализирайки обхватно същите, ОС-Ямбол се е съобразил както с
императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на
обществена опасност на деянието и личността на дееца, така и със
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, без неоправдано
да подцени или надцени някой от отчетените като такива.
Обоснован се явява изводът на съда, че извършеното от подсъдимия
престъпление бележи висока степен на обществена опасност, не само с оглед
на резултата – настъпилата смърт на пострадалия С., но и с оглед механизма
на осъществяването му, както и с оглед наличието на няколко /две/
квалифициращи обстоятелства и тяхното естество. Деянието е извършено
хладнокръвно, с използване на хладно оръжие - нож, с който за кратко време
са нанесени двадесет и шест удара по жизненоважни органи /шията и главата/
на пострадалия. Механизмът на осъществяване на убийството – докато
пострадалият е в гръб и неочаквано за него, предвид отсъствието на явен
конфликт и съществуващите до момента отношения на доверие, също
очертава неговата тежест, както и характеризират личността на дееца в
38
негативен облик. Правилно е отчетено и обстоятелството, че жертвата на
престъпното посегателство е млад мъж – на 42 години, семеен, ангажиран с
отглеждането на три малолетни деца, който освен това е проявявал към
майката на подсъдимия и към самия него изключителна благосклонност.
Основателно съдът не е подценил и факта, че пострадалият е бил в състояние
на невъзможност да се противопостави на действията на подсъдимия в
момента, когато последният е предприел нападението с нож, както поради
това, че се е намирал под силното влияние на употребения същата вечер
алкохол, така и поради изненадващия подход на осъщественото спрямо него
нападение.
Обстоятелствата, характеризиращи деянието като такова, извършено с
особена жестокост и по особено мъчителен начин за жертвата, съдът
правилно е преценил, че доколкото обуславят съставомерността на деянието
по текста на повдигнатото срещу подс.Б. обвинение по т.6, предл. 2 и 3 на чл.
116, ал.1 от НК, не могат да се вземат допълнително предвид като
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства при лимитиране на наказателната
отговорност /чл. 56 от НК/. Действително, броят на квалифициращите
признаци на извършеното престъпление предвид, че сам по себе си не е
елемент от състава на последното, няма пречка да се цени на плоскостта на
отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства /Решение № 329 от
14.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 257/2009 г., I н. о., НК/. В случая обаче,
първата инстанция не е пропуснала да анализира в този аспект съвкупността
отегчаващи обстоятелства, макар това да не е изрично подчертано в мотивите
на акта. Обсъждайки специфичните характеристики на извършеното от
подс.Б., съдът внимателно и в нарочен план е дал своята оценка на
съвкупността квалифициращи признаци, на основата на която именно е
достигнал до извод за сериозна тежест на деянието. Поради това и БАС не
намери основание да сподели възраженията на частните обвинители, че при
решаване на въпроса за обема наказателна принуда, който следва да се
приложи, първата инстанция не е отчела всички особености на
инкриминираното деяние и личностната характеристика на дееца.
Изследвайки задълбочено данните по делото, носещи информация за
личността на подс.Б., въззивният съд се солидаризира с изводите на ОС-
Ямбол, че същите характеризират в отрицателен план дееца. Фактическите
констатации сочат, че подсъдимият е демонстрирал девиантно поведение още
от 14 годишната си възраст, във връзка с което е бил заведен на отчет в
Детска педагогическа стая – гр. Е., считано от 16.02.2015г. Налице са също
данни за образувани и разгледани срещу него в МКБППМН две възпитателни
дела, с наложени му възпитателни мерки /спр. л.43-45, т.1 от ДП/. Данните от
представената по делото справка за съдимост сочат също, че към датата на
извършване на инкриминираното деяние, която е няколко месеца, след
достигане от подс.Б. на пълнолетие, спрямо него вече са били постановени и
влезли в сила две присъда - по НОХД №16/2019г. на РС – Е., с която на
основание чл. 78а, ал.6, вр. ал.1 от НК Б. е бил освободен от наказателна
39
отговорност с налагане на административно наказание „обществено
порицание“ за извършено в непълнолетната му възраст престъпление по
чл.345, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, както и по НОХД № 224/2019г. на РС –
Е., по което за същото по вид престъпление-управление на нерегистрирано по
надлежния ред МПС, на Б. е било наложено наказание „обществено
порицание“ /спр. т.1, л.35 от ДП/. Правилно също така съдът е приел, че
високата степен на обществена опасност на дееца е изводима не само от
неговата минала дейност, но и от проявите му при конкретното престъпно
деяние, включително и от посткриминалното му поведение. В настоящия
случай, особеностите на осъщественото от подс.Б. деяние, които вече бяха
споменати по-горе, несъмнено характеризират в негативен план личността на
Б.. В същата насока следва да се отчете и поведението на последния,
демонстрирано непосредствено след нападението, изразяващо се в
хладнокръвен опит да убеди майка си да прикрият престъплението, а
впоследствие и укриването му от органите на реда.
Адекватно и съобразно действителната им тежест съдът е оценил
категорията обстоятелства, носещи сведения за личността на дееца, имащи
характера на смекчаващи такива и благоприятстващи правното му положение
от гледна точка на тежестта на санкцията, която същият следва да понесе за
извършеното престъпление. Фактическите констатации сочат, че
подсъдимият е направил частични самопризнания още в хода на досъдебното
производство, оказал е съдействие на разследващите органи за разкриване на
обективната истина по делото, като е посочил мястото, където е изхвърлил
употребявания от него мобилен телефон „Хуауей“ и кода за отключването му,
както и е изразил съжаление за извършеното. Правилно е отчетена в
положителен за подсъдимия аспект младата му възраст. Към момента на
извършване на процесното деяние подс.Б. е едва на осемнадесет години –
възраст, в която личността все още е лесно податлива на влияние и склонна
към промени. Коректно също така като обстоятелство, смекчаващо
отговорността на подсъдимия, съдът е отчел поведението на пострадалия
спрямо майката на подсъдимия, изразяващо явните му сексуални намеци към
нея, а в същото време и пренебрегващо желанието й за съвместното им
съжителство за в бъдеще. Макар обсъжданите изяви на пострадалия в нощта
на инкриминираната дата, да нямат тежестта и характера на описаните такива
в нормата на чл. 118 от НК, то е несъмнено, че възприемането им от страна на
подсъдимия, е повлияло мотивацията му да реализира инкриминираното
деяние. Основателно също така, извършвайки преценка за справедливост на
санкцията, която Б. следва да понесе, съдът е отчел наличните по делото
данни, обективирани в представените от личния лекар на подсъдимия
медицински документи /спр. л.113-120 от НОХД № 239/20г. на ОС-Ямбол/ и
в заключението на допълнителната комплексна психолого-психиатрична
експертиза /спр. л.108-109 от НОХД № 239/20г. на ОС-Ямбол/, според които
подс.Б. е диагностициран с диссоциално личностово разстройство, което се
характеризира с крайно ниска поносимост на фрустрация и нисък праг на
40
отключване на агресивни реакции. Появата на това психологично състояние
при него се установява, че датира още от 2010г., като същото не е било
успешно терапевтирано с оказване на адекватна специализирана помощ. Като
се има предвид, че всяко личностово разстройство е нарушение в структурата
на характера и поведенческите тенденции на индивида, обхващащи няколко
сфери на личността, то е несъмнено, от гледна точка и на разясненията,
дадени от вещите лица в експертизата, че в случая, установеното такова при
подсъдимия, е изиграло улесняваща роля при формирането на решението за
извършването на престъплението. В този смисъл и правилно първата
инстанция е достигнала до извод, че следва да отчете диагностицираното при
подсъдимия диссоциално личностово разстройство като облекчаващ вината
на последния фактор.
Оценката на тези обстоятелства е довела до законосъобразен извод, че
същите не обуславят приложените на чл. 55 от НК, но при определяне на
наказанието по реда на чл. 54 от НК, обосновават смекчаване отговорността
на дееца.
Спецификата на изтъкнатите по-горе фактори и тяхната същност дава
основание на въззивния съд да приеме, че при спазване на разпоредбата на чл.
54, ал. 2 НК наложеното наказание лишаване от свобода за срок от
седемнадесет години е дължимото такова и се явява справедливо. Не са
налице основания както за редуциране на отмереното наказание, така и за
определяне на такова съобразно по-тежката алтернатива, предвидена в
санкционната част на специалната норма на особената част от НК, а именно
„доживотен затвор“, в каквато насока е искането на частните обвинители.
Следва да се отбележи, че нито едно от посочените в жалбата на
частните обвинители отегчаващо обстоятелство не е убягнало от вниманието
на първоинстанционния съд, който акуратно е анализирал същите,
съобразявайки тежестта на всяко от тях и съпоставяйки ги с наличните
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Необходимо е във връзка със заявената от частното обвинение
претенция да се посочи, че за да се наложи наказание „доживотен затвор“,
законодателят изисква установяване на "изключителна тежест" на
извършеното престъпление, като паралелно с това е необходимо да бъде
обоснована и невъзможността чрез определяне на по-леко наказание да се
постигнат целите по чл.36 от НК, налагащо подсъдимият да бъде
принудително изолиран до края на живота си /Решение № 394 от 12.VII.1995
г. по н. д. № 261/95 г., I н. о., ВС; Решение № 242 от 10.05.2011 г. на ВКС по
н. д. № 1239/2011 г., III н. о/.
За да се определи едно престъпление като изключително тежко, следва
да се установи, че освен всички признаци на престъпния състав, то разкрива
особено висока степен на обществена опасност, надхвърляща значително тази
на обикновените случаи на същото престъпление. Тези допълнителни
фактори, които придават изключителна тежест на извършеното, могат да имат
41
различни проявления. В разглеждания казус се третира извършено от подс.Б.
престъпление „убийство“, което по вид посегателство, засягащо най-ценното
благо на човека – неговия живот, винаги е тежко на фона на останалите
престъпни прояви, регламентирани в наказателния закон, но не всякога
конкретното деяние разкрива признаците на "изключителна тежест" по
смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК. Данните по делото не способстват да се
направи преценка, че отегчаващите обстоятелства са в брой и степен на
изразеност, явно надхвърлящи обичайните при този вид престъпления.
Начинът на извършване на престъплението и проявлението на
личността на подсъдимия посредством причинителската дейност, а също и
посткриминалната такава, несъмнено сочат на висока степен на обществена
опасност на деянието, но проявената от подсъдимия жестокост и мъчителният
начин, по който е настъпила смъртта на пострадалия, както вече бе посочено
по-горе, предвид че обуславят ставомерните признаци по т.6, предл. 2 и 3 на
чл. 116, ал.1 от НК, не следва да се преценяват допълнително при
индивидуализацията на санкцията. Ето защо и изтъкнатите в тази насока
съображения в жалбата на частните обвинители, не могат да бъдат споделени.
Макар тези обстоятелства да разкриват висока степен на обществена опасност
на деянието и дееца, те не превръщат случая в изключително тежък, което да
предопределя и избор за едно от най-тежките по вид наказания - доживотен
затвор. В конкретиката на установените по делото факти не се отчитат
характеристики, свързани с изпълнение на деянието /сравнено с други случай
на подобни посегателства, включително и с посочените квалифициращи
признаци/ и личността на извършителя, които чувствително да повишават
очертаната обществена опасност и морална укоримост и да й придават една
особена висока степен.
Не може да има спор, че при определяне на наказанието, освен
преценката за обществената опасност на деянието, съдът е длъжен да
обоснове и изводи за обществената опасност на дееца. Специфичното по
отношение на наказанието „доживотен затвор“ е, че то би могло да се наложи
само спрямо извършител, за когото е установено, че е изключително трудно
поправим, не се плаши от репресия и съществува опасност да рецидивира.
Анализът на изводимите от материалите по делото данни в тази насока,
категорично не позволява заключение, че личността на подс.Б. попада в тази
категория извършители на криминални деяния. Не
може да бъде направена категорична прогноза за невъзможност за
положително развитие на подсъдимия след повече от седемнадесет години,
какъвто е размера на определеното му наказание. Решителен аргумент в
подкрепа на възприетото от първата инстанция решение да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода, е възрастта на последния – 18
години към датата на деянието и едва 20 години към момента. Касае се за
възраст, която е съвсем близка до минималната по чл. 38, ал. 2 от НК. Това
предполага, че процесът на деградация на личността не е продължил
42
достатъчно дълго, поради което съществува вероятност същият да претърпи
обрат. Антисоциалните нагласи, затрудненията в изграждането на
пълноценни взаимоотношения и социална адаптация, стаената агресивност,
липсата на емпатийност, с които се характеризира личността на подс.Б. /по
данни от комплексните психолого-психиатрични експертизи/, са формирани у
подсъдимия под влияние на семейната среда в ранната му възраст, когато за
него се е грижила единствено майката /по сведения на свид.Б.а близо 15
години бащата е отсъствал/, т.е липсвал е авторитетът на бащата, а по-късно и
на фона на социалната среда-лошата компания, в която е попаднал в
училищните си години. Начинът на живот е провокирал и развитието на
личностово разстройство. Ето защо с основание може да се приеме, че
трайното отсъствие на криминогенни фактори в далечно бъдеще /в условията
на затворническа среда/, както и комплексно прилаганите спрямо него
корекционно-възпитателни мерки за въздействие на основата на разкритите
проблемни зони, би предизвикало положителна промяна на личността му,
както и би способствало изграждането на социално приемлив модел на
поведение, без риск от противоправни прояви.
Съобразявайки горното, въззивният съд прие, че не е налице явно
несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца
от една страна и отмерения обем държавна принуда – от друга, поради което
и искането на частните обвинители за налагане на наказание „доживотен
затвор“, алтернативно - увеличаване размера на наказанието „лишаване от
свобода“ до максимално предвидения такъв в първата алтернатива на
съответната специалната норма на НК – 20 години, следва да бъде оставено
без уважение.
Законосъобразно, след като е наложил наказание от 17 години лишаване
от свобода, съдът е определен първоначален режим за изтърпяването му –
„строг“, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС.
Правилно съдът е приложил нормата на чл.59 ал.1 от НК, като е
приспаднал времето, през което подсъдимият Б. е бил задържан по ЗМВР и с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 03.04.2020г.
В съответствие с изискването на чл. 189 ал.3 от НПК съдът е присъдил
и разноските по делото, осъждайки подс.Б. да заплати направените такива в
хода на досъдебното производство – 3393 лева по сметка на ОД МВР-Ямбол и
сума в размер на 658,80 лева-разноски, направени в съдебната фаза на
процеса, по сметка на Окръжен съд - Ямбол.
Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща
разпореждането с веществените доказателства по делото.
След извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,
които да налагат изменяване на присъдата в останалата й част или нейното
43
отменяване.
Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК, Бургаският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260009/20.04.2021г., постановена по
НОХД № 239/2020г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
44