РЕШЕНИЕ
№1924/21.11.2018г.
Година
2018 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд двадесет
и девети състав
На петнадесети ноември Година две
хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4012 по описа
на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
и е образувано по жалба на П.Т.П., против
Наказателно Постановление № 1321/ 13.08.2018г. на Зам. Кмета на Община-Варна,
с което на П.Т.П. е
наложено административно наказание: "Глоба"
в размер на 50 лева, на основание
чл.21 ал.1 т.1 от Наредбата за обществения ред на
Община-Варна. С жалбата се иска отмяна на постановлението като
незаконосъобразно, като лаконично се оспорва и фактическата обстановка.
В
съдебно заседание, въз. П., редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно
призована, не се представлява се от упълномощен процесуален представител.
След преценка
на доводите на жалбоподателката
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
30.05.2018г. служители на Община-Варна в
„Контрол и регистрация” към Дирекция”УСКОР”, в изпълнение на служебните
си задължения се намирали в ж.к Възраждане. Около 19.10 ч. видяли, че до бл.51,
жалбоподателя разхожда куче порода
наподобяваща„ Швейцарска овчарка”, което е не било регистрирано в
районното кметство. Поради това бил съставен против въз.Иванова акт за
установяване на нарушение, в който били описани констатациите и квалифицирано
нарушението като такова по чл.21 ал.1 т.1 от НОР.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, било издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият
орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан К. - актосъставител, чиито показания
съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви. От тях стана
ясно, че нарушението е констатирано при рутинна проверка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка и приложените към жалбата ,
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които
са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- от
Зам.Кмета на Община –Варна на основание Заповед № 4795/25.11.2015г. на
Кмета на Община-Варна и на чл.67 ал.3 от НОР, както и в шестмесечния
преклузивен срок. В хода на административнонаказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Те са
описани с необходимата конкретика, поради което и правото на защита на въззивника
не е било нарушено. Защитата срещу предявеното обвинение се организира срещу
описаните факти и обстоятелства, свързани със самото нарушение , които в случая
те в своите съставомерни елементи се припокриват. Поради изложените съображения
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да
са съществени по своя характер, да ограничават правото на защита на нарушителя
и да са самостоятелно основание за отмяна на постановлението.
Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушения по чл.21 ал.1 т.1 от НОР от НОР. От показанията
на св.К. безспорно се установи, че въз.П. е разхождал домашния си любимец-куче,
което не е било регистрирано.
Разпоредбата на
чл.21 ал.1 т.1 от НОР задължава
собствениците на домашни любимци да ги
регистрират в кметството по местоживеене в 30 дневен срок от закупуването им. В конкретния случай тези изисквания на наредбата не
са били спазени. Обстоятелството, че въз.П.
е наследил кучето от починалата си съпруга, кято е била негов собственик не го освобождава
от задължението разхождания от него домашен любимец да бъде
регистриран. Безспорно е, че
въззивникът е предприел необходимите действия по регистрация на кучето, но това
е станало след съставяне на акта. Поради това съдът намира, че нарушението описано в постановлението
безспорно е извършено от обективна и субективна страна от въз. П..
Правилно наказващият орган е определил размера на наложената санкция, тъй като за нарушението по чл.21 ал.1 т.1 от НОР е предвидена „Глоба” в императивно
посочен размер от 50 лева.
Съобразно събраните по делото доказателства и като обсъди степента на обществена опасност на
извършеното нарушение като негово обективно качество, съдът намира, че в случая следва да
се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР №1 от
12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на
съдебен контрол. Съдът не може
да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран. Съдът изследва и
решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които
зависи изходът на делото.
В
конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че
допуснатото от въз. П. нарушение, а и
самият той са с ниска степен на
обществена опасност. Причината за допускане на нарушението не е грубо
незачитане на установените с наредбата правила, касаещи собствениците на
домашни любимци. По делото е установено, че кучето е било с поставен чип, както
и че въз.П. не е допуснал друго нарушение на наредбата, свързано с начина на
разхождане на домашния любимец. На следващо място въз.П. е направил
необходимото след съставяне на акта, кучето да бъде надлежно регистрирано. В
този смисъл може да се приеме, че извършеното от него нарушение е било
отстранено към момента на издаване на постановлението. Поради изложеното до тук
и като взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, която е по-ниска от обичайните случаи на този вид
нарушения, както и причините и
обстоятелствата за извършване на
деянието, съдът намира, че макар и формално извършеното
от жалбоподателят
да осъществява признаците на административно нарушение по чл. 21 ал.1 т.1 от НОР,
то поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност и
засяга в малка степен установения ред на държавно управление. Поради всичко изложено до тук съдът
намира, че извършеното от въз. Николаев
представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28
от ЗАНН и издаденото против него наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 1321/ 13.08.2018г. на Зам. Кмета на Община-Варна,
с което на П.Т.П. е
наложено административно наказание: "Глоба"
в размер на 50 лева, на основание
чл.21 ал.1 т.1 от Наредбата за обществения ред на
Община-Варна.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: