Р Е Ш Е Н И Е
№ 458 05.12.2023 г. град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич първи
състав
На осми ноември година
2023
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иванка И.
Секретар: Мария
Михалева
Като
разгледа докладваното от председателя Иванка И.
АД № 441 по
описа за 2022 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с Глава Х от АПК във вр. с ЗКПО и ЗДДС.
Делото е образувано по жалба на „Митео“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Балик“
бл. 57, вх. В, ет. 5, ап. 15, представлявано от управителя Е.В., чрез адв. М. Д.
***, със съдебен адрес:***, кантора 501 против Ревизионен акт №
Р-03000821004299-091-001/ 15.04.2022 г., който е потвърден с Решение № 102/
27.07.2022 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който
са установени допълнителни задължения за Корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. в
размер на главница от 27 725, 06 лв. и лихва от 2 226,84 лв. и
задължения по ЗДДС в общ размер на 3 640, 82 лв. от които главница 3640, 82 лв.
и 0, 00 лв. за лихви, както следва: за ДП м.04.2021 г. за главница от
2 857, 31 лв. и лихва от 0, 00 лв.; за ДП м. 05.2021 г. за главница от
783, 51 лв. и лихва от 0, 00 лв.
Жалбоподателят оспорва ревизионния
акт (РА), в частта с която са му определени задължения за корпоративен данък
(КД), без задълженията по ЗДДС, като и молбата е да бъде отменен в оспорената
част като незаконосъобразен. Жалбоподателят оспорва констатациите на
ревизиращите органи относно установените факти, като счита че същите не
отразяват правилно действителната фактическа обстановка, тъй като не са
обсъдени събраните по време на ревизията доказателства в тяхната пълнота и
взаимосвързаност. В РА не са отразени
всички факти от значение за определяне на данъчните задължения.
Незаконосъобразно са игнорирани и не са кредитирани писмени доказателства,
представени по време на ревизията. С оглед на това и на основание чл. чл. 26,
ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО ревизиращите са
увеличили СФР на дружеството със сумата от 85 823, 65 лв., съставляваща
разход при изписване на стоки за 2020 г. по фактури, издадени от „Стефанос
2008“ ЕООД и „Василис 2006“ ЕООД и със сумата в размер на 191 427, 00 лв.
от „ЕЛ Контакт 62“ЕООД, „Олга Корект 70“ ЕООД и „Анабел 2011“ ЕООД. Процесните
стоки са на обща стойност от 215 302, 60 лв., от които са продадени,
съответно с изписана отчетна стойност от 191 427, 00 лв. За да увеличат
СФР на дружеството за 2020 г. ревизиращите са приели незаконосъобразно, че за
процесните стоки по безспорен начин не е доказано, че няма възникнало данъчно
събитие по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и разходите по фактурите от тези доставчици
не са документално обосновани, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Правният спор се
свежда до това налице ли са действително извършените доставки по процесните
фактури от 2020 г. с издател: „Стефанос 2008“ ЕООД, „Василис 2006“ ЕООД, „Ел
Контакт 62“ ЕООД, „Олга Корект 70“ и „Анабел 2011“ ЕООД, което е фактически
въпрос, който при доставка на стоки се свежда до доказване на факта на
прехвърляне на собствеността върху стоките. ВАС в свои решения не еднократно е
изразявал становище, че дествията, съответно бездействията на доставчиците, не
може да се вменява в тежест на получателя и това да се отразява отрицателно
върху неговото право на приспадане на данъчен кредит, което съобразно
посоченото по-горе има проявление при облагането по ЗКПО. Становището е в
съответствие с практиката на СЕС, който в свои решения поддържа тезата, че
Директива 2006/ 112/ЕО не допуска национална политика, според която данъчния
орган отказва да признае на ДЗЛ правото на приспадане на ДДС, поради това че
издателят на фактурата за доставка е извършил нарушение, без този орган да
доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното ДЗЛ е знаело или е
трябвало да знае, че сделката с която обосновава правото си на приспадане, е
част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански
субект нагоре по веригата на доставки.
Съобразно с това и в съответствие с
практиката на СЕС и ВАС относно доказване на реалността на доставките, в случая
доставчикът може да прехвърли на правото на собственост върху отпадъците по
процесните фактури и без да е придобил реално/ физически собствеността върху
същите. По тази причина установяване на обстоятелството, че търговецът или
брокерът по смисъла на §1 от ДР на ЗУО е разполагал със стоките не включва
непременно осчетоводяването им в дневниците му за покупки, тъй като е възможно
прехвърлянето на собствеността да стане без физически стоката да се притежава
от него. При доказано предаване на стоката на получателя, без значение за
признаването на разхода са обстоятелствата, свързани с поведението на
доставчика, воденето на счетоводната отчетност, и/ или липсата на кадрова
обезпеченост, които могат да бъдат основание за непризнаване на правото на
данъчен кредит, но само въз основата на обективни данни, че жалбоподателят е
знаел за тази измамна практика е участвал в данъчна измама. В случая няма данни
органът по приходите да е ангажирал преки доказателства за това в процеса, че
горепосочените доставчици по процесните фактури са участвали в данъчна измама,
а също така, че жалбоподателят е знаел или е имало данни, от които е могъл да
разбере за такова поведение на своите доставчици, свързано с процесните
доставки.
Процесните стоки представляват
родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху
същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липсата на
такова, когато бъдат предадени. В случая са налице съпътстващи документи към
фактурите, обективиращи предаването на стоките от доставчика и еквивалентното
им приемане от получателя. Между доставчика и жалбоподателя са съставени
договори и двустранно подписани ППП, в които стоките са индивидуализирани,
които позволява да се приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена
съобразно правилото на ЗЗД. От това може да се направи извод, че между страните
е постигнато индивидуализиране и отделяне на родово определените вещи, с което
е прехвърлена собствеността върху тях. При съпоставка между съпътстващите
документи и фактурите се установява пълно съвпадение в количествата. С това е
доказана пълна обвръзка по отношение на спорния предмет. Фактурите са издадени
въз основа на ППП, които са придружени с кантарни бележки, обвръзка с
издадените фактури и протоколи, придружени са с декларации за произход на
отпадъците. Обсъдени в съвкупност помежду си, съпътстващите документи дават
достатъчно конкретна информация за предадените стоки. Това налага извода, че
кантарните бележки и декларациите като преки доказателства за реализиране на
доставките на спорните стоки са непротивопоставими на косвените доказателства,
на които се градят изводите на ревизиращите оргони.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. М. Д. ***, който
подържа жалбата и изразява становище за незаконосъобразност на издадения РА
поради недължимост на корпоративен данък. Пледира за присъждането на разноски
по представен списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В
дадения от съда срок представя писмени бележки с изразено становище за отмяна
на оспорения РА.
Ответникът – директорът на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си
представител, Ел.В. – гл.юрисконсулт, в писмена молба по делото изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира за
присъждане на юрк. възнаграждение в размер на 1 428, 56 лв.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Ревизията на жалбоподателя е
възложена със ЗВР № Р-03000821004299-020-001/28.07.2021г., (стр. 3-2 от адм.
преписка – том 1, папка 1), в която е определено тя да се извърши за задължения
за корпоративен данък за периода на 01.01.2020 - 31.12.2020 г. и за данък върху
добавената стойност за периода 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. и Окончателен
данък на местни и чуждестранни ФЛ по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Заповедта е издадена от Анелия Бонева на
длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при
ТД на НАП-Варна. Определени са също срокът на ревизията - три месеца от
връчването на ЗВР, ревизиращите органи и ръководителят на ревизията. ЗВР е
връчена на жалбоподателя по ел. път на 02.08.2021 г. според представената
разписка.
Ревизията е удължена със ЗИЗВР №03000821004299-020-002/
01.09.2021г., (стр. 5 - 4 от адм. преписка – том 1, папка 1), в която е
определено тя да се извърши за задължения за корпоративен данък за периода на
01.01.2020 - 31.12.2020 г. и за данък върху добавената стойност за периода
01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. и Окончателен данък на местни и чуждестранни ФЛ
по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Заповедта
е издадена от Снежанка Пенчева на длъжност началник сектор при ТД на НАП-Варна.
Определени са също срокът на ревизията – 02.11.2021 г., ревизиращите органи и
ръководителят на ревизията. ЗВР е връчена на жалбоподателя по ел. път на
09.09.2021 г. според представената разписка.
Ревизията е удължена със ЗИЗВР №03000821004299-020-003/
29.10.2021г., (стр. 7 - 6 от адм. преписка – том 1, папка 1), в която е
определено тя да се извърши за задължения за корпоративен данък за периода на
01.01.2020 - 31.12.2020 г. и за данък върху добавената стойност за периода
01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. и Окончателен данък на местни и чуждестранни ФЛ
по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Заповедта
е издадена от Снежанка Пенчева на длъжност началник сектор при ТД на НАП-Варна.
Определени са също срокът на ревизията – 02.12.2021 г., ревизиращите органи и
ръководителят на ревизията. ЗВР е връчена на жалбоподателя по ел. път на
02.11.2021 г. според представената разписка.
Ревизията е удължена със ЗИЗВР №03000821004299-020-004/
29.11.2021г., (стр. 9 - 8 от адм. преписка – том 1, папка 1), в която е
определено тя да се извърши за задължения за корпоративен данък за периода на
01.01.2020 - 31.12.2020 г. и за данък върху добавената стойност за периода
01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. и Окончателен данък на местни и чуждестранни ФЛ
по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. Заповедта
е издадена от Снежанка Пенчева на длъжност началник сектор при ТД на НАП-Варна.
Определени са също срокът на ревизията – 31.12.2021 г., ревизиращите органи и
ръководителят на ревизията. ЗВР е връчена на жалбоподателя по ел. път на
29.11.2021 г. според представената разписка.
Със Заповед №
Р-03000821004299-ЗИД-001/ 22.12.2021 г. на изп.- директор на НАП на основание
чл. 114, ал. 4 от ДОПК въз основа на искане от териториалния директор на ТД на
НАП – Варна е удължен срока на извършване на ревизията на жалбоподателя „Митео“
ЕООД до 01.03.2022 г. (стр. 9.1 от адм. преписка – том І, папка 1).
Ревизията е удължена със ЗИЗВР №03000821004299-020-005/
22.12.2021г., (стр. 11-10 от адм. преписка – том 1, папка 1), в която е
определено тя да се извърши за задължения за корпоративен данък за периода на
01.01.2020 - 31.12.2020 г. и за данък върху добавената стойност за периода
01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. и Окончателен данък на местни и чуждестранни ФЛ
по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 г. до 01.03.2022 г. Заповедта
е издадена от Снежанка Пенчева на длъжност началник сектор при ТД на НАП-Варна.
Определени са също срокът на ревизията – 01.03.2022 г., ревизиращите органи и
ръководителят на ревизията. ЗВР е връчена на жалбоподателя по ел. път на 29.12.2021
г. според представената разписка.
Със Заповед № 03000821004299-023-001/
10.01.2022 г. е спряно производството по извършване на ревизия на дружеството-жалбоподател
(стр. 13-12 от адм. преписка – том І, папка 1), поради отпуск по болест на Ем.
Витлиянова гл. инсп. по приходите в Д“Контрол“ при ТД на НАП – Варна, считано
от 07.01.2022 г. (лице, извършващо ревизията). Заповедта е издадена от Снежанка
Пенчева на длъжност началник сектор при ТД на НАП-Варна. Заповедта е връчена на
жалбоподателя по ел. път на 10.01.2022 г. според представената разписка.
Със Заповед № 03000821004299-143-001/
21.01.2022 г. е възобновено производството по извършване на ревизия на
дружеството – жалбоподател, считано от 21.01.2022 г. (стр. 15-14 от адм.
преписка, том І, папка 1), като е определен срок на ревизията до 14.03.2022 г. Заповедта
е издадена от Снежанка Пенчева на длъжност началник сектор при ТД на НАП-Варна.
Заповедта е връчена на жалбоподателя по ел. път на 27.01.2022 г. според
представената разписка.
На 25.03.2022
г. екипът от ревизори, Маргарита
Господинова Атанасова-Добрева - Началник на сектор (ръководител на ревизията) и
Е. Богомилова Витлиянова - Главен инспектор по приходите са съставили Ревизионен доклад № № 03000821004299-092-001/06.12.2022г.
(стр. 1433 от адм. преписка – том 1, папка 5)
Ревизията е приключила с издаване на
Ревизионен акт № 03000821004299-091-001/15.04.2022 г. от началник сектор
"Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет
на оспорване в настоящото производство.
С РА на дружеството – жалбоподател „Митео“
ЕООД са установени задължения за Корпоративен данък, лихвите за просрочие към
тях, изчислени към 15.04.2022 г., както следва: от 27 780, 86 лв. за главница
и 2 226, 84 лв. лихви, при декларирана от РЛ -55, 80 лв., или общо дължима
сума от 27 725, 06 лв. за главница и лихва от 226, 84 лв.
Така установените задължения са
направени въз основа увеличения на декларирания счетоводен финансов резултат,
извършени на различни основания, изложени в отделни точки в РА, като всички от
тях са оспорени в настоящото производство.
Ревизионният акт е обжалван изцяло по
административен ред на 24.01.2020 г. В жалбата по административен ред е оспорен
РА в цялост, а пред съда само в частта за КД по ЗКПО. Възраженията са
разгледани и е постановено Решение № 102 от 27.07.2022 г. от директора на
дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна. По-горестоящият орган по приходите е приел
жалбата за неоснователна и е потвърдил ревизионния акт изцяло.
Решението е съобщено на жалбоподателя
на 28.07.2022 г., а жалбата срещу РА е
постъпила при ответника на 11.08.2022 г.
В хода на ревизията е установено, че
жалбоподателят извършва търговия на с ОТЧЦМ. Дружеството притежава валидно
разрешение по чл. 35 ЗУО, като извършва дейности по третиране на отпадъци на
площадка с местонахождение гр. Каварна, общ. Каварна, ПИ с идент. №
35064.203.70 с площ от 1058 кв.м. Имотът е нает съгласно Договор за наем на
недвижим имот от 05.05.2020 г. с наемодател „Ата“ ЕООД ЕИК *********.
Ревизираното лице е декларирало за ревизирания период – търговия на едро с
отпадъци и скраб.
От правна страна:
Жалбата е допустима, изхожда от
адресата на РА и е подадена в законово установения срок, разгледана по същество
е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 160,
ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган
по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и
съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. Представените писмени документи
удостоверяват, че заповедите за възлагане на ревизии, ревизионния доклад и
ревизионния акт са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели
органи по приходите с квалифициран електронен подпис по реда на Закона за
електронния документ и електронния подпис като това не беше оспорено от
жалбоподателя.
Съдържанието на заповедта за
възлагане на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на
заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от
Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП Варна (стр. 1 от адм.
преписка, том І, папка 1) . Заповедта за възлагане на ревизията е връчена по
електронен път на жалбоподателя на 02.11.2021 г., с което е спазено изискването
на чл.113, ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад е съставен в срока по чл. 117,
ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е връчен на дружеството-жалбоподател
по ел. път на 25.03.2022 г..
Ревизираното лице не се е
възползвало от правото си в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи
възражение.
В ревизионния акт са посочени
фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално ревизионният акт
отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна
част от РА.
В решението на директора също са
изложени фактически и правни основания за потвърждаването на ревизионния акт.
Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, нарушаващи правото на защита на
ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол
за законосъобразност на акта.
По делото е разпитан в качеството му
на свидетел лицето И.К.Й.. Според показанията на свидетеля той повече от 20
години се занимава с покупка и продажба на черни и цветни метали. В момента
също. Работи основно с тези фирми, които изнасят с кораби за Турция желязото и
с други по – малки фирми също съм работил. Всичко зависи от цената. Който му
даде по-хубава цена, на него давал стоката. Управител е бил на няколко фирми,
на „ОВ Корект“, на „Радост метал“. В момента е управител с площадка на
„Металстар 61“ ЕООД. Пълномощник е бил на „Василис“, на „Стефанов“. Това са
били фирми с един и същи собственик, една госпожа която живее в Англия и му е
била оставила генерално пълномощно, с което да изкупувал и продавал черни и
цветни метали. Работил бил с неговата фирма „Алга Корект“, с „Ел контакт 62“ с
един негов познат, приятел Валентин е бил пълномощник. И с други фирми също бил
работил. Фирма „Митео“ познавал много добре. Покойният Жоро Колев от Варна е бил
крупен износител на желязо. Преди повече от десет години се запознали там.
„Митео“ е от Каварна. Познавал основно собственика и управителя Е.М.. Те били идвали
и в неговата база в Добрич. В добри взаимоотношения били. Нямали са били
проблеми с доставките и плащанията с тях.
Работили били заедно повече от три години. Продавал им бил черни и
цветни метали. Основно железа, мед, алуминий, бронз. Ламарина бил продавал.
Желязото се дели на няколко вида, като над
Съдът кредитира частично показанията
на свидетеля, като свидетелстващи за косвени факти за разглеждания спор, както
и поради противоречие със събраните писмени доказателства по делото.
По съществото на спора:
Спорът между страните е по
приложението на материалния закон.
От заключенията на допуснатите и
изслушани по делото ССЕ и допълнителна такава се установява, че относно
счетоводството на „Стефанос 2008“ ЕООД. През м. октомври 2020 г. дружеството
все още не е било регистрирано по ЗДДС. Петте процесни фактури ( № **********/
26.10.2020 г. – 6 585, 60 лв., № **********/ 27.10.2020 г. – 6 803,
20 лв., № **********/ 28.10.2020 г. – 6 374, 40 лв., № **********/
29.10.2020 г. – 7 21, 80 лв. и № 00000000006/ 30.10.2020 г. – 6 035, 20
лв.) са осчетоводени коректно като приходи от продажба на стоки по кредита на
сметка 702 и като вземане на клиент „Митео“ ЕООД на обща стойност от
33 011, 20 лв. Двете плащания по фактурите на 30.12.2020 г. от 20 000
лв. и на 05.01.2021 г. от 13 011, 20 лв. са отразени правилно като
постъпления по банковата сметка на доставчика към съответните дати и в
намаление на вземането на „Митео“ ЕООД. С цел изследване на стоковия поток ССЕ
е изготвила таблица № 12, (стр. 110 от делото) от която е видно, че покупките
на доставчика на жалбоподателя - „Стефанос
2008“ ЕООД от „Елком 62“ ЕООД са на обща стойност от 32, 009, 32 лв., а
продажбите на „Стефанос 2008“ ЕООД към жалбоподателя са на обща стойност от
33011, 20 лв. за отпадъчно желязо. От
таблицата е видно, че фактурите за покупка и фактурите за продажба са с еднакви
дати, че стоката е префактурирана с минимална надценка от 3% и в същия месец е
отписана с отчетна стойност към 31.10.2020 г. – 32 009, 32 лв. ССЕ е посочила,
че дружеството-доставчик не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за
извършване на фактурираните доставки, липсват отчетени разходи за нает
транспорт, изготвените товарителници са с много липсващи реквизити и не могат
да се докажат по безспорен начин маршрута на стоката и самия транспорт, отчетни
книги по ЗУО не се водят. У жалбоподателя фактурите за покупки от „Стефанос
2008“ ЕООД са отчетени коректно, както и плащанията по тях. Стоката е продадена
на последващи доставчици: „Прометал трейдинг“ ЕООД, „Лайт импекс М“ ЕООД, „Скраб
Металс С.М.“ ООД и др.
Относно доставчика „Василис 2006“
ЕООД ССЕ дава заключение, че процесните 6 фактури (№№ 10000000001/ 03.12.2020
г. – 8 919, 00 лв. № **********/ 08.12.2020 г. – 9 108, 00лв.,
**********/ 11.12.2020 г. – 9 072, 00 лв., **********/ 15.12.2020 г. –
8 991, 00лв., **********/ 17.12.2020 г. – 9 126, 00лв. и **********/
18.12.2020 г. – 13 050, 00 лв. са отразени правилно като постъпления в
банковата сметка на доставчика към съответните дати в намаление на вземането на
жалбоподателя. През м.12. 2020 г. дружеството е било регистрирано по ЗДДС.
Издадените фактури са отразени в ДнП по ЗДДС за м. 12.2020 г. на редове от 2-ри
до 7-ми. Начисляването на ДДС по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е коректно.
От изготвената в тази връзка Таблица № 13 (стр. 110б от делото) е видно, че
фактурите за покупките от „Елком 62“ ЕООД на доставчика на жалбоподателя и теза
за продажбите към жалбоподателя са с еднакви дати, с малкото изключение, че стоката
продадена на 15.12.2020 г. по документи е закупена на 21.12.2020 г. Стоката е
префактурирана с още по-ниска надценка – 1, 85% и още същия месец е отписана с
отчетена стойност към 31.12.2020 г. – 57 209, 84. Предходните доставчици
са „Елком 62“ ЕООД, „Бушмилс 62“ ЕООД и „Блек метал“ ЕООД. ССЕ е посочила, че
дружеството-доставчик не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за
извършване на фактурираните доставки, липсват отчетени разходи за нает
транспорт, липсват товарителници към делото и не бяха изпратени от
счетоводството, отчетни книги по ЗУО не се водят. У жалбоподателя фактурите за покупки от
доставчика „Василис 2006“ ЕООД са отчетени коректно, както и плащанията по тях.
Стоката е продадена на последващи доставчици: „Прометал трейдинг“ ЕООД, „Лайт
импекс М“ ЕООД, „ Скраб металс С.М.“ ЕООД и др.
Относно доставчика „Ел контакт 62“
ЕООД, ССЕ дава заключение, че през м. април 2020 г. дружеството е било
дерегистрирано по ЗДДС. Процесните 8 фактури (№№ **********/ 02.04.2020 г. –
6 066, 00 лв., **********/ 03.04.2020 г. – 6 318, 00 лв., **********/
07.04.2020 г. – 5 952, 00 лв., **********/ 09.04.2020 г. - 6 174, 00
лв., **********/ 11.04.2020 – 6 138, 00 лв. **********/ 14.04.2020 г. –
6 216, 00 лв., **********/ 17.04.2020 г. – 6 432, 00лв. и **********/
21.04.2020 г. – 9 510, 00лв. са осчетоводени коректно като приходи от
продажба на стоки по кредита по сметка 702 и като вземане от жалбоподателя на
обща стойност от 52 806, 00 лв. плащанията по фактурите от 08.07.2020 г.
от 30 000 лв. и на 08.07.2020 г. от 22 806, 00 лв. са отразени правилно
като две постъпления по банковата сметка на доставчика на съответната дата и в
намаление на жалбоподателя с цялата сума от 52 806, 00 лв. От изготвената
в тази връзка Таблица № 14 (стр. 111 от делото) е видно, че фактурите за
покупките от „Елком 62“ ЕООД на жалбоподателя са с еднакви дати. Стоката е
префактурирана с още по-ниска надценка – 0, 5%, но отчетната стойност на
продадената стока в размер на 52 529, 00 лв. не е изписана в същия месец.
Предходните доставчици са „Елком 62“ ЕООД, „Бушмилс 62“ ЕООД, „Блек метал“
ЕООД. ССЕ е посочила, че дружеството-доставчик не разполага с техническа и
кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните доставки, липсват отчетени
разходи за нает транспорт, изготвените товарителници са с много липсващи
реквизити и не могат да се докажат по безспорен начин маршрута на стоката и
самия транспорт, отчетни книги по ЗУО не се водят. У жалбоподателя фактурите за
покупки от „Елконтакт 62“ ЕООД са отчетени коректно, както и плащанията по тях.
Стоката е продадена на последващи доставчици: „Прометал трейдинг“ ЕООД, „Лайт
импекс“ ЕООД, „Скраб метал С.М.“ ЕООД и
др.
Относно доставките на „Олга Корект
70“ ЕООД. ССЕ дава заключение, че през м. юли 2020 г. дружеството е било
дерегистрирано по ЗДДС веднъж. Деветте процесни фактури (№№ **********/
01.07.2020 г. – 8396, 80 лв., **********/03.07.2020 г. – 8 263, 20 лв.,
**********/ 07.07.2020 г. – 11 404,00 лв. **********/ 09.07.2020 г. –
17 436, 40 лв. **********/ 11.07.2020 г. – 5 610, 80 лв., **********/
14.07.2020 г. – 4 571, 60 лв., **********/ 16.07.2020 г. – 4 589, 20
лв., **********/ 18.07.2020 г. – 4826, 80 лв. и **********/ 21.07.2020 г. –
4 822, 40 лв.) са отчетени коректно като приходи от продажба на стоки по
кредита на сметка 702 и като вземане на клиент – жалбоподателя на обща стойност
от 69 921, 20 лв. Плащането по част от фактурите: на 24.07.2020 г. –
35 000, 00лв. е отразено правилно като постъпление по банковата сметка на
доставчика на съответната дата и в намаление на вземането на жалбоподателя с
35 000лв. Към 31.12.2020 г. неплатения остатък по фактурите е 34 821,
20 лв. съгласно изпратения регистър по сметка 411 Клиенти. От изготвената в
тази връзка Таблица № 15 (стр. 112 от делото) е видно, че фактурите за
покупките от „Олга корект 70“ ЕООД на жалбоподателя са с еднакви дати. Стоката
е префактурирана с още по-ниска надценка – 0, 76%, а отчетната стойност на
продадената стока в размер на 69 393, 33 лв. и е изписана в същия месец.
Предходните доставчици са „Елком 62“ ЕООД, „Бушмилс 62“ ЕООД, „Блек метал“
ЕООД. ССЕ е посочила, че дружеството-доставчик не разполага с техническа и
кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните доставки, липсват отчетени
разходи за нает транспорт, изготвените товарителници са с много липсващи
реквизити и не могат да се докажат по безспорен начин маршрута на стоката и
самия транспорт, освен това в част от тях и в кантарните бележки е коригирана
годината, отчетни книги по ЗУО не се водят. У жалбоподателя фактурите за
покупки от „Олга корект 70“ ЕООД са отчетени коректно, както и плащанията по
тях. Стоката е продадена на последващи доставчици: „Прометал трейдинг“ ЕООД,
„Лайт импекс“ ЕООД, „Скраб метал С.М.“ ЕООД
и др.
Относно доставките на „Анабел 2011“
ЕООД. ССЕ дава заключение, че процесните 14 фактури ( № **********/ 01.09.2020 г.
– 6 132, 00лв., **********/ 02.09.2020 г. – 7 036, 00 лв.,
**********/ 03.09.2020 г. – 9 946, 00 лв., **********/ 04.09.2020 г. –
5 747, 40 лв., **********/ 07.09.2020 г. – 6 578, 20 лв., **********/
09.09.2020 г. – 5 762, 00 лв., **********/ 10.09.2020 г. – 6 379, 80
лв., **********/ 14.09.2020 г. – 6 652, 60 лв., **********/ 15.09.2020 г.
– 6 804, 00лв., **********/ 16.09.2020 г. – 6 243, 40 лв.,
**********/ 18.09.2020 г. – 6 311, 60 лв., **********/21.09.2020 г. –
6 286, 80 лв., **********/ 23.09.2020 г. – 10 477, 00 лв.,
**********/ 24.09.2020 г. – 6 218,
60 лв.) са осчетоводени коректно като приходи от продажба на стоки по кредита
на сметка 702 и като вземане на жалбоподателя на обща стойност от 92 575,
40 лв. Плащането по част от фактурите: на 30.12.2020 г. – 20 000 лв. е
отразено правилно като постъпление по банковата сметка на доставчика на
съответната дата и в намаление на вземането на жалбоподателя с 20 000 лв.
През м. 09.2020 г. дружеството е било регистрирано по ЗДДС. Издадените фактури
са били отразени в ДнП по ЗДДС за м.09.2020г. на редови 13-ти до 26-ти.
Счетоводното начисляване на ДДС по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е коректно.
От изготвената в тази връзка Таблица № 16 (стр. 112б - 113 от делото) е видно,
че фактурите за покупките от „Анабел 2011“ ЕООД на жалбоподателя са с еднакви
дати. Стоката е префактурирана със средна
надценка – 3, 5%, а отчетната стойност на продадената стока в размер на
89 440, 80 лв. и е изписана в края на годината. През 2020 г. е закупена
скраб на обща стойност от 2 376 845, 87 лв. и същата е изписана към
31.12.2020 г.Предходните доставчици са „Елком 62“ ЕООД, „Бушмилс 62“ ЕООД,
„Блек метал“ ЕООД. ССЕ е посочила, че дружеството-доставчик не разполага с
техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните доставки,
липсват отчетени разходи за нает транспорт, изготвените товарителници (13 на
брой) са с много липсващи реквизити и не могат да се докажат по безспорен начин
маршрута на стоката и самия транспорт, за 09.09.2020 г. липсва товарителница, на
03.09.2020 г. изготвената товарителница е за 19 280 кг., а фактурата от
същата дата и всички съпровождащи
документи са за 19 820 кг. отчетни книги по ЗУО не се водят. У
жалбоподателя фактурите за покупки от „Анабел 2011“ ЕООД са отчетени коректно,
както и плащанията по част тях. Стоката е продадена на последващи доставчици:
„Прометал трейдинг“ ЕООД, „Лайт импекс“ ЕООД, „Скраб метал С.М.“ ЕООД и др.
По въпроса за редовността на
заведените счетоводни книги на всички доставчици и на жалбоподателя ССЕ е дала
заключение, че след преглед на първични с вторични счетоводни документи и
регистри на всички 5 фирми на проверяваните доставчици и тези на жалбоподателя,
приложени по делото се установява, че текущото им счетоводно отчитане е
организирано по реда на ЗСч и НСС за
малки и средни предприятия. Същото се извършва в хронологичен ред чрез способа
на двустранното счетоводно записване посредством счетоводен софтуер.
Счетоводните статии за процесните сделки са правилни, но доколко съставените
първични счетоводни документи отразяват вярно и честно дейността на дружеството
е под съмнение. Налице са и други притеснителни факти като: 1) разплащанията
между контрагентите се извършва чрез парични вноски в брой и със суми над 10 000лв.,
след което моментално се теглят от сметката и обикновено не от управителя, а от
упълномощено лице; 2) всички предходни доставчици са дерегистрирани по ЗДДС на
основание чл. 176 от ЗДДС, вкл. и доставчици на жалбоподателя ; 3) съставените
съпровождащи стоката документи не подкрепят доставката, тъй като непълни,
неточни и с липсващи реквизити, поради което губят тежест в счетоводния процес;
4) единствено дружеството-жалбоподател е отчело разходи за транспорт
(жалбоподателят е отчел разходи за транспорт на стойност от 23 713, 10 лв.
издадени от „Лайт Импекс М“ ЕООД, като фактурите обхващат цялата 2020 г., но са осчетоводени в последните три
месеца на годината).
По делото е допусната и изслушана
допълнителна ССЕ, по която ВЛ е дало заключение, че след посещение у
жалбоподателя на 26.10.2023 г. в гр. Каварна, е установило, че се водят две
отчетни книги по ЗУО. Едната е за отпадъци от излезли от употреба МПС (ИУМПС) и
за отпадъци от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО).
Втората книга е за отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ). Двете книги са
идентични като съдържание на колоните, а заверени копия от първата и последна
страници и на двете са били представени от процесуалния представител на
жалбоподателя (л. 167 и л. 172).
По отношение на доставчика „Стефанос
2008“ ЕООД назначеното ВЛ е дало заключение, че в отчетните регистри по ЗУО,
водени от жалбоподателя са вписани коректно процесните 5 фактури за отпадъчно
желязо.
Относно доставчика „Василис 2006“
ЕООД съдебният експерт е дал отговор, че в отчетните регистри по ЗУО, водени от
жалбоподателя са вписани коректно процесните 5 фактури за отпадъчно желязо, а
последната фактура е за алуминий 8 500 кг и олово от 300кг.
По отношение на доставчика „Ел
контакт 62“ ЕООД назначеното ВЛ е дало отговор, че в отчетните регистри по ЗУО,
водени от жалбоподателя са вписани коректно процесните 7 фактури за отпадъчно
желязо, а последната фактура е за алуминий отп. - 3 120 кг., мед отп. –
520 кг., бронз отп. – 540 кг. и акумулатори отп. 1120 кг.
Относно доставчика „Олга корект 70“
ЕООД съдебният експерт е дал заключение, че в отчетните регистри по ЗУО, водени
от жалбоподателя не са вписани фактури № 496/ 01.07.2020 г.; № 497/
03.07.2020 г.; № 498/ 07.07.2020 г.; № 499/09.07.2020 г.; № 500/ 11.07.2020 г.;
№ 501/ 14.07.2020 г.; № 502/ 16.07.2020 г.; № 503/ 18.07.2020 г. и № 504/
21.07.2020 г.
По отношение на доставчика „Анабел
2011“ ЕООД назначеното ВЛ е дало отговор, че в отчетните регистри по ЗУО,
водени от жалбоподателя са вписани коректно фактури с №№ от 40 до 46 (без № 43).
Не са вписани фактури с №№ 38/ 01.09.2020 г.; № 47/ 16.09.2020 г., № 48/
18.09.2020 г.; №49/ 21.09.2020 г. и № 51/ 24.09.2020 г. всичките за отп.
Желязо. В отчетните регистри по ЗУО, са вписани част от позициите, като други
не са вписани: фактура № 39/02.09.2020 г. – вписани: отп. Мед от 480 кг. и отп.
Алуминий от 1 420 кг./ невписани: отп. Акумулатори – 820 кг.; по фактура №
43/ 09.09.2020 г. са вписани отп. Мед от 320 кг./ невписани – отп. Акумулатори
– 1 540 кг. и отп. Месинг – 240 кг.; по фактура № 50/ 23.09.2020 г. –
вписани отп. Акумулатори от 1 340 кг. и отп. Месинг от 320 кг./ невписани
– отп. Мед от 520 кг. и отп. Алуминий от 1 450 кг.
Съдът кредитира заключенията на
съдебния експерт като непротиворечащи на събраните по делото писмени
доказателства от ревизиращи органи, представени по делото.
С оглед на установените факти в
ревизионното производство, ревизиращите органи са формирали извод за липсата на
доказателства за наличност на стоките при доставчиците, за да е възможно
предаването им на ревизираното лице.
Органите по приходите не са установили кои са лицата, извършили превоза
на стоките, времето и мястото на товарене и разтоварване на стоките и лицата,
които са ги извършили, мястото на тяхното складиране и съхранение. Липсата на
данни за нает персонал в дружествата-доставчици, които да извършат дейността се
потвърждава и от изготвената по делото ССЕ. По време на ревизията не са
представени доказателства относно собственост или наем на посочения в
товарителниците товарен автомобил МАН с ДК№ ТХ 0954 АН, а дадените обяснения от
собствениците на ПС не кореспондират с данните от товарителниците, че
превозвачи са самите доставчици, както и че автомобилът е м. „Скания“.
По извършено преобразуване на СФР на
жалбоподателя по реда на ЗКПО за ДП 01.01.2020 до 31.12.2020 г. ДЗЛ е
декларирало в ГДД по чл. 92 от ЗКПО счетоводна печалба от 243, 97 лв.
Дружеството не е заплащало авансови вноски за КД за 2020 г. В хода на ревизията
след анализ на представените счетоводни документи, регистри и ГДД по чл. 92 от ЗКПО са били установени условия за
преобразуване на СФР, поради извършена ревизия по ЗДДС за същия данъчен период,
приключила с издаден РА (влязъл в сила), в хода на която са изследвани
доставките на РЛ от „Василис 2006“ ЕООД и „Стефанос 2008“ ЕООД, като на
основание чл. 68, ал. 1, т. 4, чл. 69, ал. 1,т. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 6 и чл.
70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит, начислен
от дружеството за ДП м.10.2020 г. – 6 602, 24 и за м.12.2020 г. –
9 869, 40 лв. Съответно със сумите е намален декларирания в ДнП по ДДС
съставените протоколи по чл. 117, ал.1, т. 4 от ЗДДС въз основа на покупките от
съответните доставчици. При преглед на ППП на горепосочените дружества органите
на приходите са установили, че в същите липсва посочено място на приемане –
предаване на стоките. Не е ясно от каква дейност са добитите от дружествата
отпадъци, поради липсата на назначен персонал.
Относно непризнатите разходи в
размер на 191 427, 00 лв.за процесната 2020 г. от доставчиците „Ел Контакт
62“ ЕООД, „Олга Корект 70“ ЕООД и „Анабел 2011“ ЕООД. Към издадените фактури от
последното дружество ревизиращите органи са установили приложени еднотипни
протоколи по чл. 117, а. 1 от ЗДДС за начисляване на ДДС от РЛ, договори за
покупко-продажба на отпадъци от черни и цветни метали без посочено разрешително
за доставка, сертификати за произход с посочен произход от дейността на
доставчика, ППП с посочен вид на отпадъка, количество в кг., един. цена и
стойност, кантарни бележки, товарителници с посочен тов. Автомобил с ДК№ ТХ
0954 АН. За превозвач е посочено последното дружество – доставчик, но не е
посочена товароносимостта на автомобила, предвид на теглото на стоката по фактури № 38, 40,41, 42, 45, 47, 49 и 51
всичките от м.09.2020 г. Не са били представени документи за натоварването на
стоките – механизирано или ръчно, липсва документ за наемане на транспортно
средство от доставчика. Кантарните бележки на „Анабел 2011“ ЕООД представляват
напечатани таблици, а не талон от електронен кантар, поради което не могат да
докажат теглото на посочените в тях стоки. От доставчика е представен
хронологичен регистър на сметка 401 за 2020 г. Видно от регистъра е, че
фактурите са осчетоводени като заплатени в брой към доставчика, а неплатените
задължения по фактури към 31.12.2020 г. са в размер на 72 575, 40 лв. Същите документи са представени и за „Ел
Контакт 62“ ЕООД и „Олга Корект 70“ ЕООД, като следва да се посочи, че вносните
бележки в полза на доставчиците са осчетоводени като платени в брой към
доставчика.
Нито в ревизионното производство,
нито в съдебното производство, са представени счетоводни регистри по сметка 304
(стоки), от които да се установява заприхождаването и изписването на стоките,
тяхното наличие към момента на продажбата, по ради което правилно е направен
извод от ревизиращите органи, че не може да се приеме, че е налице възможност
за тяхното отделяне и доставяне на стоките към жалбоподателя. При факта, че
дружествата не са представили изисканите доказателства, липсата на лица за
контакт с приходната администрация, както и множеството връчени искания за
представяне на доказателства по реда на чл. 32 от ДОПК във връзка с други
контрагенти, се налага извода за липсата на редовно водена счетоводна отчетност
и липсата на реално икономическа дейност от посочените дружества. Това, че не
са представени извлечения от банковите сметки на горепосочените доставчици, в
които са постъпвали суми от ревизираното лице с вносни бележки, следва извода
че се укрива от данъчен контрол последващото разпореждане със същите парични
средства, и се съставят фактури и други документи с цел формално да се
декларира произход на метални отпадъци, без да се установява законен произход на
ОЧЦМ по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗУО назад по веригата – от лица, при чиято
дейност се образуват отпадъците.
Поради това макар, че ДЗЛ да
притежава фактури, формално съобразени с изискванията на ЗСч, при преценка на
събраните доказателства се установява, че фактурите от „Ел Контакт 62“ ЕООД,
„Олга Корект 70“ ЕООД и „Анабел 2011“ ЕООД не са издадени във връзка с
действителна доставка на метални отпадъци, както и че не документират реално
осъществени стопански операции, поради което осчетоводените с тях разходи за
отчетната стойност на продадените стоки не са документално обосновани по
смисъла на чл. 10 от ЗКПО и чл. 6 от ЗСч и са извършени в нарушение на принципа
за предимство на съдържанието пред формата, съгласно чл. 26, ал.1, т. 8 от ЗСч.
Затова правилно е извършено преобразуване на СФР на жалбоподателя с размера на
документално необоснования разход от 191 427, 00 лв.- изписаната отчетна
стойност на стоки, заприходени в счетоводството на жалбоподателя по фактури,
издадени от „Ел Контакт 62“ ЕООД, „Олга Корект 70“ ЕООД и „Анабел 2011“ ЕООД.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че ако е
доказано притежанието на редовен от външна страна данъчен документ/фактура,
реалното осъществяване на доставките и използването в икономическата дейност на
ревизирания субект, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви
за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците,
освен ако приходната администрация докаже, и то въз основа на обективни данни,
че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама
или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от
измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по
веригата от доставки /Решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11,
Боник, т. 40, Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и
С-142/11, Mahageben и David, т. 66; Решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело
C-324/11, G. T., т. 45; Решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, т.
31/. Позоваването на такива обективни факти, респ. тяхното доказване е изцяло в
доказателствена тежест на органите по приходите, което в случая обаче е
сторено. Видно от изслушаната ССЕ е, че съставените съпровождащи стоката
документи не подкрепят доставката, защото са непълни, неточни и с липсващи
реквизити; доставчиците на жалбоподателя са дерегистрирани по чл. 176 ЗДДС
(визиращ прекратяване на регистрацията поради данъчни нарушения) и разплащането
между жалбоподателя и неговите доставчици се е извършвало чрез парични вноски
на суми над 10 000 лв. в брой, които моментално са се теглели от сметката
от упълномощено лице. Поради това съдът приема, че РЛ знае или е трябвало да
знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от
неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки.
На основание гореизложеното следва да бъде прието, че преценени в
съвкупност, събраните по делото доказателства, както и заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза установяват нереалност на
процесните доставки.
При изложеното процесният РА, с
който СФР за 2020 г. на жалбоподателя е преобразуван в посока на увеличение на
основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 77, ал. 1, ал. 2 и чл. 81 от ЗКПО, във вр.
с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО в размер на 85 823, 65 лв. с непризнати разходи по
фактури от „Василис 2006“ ЕООД и „Стефанос 2008“ ЕООД и в размер на
191 427, 00 лв. с непризнати разходи по фактури от „Ел Контакт 62“ ЕООД,
„Олга Корект 70“ ЕООД и „Анабел 2011“ ЕООД или общо в размер на 277 250 лв. следва
да бъде потвърден като законосъобразен.
При изложеното подадената жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При изхода от спора на съдът приема
за основателна основание на чл. 161, ал. 1 изр. 2 от ДОПК претенцията на процесуалният
представител на ответника за направените разноски за юрк. възнаграждение в
размер на 1428, 56 лв.
Воден от горното и на основание чл.
160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Митео“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Балик“
бл. 57, вх. В, ет. 5, ап. 15, представлявано от управителя Е.В., чрез адв. М. Д.
***, със съдебен адрес:***, кантора 501 против Ревизионен акт №
Р-03000821004299-091-001/ 15.04.2022 г., който е потвърден с Решение № 102/
27.07.2022 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който
са установени допълнителни задължения за Корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. в
размер на главница от 27 725, 06 лв. и лихва от 2 226,84 лв.
ОСЪЖДА „Митео“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Балик“ бл. 57, вх. В, ет. 5, ап. 15,
представлявано от управителя Е.В., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП
сумата от 1 428, 56 лв. - разноски по делото за юрк.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: