ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 67
гр.
Пловдив, 15.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в закрито
заседание на петнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
като разгледа административно
дело № 2294 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите -
БЕСР“ - гр.Пловдив, ЕИК *********, против мълчалив отказ по ЗДОИ на Директора на ОУ„Христо Ботев“ – с.Ботев, общ.Тунджа, обл.Ямбол по заявление изх.№ 20НС-ЗДОИ-0008. В жалбата се твърди, че сдружението изпратило по електронен път на
електронната поща на ответника заявление за достъп до обществена информация,
като в нормативно установения 14-дневен срок ответникът не му отговорил, при
което смята, че е налице мълчалив отказ и моли съда същият да бъде отменен,
като бъдат присъдени и разноски на сдружението. С последваща молба са
представени „Screenshot” /цифрово
изображение, което показва съдържанието на дисплея на компютъра/, от който обаче е видно единствено изпращане
на електронно писмо, с прикачен файл, озаглавен с изх. № на заявлението, което
се твърди да е подадено по ЗДОИ, както и
разпечатка от електронна поща, от която
е видно единствено, че е изпратено писмо без съдържание с прикачен файл в pdf формат, наименован
както е
изходящия № на заявлението, което се твърди да е подадено по
ЗДОИ. Същите според твърденията на жалбодателя са били изпратени на адрес ***
Ответникът по жалбата я
оспорва, като заявява, че такова писмо не е получавано на ел.поща, за да
отговори на поставените въпроси, както и че ако такова писмо е било получено е
щял да отговори, тъй като пощата се следи редовно. Във връзка с така
направеното изявление съдът е указал изрично на жалбодателя, че е негова
доказателствената тежест да установи, че писмото е изпратено на точния и-мейл,
както и че е получено на съответния адрес, доколкото ответникът няма задължение
да доказва отрицателни факти, а от доказването на горното зависи правния
интерес на жалбодателя. Впоследствие е представено единствено становище, но не
и доказателства, както и не са правени доказателствени искания във връзка с
указаната доказателствена тежест.
Административен съд – Пловдив, ІІ състав,
намира жалбата недопустима, предвид следните съображения:
За да бъде надлежно сезиран
задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ, следва заявлението за достъп е да е
получено от него и съответно регистрирано – по аргумент от чл.28, ал.1 от ЗДОИ.
Очевидно е, че няма как да бъде сезиран субект, който не е получил заявление за
достъп, а именно това твърди ответникът, още повече че от представените от
жалбодателя копия не е ясно не само дали е получено електронно писмо, нито
евентуално какво е било изпратено с него – заявление по ЗДОИ или нещо друго. В
тежест на жалбодателя е да установи, че заявлението е изпратено, но и получено,
съответно че ответникът е валидно сезиран и е започнал да тече срок за
произнасяне по заявлението. Въпреки изрично указаната му доказателствена
тежест, жалбодателят не е положил никакви усилия в тази насока, при което
следва да се приеме, че мълчалив отказ липсва, а жалбата е подадена при липса
на предмет, поради което следва да бъде оставена без раглеждане с прекратяване
на производството.
Независимо от горното следва
да се отбележи, че съгласно чл.24, ал.2 от ЗДОИ „Заявлението се счита за писмено и в случаите,
когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за
достъп до обществена информация по чл. 15в.
В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.” В случая ответникът твърди, а и
при търсене в интернет се установява, че същият не е публикувал адрес по
смисъла на чл.15, ал.1, т.4 от ЗДОИ, както и липсват данни същият да е
регистриран платформата за достъп до обществена информация
по чл. 15в, отделен въпрос е, че
според съда същият няма и задължение за
последното, както и е спорно дали изобщо има задължение да публикува адрес по
чл.15, ал.1, т.4 от ЗДОИ, доколкото това задължение е за ръководителите
на административни структури в
системата на изпълнителната власт, какъвто ответникът не е.
Така или иначе,
самият жалбодател сочи, че заявлението е било изпратено на и-мейл, взет от
списък на училищата на територията на Община Тунджа, който е наличен на
интернет-страницата на Община Тунджа, но този адрес не представлява такъв по
смисъла на чл.15, ал.1, т.4 от ЗДОИ, нито има данни да е бил публикуван от
жалбодателя, още по-малко за целите на ЗДОИ. Налага се извод, че дори
хипотетично да се приеме заявлението за
получено, същото не представлява редовно сезиране по смисъла на ЗДОИ, съответно
не е възникнал мълчалив отказ, при което жалбата отново следва да се остави без
разглеждане поради липса на предмет, а производството по делото следва да бъде
прекратено.
Мотивиран
от изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.12.2020 г., с което е даден
ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение „Българо-европейски съюз на работещите -
БЕСР“ - гр.Пловдив, ЕИК *********, против мълчалив отказ по ЗДОИ на Директора на ОУ„Христо Ботев“ – с.Ботев, общ.Тунджа, обл.Ямбол по заявление изх.№ 20НС-ЗДОИ-0008.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2294/
2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: